Мотиви към Решение № 3533 от 31.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10701/2024 г.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер и следва да се установи дали при съставянето на АУАН са спазени изискванията на ЗАНН. Съдът намери, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Актът е съставен от компетентно лице – орган на МВР, с полицейски правомощия, съгласно чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ, при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и сл. от ЗАНН и на тримесечния срок по чл.26, ал.2 от ЗООРПСМ. В съставения АУАН е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение. Въз основа на установената фактическа обстановка, актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят е допуснал от обективна страна нарушение на чл.21, т.11 от ЗООРПСМ. Цитираната норма изрично определя като противообществена проява /спортно хулиганство/ по този закон, използването на посочените в т.9 вещи, предмети и вещества на спортни мероприятия, каквото е било и проведената футболната среща на 15.05.2024 г., с начален час 19: 00 часа, на Национален стадион „В• ••••“ в гр.София, между отборите на ПФК „•••••“ гр.Разград и ПФК „••••••“ гр.Пловдив. В случая е използвано пиротехническо изделие /тип факла/, която е била възпламенена и е горяла около 10-20 секунди, след което пусната на лекоатлетическата писта. Легална дефиниция на понятието „пиротехнически изделия“ се съдържа в ЗОБВВПИ, където в чл.8, ал.1 е посочено, че пиротехнически изделия по смисъла на този закон са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции. В процесния случай е безспорно установено, че след възпламеняване на факлата, същата е произвела дим, който факт налага извода, че представлява пиротехническо изделие. Описаните в съставения АУАН действия на нарушителя, изразяващи се в противозаконното използване на процесното пиротехническо изделие, съответстват изцяло на описаните в изготвената експретна справка. Съгласно даденото експретно заключение, заснетото лице от мъжки пол, на видима възраст около 40-45 години, продълговато лице, много къса тъмна коса, нормално телосложение, облечено в черен суитшърт с дълъг ръкав и жълто- черен надпис отпред на гърдите, държи и размахва в дясната си ръка пиротехническо изделие тип факла, която гори интензивно около 10- 20 секунди, след което я пуска на лекоатлетическата писта. Посочено е и мястото, където се е намирало заснетото лице от мъжки пол, към момента на извършване на противообществената проява - непосредствено зад оградата, разделяща трибуната на сектор „Б” от лекоатлетическата писта на спортното съоръжение, където са били настанени привържениците на отбора гост. Използването на пиротехническото изделие по описания в АУАН начин на процесното спортно мераприятие, обективно е поставило в опасност живота и здравето на присъстващите в спортното съоръжение. Безспорно е установено авторството на деянието в лицето на нарушителя В• С• С•. Съгласно данните в изготвената експертна справка, камерата от системата за видеонаблюдение на посочените дата, час и място, е заснела лицето В• С• С•, ЕГН ••••••••••. С оглед на така събраните по делото доказателства и разпоредбата на чл.21, т.11 от ЗООРПСМ, съдът намира за безспорно установено, че нарушителят е извършил противообществена проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект по време на спортното мероприятие, изразяваща се в използване на пиротехническо изделие, въпреки предвидената в закона забрана за това. Изложената доказателствена маса е пълна, съответна, безпротиворечива, като при преценката на отделните доказателства поотделно, както и в тяхната взаимовръзка, съдът констатира логичност и последователност на доказателствените материали, приобщени в хода на преписката и съдебното следствие, като не установи фрагментарност в същите и основания за тяхното дискредитиране, поради което в цялост ги възприема при изграждане на изводите си по фактите. Доказателствените източници безспорно и последователно установяват датата, мястото на извършване на деянието и неговото авторство. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени прояви по чл.21, т.11, да се налага наказание безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 60 до 140 часа или задържане в териториалната структура на МВР за срок от 5 до 15 денонощия, както и принудителна административна мярка: забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина в срок от една до три години. При индивидуализацията на наказанието на нарушителя съдът отчете занижената обществена опасност на дееца, който изразява искрено съжаление за извършеното, проявява критичност към поведението си, като същевременно и обществената опасност на самото деяние не е висока, тъй като поведението на С• не сочи на проявена агресия и интензивност в действията, които са се изразили във възпламеняване, размахване и пускане на пиротехническото изделие. Следва да бъде отбелязано, че използването на пиротехнически изделия не е изцяло запретено от законодателя, а само в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект, във връзка със спортното мероприятие. Характеристичните данни на С• са добри, доколкото от приложената справка е видно, че това е първото му и единствено нарушение по смисъла на ЗООРПСМ. При този превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че съответно на извършеното нарушение се явява налагане на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото към предвидения минимален срок от 60 часа, което на основание чл.38, ал.1 от ЗООРПСМ следва да се изпълни на територията на Община гр.Пловдив, където е постоянния и настоящ адрес на нарушителя. Що се касае до кумулативно предвидената принудителна административна мярка: забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина, съдът намира, че също следва да за минимално определения от законодателя срок от една година, считано от датата на влизане на решението. Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.