Решение № 1420 от 2.12.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2071/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. С решение № 416 от 23.01.2024г., постановено по гр.д. № 14154/2021 г. по описа на СГС, ГО, 14 състав, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.52 вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД, като Столична община е осъдена да заплати на в полза на Л. К. К., ЕГН ••••••••••, действаща със съгласието на своята майка Н. А. К. сумата от 50 000лв., а в полза на Н. А. К. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка със смъртта на К. Р. К. /баща на първата и съпруг на втората/, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.11.2018г. до окончателното им изплащане Със същото решение е отхвърлен иска на Л. К. в останалата му част над 50 000 лв. до пълния му размер от 150 000 лв., както и иска на Н. К. за разликата над 40 000 лв. до 150 000 лв. като неоснователни, както и за законна лихва върху главниците за периода от 25.11.2016г. до 23.11.2018г. като погасен по давност. Присъдени са разноски по компенсация, като Л. К. К., действаща със съгласие на Н. А. К. и Н. А. К., са осъдени да заплатят на Столична община, на основание чл.78 ал.3 ГПК, сума в размер на 420 лв. СО е осъдена да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сума в размер на 3600лв. Решението е постановено при участие на трето лице помагач-УМБАЛСМ Н.И. Пирогов ЕАД. В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото по делото. Жалбоподателите-ищци Л. К. К., действаща със съгласие на Н. А. К. и Н. А. К., оспорват решението в неговата отхвърлителната част за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв. за Л. и над 40 000 лв. до 150 000 лв. за Н., тъй като размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, както и неправилно е прието наличието на съпричиняване от страна на пострадалия по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД. Изтъкват факта, че съдът е обсъдил ранната възраст на починалият общ наследодател - 39 години само формално, без да се съобрази, че той е бил в работоспособна възраст, пожелал е сам, изтърпявайки наказание „лишаване от свобода“ да полага труд, с единствената мисъл за приложението на чл.41 ал.3 НК респ. да се прибере по-скоро при семейството си, обстоятелство, установено от разпитания по делото свидетел. Определеният размер на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в отклонение от практиката на съдилищата за присъждани от различни състави размери по сходни казуси за същия период от време, когато е причинено увреждането. Отделно от горното твърдят, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на починалия. Правилно е възприел липсата на каквито и да било данни за извършване на работа с подвижна стълба, но е вменил в задължение на починалия „житейски обосновано е лице ползващо стълба... разумно да предвиди възможните рискове от нестабилност и приплъзване и обезопасяване на същата или да откаже извършването на възложената работа при невъзможност“. Този извод на съда е в противоречие със събраните по делото свидетелски показания, които установяват, че в деня на злополуката не е имало достатъчно работници и никой не е ангажиран да помогне на починалия чрез придържане на стълбата, така както е определено в чл.215в ал.4 от Наредба №7/23.09.1999г. Липсата на нормативно определения инструктаж за безопасни условия на труд ангажира изцяло отговорността на ответника. Следва да се отчете и обстоятелството, че починалият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и евентуален негов отказ да извърши определена възложена му работа би довел до санкции доста по-различни от тези в нормалния цивилен живот. На трето място посочват, че съдът в нарушение на чл.120 ЗЗД е приложил служебно разпоредбата на чл.111 б.“в“ предл.2 ЗЗД, тъй като от страна на ответника не е правено възражение за изтекла тригодишна давност за вземането за лихва. Претендират разноски. Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че разпоредбата на чл. 129, ал. 4 ГПК дава възможност на съда да даде указания за отстраняване на нередовност в ИМ, но по време на производството, което е до етапа на устните състезания, а в конкретния случай, производството вече е било обявено за решаване, едва след което са дадени указания на ищците. Именно след като е констатирал липсата на правосубектността на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, съдът е отменил дадения ход по същество и е дал указания както за пасивната легитимация, така и за правната квалификация на иска т.е. процесът е абсолютно недопустим, тъй като процесуалната правоспособност на лицата, участващи в производството е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск. Липсата на правосубектност води до недопустимост на процеса, а не до нередовност на ИМ, която може да се отстрани по реда на чл.129 ГПК. Също така, това е обстоятелство, което съда преценява относно допустимостта на иска, а не относно редовността на исковата молба. В настоящият случай, е налице изменение на иска с конституирането на СО като надлежен ответник в производството, което се осъществява по реда на чл.228 ГПК. СО не е дала съгласие да участва в него, като замести ответника, поради което е налице хипотезата на чл. 228, ал.3 ГПК. Следователно настоящият иск се счита предявен срещу СО от датата на подаване на поправената ИМ в съда, а именно 29.06.2023г. Срокът за предявяване на иск по чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане, започва да тече от деня на увреждането и е обвързан от общата погасителна пет годишна давност. В настоящият случай правото на иск на ищците срещу СО възниква на 25.11.2016г. и се погасява на 25.11.2021г. Искът се счита предявен на 29.06.2023г., т.е. година и седем месеца след, като по отношение на СО, същият вече е погасен по давност, от което следва, че предявения иск е абсолютно неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв. На второ място изтъква факта, че видно от събраните в производството доказателства, служителите на ОП СПТО, стриктно са изпълнявали задълженията си по провеждане на инструктаж за безопасност и здраве в съответствие с Наредбата за инструктажите, при започване на работа на пострадалия, а именно Начален инструктаж за безопасност на труда и Инструктаж на работното място. Пострадалият К. К. не е пряко зает с дейности с висок риск, тъй като същият е нает на длъжност „общ работник“ и затова няма нормативно задължение на същия да се провежда всекидневен инструктаж. От представените доказателства и в частност писмените обяснения на служителите в ОП СПТО по време на инцидента, е видно, че по никакъв начин не се установява да са давани, устни или писмени разпореждания на пострадалия да използва стълба, за да почисти шредер машината, нещо повече, от същите е видно, че почистването е следвало да стане само от земята, без да се извършва от височина. Видно е и че след като са свършили с почистването на шредер машината двама от колегите на пострадалия са отишли в другия край на халето, а той е останал сам и по своя инициатива е взел стълба и се е качил, за да мие машината от горната страна. Също така видно и от Протокол за злополука от 21.11.2016 г. е допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, от страна на К. К., като неправилно е поставил стълбата, при положение, че не му е било възлагано да я използва. От горното следва, че противоправното деяние не е извършено от служител на ОП СПТО, а от самия пострадал. Вън от гореизложеното твърди и липсата на пряка причинно- следствената връзка между предполаганото деяние и настъпилата смърт на пострадалия. Видно от представените доказателства той постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 17.11.2016г. с височинна травма в добро общо състояние, адекватен с ясно съзнание. След проведени първоначални изследвания се установява, че има фрактура на десния ацетабулум, както и фрактура на долно дясно рамо на пубисната кост. Лечението на фрактурата на десния ацетабулум се извършва, чрез открита репозиция и фиксация на костните фрагменти, посредством метални планки и винтове. Фрактурата на ацетабулума е средно-тежко състояние, чието лечение не следва да бъде отлагано, тъй като в зоната на таза минават магистрални кръвоносни съдове, които са застрашени от разкъсване при забавяне на лечението. Имплантите за гореописаната хирургична интервенция не се покриват от здравната каса и се закупуват от пациента, като в настоящия случай, същият не е могъл да си ги позволи. Неустановен към момента служител на УМБАЛСМ „Пирогов“ е решил да не бъде извършвана операцията на пострадалия, докато не бъдат заплатени имплантите. В продължение на 7 дни не се извършва оперативната интервенция, като той развива двустранна интраалвеолна пневмония. Видно от Историята на заболяването № 38956, К. К. е имал лека кръвозагуба през това време, като няма никакви данни същата да е компенсирана. На 25.11.2016г. когато имплантите вече са заплатени, К. К. е приведен в операционен блок, без да му бъдат направени кръвни изследвания, непосредствено преди оперативната интервенция, като последните такива са от 22.11.2016 г.. Видно от Историята на заболяването № 38956, по време на операцията, някой от участниците в нея прекъсва външната хълбочна вена на пострадалия, при което се реализира масивен кръвоизлив. Видно от Трансфузионният лист и от двете искания за кръв, кръвни съставки и плазмени препарати, на пострадалия са преливани кръвни продукти, след гореописания кръвоизлив, по спешност в операционната. Кръвоизливът е овладян, след като кръвоносният съд е лигиран. На този етап никой от операционния екип не е повикал съдов хирург за възстановяване на кръвоносния съд и съответно за възстановяване на нормалното кръвообращение в десния долен крайник на пострадалия. След като оперативната процедура приключва и хирургът затваря прозореца за достъп до фрактурата, екипът забелязва, че десният долен крайник на пострадалия е с изменен цвят и няма пулс. Чак на този етап е повикан за консултация съдов хирург, който с доплерово изследване установява индикации за ДВТ (Дълбока венозна тромбоза), което представлява средно тежко спешно състояние, изискващо бърза и адекватна намеса. Вместо да се предприемат действия за възстановяване на кръвообращението на крайника на пострадалия и да се вземат мерки за предотвратяване на евентуално откъсване на вече формирани тромби в крайника, които могат да достигнат до сърдечните или белодробни кръвоносни съдове, съдовият хирург просто изписва по-голямо количество Хепарин в перфузор - 40 000 Е/24 ч. на пострадалия и същият е приведен в реанимационно отделение. Горното е видно и от материалите по пр. пр. № 44657/2022 по описа на СРП и несъмнено доказано е, че в противоречие с добрите медицински практики, в операционната зала е повикан съдов хирург едва след приключване на операцията, а не веднага след като е прекъснат кръвоносният съд. Видно от анестезиологичният лист оперативната интервенция е започнала в 08: 00 часа, като през цялото време кръвното налягане, пулса и останалите показатели на пострадалия са били в нормални граници и е завършила в 14: 00ч. Видно от Историята на заболяването № 38956, той е въведен в реанимационно отделение в 14: 15 часа с отклонения в жизнените показатели, а именно с кръвно налягане 60/40 и с тежка брадикардия - 10 удр./мин. Брадикардията преминава в асистолия и въпреки проведената Кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем в 15: 15, К. К. е починал. Като причина за смъртта е записано, че е претърпял белодробна емболия, което е съвсем естествено усложнение от установената ДВТ (Дълбока венозна тромбоза), за която не са предприети никакви действия от страна на екипа на УМБАЛСМ „Пирогов“. Столична община е поставила въпроси и е поискано да бъде назначена СМЕ, като изрично е отбелязано, че следва да бъде назначено вещо лице със специалност съдова хирургия, тъй като поставените въпроси са от това естество, както и същото да не е в трудово-правни отношения с УМБАЛСМ „Пирогов“. Въпреки изричното искане СГС назначил вещо лице травматолог. Абсолютно неотговарящи на обективната истина са твърденията на вещото лице, че магистралната вена е била увредена по време на инцидента, а не в операционна зала. От доказателствата по производството е видно, че същата е прерязана именно по време на оперативната интервенция. В о.с.з. СО са оспорили представената СМЕ, като некомпетентна и неправилна и поискали от СГС, на основание чл.201 ГПК да назначи повторна такава, с вещо лице със специалност съдова-хирургия, което може да даде обективно заключение. В разрез със съдопроизводствените правила, съдът е оставил без уважение горното искане. Третото лице-помагач УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че СГС правилно е приел, че причината за смъртта на К. Р. К. са възникналите усложнения от увреждането, поради несвоевременното осигуряване на средствата за операция на пострадалия от трудова злополука и настъпила увреда на таза, през работно време на работен обект към СО ОП СПТО. След инцидента, К. К. бил транспортиран в Пирогов, където бил приет за лечение с фрактура на десен ацетабулум, фрактура туберкули майорис хумери декстра и настанен в Първа оперативна клиника за подготовка за оперативно лечение и провеждане на необходимите изследвания. За провеждането на операцията е била необходима сумата от 3 331 лв. за закупуване на остеоинтезния материал за провеждане на необходимата оперативна интервенция. Съгласно допълнително споразумение от 25.11.2016 г. между ТП на ДП ФЗД и СО - ОП Столично предприятие за третиране на отпадъци е прието възложителят да заплати на Пирогов тази цена. На 25.11.2016г. е извършена оперативна интервенция на таза. След приключване на операцията се установява разлика в двата долни крайника, с оглед на което е проведена консултация със съдов хирург и доплерово изследване и пациентът е преведен в КИЛ. В хода на досъдебното производство са извършени няколко медицински експертизи, всяка една от които се обединява около становището, че проведеното в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД лечение, не е довело до смъртта на пациента и не може да се приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка между извършената операция и настъпилата смърт. Точно затова СГС приема, че причината за смъртта се крие в несвоевременното осигуряване на средства за операцията на пострадалия от страна на ответника, във връзка с което са настъпили усложнения от увреждането, довели до леталния край, а не в неправилно проведено оперативно лечение. Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 52 вр.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД. Ищците Н. А. К. и Л. К. К. твърдят, че К. Р. К. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „•••“. Въз основа на сключен договор за отдаване на труд на лица, лишени от свобода, сключен между ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ и СО - „Общинско предприятие Столично предприятие за третиране на отпадъци“, той е осъществявал правото си на труд на лишените от свобода, като в това си качество на 17.11.2016г. е претърпял злополука в обект на ответника в с.Яна. На посочената дата ищцата Н. К. получила обаждане от служител на завода за преработка на отпадъци, като е уведомена, че съпругът й е паднал от стълба, не можел да мръдне и не чувствал нищо от кръста надолу. Тя се свързала с него, който обяснил, че му било възложено да измие една от машините в предприятието, като му била предоставена сгъваема алуминиева стълба. Той възразил, че било опасно да се работи по този начин, като поискал да му бъде предоставен подемник, което било отказано. При заливане с вода на машината, стълбата се изместила и К. К. паднал от височина над 3 м. Веднага бил откаран в болница „Пирогов“, където е констатирана фрактура на дясна ръка и на таза, за което се налага хирургична интервенция, която е извършена една седмица по-късно на 25.11.2016г. По-късно през деня тя е уведомена за смъртта му. Посочва се, че К. бил опора за тях и животът им коренно се променил след смъртта му, като били обзети от скръб и страдание. Отговорността на ответника се обосновава с нарушение на чл.215а и сл. от Наредба №7/23.09.1999г. за осигуряване на безопасни условия на труд и липса на инструктаж и надзор при изпълнение на трудовите задължения/ уточнение по молба вх.№28265/12.05.2022г./. Претендират сума от по 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на К. Р. К. –съпруг на Н. К. и баща на Л. К., ведно със законната лихва от 25.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът- Столична община оспорва исковете, като твърди, че служителите на ОП СПТО, стриктно са изпълнявали задълженията си по провеждане на инструктаж за безопасност и здраве в съответствие с Наредбата за инструктажите, при започване на работа на пострадалия, а именно начален инструктаж за безопасност на труда и инструктаж на работното място. Пострадалият не е бил пряко зает с дейности с висок риск, тъй като е нает на длъжност „общ работник“ и затова няма нормативно задължение на същия да се провежда всекидневен инструктаж. На К. не са давани указания да използва стълба, за да почисти шредер машината, а почистването е следвало да стане от земята, без да се извършва от височина. Видно от Протокол за злополука от 21.11.2016 г. е допуснато нарушение на разпоредбите на Наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, от страна на самия пострадала, като неправилно е поставил стълбата. Оспорва да е налице причинно-следствената връзка между евентуално противоправно деяние и настъпилата смърт на пострадалия, тъй като е постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 17.11.2016г. с височинна травма в добро общо състояние, адекватен с ясно съзнание и установена диагноза фрактура на десния ацетабулум. Поддържа да е налице забавяне на оперативното лечение, /поради липса на средства на пострадалия за закупуване на импланти/, която е извършена след 7 дни, в рамките на които той развива двустранна интраалвеолна пневмония. Сочи да е налице нарушение и при извършване на операцията, без да бъде компенсирана отчетената кръвозагуба през дните от постъпването му и без да му бъдат направени кръвни изследвания, непосредствено преди оперативната интервенция, като последните такива са от 22.11.2016г. По време на операцията е прекъсната външната хълбочна вена на пострадалия, при което се реализира масивен кръвоизлив и не са предприети адекватни действия, като причина за смъртта е записано, че К. К. е претърпял белодробна емоболия, което е усложнение от установената дълбока венозна тромбоза. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Третото лице помагач УМБАЛСМ Н.И.Пирогов излага становище за неоснователност на исковата претенция, в частност, че не е налице нарушение от страна на медицинския екип по време на хоспитализацията на пострадалото лице. От фактическа страна се установява, че починалият К. К. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ към затвора София, ЗО- ••• към датата на инцидента през 2016г. На 17.05.2016г. е сключен договор за отдаване на труд № 14/28.06.2016г. между ТП на ДП „Фонд затворно дело“-гр.София, в качеството на изпълнител и СО-ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, в качеството на възложител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителя приема да предостави срещу възнаграждение до 14 броя лишени от свобода лица от средно-списъчния брой на затвора гр.София, от ЗО „•••“ за полагане на труд и извършване на дейност: обща работа. Възложителят е поел ангажимент да настани договорения брой лица на обекти в с.Яна, м.Садината, район Кремиковци-завод за МБТ на отпадъци до 10 лишени от свобода и в с.Горни Богров, м. Мало Ливаде, район Кремиковци - Инсталация за биологично третиране на „Хан Богров“ до 4 лишени от свобода. Съгласно чл.7 от договора възложителят е длъжен да осигури работата, за която наема договорените и предоставени лица, лишени от свобода, като им възлага пряко постоянна работа при спазване на условията посочени в чл.3 от договора, да поеме цялото техническо ръководство, указания и контрола върху производствения процес, да упълномощи свой представител, който да възлага пряко и да ръководи лишените от свобода лица при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за обучението им и съвместно с упълномощеното лице на изпълнителя по чл.5, т.4, да решава възникнали въпроси от охранителен, производствен, битов и здравен характер като за възложителя за обект 1 това е лицето М. М.-ръководител на завод за МБТ на отпадъци. Съгласно чл.7, т.6 от договора възложителят е длъжен да провежда периодично необходимите инструктажи съгласно нормативните изисквания по техническата и противопожарна безопасност и хигиена на труда, както и да контролира спазването на правилата. На 26.08.2016г. К. К. е заявил желание да бъде назначен на работа от МП в завод за отпадъци като общ работник. Със заповед № 222/26.08.2016г. и след издаден протокол за разпределение на комисия по разпределение на лишени от свобода, на осн. чл.175 ППЗИНЗС, вр.чл.163, ал.1, чл.164, ал.3, чл.165, чл.166 ППЗИНЗС, на пострадалия е възложено да работи като общ работник в завод за битови отпадъци от понеделник до петък по 8 часа. По делото е представен протокол за злополука от 21.11.2016г., от съдържанието на който е видно, че инцидентът е настъпил на 17.11.2016г. около 14 ч. в сграда за механично сепариране на обект на ответника в с.Яна м.Садината-площадка „Садината“ завод за механично и биологично третиране на отпадъци. Дейността, извършвана от пострадалия при злополуката, е почистване и измиване на шредер в сграда за механично сепариране в завода за механично и биологично третиране на отпадъци. Установено е при започване на работата заедно с лицето К. К. да са били още двама работници, а именно С. Ж. и И. Х.. След като машината е почистена от тримата заедно, пострадалият остава сам, за да я измие отвътре, като за целта взема преносима стълба, за да се качи на съоръжението и да извърши възложената му работа. По време на измиване на машината, стълбата се хлъзва от образуваната локва вода под съоръжението, вследствие на което работникът пада от стълбата. След оказване на помощ от други работници е откаран веднага в спешна помощ. От приложената етапна епикриза на УМБАЛСМ Н.И.Пирогов от 22.11.2016г. /стр.93/ се установява при приемането на лицето са налице данни за счупване на таза: долното рамо на срамната кост и вдясно и дясната тазобедрена ставна ямка, показано за оперативно лечение-репозиция и фиксация с метален имплант и счупване на дясната раменна кост в проксимална трета-големия туберкул, лекувано консервативно. Тъй като заплащането на металният имплант не се поема от НЗОК, болницата изчаква една седмица до заплащане на сумата от СО, като за целта е сключено допълнително споразумение от 25.11.2016г. към договор за отдаване на труд №14/28.06.2016г. като възложителят е поел задължение за плащане на сумата от 3331лв. за провеждане на оперативно лечение на лишен от свобода - пострадал вследствие на трудова злополука през работно време на работен обект към СО- Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“. Приложена е история на заболяването № 38956 на пациента относно болничния престой в периода от 17.11.2016г. до 25.11.2016г. и извършени спрямо него диагностични изследвания и оперативна интервенция. По време на последната на 25.11.2016г. пациентът е починал от белодробна тромбоемболия. От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.311 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при постъпването в УМБАЛСМ „Пирогов“, гр.София са направени кръвни изследвания. На 22-11-2016г., 5 дни след травмата резултатите от кръвните изследвания са същите - Ег-4.89, Нв - 164, Нт - 0.47 т.е. не се установяват отклонения, причинени от кръвоизливи, които да е трябвало да се компенсират с кръвопреливане. Същевременно опасността от кръвоизливи след тежки травми е в периода 24 до 48 часа максимум. В документацията по делото не е отразено да има констатирана кръвозагуба преди операцията, която да налага компенсиране, като при фрактури на таза винаги има кръвозагуба, но при 1- ва степен /15% от общото количество кръв/ не се налага да се извършва кръвопреливане или компенсация на обема. На 22.11.2016г. /5 денонощия след травмата/ изследванията са в норма, което показва, че няма вероятност кръвните показатели да се променят за следващите 3 денонощия. Може да се съжалява, че на лекарите не е дадена възможност да извършат операцията по-рано и не е доставен нужния за тази операция остеосинтезен материал, тъй като при тазовите фрактури и при фрактурите на големите кости, колкото по-рано започне вертикализацията и активна ЛФК и рехабилитация, толкова по-нисък е риска от тромбоемболия. По начало рискът от тромбоемболия при такива фрактури е огромен, на всички етапи от лечението, както и на етапа на възстановяването на пострадалите. Пострадалият К. К. е имал тежко придружаващо заболяване - сифилис, което е полиорганно заболяване и оставя сериозни последствия на целия организъм. Пациентът не е проявил никакви симптоми на белодробно заболяване, не е имал оплаквания, през цялото време телесната температура е била 36, 6° С - 36, 8° С, т.е. нормална. Изложено е становище, че независимо от антикоагулантната терапия е имало формиране и откъсване на микротромби, а те са възможни да се получат дори от фрактурата на раменната кост и да запушат белодробни съдове, към което да се присъедини като усложнение пневмоничен процес. При установеното прекъсване на магистрален венозен съд по време на операцията извършена на 25.11.2016г., възстановяването на целостта му удължава изключително много времетраенето на оперативната интервенция, повишава значимо кръвозагубата и при създадените обстоятелства, подобна съдова интервенция поставя на риск живота на болния, поради което се излага становище лигирането да е правилен медицински подход. В подобни ситуации се предпочита лигиране на вената с последваща антикоагулантна терапия, което е направено. В бележките на анестезиологичния лист е записано, че има разлика в двата долни крайника. В диагнозата на съдовия хирург след проведена Доплерова сонография е записано: “ Флеботромбозис илео феморалис декстра“. Никъде не е записано, че има пълно прекъсване на кръвообръщението. Съотношението на вени - артерии е 4/1. Има богата колатерална венозна мрежа, която да поеме кръвообращението от лигирания участък. От заключението по допуснатата повторна съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.104 от делото пред въззивна инстанция, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че съдейки по предоперативния съдов статус, пациентът е бил без остра съдова недостатъчност, налагаща спешна намеса т.е. отлагането с една седмица на операцията не е неправомерно. При аутопсията е констатирана двустранна интраалвеоларна пневмония, която описва възпалителен процес в белите дробове, при който възпалителният ексудат (течност, клетки, микроби) се натрупва вътре в алвеолите - най-малките въздушни мехурчета, където се осъществява газообменът. Това е типична бактериална пневмония, при която възпалението запълва алвеоларното пространство с гнойни и фибринозни материали. Обикновено се причинява от бактерии. Най-честите методи за диагностика са: Физикален преглед; Рентгенография / скенер на бял дроб; Кръвни изследвания; Микробиологично изследване на храчка. При пациентът от направената рентгенография не се описва пневмония, както и няма патологични изменения в кръвната картина. Най-вероятно се касае за вътреболнична инфекция, която според вещото лице категорично не се намира в пряка причинно следствена връзка със смъртта. При прекъсването на магистрален кръвоносен съд на долния крайник и след констатирана липса на кръвообращение в същия, следва ли кръвонисния съд да бъде възтановен, а не само лигиран, както е направено в случая. От направената консултация със съдов хирург, става ясно че пациентът е с дълбока венозна тромбоза. Лечението на венозна тромбоза (венозен тромбоемболизъм, ВТЕ) зависи от локализацията, тежестта и индивидуалните рискови фактори на пациента. Основни методи за лечение са: Антикоагулантно лечение (основен метод), като целта е да се предотврати нарастване на тромба и образуване на нови, чрез нискомолекулен хепарин (НМХ) - напр. еноксапарин (Clexane), далтепарин (Fragmin). Използва се най-често в началото (първите дни), нефракциониран хепарин - при пациенти с бъбречна недостатъчност или висок риск от кървене (в болнични условия) или перорални антикоагуланти: Варфарин - изисква контрол на INR (цел: 2.0-3.0) или перорални антикоагуланти (НОАК/ДОАК). Продължителност на лечението е 3 месеца при първи епизод, причинен от обратим фактор (например операция); 6-12 месеца или доживотно - при идиопатична тромбоза, повтарящи се епизоди, или тромбофилия. Втори метод на лечение е механично лечение с еластични компресионни чорапи - за намаляване на отока и превенция на посттромботичен синдром или повдигането на крайника и ограничаване на обездвижването. Трети метод на лечение е тромболитична терапия (разтваряне на тромба), като тя се използва рядко и само при тежки случаи, например при илеофеморална тромбоза или белодробна емболия с хемодинамична нестабилност. И използваните лекарства са алтеплаза, стрептокиназа, изискващи лечение в болнични условия (интензивен сектор).Последния метод на лечение е хирургичния - Тромбектомия (отстраняване на тромба) - при обширни тромбози с риск за загуба на крайник или поставяне на кава филтър (в долната куха вена) - при противопоказания за антикоагуланти или при повтарящи се емболии. В заключение вещото лице формира извод, че категорично е бил правилен подхода на лекарите. В рамките на спешност се лигира съдът който кърви, а основния метод за лечение на ДВТ е прилагането на антикоагулант, в случая - Хепарин в лечебни дози. Цялото проведено лечение и всички предприети и непредприети действия от служителите на УМБАЛСМ, , Н.И.Пирогов„ЕАД спрямо пострадалия от деня на постъпването му до настъпването на смъртта, отговарят на и в съотвествие с медицинските стандарти и добрите медицински практики. Не винаги спасяването на човешки живот зависи изцяло от спазването на медицинските стандарти и добрите медицински практики, а в случая те са напълно изпълнени. В о.с.з. вещото лице допълва, че прекъсването на външна хълбочна вена е настъпило по време на операцията. Не може да се идентифицира кръвоносния съд по време на операция, това е съд, който кърви в момента и по спешност колегите хирурзи са го лигирали. Най- вероятно става въпрос за венозен източник, който е кървил и по спешност колегите са го лигирали. Лигиране значи да се отстрани кървенето, защото в момента когато е направена тази интервенция, за съжаление един от кръвоносните съдове се е разкъсал. Това означава, че за време на интервенцията, колегите по спешност са го лигирали този съд. Не може веднага да се разбере кой кръвоносен съд е, най- вероятно става въпрос за голям кръвоносен съд, защото в епикризата пише, че пациентът е с голяма кръвозагуба. Тази кръвозагуба, първото което се прави е, да се лигира този кръвоносен съд. След това вече се предприемат другите действия. Става въпрос за венозно лигиране на кръвоносен съд, което означава, че колегата след операцията, в реанимацията е установил дълбока венозна тромбоза, това означава, че има тромб в тази вена, който според колегата съдов-хирург най-вероятно се е откъснал. Този тромб отива от сърцето в белия дроб и прави белодробно-тромбна емболия, това вече е животозастрашаващо заболяване и според колегите именно от това пациентът е починал. Пациентът е бил на аутопсия, той е починал от няколко неща – първо от остра кръвозагуба, което е ключово и второ, белодробна тромбоемболия. Що се отнася до вътреболничната инфекция, тя няма причинна връзка с настъпилата смърт на пациента. Утежнява състоянието му, но първите кръвни изследвания, които са направени когато е постъпил пациента, няма данни за левкоцитоза, нито за увеличено СУЕ, което навежда на мисълта, че най-вероятно за времето на болничния престой се е развило. При съвкупен анализ на двете заключения на вещите лице САС намира за недоказано пълно и главно правоизключващото възражение на ответника СО, че смъртта е настъпила в резултат на медицински деликт по време на операцията в Пирогов, като по този начин е прекъсната пряката причинно-следствена връзка със злополуката и липсата на инструктаж. По делото са събрани и гласни доказателствени средства, а именно - разпит на св.К. /син на първата и брат на втората ищца/ /разпитан в о.с.з. на 12.12.2022г./, които съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК. От разпита на св.К. се установява, че разбрали за инцидента по телефона и отишли веднага в Пирогов. Там К. му разказал, че е трябвало да измие някаква машина, за която е искал от въпросния му пряк ръководител вишка. В последствие, той не получил вишка, а само препарат и четка. За да измие машината е трябвало да се качи със стълба. В следствие на почистването на машината, понеже е бил сам и никой не е имало да му държи стълбата, при изплакването на машината, е паднала долу вода, като не знае каква е била настилката долу, но стълбата се е подхлъзнала и той е паднал. Това знае по негови сведения. Обяснил, че понеже са били с намален персонал, не е имало кой да му помага и за това е бил сам. Доколкото си спомня, чакали много време въпросното предприятие да преведе пари на болницата, за да може да му се направи операция на таза. След това била извършена операция със закъснение, но в следствие на самата операция, той изгубил живота си. Майка му и сестра му били съкрушени. Майка му отключила диабет, след всичко това, а сестра му споделя неговата съдба на израстване, без баща. Последната все още не може да приеме случилото се. Споделяла, че й липсва, че не е трябвало така да стане. Преди била по общителна, но след инцидента с баща им станала по-затворена и дръпната към всички. Промяната в поведението на майка им била, както при всеки, който е загубил близък човек. Не знае К. К. да е страдал от други съпътстващи заболявания. Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: ПЪРВО - съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите (в случая пропуснати ползи), причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Твърди се противоправно бездействие на служители на ответника по осигуряване на безопасни условия на труд, включително и липса на проведен и неправилно проведен инструктаж и надзор при изпълнение на трудовите задължения на ангажираните лица затворници, причинило процесната злополука, вкл. се сочи на нарушение на чл.215а от Наредба №7/23, 09, 1999г. По повод инструктажа е представена заповед №ПТД16-РД-56-67/06.04.2016г./стр.158/ за определяне на видовете инструктажи, начини на провеждане и документирането им като начален инструктаж се провежда от длъжностното лице по безопасност и здраве А. М. Л., което се документира с полагане на подписите на инструктирания и инструктиращия в книга за начален инструктаж и издаване на служебна бележка, в която се подписват инструктираният и инструктиращия, като същата се съхранява в личното досие на работника-т.1, 3 от заповедта. Инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретни изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност, провежда се от инж. Д. Л. веднага след провеждане на начален инструктаж и се документира в книгата за периодичен инструктаж- р.2, т.2, 2. Със заповед № СПТО16-РД56-163/1/07.09.2016г., т.1, 3 е видно, че начален инструктаж на работниците се провежда от Й. М. –длъжностно лице по безопасност и здраве, документирано с полагане на подпис от инструктирания и инструктиращия и издаване на служебна бележка, която се съхранява в личното досие на служителя. Представена е програма за провеждане на начален инструктаж на ОП Столично предприятие за третиране на отпадъци като неразделна част от началния инструктаж са разработените вътрешни правила и инструкции за безопасност и аварийни планове на предприятието. В приложената по делото програма за провеждане на начален инструктаж ответникът т.е. СО е посочил ИБ 15 –писмена инструкция за безопасна работа с преносими стълби, с която следва да е запознат целият персонал. ИБ-19 съдържа писмена инструкция за безопасна работа на общ работник. В чл. 215а, ал.1 от Наредба №7/23, 09, 1999г. е предвидено стълбите да се подбират по вид и размер така, че да са удобни и безопасни при използването им. Съгласно ал.3 на чл.215а е предвиден стандарт преносимите стълби да се опират на стабилна, устойчива, с подходящи размери и неподвижна основа така, че стъпалата да останат в хоризонтално положение. Въпреки, че по делото няма данни за вида на стълбата, освен, че е преносима, то съдът намира да не е спазен предвидения в наредбата стандарт съгласно чл.215в. В същия е предвидено, че приплъзването на опорите на преносимите стълби по време на използване се предотвратява чрез закрепване на страничните им греди при или в близост до горните и/или долните им краища чрез приспособление срещу приплъзване или чрез друго равностойно по ефективност приспособление. При силно хлъзгав под и в случаите, в които е невъзможно осигуряването на единичните стълби против плъзгане и обръщане, вместо единични стълби се употребяват двураменни стълби или стълби с площадка. Съгласно чл.215в, ал.4 от наредбата, когато мерките по ал. 1 не могат да се приложат, единичните стълби се осигуряват срещу подхлъзване чрез придържане от човек пред стълбата или встрани от нея. По делото няма ангажирани доказателства работникът да е запознат с тези стандарти при работа със стълба, въпреки че е бил само общ работник и не се налага ежедневен инструктаж. Предвид липсата на проведен инструктаж на работното място, от лице посочено чл.2, т.2, 2 от заповед 07.09.2016г. на ответника, при което допускането до самостоятелна работа да е удостоверено с подпис на ръководителя в книгата за периодичен инструктаж в графа „подпис на ръководителя разрешил самостоятелна работа “, включително няма данни за писмена инструкция за ползване на преносими стълби при начален инструктаж, съдът намира да е налице противоправно бездействие на длъжностното лице при ответника, отговарящо за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд като не е извършена адекватна оценка на риска съгласно Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, издадена на осн. чл. 17 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Правилни и законосъобразни са изводите на СГС, че в конкретния случай по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника СО - неизпълнение на задължението му да проведе инструктаж при работа с подвижна стълба респ. да осигури втори работник, който да държи стълбата, за да не се приплъзне от намокрения под при почистване на шредера. В конкретната хипотеза на пострадалия е проведен начален инструктаж по смисъла на чл.12 от наредбата. За този факт свидетелства положен от негова страна подпис в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, осъществен на 29, 08, 2016год., удостоверен и с подпис на служител на ответника-съгласно вътрешните правила лице по безопасност А. М. Л. и Й. М.. Съгласно чл.12, ал.3 от наредбата длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа, издава служебна бележка съгласно приложение № 2, която се съхранява в личното досие на работещия. По делото от ответника не са представени доказателства подобна служебна бележка да е издадена. От друга страна в програмата за провеждане на начален инструктаж, утвърдена от Директора на ОП СПТО Н. С. от 24.09.2014г., ИБ 15, макар да е предвидено наличие на писмена инструкция за безопасна работа с преносима стълба относимо към целия персонал, както и писмена инструкция за безопасна работа на „общ работник“ относима към общите работници, съдът не констатира налична конкретна инструкция за работа със стълба съобразно Наредба №7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване-чл.215а и сл. от наредбата. С оглед естеството на дейността и работата, която е извършвал пострадалият, съдът намира в този случай да не е бил необходим ежедневен инструктаж по смисъла на чл.15, ал.1 от Наредбата, тъй като последният се дължи на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск. Не е възникнало и задължение на ответника за провеждане на периодичен инструктаж, доколкото съгласно чл.14 е предвиден минимум не по-рядко от един път на три месеца за работещите, пряко заети в дейностите по чл. 15, ал. 1, и не по- рядко от един път годишно за всички останали работещи, а с оглед основанието на което пострадалият е извършвал дейността по отдаване на труд от м.08, 2016г. към момента на инцидента подобно задължение не е било налице. Независимо от гореизложеното съдът намира, че не са спазени нормативните изисквания по провеждане на инструктаж на работното място, който съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата има за цел практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа, което е необходимо условие за съответните работници и/или служители да се допуснат до самостоятелна работа –чл.13, ал.4. Инструктажът на работното място приключва, след като ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа, се убеди, че работещият познава правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, отнасящи се за извършваната от него дейност.