Решение № 3788 от 26.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5397/2024 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /взискател по изп.производство/ срещу постановление за прекратяване на изп.дело № 20168580401364 по описа на ЧСИ У. Д., рег.№ 858, район на действие СГС, от 03.11.2023 г., на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК. В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че постановлението на ЧСИ е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, защото не били налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.4 ГПК за прекратяване на изп. производство. Сочи, че в изп.производство не била събрана никаква част от вземането. Единственото действие, което било извършено било това по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника до размера на вземането. В разпоредбата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК не се съдържало правило, което да изключва обезсилването на изп.лист. Затова и незаконосъобразно ЧСИ не бил съобразил липсата на направено искане от длъжника и от постановено обезсилване на издадения изп.лист. Сочи, че в съдебната практика при отмяната на съдебния акт, който е послужил като основание за издаването на изп.лист, както в случая било сторено по реда на отмяната с решение № 40 от 21.03.2024 г. по търг.дело № 1656 по описа за 2023 г. на ВКС, Първо ТО, било отменено решение № 1920 от 01.10.2015 г. по търг.дело № 3275 по описа за 2014 г. на САС, на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК и делото било върнато на САС за ново разглеждане, били разграничени различни хипотези, при които изп.производство не се прекратява. Счита, че отсъства нарочна разпоредба за прекратяване на изп.производство без обезсилване на издадения изп.лист. Затова ЧСИ следвало да обследва изключенията, при които се отменят от ВКС въззивните решения. Иска се обжалваното постановление за прекратяване да бъде отменено. Не претендира разноски. От длъжника– „Първа инвестиционна банка“ АД /ПИБ АД/, е постъпило становище по жалбата, в което се сочи, че същата е неоснователна, недоказана и необоснована. Сочи, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.4 ГПК, тъй като бил налице влязъл в сила съдебен акт, с който бил отменен актът, въз основа на който бил издаден изпълнителния лист. Сочи, че ВКС с цитираното от жалбоподателя решение, била отменила решението № 1920 от 01.10.2015 г. по гр.д.№ 3275 по описа за 2014 г. на САС, с което решение било допуснато изпълнението в РБ на чуждестранен акт и въз основа на което бил издаден изпълнителния лист. За да стори това, ВКС бил взел предвид, че с влязло в сила на 04.02.2022 г. решение № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013 на Съда в Сектор Първи – Букурещ, Първо ГО, било отменено разпореждането за започване на принудителното изпълнение срещу ПИБ АД, което разпореждане било допуснато до изпълнение в България с отмененото по реда на чл.303, т.3 ГПК, решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр.д.№ 3275 по описа за 2014 г. на САС. Прието било изначална липса на изпълнителен титул. Излагат се доводи за правилност на така постановеното от ВКС, решение. По делото било представено и решение № 43/2021 от 07.06.2021 г. по тълк.дело № 643/2021 г. на ВКС на Румъния, в което било прието, че банкова гаранция издадена от кредитна институция представлява изпълнителен титул, само ако е издадена като гаранция по договор за банков кредит. В случая банковата гаранция от 31.07.2012 г. гарантирала задължение по договор за доставка. Затова процесната гаранция не можела да изпълнява ролята на изпълнителен титул и не можела да бъде основание за стартиране на принудително изпълнение срещу издателя на гаранцията. От тук следвал извод, че изп.производство било изначално нищожно и затова следвало да бъде прекратено с всички, произтичащи от това правни последици: отмяна на наложените обезпечителни мерки. Счита, че правилно ЧСИ е съобразил, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК. Това било така, защото бил налице влязъл в сила съдебен акт, с който бил отменен актът, въз основа на който бил издаден изп.лист. Счита, че такъв акт е и този, постановен в производство по чл.303 ГПК. Следвало да се вземе предвид и, че отмененото решение на САС, било постановено в производство по чл.623 ГПК за допускане до изпълнение на чуждестранен акт, т.е. в това производство не се разрешавал материално- правен спор. Затова намира, че разпоредбата на чл.309, ал.2 и чл.245, ал.3, изр.2 ГПК не била приложима. Следвало да се вземе предвид и, че с първоинстанционното решение по гр.д.№ 4921/2014 г. молбата за допускане до изпълнение в България на разпореждането на съда в Букурещ от 21.06.2013 г. била отхвърлена, т.е. към настоящия момент допускане до изпълнение на чуждестранен акт в България, нямало. В тази хипотеза било недопустимо да съществува изп.производство; същото следвало да бъде прекратено, а не спряно. Сочи, че до прекратяване на изп.производство на основание обезсилване на изп.лист се стигало в хипотезата на чл.433, ал.1, т.3 ГПК. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК не било необходимо провеждане на процедура по обезсилване на изп.лист. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 ГПК единственото, което се изисквало било да е отменен акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, с влязло в сила решение. Неправилно жалбоподателят се позовавал и на хипотезата на чл.307, ал.3 и ал.4 ГПК. При съобразяване с наличието на постановен влязъл в сила съдебен акт в Румъния, с който се отменя актът, въз основа на който е стартирало изначално порочното принудително изпълнение и при съобразяване с раздела „Изпълнение“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., се налагал извод, че принудителното изпълнение не може да продължи да се осъществява и на територията на сезираната държава-членка и следва незабавно действието му да бъде преустановено. Единственият възможен начин бил изп.производство да бъде прекратено. Претендират се разноски. От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост /частична/ на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.4 ГПК за прекратяване на изп.производство. Сочи, че с молба от 03.04.2024 г. от длъжника било представено влязло в сила решение № 40 от 21.03.2024 г. по търг.дело № 1656 по описа за 2023 г. на ВКС, Първо ТО, с което било отменено решение № 1920 от 01.10.2015 г. по търг.дело № 3275 по описа за 2014 г. на САС. Изп.лист от 08.11.2016 г. въз основа на който било образувано изп.дело, бил издаден на основание решение № 1920 от 01.10.2015 г. по търг.дело № 3275 по описа за 2014 г. на САС, които били постановени във връзка с разпореждане от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи РС-Букурещ, Румъния. По допустимостта на жалбата: За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен на 17.04. 2024 г. Жалбата е подадена на 25.04. 2024 г. Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Действието на ЧСИ, което се обжалва, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По основателността на жалбата: Софийски градски съд като обсъди доводите и възраженията на страните и съдържащите се в представеното изп.дело /в препис/ документи приема следното: Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: Т.4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; Процесното изп. дело е образувано по молба, подадена на 16.11.2016 г. за предприемане изпълнителни действия по събиране на сумите по изп.лист от 08.11.2016 г. във връзка с решение № 1920 от 01.10.2015 г. по търг.дело № 3275 по описа за 2014 г. на САС, както и във връзка с разпореждане от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи РС-Букурещ, Румъния, за допускане на изпълнението на това разпореждане на съда в Букурещ, на територията на Р България. С решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд е отменено разпореждане № 4138 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд и на основание чл. 623, ал. 5 ГПК вр. чл. 38 и сл. от Регламент № 44/2001 г. е признато и допуснато изпълнение на територията на Република България на разпореждане (заключение) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ. С РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 21.03.2024 Г. ПО Т. Д. № 1656/2023 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, на което се позовават и двете страни в настоящето производство, е отменено влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато на САС за ново произнасяне от друг състав относно молбата по чл.623, ал.5 ГПК във вр. чл. 38 и сл. на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела изпълнението на разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи Районен съд - Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение срещу "Първа инвестиционна банка" АД в полза на кредитора - Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 от румънския Граждански процесуален кодекс в съответствие с изпълнителния документ - писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, ведно с разходите по изпълнението, възлизащи отделно на сумата от 1 725 832.38 леи. Спорно с оглед доводите и възраженията на страните, в случая е, дали изпълнителното производство е подлежало на спиране по чл.432, ал.1, т.4 ГПК – когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от ВКС или на прекратяване по чл.433, ал.1, т.4 ГПК - с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, с оглед на това, че делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на САС. Действието на отмяната при извънредните способи за контрол е уредено в чл. 309, ал. 2 от ГПК, в който е предвидено че ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира, като в случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Възобновяването и продължаването на изп.действия ще зависи от изхода по новото разглеждане на спора. Останалите доводи на ответника по жалбата са относими към производството по новото разглеждане на делото от САС. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл. 433, ал. 1 т. 4 от ГПК за прекратяване на изп.производство. При това положение настоящата инстанция счита, че обжалвания акт на ЧСИ е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. Що се касае до направеното от жалбоподателя особено искане по чл.438 ГПК, следва да отбележим, че спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК цели да преодолее липсата на суспензивен ефект на жалбата по чл.435 и следв. ГПК и има действие до момента на постановяване на съдебно решение от съда. По разноските: Жалбоподателят не претендира разноски затова такива не му се присъждат. На ответника по жалбата разноски не се следват. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД