Решение № 965 от 29.7.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1387/2020 г.

Административен съд - БургасАдминистративно29.07.2020 г.докладчик ЗЛАТИНА ИВАНОВА БЪЧВАРОВА КЪНЧЕВА

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 08.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 58/2020 г. по описа на Районен съд Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К.К.Б. •••, против решение № 401 от 08.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 58/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № РД-И-027/16.09.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата/ИАЛ/, с което за нарушение по чл. 23, ал.1 и ал.3, вр. с чл.25, ал.2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти/обн.ДВ, бр.109 от 23.12.2008 г., Наредба №28 от 09.12.2008 г./, вр. с чл.2 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти/обн.ДВ, бр.21 от 20.03.2009 г., Наредба №4/04.03.2009 г./ и на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00/хиляда/ лева. Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски. Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Районен съд Бургас, с решение № 401 от 08.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 58/2020 г., е потвърдил наказателно постановление № РД-И-027/16.09.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата/ИАЛ/, с което за нарушение по чл. 23, ал.1 и ал.3, вр. с чл.25, ал.2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти/обн.ДВ, бр.109 от 23.12.2008 г, Наредба №28 от 09.12.2008 г./, вр. с чл.2 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти/обн.ДВ, бр.21 от 20.03.2009 г., Наредба №4 от 04.03.2009 г./ и на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, на К.К.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00/хиляда/ лева. Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на магистър - фармацевт, при извършена контролна покупка на 07.08.2019 г., в аптека на „Красиро комерс“ ЕООД, находяща се на адрес: гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №103, хипермаркет „Метро К и К“, е отпуснал/продал/ на инспектор от ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ „Rosucard film coated tablets 10 mg x 30“, с партиден № 2330818, срок на годност: 07.2020г.-1 опаковка, без да изиска и без да му бъде представена рецепта/лекарско предписание/. За това е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ на 07.08.2019 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. За да постанови решението си районният съд съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и деянието е безспорно установено, като санкционираното лице е извършило от обективна и субективна страна, вмененото му нарушение като е продал на проверяващия инспектор от ИАЛ лекарствен продукт, с режим на предписване - по лекарско предписание, без да му бъде представена рецепта. Районният съд е обосновал извод, че отговорността на касатора е правилно ангажирана на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ за нарушение на чл.23, ал.1 и ал.3 вр. чл.25, ал.2 от Наредба № 28/09.12.2018 г., вр. с чл.2 от Наредба № 4/04.03.2009 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдението на касатора за недоказаност на нарушението. Същото се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол/официален свидетелстващ документ/, фискален бон, удостоверяващ контролната покупка на лекарствения продукт, показанията на актосъставителя и свидетеля при констатиране на нарушението. В депозираното писмено възражение срещу АУАН самият касатор сочи, че на 07.08.2019 г. актосъставителят е влязла в аптеката сама и е закупила от него лекарствен продукт, обстоятелство, което самият той твърди, че е установил при преглед на записите от видеонаблюдението в обекта. Деянието е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като в НП са посочени нормите, установявящи определени задължения за магистър-фармацевтите, нарушени от касатора, обсъдени подробно от районния съд. Съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти/обн.ДВ, бр.109 от 23.12.2008 г./, всеки фармацевт е независим при вземане на решение, свързано с осъществяването на професионалните му задължения, за което носи съответната отговорност. В чл.25, ал.2 от цитираната наредба е предвидено, че изпълнението на рецептите в аптеката се извършва по реда на наредбата по чл.221 ЗЛПХМ. Според чл.2 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, режимът на предписване на лекарствените продукти/обн.ДВ, бр.21/ 20.03.2009 г./ е определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт. А чл.23, ал.3 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. конкретно сочи, че за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал. Следователно магистър - фармацевтът при отпускане на лекарствата е следвало да се съобрази с режима на предписване, определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт и да изиска лекарско предписание. В тази връзка правилен е изводът на районния съд, че осъществяването на продажба /отпускане/ на лекарствения продукт „ Rosucard film coated tablets 10 mg x 30“, изискващ съгласно разрешението му за употреба, режим на предписване - по лекарско предписание, без такова предписание, представлява съставомерно поведение от обективна страна. За това нарушение правилно е ангажирана отговорността на касатора, който в качеството си на магистър-фармацевт и ръководител на проверявания обект, е субект на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 и ал.3 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, предвиждаща професионалната отговорност на фармацевта при отпускането на лекарствените продукти/обн.ДВ, бр.109/23.12.2008 г./. Административнонаказващият орган е съобразил размера на наказанието с тежестта на нарушението, като е наложил глоба в предвидения по закон минимум от 1 000.00 лева. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски на касатора не се следват. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

Цитирани разпоредби

11