Решение № 414 от 2.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1403/2024 г.

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Постъпила е молба от О. С. И., чрез защитника му адв. Л., в която се излагат твърдения, че при осъждането му по НОХД № 245/19г. на РС - Лом, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен материалният закон, както и че е наложено наказание, което е явно несправедливо и няма да изпълни целите, предвидени в чл. 36 от НПК. В молбата от защитника на осъдения е посочено, че същият е осъден при условията на задочното производство и е предаден с ЕЗА от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което е нарушено правото му на защита и да участва във воденото срещу него производство. Твърди се също така, че неправилно е приложен материалният закон, доколкото е налице или хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК или деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 354 А, ал. 5 от НК, тъй като представлява „маловажен случай“. Моли се също така, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК И. да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по постановената присъда или да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 234 от НК. Алтернативно се моли присъдата да бъде изменена и да бъдат намалени наказанията по отношение на осъдения И.. С решение № 530/29.10.2024г. по КНД № 807/24г., ВКС е оставил без уважение искането за възобновяване на производството, касателно задочното осъждане на О. И. и е изпратил делото в останалата му част, относно твърдяните основания по чл. 422, ал. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК по компетентност на САС. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения О. И., адв. Л., поддържа подаденото искане по всички изложени в него основания. Моли за възобновяване на производството. Осъденият О. И. поддържа казаното от защитника си. В дадената последна дума моли за възобновяване на производството. Представителят на Софийска апелативна прокуратура дава становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че не е налице нито едно от визираните от защитата основания за възобновяване на производството. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е частично основателно. С присъда от 07.03. 2022 год., постановена по НОХД № 245/19г. на РС - Лом подс. О. С. И. е признат за виновен в извършени на 22.03.2018г. престъпления по чл. 354 А, ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2000 лева и по чл. 234, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 75 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2000 лева, като е определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така определеното наказание. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е ПРИВЕДЕНО В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на И. по НОХД № 570/2015г. на РС – Лом, при първоначален СТРОГ режим. Присъдата не е била предмет на въззивно обжалване и е влязла в сила. ОТНОСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 354 а, АЛ. 3 ОТ НК: Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Релевираните доводи, с които съдът е обвързан в рамките на това производство, не намират опора в събрания доказателствен материал. Не могат да бъдат споделени доводите, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в рамките на воденото първоинстанционно производство. Действително, първоинстанционното производство е протекло задочно. от друга страна обаче, в тази насока ВКС в своето решение е посочил, че процесуалният ред е бил спазен, като преценено на плоскостта на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това не е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Подсъдимият е бил представляван от защитник, който е участвал в съдебното производство и е присъствал при извършване на действията по събиране на доказателствата, въз основа на които е постановен актът по същество. Обстоятелството, че съдът е преценил, че е делото може да бъде разгледано и решено в отсъствието на подсъдимия, а не да спре производството по делото, не може изначално да бъде разглеждано като процесуално нарушение, довело до невъзможност за разкриване на обективната истина по делото. Ето защо този съд приема, че в рамките на воденото наказателно производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Материалният закон е приложен правилно от страна на редовната съдебна инстанция и постановената присъда отразява коректно събраната доказателствена съвкупност. Безспорно се установява от материалите по делото, че подсъдимият е автор на вмененото му деяние, в която насока следва да бъде взето предвид и изявлението му на фазата на досъдебното производство. Що се отнася до правилната квалификация на деянието и следващата се от това санкция, този съдебен състав приема, че същото правилно е квалифицирано и отразява коректно всички факти и обстоятелства, включени в състава му, както и тези, които го съпътстват. Не може да бъде споделено становището, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, както и да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Стойността на наркотичните вещества, обстоятелството, че същите са разпределени в отделни опаковки, както и че става въпрос за деяние, извършено в изпитателния срок на друго осъждане, което също е за престъпление, свързано с незаконна дейност с наркотични вещества индикира, че не става въпрос за инцидентна проява на И. и деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Санкцията, наложена на осъдения за извършеното от него деяние, е определена в размер близък до законовия минимум и отразява възприетия от съда по същество сериозния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не са налице основания за нейното допълнително смекчаване, доколкото липсват и елементите на хипотезата на чл. 55 от НК. Предвид изложеното искането за възобновяване в тази му част се явява неоснователно на всички посочени основания, с оглед на което то следва да бъде оставено без уважение. ОТНОСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 234, АЛ. 1 ОТ НК: В тази си част искането се явява основателно. Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по делото е била възприета и отразена коректно от съдебните инстанции по същество и в тази насока дейността на същите по събирането и оценката на доказателствата не търпи критика, като не могат да бъдат споделени доводите относно допуснати съществени нарушени на процесуалните правила. Независимо от това, инстанцията по същество не е преценила в достатъчна степен релевантните по делото обстоятелства, за да възприеме адекватната правна квалификация. Елемент от състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е държането на акцизни стоки без бандерол да бъде в „немаловажни случаи“. В разглежданата хипотеза този обективен признак не е налице. Става въпрос за изключително малко количество акцизни стоки, като стойността им е в размер на 37.50 лева. Държането е с цел лично ползване, като няма данни по делото осъденият И. и друг път да е бил съпричастен към извършването на такава дейност, особено когато не става въпрос за лично ползване. Поради това съдът намира, че не е налице този елемент от състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, като напротив, деянието покрива признаците по чл. 94, т. 9 от НК и разкрива значително по-занижена степен на обществена опасност от обичайната за този вид деяния, поради което и прибягването до наказателната репресия в разглежданата хипотеза се явява необосновано. Това мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че деянието по чл. 234, ал. 1 от НК, за което О. И. е признат за виновен, се явява несъставомерно, независимо, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице визираното в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр.