Решение № 96 от 29.12.2023 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 31/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от „МИРАЙ 2017“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, ул.“Здравец“ № 25, представлявано от Управител И.А.Г. чрез пълномощник срещу Решение № 71/19.12.20232г. на Тетевенския районен съд, постановено по Административно наказателно дело № 20224330200239/2022 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна Касационният жалбоподател – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Ответникът по делото – Изпълнителна агенция по лекарствата ( ИАЛ ) – редовно призован не се представлява в съдебно заседание. Представил е допълнителна молба, с която оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна в случай на уважаване на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде потвърдено оспореното решение като правилно и законосъобразно. Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Тетевенския районен съд ( ТРС ) е потвърдил наказателно постановление ( НП ) № РД-И-13/12.04.2022 г.. г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, с което на „МИРАЙ 2017“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, ул.“Здравец“ № 25, представлявано от Управител И.А.Г. на основание чл.287б във връзка с чл. 234, ал.6, във връзка с чл.291 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ( ЗЛПХМ ) му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на петнадесет хиляди лева. За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че до управителите на дружеството била изпратена покана за явяване в ИАЛ гр. София за съставяне на акт за нарушение. На 17.03.2022 г. управителят на дружеството се явил в ИАЛ и в негово присъствие е бил съставен на дружеството акт за нарушение на чл. 287б във връзка с чл. 234, ал.6 и чл. 291 от ЗЛПХМ, затова че на 25.05.2021 г. „МИРАЙ 2017“ ООД гр. Тетевен е извършило търговия с лекарствени продукти в интернет на страницата на сайта за електронно пазаруване „ Emag.bg “, без да притежава разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ или удостоверение за регистрация на дрогерия. Управителят на дружеството е получил препис от акта за нарушение и не е направил възражения по него. Въз основа на акта е било издадено обжалваното НП. Прието е, че при издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити и са годни да породят целените правни последици. Не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Решението е правилно. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е правни изводи, които се възприемат от касационният състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. ЛРС е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 234, ал.6 от ЗЛПХМ, лекарствени продукти без лекарско предписание могат да се продават по интернет само от аптека или дрогерия, получили разрешение при условията и по реда на този закон и на наредбата по чл. 219, ал.2, съответно по чл. 243. В чл. 287б от ЗЛПХМ е предвидено, че който извършва търговия с лекарствени продукти по интернет в нарушение на изискванията на този закон и на наредбата по чл. 234, ал.6, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лв. Според чл. 291, ал.1 от ЗЛПХМ, когато нарушенията по чл. 287б са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби. Установено е, че търговското дружество жалбоподател е продавало по интернет лекарствен продукт, който не е бил разрешен за употреба в България, а и дружеството не е имало разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, нито удостоверение за регистрация на дрогерия. Извършеното нарушение е безспорно доказано с писмените и гласни доказателства по делото. Възраженията и твърденията в касационната жалба са правени и в производството пред ТРС, който ги е обсъдил и приел за неоснователни с мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Правилно и обосновано е прието от въззивния съд, че случая не маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От изложеното се налага извод, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в жалбата пороци на постановения съдебен акт. Същият е валиден, допустим и постановен в съответствие с материалния закон, което налага оставането му в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав