Решение № 463 от 6.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 8/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „БАНКА ДСК“– ЕАД чрез пълномощника й гл.юрк.В. В. против решение №260 591 от 22.09.2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, постановено по т.д.№ 2476/2018 г., с което са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“-ЕАД против Република България, представлявана от Министъра на финансите обективно съединени искове по чл.203, ал.2 КТ, във вр. с чл.11 от Закона за наследството за сумата от 90 596, 88 лева главница, по чл.86 ЗЗД лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г., както и иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 924 лева по Анекс №1/20.04.2011 г. към Споразумение от 18.04.2011г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.Твърди, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Банката била провела успешно процедурата по чл.51 ЗН за издирване и призоваване към наследяване на наследниците на починалия длъжник Н. Д., за да достигне до ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.11 от ЗН. Твърди, че съгласно указанията на съда, държавата в лицето на Областния управител на Област Ловеч е приела по опис наследството на Н. З. Д.. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявения иск като основателен и абсолютно доказан. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Препис от жалбата е връчен на ответника Държавата чрез Минитстъра на финансите, който в срока по чл.263, ал.1 ГПК чрез пълномощника си юрк.И. Г. е подал писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на жалбата с молба съдът да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция при условията на чл.266, ал.2, т.1 ГПК са приети нови писмени доказателства, установяващи проведена процедура по чл.51 ЗН по отношение на наследниците от IV ред - трета степен по съребрена линия – племенниците, деца на сестрата на наследодателката - В.В. и З. В., които също са се отказали от наследството на своята леля.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, предвид събраните в настоящата инстанция нови писмени доказателства.

От сбраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „БАНКА ДСК“-ЕАД е предявил срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез Министъра на финансите обективно съединени искове както следва:

• иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ, във вр. с чл.11 от Закона за наследството за сумата от 90 596, 88 лева главница;

• иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2 240 лева лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г.;

• иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 924 лева по Анекс №1/20.04.2011 г. към Споразумение от 18.04.2011г.

В ИМ ищецът „БАНКА ДСК“-ЕАД твърди, че на 18.04.2011 г. между Банката и Н. З. Д., бивш неин служител във Филиал Ябланица за периода 01.01.2008г. – 12.04.2011г. е подписано Споразумение /л.12/, изменено и допълнено е Анекс № 1/20.04.2011 г./л.15/, по силата на което Н. Д. се е задължила в срок до 31.12.2012 г. да погаси задълженията си към „Банка ДСК“ ЕАД с размер общо на 91 520.88 лв. Вземанията са с произход както следва: 90 596.88 лв.- изтеглени без основание от Д. суми от сметки на клиенти на Банката, вследствие на което е допуснато наличие на касов дефицит; 924 лв. - платени от „Банка ДСК“ЕАД за сметка на Н. Д. такси по учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на вземането. Ищецът твърди, че действията по изтегляне на сумата са предприети умишлено, при наличие на трудово правоотношение между страните, позволило й достъп до банковата разплащателна система.

Твърди, че с подписването на Споразумението и Анекса към него Д. изцяло е признала вземането на „Банка ДСК“ЕАД срещу нея. Споразумението и Анексът са подписани и от Й. Т. Д. - съпруг на Н. Д. и Р. С. П. – нейна сестра, двамата явяващи се ипотекарни длъжници. Вземането по Споразумението е обезпечено с договорна ипотека №13, т. II, д. 232/2011 г. на СВ - Тетевен върху два недвижими имота, първият от които съсобствен между Н. Д. и съпругът й, а вторият е съсобствен между нея и сестра й.

Ищецът твърди, че на •••••••• г. Н. З. Д. починала, като до момента на смъртта си не е правила вноски за погасяване на задължението си, поето с гореописаното Споразумение. Такива вноски не били правени и от нейните наследници. Това мотивирало „Банка ДСК“ЕАД след крайната падежна дата да образува производство по реда на чл. 51 ЗН за издирване на наследници на Д., които да приемат оставеното от нея наследство, в т.ч. и задължението по Споразумението от 18.04.2011 г., изменено и допълнено с Анекс № 1/20.04.2011 г. Последователно в ИМ ищецът описва съдебните производства по чл.51 от ЗН, водени от банката в PC-Тетевен, като са призовани към наследяване наследници от всички редове и колена съгласно разпоредбите на чл.5-10 от ЗН. Към ИМ са приложени ксеро-копия от постановените актове. Твърди, че всички роднини на Н. Д. до VI степен по съребрена линия вкл., както и съпругът й, са се отказали от нейното наследство или са загубили правото да го приемат по реда на чл.51 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата. Именно за това, при така осъществилите се факти, претендира от държавата горепосочените суми.

Ответникът Република България, представлявана от Министъра на финансите е оспорил исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва, че е получил наследството по см. на чл.11 от ЗН. Оспорва Н. З. Д. да е подписала споразумението. Твърди, че противоправното деяние носи белезите на престъпление, като по делото липсват доказателства за образувано наказателно производство или за изпратен сигнал от банката до прокуратурата. Евентуално счита, че споразумението е нищожно тъй като противоречи на добрите нрави, тъй като няма предмет и кауза, тъй като няма доказателства за извършените от Н. З. Д. нарушения. Липсва съгласие. Споразумението е нищожно, поради заобикаляне на закона. Прави евентуално възражение за погасителна давност.

За да отхвърли иска по чл.11 от Закона за наследството за сумата от 90 596, 88 лева - сума, изтеглена без правно основание от Д. в качеството й на служител на Банката, от сметки на клиенти на банката, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.11 от ЗН, тъй като от доказателствата по делото било видно, че наследниците от четвърти ред - В.В. и З. В., като наследници на починалата си баба Р. Н., не са призовавани по реда на чл.51 от ЗН и липсват данни те да са се отказали от наследството. За да получи държавата наследството, следва всички роднини по права линия и по съребрена линия до шеста степен включително да са се отказали от него, което в случая не е сторено. Затова съдът е приел, че към момента на подаване на ИМ и приключване на съдебното дирене, държавата не е получила наследството и не е материално правно легитимирана да отговаря по иска.

По наведените от ответника доводи за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника съдът е изложил правилни и основание на закона съображения, че, процесуалната легитимация следва от фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. В случая се твърди, че ответникът е придобил наследството на починалата Н. Д., включващо вземането, което претендира. При тези твърдения в ИМ и заявен петитум, иска е допустим, при наличие на пасивна процесуална легитимация за ответника. Наличието или липсата на въведените правопораждащи факти касае основателността на иска. Дали ответникът е придобил наследството е въпрос, свързан с материално правната легитимация, т.е. със съществото на спора, а не с процесуалноправната такава.

Последният извод напълно се споделя от въззивния съд и предявения иск е допустим за разглеждане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно. Тази неправилност следва от събраните в настоящата инстанция нови писмени доказателства.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца, заявени в ИМ - че на 18.04.2011 г. между Банката и Н. З. Д., бивш неин служител във Филиал Ябланица за периода 01.01.2008г. – 12.04.2011г., е подписано Споразумение /л.12/, изменено и допълнено е Анекс № 1/20.04.2011 г./л.15/, по силата на което Н. Д. се е задължила в срок до 31.12.2012 г. да погаси задълженията си към „Банка ДСК“ ЕАД с размер общо на 91 520.88 лв. Вземанията са с произход както следва: 90 596.88 лв.- изтеглени без основание от Д. суми от сметки на клиенти на Банката, вследствие на което е допуснато наличие на касов дефицит; 924 лв. - платени от „Банка ДСК“ЕАД за сметка на Н. Д. такси по учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на вземането. Видно от споразумението, действията по изтегляне на сумата са предприети при наличие на трудово правоотношение между страните, позволило на Д. достъп до банковата разплащателна система.

Видно от Споразумението и Анекса към него, Д. изцяло е признала вземането на „Банка ДСК“ЕАД срещу нея. Двата документа са подписани освен от Н. Д. и представител на ищцовата банка, също и от Й. Т. Д. – неин съпруг и Р. С. П. – нейна сестра, двамата явяващи се ипотекарни длъжници. Вземането по Споразумението е обезпечено с договорна ипотека №13, т. II, д. 232/2011 г. на СВ - Тетевен върху два недвижими имота, първият от които съсобствен между Н. Д. и съпругът й, а вторият е съсобствен между нея и сестра й, както следва: Дворно място в гр.Ябланица с площ 680 кв.м., съставляващо УПИ XXI-832, кв.7 по плана на града, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на Н. З. Д. и Й. Т. Д., и Дворно място в гр.Ябланица, с площ 1019 кв.м., а по скица 510 кв.м., съставляващо УПИ V-963, кв. 9 по плана на града, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска сграда, собственост на Н. З. Д. и Р. С. П.. От Удостоверение за наследници № 01-2303/29.08.2012 г. /л.17/ на сл. ЕСГРАОН-гр. Ябланица се установява, че на •••••••• г. Н. З. Д. е починала. Ищецът твърди, а и по делото липсват доказателства, от които да се установи, че до момента на смъртта си Д. е правила вноски за погасяване на задължението си, поето с гореописаното Споразумение. Липсват доказателства такива вноски да са правени и от нейните наследници.

Видно от представените на л.18 и сл. писмени доказателства – съдебни протоколи и решения на РС-Тетевен, „Банка ДСК“ЕАД след крайната падежна дата - 31.12.2012 г. образувала съдебни производства по реда на чл.51 ЗН за издирване на наследници на Д., които да приемат оставеното от нея наследство, в т.ч. и задължението по Споразумението от 18.04.2011 г., изменено и допълнено с Анекс № 1/20.04.2011 г. На л.22 е представено Удостоверение за наследниците на Н. Д.. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗН, По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Според ал.2, Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Според ал.3 Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл.49, ал.1.

Съгласно представените удостоверения за наследници и съдебни актове за вписване на откази, по съответните наследствени редове се установява следното:

1. ред - деца, респ. други низходящи:

П. Й. Т. и Т. Й. Т. са деца на Н. Д.. С Определение от 28.05.2014г.

PC-Тетевен е приел, че те са загубили право да приемат наследството на Н. Д. на основание чл.51 ал.2 от ЗН, както и съпругът й Й. Т. Д.. 2. ред - родители.

Към момента на откриване на наследството родителите П. Ц. и З. Ц. са починали.

3. ред - братя и сестри на починалия и по право на заместване техните низходящи, както и роднините по права и възходяща линия от втора и по- горна степен.

Р. З. Д., сестра на наследодателката, не е заявила в предоставения й срок дали приема наследството. С Определение от 27.06.2014 г. PC-Тетевен е постановил вписване в спец.книга на PC отказ от наследството.

Не са призовани към наследяване децата на сестрата на починалата – В.В. и З. В., тъй като лице, което е живо, но се е отказало от наследството, не може да бъде заместено от низходящите си.

При отказ от наследство призованите да наследят отпадат от числото на наследниците - все едно, че никога не са били наследници. А щом те никога не са били наследници, то и техните низходящи не придобиват никакви права върху откритото наследство. В този смисъл е Решение № 549 от 6.IV.1961 г. по гр.д. №2008/61 г., I г.о., Решение №2 от 12.03.20220г. по т.д. № 1429/2019г. на 1 т.о. на ВКС, както и т.1 от ТР № 148 от 10.XII.1986 г. на ОСГК на ВС.

Роднините по права и възходяща линия от втора и по- горна степен - Към момента на смъртта на наследодателката от роднините по права и възходяща линия е била жива единствено баба й Р. Р. Н., ЕГН ••••••••••.

За призоваване с оглед приемане на наследството е образувано ч.гр.д. № 632/2014 г. В срока на призоваването й обаче Р. Н. е починала на ••••••••., видно от представения препис- извлечение от акт за смърт № 40/01.02.2015 г. Тъй като наследникът /бабата/ е починал преди да упражни правото си за приемане на наследството или преди да се е отказал от него, това негово право може да бъде упражнено от наследниците му по наследствена трансмисия, независимо дали приемат или се отказват от наследството на самата Р. Н. (чл.57 ЗН).

IV ред - роднините по съребрена линия до шеста степен включително.

Според разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН, по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Предвид направените откази, производството е насочено към следващия ред наследници /IV ред/, като са призовани лелите на Н. Д. /сестри на майка й/ - Т. Х. Д. и Б. Х. Н., които са от трета степен на родство по съребрена линия. Поради неявяване в с.з. и представяне на писмено заявление за отказ от наследство от тяхна страна, с Определение от 09.03.2015 г. PC-Тетевен е постановил вписване в Специалната книга на съда отказ на двете от наследството на племенницата им Н. Д.. В случая наследници по съребрена линия от трета степен освен двете отказали се лели Т. Х. Д. и Б. Х. Н., са и племенниците, деца на сестрата на наследодателката - В.В. и З. В., макар от различни съребрени линии.

Ц. Н. И. - чичо по бащина линия, е починал (01.06.2000 г.) към момента на откриване на наследството (•••••••• г.), но не може да бъде заместен от наследниците си, предвид ограничението на чл.8, ал.4, изр.2 от ЗН (ТР №3/94 г. на ОСГК). В случая В.В. и З. В. са по близки по степен и изключват останалите наследници от четвърти ред, които са призовани към наследяване.

Въпреки това обаче, Банката, при условията на чл.51 ЗН, е провела процедурата и по отношение на наследниците от IV ред- четвърта степен на родство по съребрена линия /първи братовчеди/, а именно: Н. Ц. А., А. А. Д., П. Г. П. и Х. Г. П.. По образуваното в PC-Тетевен ч.гр.д. № 430/2015 г. същите са заявили, че не желаят да приемат наследството, поради което с Определение от 06.11.2015г. P C - Тетевен е разпоредил да се впише в Специалната книга по чл. 49 ЗН отказ от наследство от четирите призовани лица.

Роднините на Н. З. Д. от V степен по съребрена линия съгл. предоставеното удостоверение от Община Ябланица, са: С. М. Н., наследница на по-близък роднина от IV степен, Ц. Л. Т., Н. Л. Ц., Л. Д. И., Д. П. Д., Д. Г. П., и Р. Г. К.. Същите са призовани по ч.гр.д. № 317/2016 г. на PC-Тетевен, за да заявят дали приемат наследството, оставено от Н. Д.. С Решение № 25/28.02.2017 г. PC-Тетевен е постановил да се впише в Специалната книга на съда отказ от наследството на Н. Д. от страна на Ц. Л. Т. и Д. П. Д., а за останалите съдът е констатирал, че са загубили право да приемат наследството. В Решението е пропуснато произнасяне по отношение на Н. Л. Ц.. Роднините на Н. З. Д. от VI степен по съребрена линия съгл. предоставеното удостоверение от Община Ябланица, са: К. Ц. С., П. Ц. И., В. Н. П., Х. Н. Н., П. Н. Ц., Й. В. И., Р. В. Р., Г. Н. Х., П. Н. П., В. Н. Н.. По образуваното в PC-Тетевен ч.гр.д. № 250/2017 г. по реда на чл.51 от ЗН, освен изброените лица е призована и роднината от V степен Н. Л. Ц.. С Решение от 03.10.2017 г. съдът е постановил да се впише в особената книга по чл.49 от ЗН отказът от наследството на Н. Д. на явилите се в с.з. и направилите изявления за отказ лица, както и загубата на право да приемат наследството от останалите.

За да отхвърли иска, съдът е приел, че към момента на устните състезания наследниците по съребрена линия от IV ред - трета степен - племенниците, деца на сестрата на наследодателката - В.В. и З. В. няма данни да са призовавани за приемане на наследството, поради което е сметнал за ирелевантни вписаните откази от наследство на останалите наследници, изброени по-горе.

Пред настоящата инстанция обаче са приети при условията на чл.266, ал.2, т.1 ГПК нови писмени доказателства, установяващи факти, осъществили се след подаването на въззивната жалба /л.34-37/. Видно от решение №28 от 01.03.2023 г. на РС-Тетевен, съдът е постановил да се впише в особената книга по чл.49 и чл.52 от ЗН отказ на В. П. В. от наследството на Н. Д., а по отношение на З. П. В. – същата е загубила правото по чл.51, ал.2 да приеме наследството.

От горното е видно, че в специалната книга на РС-Тетевен са вписани отказите от наследство на всички законни наследници на Н. З. Д. по права и съребрена линия до шеста степен включително. При тези факти и съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗН - когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.

С писмо от 06.08.2018г. /л.41 от делото на СГС/ до Министъра на финансите на РБ, ищцовата банка е отправила покана за плащане на сумата от 90 596, 88 лева – неправомерно изтеглена сума от служителката на Банката Н.Д., което задължение е признато от нея в Споразумението от 18.04.2011г. и Анекс №1 към него от същата дата, както и сумата 924 лева, дължими по Анекс №1 разноски по вписване на договорна ипотека. На ответника е даден 7-дневен срок от получаване на поканата да погаси доброволно задължението към Банката.По делото липсват доказателства за връчване на поканата, но на л.42 е представено Писмо изх.№ 17-03-13 от 09.08.2018г. от МФ до Банка ДСК-ЕАД в което изрично се твърди, че уведомлението-покана за плащане е постъпило в МФ на 07.08.2018г. В писмото на МФ се твърди, че тъй като към поканата не са представени доказателства за наследниците на Н. Д., то до уточняване на целия кръг от наследници на починлата държавата не може да предприеме действия за приемане на наследството по опис съгласно чл.61, ал.2 ЗН, нито по заплащане на претендираните суми.

Видно от Определение №232 от 02.07.2020г., на РС-Тетевен /л.132 от делото на СГС/, съдът е допуснал на основание чл.61, ал.2, вр. с ал.1 от ЗН приемане от държавата по опис на наследството на Н. З. Д. и това приемане на наследството по опис е вписано в книгата по чл.49, ал.1 ЗН, водена към РС- Тетевен. За този факт е издадено Удостоверение №60350 от 15.10.2020г. на Областен управител на Област Ловеч като представител на държавата./л.147/.

По делото е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза /л.179/, неоспорено от страните. От същото се установява, че съгласно Констативен акт за резултатите от извършена инцидентна проверка на филиал гр.Ябланица на „Банка ДСК“-ЕАД, Регионален център Плевен, Н. Д. – специалист „Банкови операции“, е извършила разпоредителни действия по клиентски сметки и присвоила средства в размер на сумата 90 596, 80 лева. ВЛ е дало заключение, че от страна на Н.Д. или от трети лица в срока от осчетоводяване на вземанията до датата на ИМ не са постъпвали суми за погасяване на задълженията.Към датата на експертизата задължението на Д. продължава да е в размер на 90 596, 88 лева – главница по Споразумението от 18.04.2011г. и разноски по вписване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката в размер на 924 лева.

Лихвата за забава върху сумата от 90 596, 88 лева за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г. е в размер на 2 491, 41 лева.

По делото е прието и заключение на съдебно-графологична експертиза /л.210/, според което подписите за Н. Д. в цитираното по-горе Споразумение от 18.04.2011 г. са положени от Н. З. Д.. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.11 от ЗН, Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата Според разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ, за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

Както се установи по делото, Н. Д. е била в трудово правоотношение с ищеца „Банка ДСК“-ЕАД. Същата, в резултат на свои неправомерни действия в качеството й на специалист „Банкови операции“, е извършила разпоредителни действия по клиентски сметки и присвоила средства в размер на сумата 90 596, 80 лева. Със Споразумението от 18.04.2011 г. и Анекс №1 към него от същата дата, несъмнено подписани от Д. съгласно заключението на СГЕ, същата е признала задължението си към банката /констатираната липса на касова наличност с Констативен акт за резултатите от извършена инцидентна проверка на Филиал Ябланица на банката /л.142/ в размер на 90 596, 88 лева и възложените върху нея разноски по вписване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката в размер на 924 лева.

Както бе установено от анализираните по-горе писмени доказателства, всички наследници на Н. Д. по права и съребрена линия са направили отказ от наследството й, като отказите са вписани в книгата по чл.49 ЗН към РС-Тетевен. При това положение и на основание чл.11 от ЗН, наследството на Д., включващо и задълженията към ищцовата банка, са наследени от държавата, която е приела наследството по опис /л.132 от делото на СГС/. Исковете за главница в размер на 90 596, 88 лева, разноските по вписване на договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката в размер на 924 лева, както и претендираната лихва за забава върху главницата от 90 596, 88 лева за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г. в размер на 2 491, 41 лева са доказани от заключението на ССЕ.

С оглед изложеното, исковете се явяват основателни и доказани в претендирания размер и следва да бъдат уважени, като се отмени обжалваното решение на СГС.

Съдебният изпълнител следва да извърши оценка на приетите по опис от държавата наследствени имоти съгласно Решение №232 от 02.07.2020г. на РС-Тетевен – л.132, като съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗН, държавата ще отговаря само до размера на полученото по опис наследство.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията, поддържани в отговора на ИМ от ответника.

Ответникът е направил възражение в отговора на ИМ, че починалата Н. Д. не е подписала представеното споразумение, а ако го е подписала, то съдържанието му не може да бъде удостоверено. Отделно от това, същата не е изписала собственоръчно трите си имена. Възраженията са неоснователни. По делото е представен НА №70 от 20.04.2011г. за учредяване на договорна ипотека /л.16/, подписан от Н. З. Д. в качеството й на длъжник и ипотекарен длъжник. В НА за договорната ипотеката е възпроизведено точно съдържанието на подписаното Споразумение от 18.04.2011г., като Д. е положила подпис, заверен нотариално, и е изписала трите си имена. Освен това, видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза, прието от първоинстанционния съд, неоспорено от страните, подписите за Н. Д. в цитираното по-горе Споразумение от 18.04.2011 г. са положени от Н. З. Д.. Неоснователно е възражението на ответника, че липсва съгласието на Н. Д. за сключването на споразумението и поради това същото е нищожно на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. По делото липсват доказателства в подкрепа на това твърдение. Освен това, Д. е манифестирала съгласието си с подписването на анекс от 20.04.2011г. към споразумението и на договорна ипотека за обезпечаването му. Поради това споразумението не е нищожно поради липса на съгласие.

Неоснователно е възражението, поддържано в отговора на ИМ, че процесното вземане на „Банка ДСК" АД е погасено по давност.

Съгласно нормата на чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Вземанията на „Банка ДСК“ АД по приложеното с исковата молба Споразумение и Анекс №1 към него са изискуеми на крайната падежна дата -31.12.2012г.

Когато вземането е договорено с определен падеж, изискуемостта му съгласно чл.84 ал.1 изр.1 ЗЗД настъпва след изтичане на деня на изпълнение. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата ( чл.84 ал.1, изр.2 ЗЗД). В настоящия случай Н. З. Д. е починала на •••••••• г., преди датата на настъпване на падежа на задължението. Посоченото в чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД изключение е предвидено с оглед процедурата по приемане и отказ от наследство и факта, че за известен период от време, докато е налице изрично приемане, мълчаливо приемане или отказ от наследство, същото е във висящо състояние. Приемането на наследството от своя страна има обратно действие към момента на откриването му (чл.48 ал.1 предл.2 ЗН), като по този начин наследникът, независимо от това колко време е изминало между смъртта на титуляря и приемането на наследството, се оказва непосредствен правоприемник на наследодателя.

Към ИМ е представена поканата до Министъра на финансите - изх.

№ 08-20-01100/06.08.2018г., получена от ответника на 07.08.2018 г. Съгласно правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността за вземането започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. С оглед изложеното, погасителната давност за вземанията на Банката в случая започва да тече от датата на получаване на поканата от Министерство на финансите, т.е. от 07.08.2018 г. В този смисъл е и Решение № 473 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6137/2007 г., IV г. о. Според това решение, потестативните права, както и притезателните права, изискуемостта на които възниква от покана, могат да се упражнят след възникването им, поради което давността почва да тече от този момент (чл.114, ал.2 ЗЗД). Исковата молба е депозирана в съда на 23.11.2018г., т.е. погасителната давност не е изтекла.

Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите в жалбата оплаквания са основателни и предявения иск следва да бъде уважен, като се отмени първоинстанционното решение.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 ГПК на Банката-жалбоподател /ищец в първата инстанция/ следва да бъдат присъдени разноски за първата и въззивната инстанция съобразно посоченото в представения списък по чл.80 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 40 лв. както за първата, така и за въззивната инстанция на основание чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В списъка са посочени също така разноските за платена д.т. в първата инстанция в размер на 3 723, 72 лв., както и д.т. за въззивно обжалване в размер на 1 881, 73 лв., 5 лв. за съдебно удостоверение и 600 лева депозит за ВЛ по допуснатата ССЕ. Общият размер на разноските възлиза на 7 290, 4 лева. В този размер следва да бъдат присъдени на въззивника.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд