Решение № 13531 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1191/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.58 от ЗИНЗС и е образувано по жалба от Д. К. Т., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в СР-ЗТ към Затвора - Варна, чрез пълномощника му адв.П. Д. от АК- Варна, против Заповед № Л-03-292#1/19.05.2025г на Зам.гл.директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на осн.чл.58 от ЗИНЗС и т.4.11 от Заповед №Л-919/08.03.2017г на Гл.директор на ГДИН е наредено жалбоподателя да бъде настанен в Затвора - Стара Загора за доизтърпяване на наложеното му наказание по НОХД № 250/2025г на ОС – Варна. Релевирано е основанието за незаконосъобразност по чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че към момента жалбоподателят няма постоянен адрес в [населено място], понеже жилището е продадено от родителите му, с които е живял, преди да се премести в [населено място]. Поддържа се, че единственият адрес на Т. е настоящият му такъв в [населено място], [жк] бл.144, ап.002, на който е регистриран през м.04.2025г, и на който е живял на семейни начала с приятелката си, с която поддържа отношения и понастоящем. Сочи също, че се е социализирал много добре в ЗО-ЗТ „Разделна“, където работи като ел.техник съобразно представения документ за придобита специалност. С тези съображения се твърди, че единствения адрес на жалбоподателя към момента е в [населено място], поради което се настоява за отмяна на процесната заповед за преместването му в Затвора – Стара Загора, за да му се даде възможност да доизтърпи наказанието си в ЗО – Разделна, която е най-близо до адреса му и би било най-целесъобразно за неговото поправяне, превъзпитаване и социализиране. В съдебно заседание по същество жалбоподателят лично и с пълномощника си поддържа жалбата изцяло, като изтъква, че в ЗО – Разделна работи и получава заплата, от която покрива разходите си и намалява размера на наказанието си; освен това е преминал опознавателния шестмесечен период и предстои промяна на режима му в по-лек. Адв.Д. поддържа изцяло съображенията в жалбата и в допълнение сочи, че липсват каквито и да било основания за преместване на жалбоподателя в Затвора – Стара Загора. С придружаващото административната преписка писмо ответникът Зам.гл.директор на ГДИН оспорва жалбата с аргумент, че обжалваната заповед е издадена в изпълнение на предвиждането на чл.58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017г за териториалното разпределение при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, издадена в условията на оперативна самостоятелност и въз основа на безспорния факт, че постоянният адрес на Д. Т. е в [населено място]. Сочи също, че в ГДИН не е постъпвала молба от жалбоподателя да доизтърпи наказанието си в Затвора – Варна, както и че ако такава постъпи, придружена от съответни документи, доказващи твърденията му, тя подлежи на уважаване. С писмен отговор с.д. №12450/22.07.2025г ст.ю.к.С. С. – процесуален представител на ответника, оспорва жалбата и сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на всички приложими процесуални правила и при правилно приложение на материалния закон, при съобразяване на възможността лишеният от свобода да изтърпи наказанието си най-близко до постоянния, а не до настоящия си адрес, т.е. в Затвора- Стара Загора, а не в този във Варна. С тези аргументи настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Идентично становище ю.к.С. поддържа и лично в открито съдебно заседание по същество, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от изложеното в Справка рег. №101/25 от 14.07.2025г от началника на Затвора- Варна (л.38 по делото), с присъда по НОХД №250/2025г на ОС – Варна на осн.чл.354а ал.1 т.4 от НК на Д. К. Т. е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, със зачетено задържане под стража от 31.10.2024г. Постъпил е в Затвора – Варна на 05.03.2025г; след изтичане на срока по чл.47 ал.3 от ЗИНЗС е разпределен в ЗО-ЗТ „Разделна“ на 19.03.2025г. В периода м.03.2025г – 14.07.2025г е провел четири свиждания – две с адвокат и две с негови близки. Във връзка с притежаваната от Д. Т. [жк], със Заповед № 276/03.04.2025г на началника на ЗОЗТ „Разделна“ (л.47 по делото) на осн.чл.164 ал.8 от ППЗИНЗС жалб.Т. е назначен на работа на длъжност „електротехник“ по домакинския щат на затворническото общежитие (л.48 по делото). Видно от Служебна бележка рег. №101/25 от 11.09.2025г от началника на сектор „ФЛКР“ в Затвора-Варна (л.49 по делото), на жалбоподателя са зачетени общо 121 работни дни за всеки месец в периода м.04.2025г – м.08.2025г, които съгл.чл.41 ал.3 от НК се зачитат за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. С нотариално заверена декларация от 23.05.2025г от Т. К. Т., [ЕГН] (л.50 по делото), лицето декларира, че на 01.04.2024г със съпруга й са продали собствения си недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с административен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.4, и от тогава на този адрес не живее никой от членовете на семейството й. Видно от служебно изготвената Справка НБД „Население“ за жалбоподателя (л.46 по делото), лицето с тези три имена и ЕГН е майка на Д. К. Т.. Двамата с баща му К. Д. Т. са с постоянен и настоящ адрес [населено място], общ.Стара Загора, от 20.06.2024г; братът на жалбоподателя е с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица]от 20.11.2024г. От същата справка е видно, че постоянният адрес на жалб.Д. Т. е в [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.4 от 20.02.2007г, а настоящият му адрес е в [населено място], [жк], ап.2, от 28.04.2025г. Според Удостоверение изх. №19608/2025 от 16.09.2025г на Службата по вписванията – Варна (л.44-45 по делото), в периода от 01.01.1993г до 15.09.2025г по партидата на Д. К. Т. няма вписвания, отбелязвания и заличавания, т.е. жалбоподателят никога не е притежавал и не притежава недвижими имоти на територията на РБ. Видно от Справката рег. №101/25 от 14.07.2025г от началника на Затвора- Варна (л.38 по делото), с молба вх. №2291/2025г пълномощникът на Д. Т. – адв.П. Д., е поискал жалбоподателят да не бъде преместван в Затвора – Стара Загора, тъй като настоящият му адрес е в [населено място] съобразно приложеното удостоверение. С писмо рег. №101/25 от 15.05.2025г пълномощникът бил уведомен, че съгл.чл.58 от ЗИНЗС лишените от свобода се разпределят съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близо до постоянния си адрес. С т.4 от Заповед №Л-919/08.03.2017г на Гл.директор на ГДИН (л.30-33 по делото), издадена на осн.чл.13 ал.2 т.1 и чл.58 от ЗИНЗС, са определени затворническите общежития от закрит тип, в които се настаняват осъдените – лишени от свобода, като конкретно с т.4.4. е предвидено че в Затвора - Варна и в Затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват лишени от свобода от областите Варна; с т.4.11. е предвидено, че в Затвора – Стара Загора и в Затворническо общежитие „Черна гора“ се настаняват лишени от свобода от областите Стара Загора и Хасково. С оспорената понастоящем Заповед №Л-03-292#1/19.05.2025г Зам.гл.директор Ц. Ц. на ГД „ИН“ е посочил, че лишеният от свобода (жалбоподател по настоящото дело) Д. К. Т. е постъпил в Затвора – Варна на 05.03.2025г; че е осъден по горецитираното НОХД №250/2025г на ОС – Варна на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, приведено в изпълнение на 31.10.2024г; че постоянният му адрес е в [населено място], [улица]. С тези констатации, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на осн. Заповед №Л-919/08.03.2017г на Гл.директор на ГД „ИН“, издателят на акта е наредил Д. Т. да бъде настанен в Затвора – Стара Загора за доизтърпяване на наложеното наказание. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. В изпълнение на задължението си по чл.168 ал.1 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл.т.І.6. от Заповед №Л-01-9 /2 от 28.02.2025г на Главния директор на ГДИН (по адм. преписка), в изискуемата за редовността й от формална страна писмена форма, и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания (такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество). Спорът в настоящото производство е правен и е концентриран по въпроса за правилното приложение на материалния закон при постановяване на оспорения ИАА, конкретно – законосъобразно ли е определено пенециарното заведение, в което жалбоподателят да доизтърпи наказанието си лишаване от свобода. Съдът счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Оспорената Заповед №Л-03-292#1 от 19.05.2025г е такава за първоначално настаняване на лишен от свобода в място за изтърпяване на наказанието му, т.е. тя е издадена на осн.чл.58 ал.1 от ЗИНЗС – както е изрично посочено и в съдържанието й. Цитираната норма предвижда изключителна компетентност на Гл. директор на ГД „ИН“ да определи ред за разпределение на осъдените лица в местата за лишаване от свобода съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. В изпълнение на правомощията си по този текст Гл.директор на ГДИН е издал Заповед №Л-919/08.03.2017г, с която е определил съответни места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съобразно категорията осъдени (откри и закрит тип) и вида им (непълнолетни – младежи и девойки, жени, мъже, ученици и чужденци). При съобразяване единствено с данните в НБД „Население“ за постоянния адрес на жалбоподателя в [населено място], се налага извод, че административният орган правилно е определил мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на Д. Т. – по постоянен адрес в [населено място]. В хода на съдебното дирене обаче бяха установени факти от значение за делото по см.чл.142 ал.2 от АПК, които следва да бъдат съобразени от съда при постановяване на акта му по същество. Първият сред тях е фактът, че жилището в [населено място], където е регистриран постоянният адрес на Д. Т., е продадено от родителите му. Действително, приетата като доказателство по делото нотариално заверена декларация от майка му Т. К. Т. представлява гласни доказателства в писмен вид – верността на декларираните факти обаче се потвърждава от официалните данни в НБД „Население“. Видно от тях, никой от роднините на жалб.Т. няма постоянен адрес като неговия, а след продажбата на жилището им на 01.04.2024г родителите му и брат му са променили и постоянните, и настоящите си адреси на 20.06.2024г и на 20.11.2024г. Изложеното, наред с безспорно установения факт, че Д. Т. не притежава никакви недвижими имоти на територията на РБ, налагат извод, че на практика към момента на постановяване на оспорената заповед той няма никаква – физическа или друга – връзка с постоянния си адрес в [населено място], т.е. това не е място, в което да е възможно да пребивава – временно или постоянно, или където да получава кореспонденцията си (чл.93 ал.7 от Закона за гражданската регистрация), доколкото нито лично той, нито неговите роднини имат достъп до това жилище. Очевидно жалбоподателят не е направил необходимото, за да предизвика промяна на отразените в НБД „Население“ факти, но формалното наличие на постоянен адрес в [населено място] според този съдебен състав не е достатъчно основание за преместването му от ЗО ЗТ „Разделна“ в Затвора – Стара Загора. Това е така поради доказаното със събраните на съдебното следствие доказателства, че де факто Д. Т. няма постоянен адрес в [населено място]. Така изискването на чл.58 от ЗИНЗС наказанието да се изтърпява най-близо до постоянния адрес поради липса на такъв в случая би било изпълнено чрез изтърпяването му на територията на Затвора-Варна, където жалбоподателя има адресна регистрация по настоящ адрес. Същевременно от приобщените по делото официални писмени доказателства се установява, че именно в Затвора- Варна жалбоподателят е започнал работа скоро след настаняването му в ЗО ЗТ „Разделна“, и работи там без прекъсване и към датата на съдебните прения по същество на спора. Полагането на труд при изтърпяване на наказание лишаване от свобода има редица правни последици за осъдените, включително тези по чл.41 ал.3 от НК. Законодателят изрично е предвидил, че изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация (чл.41 ал.1 от НК). Така полагането на труд не само дава възможност за намаляване размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода, както и за промяна в режима на изтърпяването му (в случая – от строг към общ), но и цели превъзпитание на лишените от свобода и последващото им приобщаване към обществото като пълноценни негови членове. Преместването на жалбоподателя в друг затвор ще прекъсне процеса на реално полаган от него труд, т.е. и мерките за постигане на индивидуалната превенция, като се оставя убеждение, че не се зачитат усилията на лицата по спазване на мерките за тяхното превъзпитание. При съобразяване на така установените релевантни факти по делото, и на първо място – липсата на постоянен адрес на Д. Т. в [населено място], респективно – наличието на настоящ адрес в [населено място], съдът в този си състав намира, че жалбата му срещу заповедта за настаняването му в Затвора - Стара Загора е основателна и следва да бъде уважена чрез отмяната й. При този изход на делото претенцията на ответната администрация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна; жалбоподателят от своя страна не е поискал такива. Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът