Решение № 185 от 11.2.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4659/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2400111 от 04.07.2024г.на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на„Сградно строителство „ ЕООД, ЕИК 2073111454 на основаниечл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата или алтернативно да намали санкцията до нейния законов минимум от 1500 лева.В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител на дружеството. Въззиваемата страна се представлява от юрк.К., която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: На 20.02.2024г е направена проверка, тъй като бил получен сигнал по тел.112 за възникнал инцидент на „Сградно строителство“ ЕООД –строител, изпълняващ строителен обект „еднофамилни жилищни сгради на калкан в УПИ 382.1358“в кв.Беломорски.Проверката е извършена от Ж. Н..По време на същата в обекта, се установило, че лицето А. Е. работи като „технически ръководител“.При проведения разговор с него било установено, че работи за „Сградно строителство“ с работно време, определено с график, уговорено възнаграждение.Установено било, че документира проведения от него ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работещите в „СФ Персонал“ЕООД.След това в Дирекция инспекция по труда на 23.02.2024г и на 07.03.2024г. от управителя на дружество „Сградно строителство „ЕООД са представени изисканите документи.Като се установило, че дружеството е сключило граждански договор с А. Е., представил се и график, по който той работил в обекта. Това е именно повода св.Н. да състави Акт за установяване на административно нарушение №16-2400111 за извършено от дружеството нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.А и такъв договор се изисква и от разпоредбата на чл.164 от ЗУТ.В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу акта. Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и гласни такива– свидетелските показания на актосъставителя –Н., който потвърждава констатациите по акта. Свидетелят описва извършената на 20.02.2024г. проверка и установеното в хода й, като посочва, че А. Е. е бил именно на мястото и изпълнявал длъжността“технически ръководител“. Съдът кредитира показанията на св. Н., като последователни, обективни, непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани по делото. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: С оглед на установената фактическа обстановка и събрания доказателствен материал съдът счита, че „Сградно строителство“ ЕООД, в качеството на работодател, е приело на работа Е. като „технически ръководител“ към дружеството при установени елементи на трудово правоотношение – работно място, “длъжност“, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Налице е предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде регулирано с писмен трудов договор, но не е сторено. По този начин дружеството жалбоподател е нарушило императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ, съгласно, която трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл.1ал.2 от КТ, която сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да е осъществено нарушение по чл.62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящият случай правилно е възприето от контролните органи, че се касае за престиране на работна сила от страна на Е.. Съдът не възприема доводите на жалбоподателя, че работникът е престирал труд по гражданско, а не по трудово правоотношение. Твърдението му се опровергава от съвкупния доказателствен материал по делото и не беше подкрепено с необходимата категоричност. Представеният по делото граждански договор, според съда цели да прикрие отношенията по предоставяне на работна сила, които се уреждат като трудови правоотношения. Както в доктрината, така и в съдебната практика въпросът за разграничението между двата вида сделки – трудовият договор и изработката(или т. нар. граждански договор) е бил обект на множество изследвания, като в резултат индивидуализиращите белези на всяка от двете сделки са несъмнено установени, а отграничаващите ги разлики са ясно очертани. При трудовия договор работникът или служителят дължи да предостави на работодателя своята работна сила, докато при изработката изпълнителят дължи определен трудов резултат. Безспорно в случая Е. на процесната дата -22.02.2024г. е бил на проверявания обект и то именно в качеството му на „технически ръководител“. Определеният трудов резултат при изработката изпълнителят може да изпълни при стопанска и оперативна самостоятелност, на която се противопоставя трудовата дисциплина, която трябва да спазва работникът или служителят. Следователно задължителни белези, които трябва да бъдат уговорени между страните по договора за изработка, са видът, обемът, качеството на работата и срокът за нейното изпълнение, докато при трудовия договор страните следва да постигнат уговорки за мястото на работа, работното време, почивки и отпуск, изплащането и размера на възнаграждението и характера на задълженията. Водещо, а и решаващо значение за разграничението между трудовия договори изработката обаче има обстоятелството дали се дължи краен трудов резултат на възложената работа или се ползва работна сила на трудещия се.Какъвто е конкретния случай. Останалите обстоятелства следва да бъдат определени като спомагателни критерии, които се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото. Съобразявайки тези общи постановки като изходна позиция, настоящият съдебен състав приема, че по делото се доказа отношенията между жалбоподателя " Сградно строителство" ЕООД и лицето Е., да са били по предоставянето на работната сила на последната, поради което за дружеството е имало правно задължение те да бъдат уредени като трудови със сключване на трудов договор в писмена форма. След като дружеството „Сградно строителство“ ЕООД е приело на работа работника без сключен трудов договор в писмена форма в противоречие с изискванията на трудовото законодателство, то безспорно е нарушило разпоредбата на закона. За пълнота съдът намира, че дори представеният граждански договор да е валиден и да е породил правното си действие, това само по себе си не променя изводът, че А. Е. на 20.02.2024г. е престирал труд въз основа на несключен писмен трудов договор, предвид фиксирането на работно място, работно време, уговорени условия на трудовото правоотношение. С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2000 лв., над минималния установен в закона.И в този смисъл възражението в противната насока в жалбата е неоснователно. Като е посочил конкретни доводи за налагане на размер над минималния определен в закона.И в този смисъл е отчел предпоставките по чл.27 от ЗАНН и се явява адекватен на извършеното, на тежестта на нарушението, и значимостта на нарушените обществени отношения. В разглеждания случай е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ, , касаеща намалена отговорност при "маловажно нарушение".Това е така, тъй като според императива на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2. Т.е. процесното деяние е изключено от обхвата на чл. 415в ал.1 от КТ. При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр.ал.1 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 100 лева. Мотивиран от горното, съдът