Решение № 1124 от 2.4.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 15860/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Й. И., ЕГНи••••••••••, с адрес: гр.В., бул. Хр. Б. № • срещу К. Й. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.В., ул. Б. М. № •, с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Й.С.П., б.ж. на гр. В., починал на • г., чрез намаляване извършеното от него дарение на • г. в полза на ответницата на ½ ид.ч. от недвижим имот - Апартамент № •, представляващ самостоятелен обект с идентификатор • по КККР на гр. В., с адрес: гр.В., бул.Х. Б. № •, попадащ в сграда № 1, с площ • кв.м., ведно с прилежащата към апартамента изба № • с площ от • кв.м., както и 0, 2982% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, до размера на запазената ѝ част от наследството. Ищцата сочи в исковата молба чрез адв. Б. Д., че с ответницата са сестри. Поддържа, че техният баща Й.С.П., ЕГН ••••••••••, починал на • г. с последно местожителство гр. В.. Поддържа, че те и преживялата му съпруга - тяхна майка, са негови законни наследници. Излага, че нейните родители били собственици на апартамент № •, представляващ самостоятелен обект с идентификатор • по КККР на гр. В., с адрес: гр. В., бул. „Х. Б.“, бл. •, попадащ в сграда № •, с площ • кв.м., ведно с прилежащата към апартамента изба № • с площ от • кв.м., както и 0, 2982 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена. Излага, че на • г. родителите им дарили на ответницата посочения имот по силата на сделка обективирана в НА № • от • г. на нотариус рег. № •НИ, район на действие PC-В.. Ищцата излага, че с извършеното дарение била накърнена нейната запазена 1/8 ид.ч. от наследството на баща, на основание чл.29, ал.1 от ЗН, поради което прави искане за намаляване на дарственото разпореждане съобразно запазената част. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата чрез адв.Р. М. оспорва иска като неоснователен, тъй като общият им наследодател е разпределил наследството си, с което ищцата е удовлетворена преживе от наследодателя с имоти, равняващи се на частта, която тя претендира с иска. Поддържа, че баща им по време на брака си с Й.Б.П. придобил по силата на НА № • г. по реда на закона за собствеността на гражданите, собствеността върху жилище състоящо се от: стая, кухня, 1/2 ид.ч. от салон, изба под стаята, кухнята и 1/2 от салона, заедно с 40 кв.м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от •кв.м., съставляващо имот пл. № 5, в кв.25 по плана на 10-ти подрайон на гр. В., а също така и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата. Излага, че с дарение обективирано в НА от •г., вписан в рег. № •, родителите на страните дарили ищцата с 1/3 от жилище, състоящо се от стая и кухня, 1/6 ид.ч. от коридора към тези помещения, 1/3 ид.ч. от избата под стаята и кухнята и 1/6 от салона, както и 13.33 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 240 кв.м., съставляващо имот с пл. № •, в кв. •, по плана на 10 подрайон на гр. В., както и 1/6 ид.ч. от общите части на сградата. Ответницата поддържа, че горният имот е отчужден в полза на държавата със Заповед № • г. по чл. 98 от ЗТСУ, издадена на основание чл. 95 от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС - В. за предвидено мероприятие ЗРП. Сочи, че от отбезщетението за имота от общо 10734, 54 лв. на Й. П. е разпределена сумата от 7156, • лв., а за ищцата 3578, 18 лв., като първият е обезщетен с тристайно жилище в гр. В., ж.к. „Х. Б.“ - с., 11 подрайон, а втората с двустайно жилище в същата сграда. Сочи се, че с допълнителна Заповед № • г. на баща им е определено обезщетение в жилищен блок „Х. Б." - С. с жилище № •, на 11 ет., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 77, 80 кв.м., ведно с изба № •, както и 0, 2982 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 2493, 00 лв. Поддържа се, че с вносна бележка № • г. бащата на страните внесъл сумата от 11793, 00 лв. за покритие на апартамент № •. Излага се, че с допълнителна Заповед № • г. по чл. 100 от ЗТСУ, на ищцата е определено обезщетение в жилищен блок "Х. Б."- север жилище № •, на • етаж, •вход, с площ от •кв.-метра, ведно с изба № 17, както и 0, 2453 % ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата за сумата от 2051, 00 лв. Поддържа се, че по молба на ищцата визираната заповед е отменена със Заповед № • г. и за обезщетение е определено жилище № •ет., в гр. В., ж.к. "Х. Б.“ -Север •, вх. 3, с площ от • кв.м., ведно с изба № 40 и 0, 2321 % ид.ч. от общите части на сградата, като е определено за отстъпеното обезщетение ищцата да заплати сумата от 15891, 00 лв. Сочи, че с вносна бележка № • г. наследодателят на страните внесъл свои лични средства в размер на 11603, 90 лв. в полза на ицщата за покритие на така определения за обезщетение имот. Ответницата сочи, че с КНА № • г. за собственост на недвижим имот придобит чрез обезщетяване ищцата и нейният бивш съпруг са признати за собственици на жилище № 83 по силата на покупко- продажба обетквирана в НА № • г. за сумата от 20999, 60 лв. Излага се, че с дарение обективирано в НА № • г. са дарили малолетния си внук Ст.Ст.Т., чрез неговата майка и законна представителка - ищцата, с дворно място в землището на с. Пр., м-ст „П.“ с площ от 600 кв.м., при граници: път, М. Д. и Р. П., с данъчна оценка 6000, 00 лв. Ответницата сочи, че с с дарение обективирано в НА № • от • г. на нотариус рег.№ •НИ, район на действие PC-В. родителите дарили на • г. апартамент № •, представляващ самостоятелен обект с идентификатор • по КККР на гр. В., с адрес: гр.В., бул. "Х. Б.", бл. •, като си запазили пожизнено право на ползване на една спалня и сервизните помещения. Поддържа се че, извършените дарения в полза на ищцата и нейния малолетен син следва да се включат в наследствената маса по чл.31 ал.1 от ЗН. Излага се, че към момента на откриване на наследството в него няма активи. Поддържа се, че масата следва да включва: 1/2 ид.ч. от стойността на апартамент № •; 1/3 ид.ч. от имота предмет на договора обективиран в НА №• г. за дарение; стойността на имота, предмет на договора обективиран в НА №• г. за дарение на малолетния внук - Ст. С. Т. Излага се, че имотите следва да се оценят в положението си към момента на подаряването и според стойността към момента на откриване на наследството, като се вземе предвид и учреденото право на ползване върху апартамент № •. Твърди се, че за да се установи дали е налице накърняване на запазената част на ищцата следва да се извърши прихващане на даренията направени както на нея, така и на малолетения ѝ син. Претендира разноски. В о.с.з. страните се представляват от процесуалните си представители, чрез които поддържат изразената позиция по спора. Ищцата на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК е допълнила твърденията си в о.с.з. с възражения срещу включването в масата по чл. 31 от ЗН на имота дарен от наследодателя на нейния син през 1994 г. обосновани със симулативност на сделката, като прикриваща покупко-продажба, цената по която тя предварително била заплатила на наследодателя, както и с обстоятелството, че дареният не е от кръга на призованите към наследяване. И двете страни доразвиват подробно доводите си в представените писмени защити. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Съгласно удостоверение от • г. издадено от ВРС, сключеният на • г. брак между С. Й. Т. и Ст.С.Т. е прекратен с решение от • г., влязло в сила на • г. Съгласно удостоверение за наследници изх. № • г., след смъртта си на • г. Й.С.П. оставил за свои законни наследници преживяла съпруга Й.Б.П. и две дъщери, които са насрещни страни по делото. Съгласно Нотариален акт № • г., Я.Н.Я. закупил къща, построена във вътрешната част двора на ул. „М.Г.“ № •, гр. В., застроена върху •кв.м. площ в северната част на парцел IV в кв. •по плана гр. В., състояща се от три стаи, две кухни, антрета, клозет, заедно с 40 кв.м. ид.ч. от двора, целият •кв.м., от които продавачите притежават 80 кв.м. ид.ч. и правото да ползва входа за преминаване и общите части на водопроводната, канална и ел. инсталация, както и общите части на сградата в етажната собственост. Със Заповед № • г. на Варненски градски народен съвет, в полза на държавата за предвидено по зстроителния и регулационен план мероприятие Съдебна палата е отчужден недвижим имот находящ се в кв. 397, ул. „М.Г.“ № • 10-ти подрайон, съсобствен между седем лица, включително на Янчо Николов, на който е разпределена сумата от 5733, 80 лв. от стойността на имота и заплащане в брой на парично обезщетение на основание чл. 87 от ЗТСУ. Срещу името на Янчо Николов в заповедта ръкописно е отразено „З. №• г.“. Съгласно Нотариален акт № • г., Я.Н. продал на Й.С.П. имота придобит по силата на покупко-продажбата обективирана в Нотариален акт № • г. Видно от Нот. акт № • г., Й.С.П. със съгласието на съпругата си Й. Б. П. дарил на непълнолетната си дъщеря, чрез назначения особен представител адв. Р.С., 1/3 ид.ч. от имота придобит от дарителя с Нотариален акт № • г. Със Заповед № • г. по чл. 98 от ЗТСУ на Варненски градски народен съвет, в полза на държавата за предвидено по зстроителния и регулационен план мероприятие е отчужден недвижим имот находящ се в кв. •, ул. „М.Г.“ № •, подрайон 10-ти, планоснимачен № 4 (част), съсобствен между Й.С.П. и С. Й. Ст., включително на Я.Н., на който съгласно оценителен протокол от • г., също представен по делото, е разпределена сумата от 7156, 86 лв. от стойността на имота и заплащане в брой на парично обезщетение на основание чл. 87 от ЗТСУ. Срещу името на Я.Н. в заповедта ръкописно е отразено „З. № • г.“ отменено. С допълнителна Заповед № • г. по чл. 100 от ЗТСУ на Варненски общински народен съвет – изпълнителен комитет, на Й.С.П., като бивш собственик на гореотчуждения имот е определено обезщетение в жилищен блок Х. Б. – север, а именно жилище № • на ет. •, вх. •, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с площ от • кв.м., ведно с изба № •, 0, 2982 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж в размер на •лв. Постанoвено е собственикът да заплати за отстъпеното като обезщетение жилище 20447, 00 лв. С допълнителна Заповед № •г. по чл. 100 от ЗТСУ на Варненски общински народен съвет – изпълнителен комитет, на Й.С.П., като бивш собственик на гореотчуждения имот е определено обезщетение в жилищен блок Х. Б. – север, а именно жилище № •на ет. •, вх. •, състоящо се от две стаи, кухня, сервизни помещения, с площ от 64, 00 кв.м., ведно с избра № 17, 0, 2453 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж в размер на 2051 лв. Постанoвено е собственикът да заплати за отстъпеното като обезщетение жилище 16820, 00 лв. Представена е страница втора от заповед на кмета на Община В., неразделна част от Заповед № • г. по чл. 98 от ЗТСУ, с която на С. Й. С. е определено като обезщетение жилище № 83 на 9 етаж, състоящо се от две стаи, кухня, сервизни помещения, с площ 58, 55 кв., изба № •с 0, 2321 % ид.ч. от общите части на сградата, за което собственичката следва да заплати 15891 лв., вкключително стойността на правото на строеж, възлизаща на 1886, 00 лв. Представено е уведомително писмо №• г. от ДСК, видно от което банковата сметка на Община А. е заверена със сумата от 19200, 00 лв. по оценка на № • г. на Й.С.П., с вносител С. Й. Т. Видно от Нот. акт № • г. Й. Ст.П. и Й. Б. П. са дарили на малолетния си внук, Ст. Ст.Т., чрез неговата майка и законна представителка С. Й. Т., собствен придобит по време на брака недвижим имот – място в землището на с. Пр., м. „П.“ с пространство от 600 кв.м. С писмо № • г. от Община В., С. Й. Ст. – Т. и Й.С.П. са уведомени, че комисията по чл. 265 от ППЗТСУ е разгледала молбите им за обезщетяване с жилища в друг район, но такива понастоящем няма, поради което същите не могат да бъдат удоволетворени. С писмо № • г. от Община В., С. Й. Станкова – Томова и Й.С.П. са уведомени, че на основание чл. 99 от ЗТСУ във връзка с чл. 257 от ППЗТСУ и на основание решение на комисията по чл.265 от ППЗТСУ с протокол № • г., фигурират под № •в списъка за избор на жилище в ж.к. „Х. Б.“ – север, вх. •. Представена е вносна бележка № • г. на Държавна спестовна каса, съгласно която Й.С.П. е внесъл по сметка с титуляр С. Й. С. сумата от 11603, 00 лв. за покритие на жилище с адрес „Хр.Б.“ вх.•. Като доказателство по делото е прието уведомление от Държавна спестовна каса до С. Й. Станкова за ликвидиране на жилищно-спестовен влог в размер от 15891, 00 лв., чрез заверяване на сметка за адрес „Хр.Б.“ вх.• по квитанция № • г. Представена е вносна бележка № • г. на Държавна спестовна каса, съгласно която Й.С.П. е внесъл по сметка № •сумата от 11793, 00 лв. за заплащане на ап. •, вх. •. Като доказателство по делото е прието уведомление от Държавна спестовна каса до Й.С.П. за ликвидиране на жилищно-спестовен влог в размер от 20447, 00 лв., чрез заверяване на сметка за обект Хр. Б., •, ап. • по квитанция № •г. Съгласно представения Нотариален акт № • г., Й.С.П. и Й. Б.П. са дарили на дъщеря си К. Й. К. Апартамент № • с адрес: гр. В., бул. „Х. Б.“ - север бл. •, вх•, ет.•, попадащ в сграда № •, с площ 77, 80 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с изба и ид.ч. от общите части и правото на строеж. Видно от Нот. акт за собственост на недвижим имот придобит чрез обезщетяване № • г., С. Й. Ст. и Ст.С.Т. са признати за съсобственици на основание Заповед за обезщетяване срещу отчужден недвижим имот № • г. вр. със Заповед № • г. на Община В., на следния недвижим имот Апартамент № •, на • ет. вх. № •, на жилищна сграда, построена върху държавна земя в гр В., находяща се в кв. „Х. Б. - С.“ на бул. „Х. Б.“ № •, състоящ се от: дв стаи. Кухня, сервизни помещения, с обща застроена площ 58, 55 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № •и 0, 2321 %. Съгласно Нот. акт № • г. Ст. Ст. Т. продал на С. Й. С. собствената си една втора от горния имот. Съгласно Нот. акт №• г. непълнолетният Ст.Ст. Т., със съгласието на своята майка и разрешение на ВРС продал горепосочения недвижим имот. Представена е схема № • г. от СГКК на самостоятелен обект в сграда с идентификатор • по КККР на гр. В.. Като доказателство по делото е прието заключението на назначената съдебно- оценителна експертиза изготвена от вещото лице М. А., съгласно което към момента на откриване на наследството на починалия Ив. Ст.П. пазарната стойност на Апартамент № •, находящ се в гр. В., бул. „Хр. Б.“ № • възлиза на 152004, 00 лв. при отчитане на учреденото право на ползване на Й. Б.П. Стойността на имота дарен на ответницата по силата на сделката обективирна в Нот. акт № •г. е определена на 19400, 00 лв., на дворното място в с. Пр. на 21000, 00 лв., а на Апартамент № •, находящ се в гр. В., бул. „Хр. Б.“ № • на 118300, 00 лв. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Наследодателят е свободен да се разпорежда с притежаваното от него имущество в полза на едно или друго лице, но със завещателни разпореждания или чрез дарение същият не може да накърнява запазената част на наследниците (чл. 28, ал. 1, вр. чл. 29 от ЗН). В противен случай, законът позволява на тези от тях, които имат право на запазена част да искат намаляването им до размера, необходим за нейното допълване. В тази връзка разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН сочи, че всеки наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Искът по чл. 30 от ЗН може да бъде предявен само от наследниците, призовани към наследяване по откритото наследство, каквато безспорно се явява ищцата С. Й. И. спрямо своя баща Й.С.П., починал на • г. Следователно тя е активно легитимирана да иска възстановяване на запазената част от наследството останало след неговата смърт. Същата, определена по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗН е 1/4 ид.ч., тъй като наследодателят е оставил две деца и преживяла съпруга, призовани към наследяване, като размерът на общата запазена част от наследството е ¾ ид.ч. Съгласно чл. 31 от ЗН за да се определи разполагаемата част на наследодателя, както и размерът на запазената част на наследника, следва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това към нея се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. В настоящия случай определяйки разполагаемата част от наследството на Й.С.П. съдът следва да съобрази на първо място безспорният между страните факт, че той не е оставил свободно имущество към датата на своята смърт. Не е спорно също, а и няма установени по делото данни за негови задължения, като никоя от страните не е заявила надлежно и претенция за увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Следователно чистият актив на наследството в случая е равен на нула, в която хипотеза като краен резултат масата по чл. 31 от ЗН се явява равна по стойност на стойността на безвъзмездните разпореждания направени от наследателя преди смъртта му. В тази връзка по делото е обявено за безспорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на атакувания в настоящото производство договор за дарение на • г., наследодателят Й.С.П. и съпругата му Й. Б.П. са дарили на ответницата Апартамент № •, представляващ СОС с идентификатор • по КККР на гр. В., а на ищцата през •г. са дарили 13.33 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ от 240 кв.м., съставляващо имот с пл. № •, в кв. •, по плана на 10 подрайон на гр. В., ведно с 1/3 ид.ч. изградената в имота къща. Съобразно неоспореното заключение на приетата като доказателство по делото съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, стойността на първият имот към момента на откриване на наследството възлиза на 152004, 00 лв., а на втория 19400, 00 лв. Доколкото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че към момента на съвместно извършените от съпрузите дарствени разпореждания, те са притежавали и двата имота в режим на съпружеска имуществена общност при действието на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.), то съдът приема, че по силата на даренията всеки от тях е извършил разпореждане със собствената си ½ ид.ч. от имотите, която би получил при прекратяването на общността. Или стойността само на дарената от наследодателя част възлиза на ½ ид.ч. от общата им стойност от 171404, 00 лв., т.е. на 85702, 00 лв. Спорът по делото се концентрира около въпроса кои други дарения извън горните две следва да се включат в масата по чл. 31 от ЗН предвид наведените с отговора по чл. 131 от ГПК правоизключващи и правонамаляващи възражения, че в нея следва да се включат още два имота, които съгласно представените доказателества са дарени от наследодателя приживе и съпругата му – 1) Апартамент № •, находящ се в в гр. В., ж.к. „Х. Б.“ - С. •, дарен на ищцата през 1996 г.; 2) дворно място в землището на с. Пр., м-ст „П.“, дарено на сина на ищцата през 1994 г., както и 3) парично дарение на сумата от 11603, 90 лв. направено от наследодателя в полза на ищцата прз 1996 г. По отношения на първият имот - Апартамент № •, представените по делото писмени доказателства – заповед по чл. 98 от ЗТСУ, извадка от заповед по чл. 100 от ЗТСУ и нотариален акт от 2003 г., чиято истинност не е оспорена, установяват, че същият е придобит от ищцата по силата на сложния фактически състав предвиден в чл. 95 от ЗТСУ (отм.) като обезщетение за отчуждаването в полза на държавата на дарения през 1983 г. имот. Респективно ищцата е станала собственик на жилището на оригинерно основание, а не въз основа на дарение направено от наследодателя, поради което имотът не следва да се включва в масата по чл. 31 от ЗН. На следващо място страните не спорят, а и по делото се установява, че действително родителите им са надарили през 1994 г. сина на ищцата Ст. Ст.Т. с недвижим имот находящ се в землището на с. Пр. Ищцата е релевирала по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК възражения срещу включването на този имот в масата по чл. 31 от ЗН, съгласно първото от които сделката е симулативна и прикрива покупко-продажба, цената по която тя предварително била заплатила на наследодателя. Посоченото възражение е такова за относителна симулативност на дарението, т.е. за нищожността му поради привидността му по смисъла на чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД. Ищцата черпи права и се позовава на симулацията, поради което е и страната в процеса, която следва да докаже основанието за привидността, а именно – съществуването на обратно съглашение между страните, т.е. действителното им намерение за сключване на покупко-продажба. В случая по делото не е представено нито обратно писмо подписано от страните по дарението, нито начало на писмено доказателство, създаващо вероятна основателност на симулацията. Подобни доказателства и не биха били достатъчни за нейното пълно разкриване доколкото не обвързват ответницата, като неучаствало в сделката лице. Действително в първо о.с.з. ищцата е представила като доказателство уведомително писмо от ДСК, от което се установява, че на 12.09.1994 г., т.е. четири дни преди дарението от • г., тя е заверила банковата сметка на Община А. с 19200, 00 лв. с посочено основание „по оценка № •г. на Й.С.П.“, който номер съответства частично на номера на оценителния протокол представен на нотариуса изповядал дарствената сделка, като един от документите, с които съпрузите са удостоверили пред него правото си на собственост. Посоченото частично съвпадение обаче е негодно само по себе си да установи по пълен и главен начин истинността на твърденията на ищцата, че наредената сума съставлява продажна цена за закупуване именно на имота в с. Пр., доколкото отново от този документ се установява, че бенефициер на плащането не е наследодателя, а трето за сделката лице – Община А., наред с което платец е ищцата, която пък не е страна по дарственото разпореждане. Т.е. страните по плащането от • г., не кореспондират със страните по дарението, съответно не е налице функционална връзка връзка между симулативната сделка и прикритата продажба, което е самостоятелно основание за отхвърляне на възражението. Всъщност платежният документ до голяма степен самостоятелно опровергава тезата на ищцата за наличие на прикрита продажба сключена с наследодателя, като продавач, тъй като утановява, че плащането е направено от ищцата в полза на друго лице, който ако не изключва напълно, то поне прави твърде малко вероятно наличието на един от кумулативно необходимите елементи на твърдяната от нея продажба, а именно уговарена и платена в полза на наследодателя цена. Наред с това достоверността на визираният документ девалвира допълнително и предвид съдържащото се в него сериозно хронологично, логическо несъответствие, съгласно което датата на оценката 26.09.1994 г. посочена като основание за плащането, следхожда датата на съставяне на самия документ – 12.09.1994 г. Респективно съдът е препятстван да гради върху последния изводите си по същество относно възражението за симулация. Нареждането не съставлява и начало на писмено доказателство доколкото не изхожда от насрещната страна по сделката, нито удостоверява нейно изявление направено пред официален орган, правещо вероятна симулацията. Следователно по делото не са допустими и гласни доказателства за нейното установяване в хипотезата на чл. 165, ал.2 от ГПК. В обобщение релевираното от ищцата възражение за нищожност поради привидност на дарението от 1994 г. се явява недоказано. Неоснователно се явява и второто възражение релевирано по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК срещу включването на дарения имот в с. Приселци в масата по чл. 31 от ЗН, тъй като разпоредбата на ал. 2 не предвижда кавито и да е било стеснителни критерии относно субектите на дарствените сделки направени приживе от наследодателя, стойнността на които следва да с включат в нея, противно на поддържаната от страната теза, че дареният следва непременно да е лице от кръга на призованите към наследяване. От гореизложеното следва, че дареният през 1994 г. имот на сина на ищцата също следва да се включи в масата по чл. 31 от ЗН. Стойността на целия към момента на откриване на наследството възлиза на 21000, 00 лв., като на основание чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), частта дарена само от съпруга – наследодател възлиза на ½ ид.ч. или на 10500, 00 лв. Относно твърдяното от ответницата дарение на парична сума от 11603, 90 лв. извършено от наследодателя Й.С.П. в полза на ищцата, страните не спорят, а и от представената по делото вносна бележка от 18.09.1996 г. се доказва, че действително на тази дата от сметка на последния е наредена сума за заплащане на отреденото на ищцата като обезщетение жилище със заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Това плащане има съществените елементи на дарствена сделка по смисъла на чл. 225 от ЗЗД, а именно безвъзмездно и безусловно разпореждане с имущество извършено в полза на дарения. Тъй като дарението е направено от наследодателя по време на брака му с Й. Б.П., на основание чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) действа презумпцията за наличие на съвместен принос на двамата съпрузи при набиране на паричните средства за плащането. Следователно припадащата се на наследодателя П. част възлиза на 1/2 ид.ч. от дарената сума или 5801, 95 лв. Доколкото дарението е направено преди влизане в сила на ЗДЛто при определянето на стойността на дарена парична сума към момента на откриване на наследството с оглед формиране на масата по чл. 31 от ЗН, като обективен съзимерител, използван в § 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.), може да се ползва съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на броя минимални работни заплати към момента на придобиване (в този смисъл Решение № 68/15.04.2014 г. по гр.д. № 5825/2013 г. на ВКС, I г.о.). Така към датата на дарението минималната работна заплата в страната, определена ПМС № 172/18.07.1996 г. е била 4000, 00 лв. Следователно паричният еквивалент на дарената сума от 5801, 95 неденоминирани лв. се равнява на 1, 45 бр. минимални работни заплати, които следва да бъдат изчислени в размера им към датата на откриване на наследството – • г., а именно 710, 00 лв., определен с ПМС № 141/13.07.2017 г., или общо 1029, 50 лв. Последната сума не е незначителна, нито представлява дарение на вещ със сантиментална стойност, поради което не се касае за обичайно дарение по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗН, и същата следва да се включи в наследствената маса. В обобщение, съдът приема, че към датата на откриване на наследството на Й.С.П. - • г. масата по чл. 31 от ЗН е възлизала на общо 97231, 50 лв., от която на основание чл. 29, ал. 3 от ЗН, разполагаемата част на наследодателя е съставлявала 1/4 ид.ч. или 24307, 88 лв., както и запазената част на ищцата. На основние чл. 30, ал.1 от ЗН от нея следва да се прихванат установените по-горе лични дарения направени от наследодателя на самата ищца, а имено паричното от 1029, 50 лв., както и стойността от 8700, 00 лв. на дареният през 1983 г. недвижимият имот, който впоследствие е отчужден срещу обезщетение по ЗТСУ (отм.). Или накърняването на запазена част на ищцата с дарението от • г. възлиза на 14578, 38 лв. Доколкото наследодателят не е оставил имущество след смъртта си същата не може да бъде допълнена и от наследството, поради което искът с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателен и накърнената запазена част следва да му бъде възстановена чрез намаляване на дарението от • г. Доколкото то е на идеална част възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част (в този смисъл Решение № 93/15.07.2015 г. по гр.д. № 138/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.). Респективно с решението по делото следва да бъде постановено намаляване на дарението и възстановяване на запазената част на ищцата от 14578, 38/76002 ид.ч. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските сторени от ищцата в общ размер от 1950, 00 лв., от които заплатена държавна такса за разглеждане на делото и издаване на СУ в общ размер на 100, 00 лв., 350, 00 лв. внесен депозит за назначаване на вещо лице и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1500, 00 лв. Воден от горното, съдът