Решение № 1056 от 22.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20240612150459, подадена от Сдружение „НАЦИОНАЛНО С.ЗА П.О. АВС“ ЕИК ••••••• чрез адв. В. Я. от САК /надлежно упълномощена от ликвидатора М.Я.П./ срещу Отказ №20240603155743-2/06.06.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20240603155743/03.06.2024 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на сдружението, съставляващи заличаването на Б.Г.Г. като член на управителния съвет на сдружението и промени в устава на Сдружението. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да впише в регистъра заявените за вписване промени по партидата на сдружението. Изложени са съображения затова, че Б.Г.Г. е упражнил правото си по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ да прекрати членството си в Сдружението с едностранно волеизявление, поради което към 14.02.2024 г. същият не е бил включен в списъка с членовете на Сдружението. В този смисъл това лице не е член на Сдружението, поради което не отговаря на изискването на чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Поради това със заявлението е поискано заличаване на член на управителния орган, който в нарушение на чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ не е член на Сдружението. Също така участието на Б.Г. в управителния съвет на Сдружението е било прекратено автоматично още с осъществяването на фактическия състав на чл.22, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ, който не изисква вземане на решение от общото събрание на сдружението. Ето защо изложените от длъжностното лице по регистрация съображения относно валидността на решението на общото събрание за освобождаване на Б.Г. от позицията член на управителния съвет, взето на 29.03.2024 г. се явяват неотносими по отношение искането за заличаването на това лице като член на управителния съват. Сочи се, че законът не урежда неблагоприятни последици ако временно броят на членовете не достига предвидения в чл. 19 ЗЮЛНЦ минимум. Поддържа се, че този недостатък е отстраним чрез попълване на състава с прием на нови членове, поради което изводът че сдружението непременно подлежи на прекратяване на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ и в тази връзка общото събрание не може да взема валидни решения е неправилен. Допълнително се поддържа, че въз основа на същия протокол от проведено общо събрание, списък на членове и присъствен списък, е било вписано от ДЛР прекратяване на сдружението. В този смисъл противоречал на логика извода на ДЛР, че следва да се пристъпи към прекратяване на сдружението от съда при положение, че вече е вписано прекратяване на Сдружението. Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Предмет на регистърното производство, образувано по заявление вх. № 20240603155743/03.06.2024 г., по което е постановен обжалваният отказ, е вписване в РЮЛНЦ на промени във вече вписани обстоятелства по партида на Сдружение „НАЦИОНАЛНО С.ЗА П.О. АВС“, ЕИК •••••••, а именно заличаване на Б.Г.Г. като член на управителния съвет на сдружението, като е заявено и обявяване на устав. В подкрепа на заявеното искане за вписване е ангажиран протокол от състояло се на 29.03.2024 г. ОС на СНЦ „НАЦИОНАЛНО С.ЗА П.О. АВС“, както и покана за свикването му, от която е видно, че ОС е било свикано за 29.03.2024 г. от 11, 00 ч. в гр. София, район „Овча купел“, ул. „•••••••, при следния дневен ред: 1. Приемане на нов устав на сдружението; 2. Промени в състава на управителния съвет – брой, освобождаване на членове; 3. Вземане на решение относно прекратяване и ликвидация; назначаване на ликвидатор; 4. Разни. Представен е и задължителния присъствен списък към момента на свикването на ОС, от който се установява, че лицата, които са имали право да участват и гласуват в ОС, са М.Я.П. и А. Я.С.. Видно от представения протокол от общото събрание на сдружението с нестопанска цел от 29.03.2024 г., е взето решение за изменение на чл. 20, ал. 1 от Устава на Сдружението, който касае реда за свикване на Общото събрание, като е предвидено същото да се извършва чрез обявяване на поканата в РЮЛНЦ, или чрез писмена покана, изпратено до всеки член, най- малко 14 дни преди насрочения ден. По т. 2 от дневния ред е взето решение за освобождаването на Б.Г.Г. като член на УС. Като мотиви за вземане на решението е посочено постъпила молба от Б.Г.Г. за освобождаване от поста член на Управителния съвет на Сдружението, като членството на същия е прекратено на основание молба за прекратяване на членство в сдружението. Председателят на общото събрание е констатирал, че единствените действащи членове на Сдружението са двамата действащи членове на Управителния съвет и освободения Б.Г.Г., поради кооето няма друго лице, отговарящо на минималните изисквания по чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ и не се провежда избор на нов член на Управителния съвет. По т. 3 от дневния ред е прието решение за прекратяване на Сдружението с нестопанска цел и за откриване на производство по ликвидация, като е определен 6 месечен срок за приключване на ликвидацията и е назначен за ликвидатор М.Я.П.. С обжалвания отказ рег. № 20240603155743-2/06.06.2024 г., ДЛР е приело, че възникване на заявените промени в представителството и състава на органите не се установяват от представените доказателства, тъй като не се установява общото събрание, проведено на 29.03.2024 г. и взело падлежащите на вписване решения, да е свикано и проведено редовно. Посочено е, че към датата на свикване и към датата на провеждане на общото събрание, изискуемият брой членове на сдружението е спаднал под определения в чл. 19 ЗЮЛНЦ минимум от най – малко 2 дееспособни физически лица, като това изискване трябва да е изпълнено както при учредяване на сдружението, така и през целия период на действие на сдружението, защото само така то ще отговаря на специфичните изисквания, които са поставени в закона. Нормата на чл. 19 ЗЮЛНЦ, с което описаното изискване е въведено в закона, е императивна, поради което сдружение с членски състав под определения минимум извършва дейност в нарушение на закона и ще е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“, предл. 2 ЗЮЛНЦ. Едно такова сдружение подлежи на прекратяване от съда и нарушение от посочения вид прави невъзможно функционирането на върховния му орган – общото събрание, което от своя страна води до невъзможност за този орган да вземе решение. Частната жалба е допустима, като разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и дали съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно - дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно чл. 22, ал. 5, изр. първо и второ ЗТРРЮЛНЦ когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, които се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, е прието, че решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, поради което при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа. Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни. Правомощията на съда произтичат и от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, според която при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а заедно с решението си изпраща на Агенцията и документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. Второто изречение на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има предвид именно изискуемите по закон документи за уважаване на заявлението, които са били представени за първи път с жалбата или в изпълнение на дадените от съда указания по смисъла на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. С разпореждане № 5513 от 27.06.2024 г. СГС е дал указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ до жалбоподателя за представяне на документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съотвествието му със закона, които не са били приложени към заявлението и не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията, както и не са били представени с жалбата срещу отказа. В изпълнение на така дадените указания с молба вх. № 78363/10.07.2024 г. жалбоподателят е представил писмено уведомление от Б.Г.Г., в което е обективирана изричната воля за отказ от възложените му правомощия като член на управителния съвет на сдружението и като такъв да бъде заличен в РЮЛНЦ при АВ. С уведомлението е заявено и прекратяване на членството в сдружението на основание чл.22, ал. 1 ЗЮЛНЦ, като уведомлението съдържа и удостоверително изявление за получаването му от вписания законен представител на сдружението на 13.02.2024 г. Правоотношенията между сдружението и членовете на управителните му органи са регламентирани освен от правилата на ЗЮЛНЦ и от общите правила на чл. 280 – 292 ЗЗД, в това число и правилата на чл. 287 ЗЗД относно прекратяване на мандатните правоотношения. Предвиденото с чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ правомощие на общото събрание на сдружението да приеме решение за освобождаване на член на управителния съвет на сдружението, не дерогира приложението на чл. 287 ЗЗД в отношенията между членовете на управителния съвет и сдружението, а единствено регламентира органа на сдружението, в чиято компетентност е приемането на решение за оттегляне на възложения мандат на член на управителния съвет по смисъла на чл. 287, пр. 1 ЗЗД. Следователно, няма пречка самият член на УС да отправи изявление за доброволното си напускане. Действително общото събрание може да освободи член на управителния съвет, но в различни от процесната хипотези. След като самият член на УС е подал заявление, че се отказва от тази длъжност, както и че въобще прекратява членството си в сдружението, това е достатъчно, за да настъпи ефектът на прекратяването, без да е нужно решение на ОС. Вписването на член на УС на сдружение има оповестително, а не конститутивно действие. В тази връзка правоотношението между сдружението и съответния член на УС следва да се счита за прекратено от момента на настъпване на съответния юридически факт /в частност постъпилото едностранно волеизявление от съответния член на управителния съвет за напускането му/. От тази гледна точка в интерес на третите лица, правната сигурност и самото сдружение е по партидата на сдружението в регистъра на ЮЛНЦ да бъдат вписани отговарящи на действителността факти. Това означава, че не може да се постанови отказ по заявление, с което се иска заличаване на член на управителния съвет на сдружение на основание, че вписването на това обстоятелство би довело до спадане на вписания в Регистъра на ЮЛНЦ членствен състав на сдружението под изискуемия по закон минимум или спадане на вписания членствен състав на УС под установия в устава минимум. Това е така, тъй основание за прекратяване на правоотношението е отказът на довереника от възложения мандат, а не решение на ОС за освобождаване на член на управителния съвет на сдружението, легитимността на което е обусловена от законоустановения минимум лица за учредяване и съществуване на сдружението. В процесния случай за вписване е заявено прекратяване на правомощията на Б.Г.Г. като член на управителния съвет на сдружението, произтичащо от едностранно изявление на посоченото лице до сдружението. След като самият член на УС е подал уведомление, че се отказва от тази длъжност, както и че въобще прекратява членството си в сдружението, това е достатъчно, за да настъпи ефектът на прекратяването, без да е нужно решение на ОС. Представеното пред СГС уведомление е достатъчно да установи прекратяване на мандатното правоотношение между Б.Г. и сдружението на основание чл. 287 ЗЗД, а последиците от прекратяването на правоотношението съгласно чл. 18, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ подлежат на вписване в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ чрез заличаване от партидата на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на вписания представляващ член на управителния съвет на сдружението с прекратени представителни и управленски правомощия. Ето защо заявените за впиване промени по партидата на Сдружение „НАЦИОНАЛНО С.ЗА П.О. АВС“, за заличаване на Б.Г.Г. като член на управителния съвет на Сдружението следва да бъдат вписани, поради което отказа на ДЛР в тази му част подлежи на отмяна като незаконосъобразен. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЮЛНЦ сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел. В случая от документите на проведеното общо събрание се установява, че броят на членовете е спаднал под определения минимум и не е взето решение за попълване на членствения състав, поради което длъжностното лице по регистрацията правилно е отказало вписване въз основа на взетото решение на ОС от 29.03.2024 г. на заявлението в останалата му част – за промени в устава. Следва да се отбележи, че свикването на събрание на ЮЛНЦ, чийто членствен състав е паднал под законовия минимум, е редовно, но самото общо събрание не може да вземе легитимни решения. Това е така, тъй като самото сдружение ще извършва дейността си в противоречие на закона по смисъла на чл.13, ал. 1, б. „б“ ЗЮЛНЦ, докато е с членствен състав под законовия минимум. Това нарушение подлежи на отстраняване съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЮЛНЦ и затова единствено легитимно решение на общо събрание при такива обстоятелства ще бъде решението за приемане на нови членове. Този извод не се променя от обстоятелството, че е взето решение за прекратяване на сдружението и откриване на производство по ликвидация. Това е така, тъй като на основание чл. 14 ЗЮЛНЦ, вр. чл. 274, ал. 1 ТЗ когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото. В този смисъл доводите в жалбата не могат да бъдат споделени, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна в останалата част. Заявеното от Агенция по вписвания искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Водим от горното Софийски градски съд