Решение № 127 от 16.3.2015 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1191/2014 г.

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Д.К.Ц. против Б.И.Г. за заплащане на сумата от 5 001, 00 лв., частичен иск от сумата от47 000, 00 евро – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатски услуги. В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на сключен договор за правна помощ ответникът е поел защита на ищеца по гр. д. № 2789/2010 г. по описа на СГС с предмет връщане на дадена в заем сума, заведено срещу “Нивел транс” ООД. Посочва се, че претенцията на ищеца по това делото е отхвърлена със сила на пресъдено нещо, а това се казва, че се дължи на поведението на ответника, който не предприел нужните действия по организиране на защитата и поискал събирането на доказателства в интерес на ответната страна. В следствие на това се казва, че ищецът претърпял вреда в размер на 47 000, 00 евро – цена на отхвърлената искова претенция. Твърди се, че ответникът е поискал като доказателство да се събере експертна счетоводна справка, която обслужила интересите на насрещната страна по делото – “Нивел транс” ООД. На следващо място се казва, че ответникът не е привлякъл като трето лице помагач на страната на ищеца Иван Тодоров. Твърди се, че на ответника бил известен факта, че парите, чието връщането се търси по делото пред СГС, са предадени от Тодоров. Последният не ги е предал от името на ищеца, каквито били уговорките а на представляваното от него дружество “Туги” ООД. Казва се, че тези факти не са отчетени от ответника при изграждане защитата на ищеца. На следващо място, се твърди, че макар ответникът да се е ангажирал да представялва ответника пред всички инстанции на 04.04.2012 г. е отправил изявление до него, че отказва да го представлява за в бъдеще. След това никой адвокат не се е ангажирал със защитата на ищеца по делото. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 001, 00 лв. частичен иск от сумата от 47 000, 00 евро - обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за правна помощ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащането й, като и сторените разноски. В депозиран по делото отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че между него и ищеца е имало сключен договор, с предмет предоставяне на правна помощ по заведено пред СГС претенция за връщане на дадена в заем сума срещу “Невел транс” ООД. Посочва, че по делото е ангажирал всички доказателства, представени му от ищеца. Признава, че по делото е поискал назначаването на счетоводна експертиза, но твърди, че това е обичайна практика при такъв род дела. Позицията си срещу кого да заведе делото казва, че е съгласувал с ищеца, които я е приел. Не оспорва също, че с писмо от 04.04.2012 г. е уведомил ищеца, че не желае да го представялва по делото, като в същото посочил и причините за това – множество заведени дела от ищец срещу ответника, колегата му адв. Тъпов и адвокатското дружество, в което те участват - “Тъпов и Г.”. Наред с това, се твърди, че по договора за правна помощ, сключен между страните, ищецът не е изправна страна и не е заплатил възнаграждението за първа инстанция, а не е имало и уговорка за представителство пред втора инстанция, вкл. уговорено възнаграждение за това. В съдебно заседание ищецът не оспорва, че между страните им множество дела с предмет идентичен на настоящия – виновно неизпълнение на задължение по договор за правна помощ, както и че е получил по пощата писмо уведомлението от ответника, че не желае да го представлява по делото, заведено пред СГС. По делото ищецът участва лично, а по същество излага становище за основателност на претенцията му и доводи за това. Ответникът участва лично по делото, а по същество излага становище за неоснователност претенцията на ищеца и съображения в тази насока. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че са сключили договор с предмет предоставяне на правна помощ по заведено пред СГС дело за връщане на дадена в заем сума срещу “Нивел транс” ООД, което се установява и от приложения до делото договор за правна защита и съдействие /л. 4 от гр. д. № 266/2009 г по описа на Окръжен съд Габрово/. С договора “Адвокатско дружество Тъпов и Г.”, представлявано управителите си Б.Г. и Симеон Тъпов се е задължило да представлява ищеца по гражданско дело срещу “Невел транс” ООД София. В договора е посочено, че възнаграждението се уговаря в абсолютна сума, платима по банков път, като размера й не е посочен. В договора е обективирано изявления, според което ищецът упълномощава адвокатското дружество да го представлява и защитава до приключване на делото с влязло в сила решение, както и с такива да преупълномощава и други адвокати. Въз основа на подадена от Д.К.Ц., чрез адв. Б.Г. искова молба пред Окръжен съд Габрово е образувано гр. д. № 266/2009 г. за връщане от “Невел транс” ООД на сумата от 91 925, 00 лв. – на основание заем. След направен отвод за местна подсъдност от ответника производството по делото е прекратено и изпратено на СГС. Пред СГС е образувано т. д. № 2789/2010 г. В хода на делото е допуснато назначаването на съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна такава, като с решение от 06.12.2011 г. предявения от Д.К.Ц. против “ Невел транс” ООД иск за връщане на сумата от 91 925, 00 лв. - дадена в заем, е отхвърлен. Препис от решението е връчен на ищеца чрез адв. Г. на 16.01.2012 г. Не е спорно между страните, че с писмо от 04.04.2012 г. ответникът е уведомил ищеца, че не желае да го представялва по делото и писмото е получено от ищеца, като това се установява и от приложения по делото препис от него. Като причина за направеното изявление за отказ от защита в писмото са заведените дела от ищеца срещу “Адвокатско дружество Тъпов и Г.”. Последното не е спорно между страните, който заявява, че помежду им множество дела с предмет идентичен на настоящото дело - виновно неизпълнение на задължение по договор за правна помощ. В молба, заведена на 06.04.2012 г. по т. д. №2789/2010 г. на СГС, ответникът Г. е направил изявление до съда, че лично той и “Адвокатско дружество Тъпов и Г.” се отказват от защитата на Д.Ц. по делото. Въз основа на подадена от Д.К.Ц. на 20.01.2012 г. въззивна жалба против решение по гр. д. № 2789/2010 г. на СГС пред САС е образувано т. д. № 1189/2012 г. С решение № 1139/29.06.2012 г. е потвърдено решение от 06.12.2011 г. по гр. д. № 2789/2010 г. на СГС. Против решението не са подадени касационни жалби. При очертаване на фактите съдът не ползва материалите по преписка № 352/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура Габрово, тъй като те не са необходими. С оглед на така очертана фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатски услуги с правна квалификация чл. 51 ЗА, вр. чл. 11, ал. 4, вр. чл. 12 и чл. 13, ал. 1 Етичния кодекс на адвоката /ЕКА/. Ищецът и адвокатското дружество, в което ответника е съдружник и управител са се намирали в договорна връзка с предмет предоставяне на правна помощ. Действията по процесуално представителство в хода на делото фактически са извършени от ответника, който е изготвил исковата молба и представлявал ищеца в рамките на производството пред първа инстанция. В хода на изпълнение на задълженията по договора съдът счита, че ответникът е положил дължимата грижа в изпълнение на поръчката, поради което не са налице основания за ангажиране на неговата отговорност. Неоснователния за твърденията на ищеца, че ответникът не предприел нужните процесуални действия, с оглед защита на интересите му. Тези твърдения се основават на бездействието на ответника да привлече на негова страна като трето лице помагач Иван Тодоров, на който той е предал сумата по заемното правоотношение. Това без съмнение не е сторено, но то по никакъв начин не би промила изхода по спора. С привличането на трето лице, за да подпомага една от главните страни в процеса, първото се обвърза от силата на пресъдено нещо със срещуположната страна и с фактическите констатации със страна която е подпомагало. В случай, че привличането не бъде направено своевременно, страната която е имала интерес от него, при неблагоприятен изход по главния спор, може да заяви претенциите срещу третото лице в самостоятелен исков процес. Тази възможност е налична и към момента. Вън от това, остава въпроса с привличането по какъв начин би могло да се повлияе на изхода на процеса при условие, че ищецът не е обезпечил изначално доказването си. При цената на договорната връзка, за която той е търсил установяване и присъждане, доказването не е можело да се проведе с всички допустими от закона доказателствени средства. В тази връзка в хода на производството ответникът се е опитал по косвен път да установи елементите на твърдяното правоотношение – с допускане назначаването на съдебно – счетоводна експертиза. Обстоятелството, че направеното доказателствено искане не е успяло да установи твърдяния факт, не дава основание да се мисли, че събирането му не е поискано основателно. Вън от казаното, следва да се оставят доводите на ищеца, изложени в исковата молба, че счетоводното завеждане на сумата по заема било нелогично и немислимо. С оглед на казаното, съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 4 ЕКА, като предоставената от него защита е предоставена компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Защитата на ищеца по делото е поета до приклъчването му с влязъл в сила акт по същество, като в хода на производството тя е отказана. Законът за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката допускат отказ от поета защита при наличие на уважителни причини /чл. 12 ЕК, вр. чл. 35 ЗА/. За прекратяване на отношенията между страните се сочи на първо място неизпълнението на задължението на ищеца за заплащате на договорено възнаграждение за процесуално предстватилество. Чл. 16, ал. 3 ЕКА дава възможност на адвоката да се оттегли от поета работа поради незаплащане на поискано предлащане. В случая по делото няма доказателства за такава уговорка между страните. В договора за правна помощ се съдържа бланкетно изявление досежно начина на определяна на възнаграждението – в процент или в абсолютна стойност от интереса /възпроизведен съдържанието на чл. 14, ал. 5 ЕК/, но размера не е посочен. Размерът не може да се определи по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като това е допустимо само при липса на договор /чл. 14, ал. 1, изр. 2 – ро ЕК/. Казаното дава основание да се приеме, че страните не са уговорили размер на възнаграждение. В този случай може направи извод, че по договора страните са уговорили правната помощ да се предостави безвъзмездно, които е допустимо от ЗА, а и в съответствие с общата постановка на договора за поръчка, който по дефиниция е безвъзмезден. При съобразяване на казаното съдът може да се приеме, че ответникът е имал основания да се откаже от поета защита поради неизпълнение на задължение за заплащане на договорено възнаграждение. Отношенията доверител – довереник и в частност адвокат – клиент, се основата на доверието. Аргументи в тази насока могат да се почерпят от разпоредбите на ЗЗД, които уреждат договор за поръчка /върху него е изградена уредбата на договора за правна помощ в ЗА/ като договор, сключен с оглед личността на изпълнителя /арг. чл. 283 и 287 ЗЗД/. Доверието е основен принцип в отношенията между клиента и адвоката, според разпоредбата на чл. 4 ЕКА. В същата се посочва, че такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката. По делото е установено по несъмнен начин, че в отношенията между страните доверието е сринато. Между тях е имало множество спорове с настоящия предмет, което е основание да се приеме, че ищецът има съмнения в честността и почтеността на ответника. Тези съмнения са били основание ответника да се откаже от поетата защита, като съдът приема, че те съставлява уважителна причина по смисъл на чл. 35 ЗА. За взетото решение ответникът своевременно е уведомил ищеца, давайки му възможност да организира защитата си. Той е получил препис от решението на 12.01.2012 г., като молбата за отказ от защита е изведена на 04.04.2012 г. и депозирана по делото на 06.04.2012 г., след като спора вече е привнесен пред въззивната инстанция. По изложените съображения съдът приема, че заявената претенция е недоказана, поради което следва да се отхвърли. Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на делото не следва да се уважава. Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори.