Решение № 391 от 28.6.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 545/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от Б. П. Н., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Б., ул. “С.С.К.М.“ № 25, чрез пълномощник адв. В. В. О., САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ц.С.” № 38, партер, ап. 2, с която срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ••••••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Г.М.Д. № 1, представлявано заедно от Изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М. е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” относно товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с рег.№ СВ••••РВ, чийто водач има вина за настъпилото на 24.05.2020г. пътнотранспортно произшествие, да заплати на ищеца Б. П. Н., с ЕГН: •••••••••• - сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, предявен като частичен иск за сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за претърпени болки, страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.01.2021г. - датата на която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Препис от ИМ е връчена на ответното дружество, което в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Твърди се от ищеца, че на 24.05.2020г., около 17: 00 часа, в гр. Б., по бул. “С.С.К.М.“, с посока на движение към кръстовището образувано от бул. “С.С.К.М.“ и бул. “С.Д.С.“, лицето Г. П. К. е управлявал товарен автомобил марка “Мерцедес“, модел “Спринтер 311 ЦДИ“, с per. № СВ••••РВ. Сочи се, че пътното платно на бул. “С.С.К.М.“ е предназначено за двупосочно движение, състои се от четири пътни ленти, като за всяка посока има по две пътни ленти за движение, разделени с двойна непрекъсната линия, като времето било ясно, пътната настилка - суха. Сочи се, че управляваният от К. товарен автомобил е спрял на бул. “С.С.К.М.“ № 25 на автобусна спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, намираща се срещу бл. 25, като предната част на товарния автомобил сочела към кръстовището образувано от бул. “С.С.К.М.“ и бул. “С.Д.С.“. Изтъква се, че зад товарния автомобил, на автобусната спирка, се намирал ищеца - пешеходец Б. П. Н., като по същото време водачът на товарния автомобил К. предприел маневра движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението и без да наблюдава пътя зад управлявания от него автомобил, вследствие на което блъснал намиращия се зад товарния автомобил пешеходец - ищецът Б. П. Н.. Поддържа се, че водачът на товарния автомобил, поради недостатъчно внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, реализирал пътнотранспортно произшествие, като водачът К. е нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца следните телесни увреждания: Хематом на главата в дясно; Хематом на дясна тазобедрена става и дясно бедро; Контузия на раменно - лопатъчната става в дясно; Фрактура на крайната фаланга на десен горен крайник; Счупване на неуточнена част от черепни и лицеви кости. Сочи се, че след ПТП ищецът е бил транспортиран до ЦСМП - Б., където след проведен преглед е констатиран хематом на главата в дясно и хематом на дясна тазобедрена става и дясно бедро. Ищецът е хоспитализиран в МБАЛ “Б.“ АД - гр. Б., Отделение по ортопедия и травматология“ с оплаквания от силни болки, оток и ограничени движения и деформация в областта на дясно рамо, дясна тазобедрена става и пети пръст на дясна ръка. След проведени консултативни прегледи с лекари - специалисти и извършени образни изследвания на установени горепосочените травматични увреждания. Проведено е клинично обсъждане и е взето решение за извършване на оперативна интервенция - мауална репозиция на фрактурата с поставяне на една К игла през ДИС. След проведено оперативно лечение ищецът е изписан на 29.05.2020г. с препоръки: да щади оперирания горен крайник, да спазва лекарските препоръки и назначения, да спазва рехабилитационна програма и да провежда контролни прегледи. Твърди се, че в резултат на получените увреждания ищецът Б. П. Н. изпитвал дълго време силни болки в увредените области и довели до продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания - тревожност, слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение. Твърди се ищецът трудно преодолял стреса, предизвикан от ПТП - не спял спокойно след инцидента, появило се продължително неспокойство, изпаднал в състояние на тревожност и потиснатост - симптоми, които не са се наблюдавали преди това при него. Претърпените от ищеца Н. болки, страдания и стрес по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася от 24.05.2020г., и негативното отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване довели до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Травмите на ищеца са причинили силни болки в момента на пътнотранспортното произшествие и след това в дългия процес на възстановяване. Сочи се, че на виновния водач Г. П. К. е съставен АУАН № 2100бЗ/24.05.2020г. и издадено наказателно постановление № 20-1116000684/ 04.06.2020г., с което му е наложено административно наказание, както и е образуване и досъдебно производство № 18993М-225/2020г. по описа на 01 РУ - Б.. Установено било, че виновният водач е имал валидна „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ АД, с полица № BG/30/120000597885 от 25.02.2020г., валидна до 25.02.2021г., поради което с молба с вх. № 3711/21.10.2020г., ответното дружество е било сезирано с искане от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, но до настоящия момент не е изплатено такова. Предвид изложено, интензитета на причинените на ищеца неимуществени вреди — претърпените от него болки, страдания и стрес вследствие на процесното ПТП, критерият за справедливост налага присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в негова полза в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.01.2021г. — датата на която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение до окончателното й изплащане, като с настоящата искова молба се претендира само част от тази сума, а именно - 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева. Доказателствените искания на ищеца са: за приемане на писмени доказателства, за допускане на съдебно - медицинска експертиза с посочени в исковата молба задачи - за установяване на видът, интензитетът и продължителността на претърпените от ищеца при процесното ПТП телесни увреждания, и обусловените от тях болки и страдания, респективно техния интензитет и продължителност. Поискано е допускане и назначаване и на съдебно - автотехническа експертиза също с формулирани въпроси. Поискано е събиране на гласни доказателства - чрез разпит на един свидетел при призоваване на водача на товарния автомобил - лицето Г. П. К., на посочен адрес, както и един свидетел при довеждане. Поискано е издаване на общо 4 броя - съдебни удостоверения, съответно до: - Районна прокуратура - Б. за снабдяване с препис на всички документи от преписка с вх. № 2172/2020г. по описа на РП - Б. /пр. с per. № 1899 ЗМ- 225/2020г./ във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие на 24.05.2020г.; - СПМ - Б. и чрез което да се снабди с Фиш за спешна медицинска помощ на Б. П. Н. от 24.05.2020г.; - Националната здравноосигурителна каса и чрез което да се снабди с информация за отбелязани прегледи и лечение в болнични заведения на ищеца до настоящият момент. - Гаранционен фонд и чрез което да се снабдим с информация за наличието на застраховка Гражданска отговорност за товарен автомобил марка “Мерцедес“, модел “Спринтер 311 ЦДИ“, с рег. № СВ••••РВ към датата на процесното пътнотранспортно произшествие. На основание чл.190 ГПК се иска задължаване на ответното дружество да представи находящ се в него документ - полица № BG/30/120000597885 от 25.02.2020г., валидна до 25.02.2021г. ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА: В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор. Не се оспорва допустимостта на предявения иск. Оспорванията са по основателността му. Посочва се, че пред застрахователя от ищеца е предявена претенция за изпащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 24.05.2020г. във връзка с което е образувана застрахователна преписка - щета № 0801- 005211/2020-01, която е била разгледана от експертна комисия и от застрахователното дружество е определено обезщетение на ищеца в размер на 2000 лева, която сума му е изплатена с платено нареждане от 18.01.2021г. На това основание искът се оспорва изцяло като неоснователен, както по основание, така и по размер. Оспорват се всички твърдения в исковата молба. Оспорва се, че процесното ПТП е настъпило единствено по причина от действията на водача Г. П. К. при управление от него на МПС, оспорва се механизма на ПТП по начина, описан в исковата молба, както и че е водача К. е нарушил правила за движение по пътищата. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило в причинна връзка с поведението на ищеца Н., който като пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.115, ал.1 от ЗДвП, както и разпоредбите на чл.108, ал.1 от ЗДвП и чл. 114, ал.1 ЗДвП. Тези твърдения се обосновават с тезата, че самият ищец е дал в представените от него към исковата молба доказателства обяснения, че по време на настъпване на ПТП се е намирал в уширеното пространство от булеварда, където спират автобусите, като се твърди, че в този смисъл самият ищец е посочил, че към момента на настъпване на ПТП не се е намирал на тротоара. Твърди се, че ищецът е предприел внезапно навлизане на платното за движение без да съобрази намиращия се там автомобил и е поставил водача в невъзможност да го види и реагира своевременно на възникналата опасност. При тези твърдения и оспорвания от ответника се прави възражение за съпричиняване от ищеца. Оспорват се и описаните от ищеца травми и здравословни състояния, като получени в резултат на процесното ПТП. Изтъква се, че след инцидента е приет в МБАЛ Б., но след извършената операция е освободен с предписани два контролни прегледа, но по делото няма данни такива да са извършени, поради което се поддържа тезата, че ищецът се е възстанови и не е било нужно да търси допълнителна лекарска помощ. Твърди се, че възстановителния процес при ищеца е продължил около 2-3 седмици. Оспорва се твърдението за причинно - следствена връзка между механизма на настъпване на транспортния инцидент с неимуществените вреди, сочени от ищеца, с техния интензитет и проявление. Оспорва се настъпването на психологически последици от инцидента, както и се оспорва и размера на вредите. Искът се оспорва и по размер. Твърди се, че претендираният размер е завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва се и иска за присъждане на лихва по съображения за неоснователност и на главния иск. При поддържане на оспорвания и твърдения в горната насока се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Възразява се по искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение- Прави се възражение за прекомерност. Претендират се разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и назначени са съдебно – авто-техническа и съдебно – медицински експертизи и са приети заключения на вещи лица. Анализът на събраните доказателства, преценен и във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено от фактическа страна на следното: От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1046- 264/24.05.2020г., съставен от служител при ОД на МВР Б., сектор ПП Б. се установява, че на 24.05.2020г. около 17 часа в гр.Б. на бул.“С.С.К.М.“ е настъпило ПТП, между товарен автомобил марка “Мерцедес“, модел “Спринтер 311 ЦДИ“, с per. № СВ••••РВ, управляван от лицето Г. П. К. и ищеца Б. П. Н.. В протокола механизма на ПТП е описан по следния начин: на посочения адрес, представляващ автобусна спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници срещу бл.25 на бул. “С.С.К.М.“, водачът К., управлявайки автомобил с № СВ •••• РВ при извършване на маневра – движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад ППС е свободен, вследствие на което реализира ПТП, като блъска намиращия се зад превозното средство пешеходец Б. П. Н.. В протокола като наранявания на пострадалия пешеходец Н. са описани: хематом на главата вдясно и хематом на дясна тазобедрена кост. На водача на товарния автомобил Г. П. К. е издаден АУАН № 210063/24.05.2020г., а въз основа на него и Наказателно постановление, с което на водача К. е наложено административно наказание за извършено административно нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП – движение на заден ход без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Не е спорен между страните фактът, че към датата на настъпване на ПТП – 24.05.2020г. товарният автомобил – автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с рег.№ СВ••••РВ е имал валидна и действаща застраховка ГО при ответното дружество - ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК •••••••••••••• с полица BG /30/120000597885, с валидност 25.02.2020г. – 25.02.2021г. Незабавно след ПТП пешеходецът Б. Н. е транспортиран до ЦСМП Б.. В лист за преглед на пациент в СПО е отразено, че на 24.05.2022г. в 17 и 5 ч ищецът Н. е бил прегледан с анамнеза – блъснат от кола на заден ход, при падането си удря главата и дясно рамо без загуба на съзнание, без гадене и повръщане. Като обективно състояние е отразено болка и ограничени движения в областта на дясна раменна става, хематом в дясната част на челото с размери около 5 см. извършени са изследвания, предписана е терапия и лицето е насочено към хоспитализация в отделение по ортопедия. Според Епикриза /л.10 и сл./ ищецът Н. е престоял в отделение по ортопедия към МБАЛ Б. за периода 24.05.2020г. до 29.05.2020г. в епикризата като анамнеза е отразено, че по данни на пациента е получил травма в областта на дясна ТБС, дясна раменна става и дясна ръка, в резултат на блъскане от кола на заден ход. Пациента се оплаква от болки, оток и ограничени движения в дясно рамо, дясна ТБС и пети пръст на дясна ръка. При прегледа е установено, че пациента има изразен оток и деформация в областта на дясна ТБС и дясно бедро, хематом в областта на главата, оточен пети пръст на дясна ръка, болки и затруднени движения в дясна раменна става. При престоя в отделението на ищеца е извършена операция на дясното бедро за отстраняване на хематом на дясното бедро, както и операция на малкия пръст на дясната ръка, като е поставена една К игла през ДИС. От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелят А. Н. – сина на ищеца сочи, че на 24.05.2020г. баща му се е обадил, че го е блъснал автомобил и че се намира в Бърза помощ. Свидетелят посочва, че веднага е отишъл в болницата и заварил баща си в шок, возели го в голичка. На главата си имал кръв, рамото му било одарено, имал и хематом на бедрото. Нараняванията му били от дясната част на тялото – по лопатката, по главата и на бедрото, както и се установило, че има счупен пръст на ръката и останал на лечение в болницата. Престоя в болницата е бил за около една седмица. След един месец му свалили пирона от пръста. Свидетелят е категоричен, че ищецът имал нужда от помощ в домакинството след изписването му от болницата за период от около два месеца. Лежал е през това време в къщи и е разчитал на помощта на свидетеля и на жената, с която живеел. Св.Н. твърди, че ищецът движи пръста си частично, не се е възстановил напълно, споделял е, че го боли ставата на крака, при сядане също изпитвал болка. Ищецът е споделял, че го боли интервенцията на крака. След инцидента ищецът вече не е излизал, ПТП се е отразило на начина му на живот. Станал е по-малко подвижен и има страх да минава през улицата. Свидетелят Г. К. – водач на товарния автомобил, причинил ПТП, потвърджава, че е бил паркирал товарния автомобил на спирка на голям булевард. При включване на заден ход потвърждава, че е бутнал човек. Не помни в коя част на тялото го е блъснал. Твърди, че камиона е бил само със странични огледала, тъй като е фризер. Инцидента е станал за секунди. Твърди, че при потегляне е погледнал през огледалото в ляво, не е идвал автобус, включил назад, когато последвал удара. Човекът се изпрали и свидетелят установил, че видимо има цицина на главата. Качили го с полицай в кола и бил транспортиранв спешния център. Видимо не е имал кръв или други наранявания. Ударът е станал на пътното платно, в уширението. На 21.10.2020г. ищецът Б. П. Н., чрез пълномощник – адв.О., е подал до ответното застрахователно дружество искане, входирано с № 3722 за образуване на щета за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП на 24.05.2020г. в общ размер от 80 000 лв. С искането ищецът е представил и банкова сметка, по която да се преведе определеното обезщетение /л.76/. На 18.01.2021г. по така посочената банкова сметка с титуляр ищеца ответното дружество е превело сумата от 2000, 00 /две хиляди/ лева, на основание обезщетение за имуществени и неимуществени вреди – преводно нареждане за кредитен превод – л.105. Този факт не е оспорен от ищеца. По делото е приета СМЕ. За изготвянето й вещото лице е извършило на 27.03.2023г. и личен преглед на ищеца. При снемане на анамнезата съобщил, че на 24.05.2020 г. след обяд, докато чакал автобус на спирката на кръстовището на бул. „С.С.К.М.” и бул.„Св. Д. Солунски”, камион при маневра на заден ход го ударил по главата. Б. П. Н. съобщава, че паднал на земята и получил наранявания в областта на главата - контузия с хематом, контузия и хематом в горната една трета на дясното бедро, контузия в областта на дясното рамо и фрактура на дисталната фаланга на пети пръст на десен горен крайник. Лекувал се е в болнична обстановка, където е извършена оперативна интервенция за отстраняване на хематома в бедрото и фиксация на фрактурата на дисталната фаланга с Кишнерова игла след репозиция. При прегледа ищецът се е оплакал от болки по латералния контур на дясното бедро засилващи се при ходене, които не са постоянни. От анамнезата снета при прегледа на 27.03.2023 г. и от налична по делото медицинска документация вещото лице, сочи за фактът, че ищецът страда от Паркинсон, за което провежда съответната терапия, но често пъти е скован и трудно подвижен с нарушено равновесие. В същото състояние е бил и при извършеният преглед, при който е установена и остатъчна деформация на пети пръст на дясната ръка и добре зараснал оперативен цикатрикс по латералната страна на дясното бедро. Други видими последици от претърпяната травма не се били установени. Вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травми от падането на земята, като ударил главата в областта на дясното слепоочие, дясната ръка и десния хълбок: Хематома феморис декстри; фрактура V фалангис дисталис дигити V манус декстри; Контусио артикулацио хумеро скапуларис декстри; Хематома капитис. Получените травми са довели до временно разстройство на здравето без опасност за живота. Механизмът, по който са получени травмите е удар от или върху твърд тъп предмет. Хематома в областта на дясното бедро и тазобедрената става е най-вероятно причинен от директен удар с камиона. Контузията в областта на раменната става и хематома на главата в дясно и фрактурата на крайната фаланга са в резултат от падането на земята след ударът от камиона. Получените травми могат да бъдат получени по описания в мед. документация към делото начин, а именно директен удар от камион и последващо падане върху твърда повърхност. При ищеца Б. Н. е предприето оперативно лечение за евакуиране на хематома в областта на тазобедрената става и бедрото и репозиция и перкутантна фиксация на фрактурата на дисталната фаланга на дясната ръка. Според вещото лице получените увреди обикновено се възстановяват за период около два-три месеца. Б. Н. съобщава, че около един месец и половина след травмите вече се е чувствал добре. Хематомите са се разнесли, оперативната рана зараснала, метала от пети пръст на дясната ръка е отстранен. След което Б. Н. е трябвало да проведе физиотерапия. В медицинската документация няма данни да е провеждал физиотерапия. Към дата 27.03.2023г. ищецът е в задоволително общо състояние. Ходи трудно самостоятелно с нарушено равновесие и забавени движения. Но това му сегашно състояние не се дължи на травмите, а на основното му заболяване - Паркинсон. При прегледа се установи, че Б. Н. има остатъчна деформация на пети пръст на дясната ръка. По принцип переспективата при този вид травми е добра. Очаква се пълно функционална възстановяване. При прегледа Б. Н. съобщава, че има леки болки по латералната страна на дясното бедро периодично. Обективното състояние на ищеца непосредствено след травмата не е било добро, което е наложило хоспитализация в болнично заведение, където е извършена и оперативна интервенция за отстраняване на хематом в областта на бедрото. След първия месец здравословното му състояние значително се е подобрило по отношение на претърпените травми след ПТП. Като след втория месец може да се смята, че е бил напълно възстановен. С изключение на остатъчната деформация в областта на пети пръст на дясната ръка. Забавено възстановяване след претърпените травми от ПТП няма. Сега Б. П. Н. е в задоволително общо състояние, ходи трудно самостоятелно, поради скованост и нарушено равновесие. Причинете за това обаче, не са последствия от претърпяното ПТП, а Паркинсовата болест, от която ищецът страда от преди датата на процесното ПТП. Единственото ненапълно възстановено увреждане се изразява в остатъчната деформация на пети пръст на дясна ръка. Същото обаче не оказва влияние върху функцията на ръката. Към момента не провежда такова лечение, тъй като дефекта е единствено козметичен. От наличната медицинска документация е видно, че описаните в исковата молба травми на Б. П. Н., с изключение счупване на неуточнените части на черепно лицевите кости, е възможно да са в резултат на претърпяното ПТП на 24.05.2020 г. Травмата, която би могла да бъде следствие от друго събитие е фрактурата на дисталната фаланга на пети пръст на дясна ръка. Но като се има предвид начинът, по който е получил травмата е напълно възможно това счупване да е следствие на процесното ПТП. Към датата на процесното ПТП ищецът не е страдал от слепота и глухота, а от Паркинсонова болест, която води до скованост и затруднено ходене. Но като се има предвид, че ищецът не се е движил, а е стоял на едно място и е ударен при заден ход на товарен автомобил вещото лице заключава, че Паркинсоновата болест не е причината за причинените травми следствие удара от товарния автомобил. Според приетата съдебна – авто-техническа експертиза вещото лице сочи, че е извършил пряк оглед и измервания, за да установи какви са конкретните характеристики и вида от участъка и района за настъпване на конкретното ПТП. При огледа е установил какви са особености и геометрия за мястото на удара, хоризонталната и вертикална маркировки, други обекти и особености на мястото. След подробен анализ на приетите писмени и гласни доказателства и на данните произтичащи от тях, според начина за движение и на участниците, настъпили травми и други, определил скоростите за движение и на двамата участници в ПТП. На база вида на удара, скоростите и режими за движение са определени разстоянията до мястото на удара при спазване на условието за кинематично съответствие при движението им. Вещото лице сочи, че мястото на ПТП е разположено в разширение за автобусна спирка разположена на бул. „Св.Св. Кирил и Методий“ в град Б. срещу № 25, след кръстовището с улица „И.“ гледано в посоката към ж.п. Гара. Булевардът в района е двупосочен с по две ленти за движение във всяка от посоките, които са разделени помежду им от стандартна двойна бяла, непрекъсната линия. Лентата за движение на автомобили в посоката към ж.п. гарата са разделени помежду им от стандартна единична бяла, прекъсната линия). В обхвата на спирката дясната от двете ленти на трасето от булеварда за движение към ж.п. гарата е разделена от разширението за автобусна спирка от стандартна единична бяла, непрекъсната линия с техническа широчина 0, 15 метра, която само на входа за разширението и изхода от същото разширение за автобусна спирка е единична бяла, непрекъсната. Широчината на отбивката за автобусна спирка срещу навеса за пътници е широка 3, 08 метра, а срещу мястото, на което се е намирал товарния автомобил по снимките от КАТ има широчина около 3, 08 метра. Отбивката за автобусна спирка повърхностно е изпълнена гладка асфалтова настилка почти хоризонтална с незначителен наклон в посоката към ж.п. гарата. Всички особености на мястото на ПТП с техните отстояния с габаритните размери на участниците в ПТП и различните им местоположения, са изобразени върху чертеж, изготвен от вещото лице, като с легенда се поясняват различните положения на участниците и други значения. В района след кръстовището с улица „И.“ до края на автобусната спирка няма монтирани пътни знаци указващи ограничения. Всички данни в съвкупност според вещото лице сочат на следния механизъм на настъпване на ПТП: На 25.05.2020 година в светлата част от денонощието ищецът се е намирал най - вероятно върху тротоара пред навеса за пътници към автобусната спирка по булевард „Св. С.С.К.М.“ пред блок № 25 на град Б.. В същото това време водачът Г. К. е управлявал товарен автомобил Мерцедес, модел Спринтер 311 с рег.№ СВ •••• РВ върху суха асфалтова настилка, в посоката от центъра към ж.п. гарата в Б.. Около 17 часа водачът К. преминава пред кръстовището с улица „И.“ и отклонява товарен автомобил Мерцедес към разширението предназначено за автобусна спирка, като спира автомобила в най - далечната част на спирката спрямо началото й. По данни от свидетеля, спирането е било принудително за промяна в посоката за движение на товарния автомобил. След пълното спиране на автомобилът водачът на товарния автомобил е погледнал в огледалата за обратно виждане, възприел е пешеходеца Н. върху тротоара. В момента, в който товарният автомобил се е задвижел в посока назад пешеходецът Н. е слязъл от тротоара върху асфалтовата настилка и със скорост от около 3, 2 км/ч е започнал да пресича през отбивката за спиране на автобуси. При започналото ускорението на товарния автомобил Мерцедес в посока назад, водача технически водача е възприел опасност и предприема действия за ефективно задействане на спирачната уредба с максимално закъснение. В момента когато скоростта на товарния автомобил е достигнала около 10, 6 км/ч спирачните механизми блокират, а автомобила е започнал бързо да намалява достигнатата максимална скорост. След като пешеходеца изминава около 1, 85 метра до мястото на удара, а МПС намалявайки също е достигнало до това място, товарния автомобил със скорост около 6, 3 км/ч с долната носеща греда от товарната платформа, удря дясното бедро на пешеходеца Н. в горна трета. Поради ниският удар и продължилото постъпателно движение на автомобила със спирана, в тялото на пешеходеца бързо се породила инерционна сила, която е била насочена към товарната платформа пред задната част на фургона. Бързо са настъпили няколко последователни силни натиска ( удари ) между дясно рамо, дясна ръка, и по главата отдясно в тялото на пешеходеца с товарната рампа, установените и описани за травми от това ПТП в медицинските документи. След много бърз обмен на енергия между участниците в мястото на удара товарен автомобил за кратко е продължил да бута пешеходеца в посока към центъра, при което технически е било реализирано и много краткото съвместно преместване на автомобила заедно с тялото. След като товарния автомобил е изминавал около 0, 30 метра скоростта му е достигнала до нулева стойност, а автомобила се установил неподвижно. След спирането на автомобила, поради слабото триене на дрехите в платформата, съчетано с вертикалната повърхност на товарната платформа под действието на собствената маса и от земното притегляне, тялото пешеходеца се е свлякло зад автомобила. След падането на тялото върху асфалтовата настилка пешеходеца се е установил неподвижно зад товарния автомобил. Пресичането от пешеходеца е било предприето от него към момента, в който в разширението предназначено за спиране на автобуси се е намирал товарния автомобил Мерцедес, които е започнал маневра за движение в посока назад. Към момента на задвижване на МПС пешеходецът не е преустановил движението си, а е продължил да пресича при наличие на техническа възможност за пряка видимост към автомобила и за спиране на място преди коридора за движение на товарния автомобил. От страна на водача е предприето управление на товарния автомобил в посока назад в район на автобусна спирка като технически не се съобразява с наличието на пешеходци в обхвата пред навеса за пътници, като по данни първо се оглежда в лявото огледало за обратно виждане, а от техническа гладна точка впоследствие при потеглянето на МПС се огледал и в дясното огледало за обратно виждане. Вещото лице обобщава, че ударът между товарния автомобил и пешеходеца е настъпил в разширение от инфраструктурата на автобусна спирка, като по широчина се намирало на около 1, 85±0, 05 метра в ляво от ръба на бордюра, гледано в посока към ж.п. гарата в град Б., което разширение е предназначено за спирането на автобусите от редовните линиите за градски транспорт. Скорост в момента на удара на товарния автомобил е била 6, 3 км/ч, при максимално достигната скорост преди ефективно водачът да задейства спирачната уредба е била 10, 6 км/ч, а на база на изготвения кинематичен анализ за движението и на двамата участници при ПТП, е установена каква е била действителната скорост за пресичане на пешеходеца от 3, 2 км/ч, която съответства на стойности за скорости при спокойно ходене на мъже над 70 години В заключението вещото лице е отразило като забележка, че съществена особеност в обхвата на удара (ПТП), е че на това място няма разчертани пешеходни пътеки и технически съоръжения предназначени за пресичане на пешеходци през булевард, , С.С.К.М. “. Вещото лице сочи още, че от техническа гледна точка пешеходецът е имал пряка и неограничена видимост към товарния автомобил, съобразно конкретните пътни условия и конфигурация на булеварда. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта на иска и правната квалификация: Твърдените факти, на които се основава иска и искането за защита, сочат на предявен осъдителен иск – прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ. Налице активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска. Налице е специалната, нормативно установена процесуална предпоставка /условие/ за допустимост на иска – В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от представените от ищеца доказателства е видно, че последният, в качеството си на увредено лице, на 21.10.2020г. /преди предявяване на иска на 01.07.2022г./, е подал до застрахователя писмено искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В срока по чл.496 от КЗ - 3-месечен, считано от сезирането застрахователят е определил и на 18.01.2021г. с вносна бележка л.105 заплатил по сметка на ищеца застрахователно обезщетение, като в бележката като основанието за внасяне е вписано - за имуществени и неимуществени вреди в размер на 2000 лв. За този факт няма спор между страните. От ищеца се оспорва размера на дължимото обезщетение, като се претендира такова в поискания в исковата молба размер. Налице е спор по размера. По изложеното - искът е допустим. По същество: Отговорността на застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото лице чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК. Разпоредбата на чл. 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ. С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ. В тази връзка, фактическият състав на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата включва установяване наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на автомобила, причинил увреждането и ответния застраховател, както и наличието на фактическия състав на основния деликтен състав по чл.45 ЗЗД – деяние /действие или бездействие/, извършено виновно, което да е противоправно /да се нарушава императивна правна норма или общото правило да не се вреди другиму/, да са причинени вреди /имуществени и/или неимуществени/, които да са в пряка причинно - следствена връзка с деянието. Прякото право възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Няма спор по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 24.05.2020г. между причинителя на вредата и ответника, в качеството му на застраховател е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ - за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от САТЕ и СМЕ се установява механизма на настъпване на ПТП на 24.05.2020г., около 17 часа, в гр.Б. на бул.“С.С.К.М.“ между товарен автомобил марка “Мерцедес“, модел “Спринтер 311 ЦДИ“, с per. № СВ••••РВ, управляван от лицето Г. П. К. и ищеца Б. П. Н.. Мястото на настъпване на ПТП представлява автобусна спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници срещу бл.25 на бул. “С.С.К.М.“, като водачът К., управлявайки автомобил с № СВ •••• РВ, при извършване на маневра – движение на заден ход, не се убеждава, че пътят зад ППС е свободен, вследствие на което реализира ПТП, като блъска намиращия се зад превозното средство пешеходец Б. П. Н.. При нарушение на правилата за движение по пътищата и по специално на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, водачът е предприел движение на товарния автомобил назад. При извършване на такава маневра водачът е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В случая, тъй като се касае до хладилен камион, който няма огледало за обратно виждане, както се посочи от вещото лице от САТЕ, а и от самия водач св.К., а само със странични огледала от двете страни на превозното средство, водачът е бил длъжен, на основание чл.40, ал.2 ЗДвП да осигури лице, което да му сигнализира за опасности при извършване на маневрата назад, след като обективно не е могъл да наблюдава непрекъснато мястото на автомобила отзад. За извършване на административно нарушение по посочения текст на ЗДвП водачът е санкциониран, като му е наложено и административно наказание. Деянието е виновно извършено /по непредпазливост/, доколкото по арг. на чл.45, ал.2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, разместваща доказателствената тежест в лицето на ответната страна, която не ангажира доказателства, да я опровергае. В резултат на настъпилото ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, установени от СМЕ, както следва: хематома в областта на дясното бедро и тазобедрената става, контузията в областта на раменната става, хематома на главата в дясно и фрактурата на крайната фаланга. Според СМЕ механизмът, по който са получени травмите е удар от или върху твърд, тъп предмет. Според вещото лице получените травми могат да бъдат получени по описания в мед. документация към делото начин, а именно директен удар от камион и последващо падане върху твърда повърхност. Ищецът е претърпял операции по отстраняване на хематома в областта на тазобедрената става и бедрото и втора операция за поставяне на игла за фиксиране на пета фаланга на дясна ръка, поради фрактура /счупване/ на същата. Според вещото лице обикновеният период, необходим за възстановяване от получени увреждания като описаните, е за около два-три месеца, а ищецът е съобщил за възстановяване за около период от месец и половина. Хематомите са се разнесли, оперативната рана е зараснала, метала от пети пръст на дясната ръка е отстранен. При прегледа Б. Н. съобщава за леки болки по латералната страна на дясното бедро периодично, като вещото лице е категорично, че единственото ненапълно възстановено увреждане се изразява в остатъчната деформация на пети пръст на дясна ръка, но определя дефекта като козметичен. Вещото лице сочи, че ищецът е трудно подвижен, поради това, че страда от друго заболяване към датата на ПТП – Паркинсон, но същото няма отношение към получаване на посочените увреждания, като резултат от ПТП. При тези данни от СМЕ съдът счита, че е налице пряка причинна връзка между получените увреждания - хематом на дясното бедро, хематом на главата в дясно, както и счупване на пета фаланга на десен горен крайник в резултат на удар в товарния автомобил, управляван от св.К., след което е последвало падане върху земната повърхност. Вещото лице е категорично, че с оглед данните за механизма на настъпване на ПТП получените телесни увреждания съответстват да бъдат причинени от такъв механизъм. На това основание следва да се приеме за установен и фактът на причинени на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При претърпени неимуществени вреди се дължи обезщетение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост по см. чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според съдебната практика справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги съобразяването на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото. Следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). От значение да определяне на размера на обезщетението по справедливост следва да се отчетат установените от страните по делото конкретните обективни факти и връзки между тях, конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента, механизма на причиняване на вредите, вида, естеството на вредите, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, характера и тежестта на увреждането, обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените вреди, вероятната прогноза за отзвучаването на травмите и възстановяване на вредите, евентуални загрозявания, осакатявания и др., за това по какъв начин за в бъдеще претърпените вреди ще се отразят върху начина на живот на пострадалия, конкретното поведение на причинителя на вредата, респ. на пострадалия и др. обективни данни и обстоятелства /така решение № 276 от 12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и мн.др./. Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на пострадалия, независимо от установените в случая множество наранявания по тялото му – хематом по главата и дясното бедро, счупване на пети пръст на дясната ръка. При получаване на няколко физически травми, осъществяващи медико-биологичните признаци на няколко леки и/или средни телесни повреди, във всички случаи претенция е една. Исковете по всяка от телесните повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни претенции /така решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на ВКС, IV ГО/ и съответно – съдът следва да присъди едно общо обезщетение за всички увреждания. Следователно множеството телесни наранявания, които е получил ищецът следва да се отчете като обстоятелство, имащо значение в насока определяне на по-висок размер обезщетение, но сами по себе си не представляват отделни, самостоятелни искове за защита. При съобразяване на горните критерии, относими към определяне на конкретен размер обезщетение по справедливост, съдът счита, че в случая с оглед на получените няколко телесни наранявания – хематоми на главата и на бедрото, счупване на пети пръст на дясната ръката на ищеца, възстановителният период, продължил около един месец и половина, претърпените болки от наложилите се две операции – по отстраняване на хематома на бедрото и по поставяне на игла /фиксиране/ на счупения пети пръст на десния горен крайник, данни, че ищецът през горния период не е бил обездвижен трайно повече от 30 дни, а е могъл да се обслужва, макар и със затруднения, установеният от вещото лице факт, че оперативните интервенции са преминали успешно и не са налице данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца по повод на конкретно получените от ПТП травми и липсата на данни за негативна прогноза относно получените наранявания, съдът счита, че дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 20 000 лв. Естеството на самото увреждане, колкото и да е неприятно и болезнено като преживяване – хематом на бедрото, счупена фаланга на петия пръст /кутрето/ на десния горен крайник, се установи, че не е било свързано със засягане нито временно, нито трайно на движението на този крайник или на друг орган от тялото. Неудобствата за ищеца са били от битово естество във връзка с търпени болки и страдания от увреждането на части от тялото, но болковия и оздравителен процес са съвпадали и продължили за период от време от около месец, месец и половина, като нараняванията не са били от такова естество, извън болничния престой, че да са наложили необходимост на ищеца да се оказва непрекъсната и постоянна помощ от близки, във връзка с ежедневното му обслужване. Не се установи трайно засягане на функцията на който и да било орган, в това число и основната хватателна и друга функция на десния горен крайник, тъй като счуването е било на петия пръст, което несъмнено е неудобство, но без трайно засягане и обездвижване на този крайник. В същото време обаче вещото лице е категорично, че обема на движението на пръстите на получената фрактура на фалангата на десния горен крайник няма да се възстанови напълно и това не е в резултат на други заболявания на ищеца, а е резултат от ПТП, т.е. касае се до трайно и необратима деформация на пети пръст на ясната ръка, но без това да е оказало влияние върху функцията на ръката като цяло, дефекта е само козметичен /вж. закл.на СМЕ – л.246 и отговорите на вещото лице в с.з. от 31.05.2023г./. При съобразяване на всички изброени обстоятелства относно вида, броя и естеството на получените телесни наранявания, продължителността на търпените болки и страдания, липсата на траен и продължителен оздравителен процес и на трайно обездвижване на орган и затруднения и ограничения на ищеца по ежедневните битови нужди от една страна, но от друга данните за трайни последици от увреждането, макар и с козметичен характер, относно засегнатия пети пръст на дясната ръка, както и предвид възрастта и другите заболявания на ищеца, имащи отношения към по-бавният, по – продължителен и болезнен процес на възстановяване, съдът счита, че именно сумата от 20 000, 00 лева се явява справедливо парично възмездяване на всички претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП. С ТР № 1 от 01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. ОСГТК на ВКС е постановено, че основната функция на съда е да осигури прилагането на императивния материален закон, установен в обществен интерес, макар и във връзка с разглеждане на въпроса при възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, е изведено принципното становище, че при определяне на размера, дължимо по справедливост обезщетение съдът не е обвързан от поисканото, а следва да изложи съображенията си за това в мотивите, като с оглед диспозитивното начало да се произнесе, само в рамките на поисканото. Ето защо в случая следва да се определи такова обезщетение, което с оглед на конкретните особености на случая се дължи на пострадалото лице по справедливост, независимо от претендирания размер. Едва след определяне на такъв следва да се съобразят и допълнителни обстоятелства, свързани с направени от насрещната страна възражения, като съпричиняване, погасяване по давност, плащане и др. В срока за отговор ответникът е поддържал възражение за съпричиняване /чл.51, ал.2 ЗЗД/ на вредоносния резултат от ищеца. Твърди се, че съпричиняването се изразява в действия на ищеца по внезапно навлизане на платното за движение без да се съобрази с намиращия се там автомобил, с което сам е поставил водача на МПС в невъзможност да го види и реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Само по себе си установяване извършване на нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо обективно да се установи, че извършеното нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. С оглед данните от САТЕ относно причините за ПТП и поведението на двамата участници в него съдът счита, че при условията на пълно и главно доказване от страната, която носи доказателствената тежест да установи възражението си – ответника, следва да се приеме за установено, че ищецът с поведението си е допринесъл за вредосносния резултат. Съдът не кредитира заключението на САТЕ, в частта, касаеща анализ на поведението на ищеца, в качеството му на пешеходец, относно липсата на пречки за последния своевременно да възприеме движението на товарния автомобил назад и да предприеме незабавно действия по преустановяване на престоя му в участъка зад товарния автомобил. В тази част в заключението не се съдържат данни и обстоятелства, за които са необходими специални знания, както и съдържа оценъчна дейност на експерта, което е вън от компетентността му. Предвид данните от СМЕ, че ищецът страда от заболяване /Паркинсон/, което го прави трудно подвижен сочи на наличието на обективно обстоятелство, което е попречило на ищеца своевременно, както да възприеме маневрата на товарния автомобил назад, така и своевременно да преустанови стоенето на мястото, непосредствено зад автомобила. Горното обстоятелство обаче не означава, че ищецът като пешеходец не е нарушил също нормите на ЗДвП, в Раздел ХХI, регламентиращ правила за движение на пешеходците. Съгласно чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. (преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Съгласно чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП е забранено на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да го пресичат при ограничена видимост, а според правилото на чл.115, ал.1 ЗДвП пешеходците са длъжни да изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета. Следователно – според цитираните норми на ЗДвП ищецът е следвало да изчака евентуално пристигане на автобус или друго превозно средство на тротоара, а не на мястото, представляващо уширение за спиране на автобусите от градския транспорт, както и да не навлиза внезапно на това уширение, представляващо част от пълното платно без да е имал основания за това. Неизяснени по делото останаха мотивите на ищеца да се озове на мястото на удара, представляващо част от платното за движение, представящо уширение на спирка на градския транспорт, доколкото не се установи наличие на приближаващо транспортно средство, в което да се качи, нито наличието на разрешена маркировка за пресичане на пътното платно на това място. Ето защо с действията му по заставане на място, което представлява част от пътното платно, по което по принцип се движат автомобили следва да се счете, че ищецът също обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С поведението си чрез действие ищецът е превърнал създадената от деликвента реална опасност в действителност. От друга страна – водачът на товарния автомобил е предприел маневра назад при ясно съзнаване, че техническите характеристики на автомобила не позволяват непосредствено и непрекъснато наблюдаване назад на зоната на автомобила предвид липсата на огледало за обратно виждане, а само на две странични огледала, при което е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя назад и да предприемане маневрата само ако се убеди, че пътят е свободен, с което е нарушил чл.40 ЗДвП. Водачът е съзнавал ясно и това се установява от показанията му, че мястото, на което прави маневрата назад е място – спирка на градския транспорт, т.е. място, на което се предполага в близост до превозното средство да е възможна поява на пешеходци, поради което е бил длъжен да осигури непрекъснато възможност за видимост назад при тази маневра или да осигури лице, което да го навигира без да създаде опасност за останалите участници в движението. По изложеното, съпричиняването в допринасяне настъпването на вредоносния резултат следва да се приеме и за двамата участници в ПТП при равна степен. В тази насока е и съд.практика относно определяне на степента за съпричиняване в случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец / Решение № 577/29.11.2010г. по гр. дело № 1741/2009г. на ВКС, 3 г.о., ГК, по реда на чл.290 ГПК/. С ТР № 1 от 01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че при определяне на дължим размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди и при направено от ответната страна възражение за съпричиняване – съдът следва да отчете приносът на увредения в съпричиняване на вредите, като определи дължимия размер обезщетение по справедливост на база кумулативен анализ и преценка на всички обективно установени обстоятелства, имащи отношение, към определяне на действително дължимия за такъв вид вреди и обстоятелства при настъпването им, независимо от размера, който ищецът е заявил и поискал да се присъди, след това при основание за намаляване на размера поради съпричиняване да посочи величината /размера/, спрямо която прилага намаляването и да присъди този размер, а ако същият надвишава поискания съдът следва да уважи изцяло иска, но не и да присъжда плюс петитум с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо съдът счита, че така определения размер обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали наполовина с оглед на установеното съпричиняване в равна степен от увреденото лице. Или дължимото обезщетение, определено съобразно обективните обстоятелства по случая, коментирани по-горе в размер на 20 000, 00 лв., поради съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен от пострадалия, следва да се намали на половина – на 10 000, 00 лв., от която сума следва да се приспадне сумата от 2000 лв. - заплатена от застрахователното дружество на основание вреди от същото ПТП или на ищеца следва да се присъди остатъка от 8 000, 00 лв., за която сума искът е основателен. Над горния размер до поискания от 26 000 лв., предявен като частичен за сумата от 60 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен. По искането за лихва: Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ (отм.); . В КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / липсва аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); , а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл. 433 КЗ и чл. 500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за забава. По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с две последици – изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай дължи лихва за собствената си забава, и с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Предвид така изложеното, следва да се посочи, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. в този смисъл реш.№ 167/30.01.2020г. на ВКС по т-.д. № 2273/2018 г., второ т.о, реш. № 50101/20.10.2022 г. на ВКС по т.д. № 1428/2021 г. на второ т.о. на ВКС, реш. № 72/29.06.2022 г. на ВКС по т.д. № 1191/2021 г., първо т.о., ТК и множество други. Относно тази лихва конкретната начална дата на начисляването се определя от съда съгласно нормите на Кодекса на застраховането според установените факти по спора, според поисканото от ищеца и без ограничаване относно крайния момент на предявяване на това искане /така решение № 36/12.05.2014 г. по т. д. № 1065/2013 г. на ВКС, I т. о. /. Частичната основателност на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция за лихва върху сумата, която следва да се присъди, считано от 22.01.2021г. /датата на изтичане на тримесечния срок за застрахователя за определяне на застрахователно обезщетение и която дата е най – късна след посочени две, от които се дължи лихва за забава/. По разноските: И двете страни са направили и поискали разноски. Частичната основателност на иска сочи, че на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част, а на ответника, съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора ответното дружество дължи на ищеца разноските по делото в размер на 315, 38 лв. /при направени 1025 лв. спрямо уважения размер от 8 000 лв./, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответната страна сумата от 2443, 85 лв. направени разноски /общо от 3530 лв. направени разноски, от които - 2730 лв. юр.възнаграждение на осн.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, 330 лв. за СМЕ и 470 лв. за САТЕ/ спрямо отхвърления размер. Страните не са направили изявление за прихващане на вземанията за разноски, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за компенсирането им. Ищецът е упълномощил адвокат, който е осъществил защитата му при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /така определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на чл.38 ЗА съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед вида и размера на спорния материален интерес, но съобразно уважения размер или в случая дължимото адв.възнаграждение е в размер на 1100 лв. /арг. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата/. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. Получените от адвоката на основание чл.38 ал.2 ЗА възнаграждения за предоставени правни услуги не фигурират сред освободените от ДДС доставки, посочени в чл.38 и сл. ЗДДС. Когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС. Налице е облагаема възмездна доставка, защото предоставената услуга става възмездна в момента, в който съдът определи възнаграждение на адвоката по чл.38 ал. 2 ЗА, съответно за адвоката възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл.86 ЗДДС /така определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 221/27.03.2019г. по ч.т.д.№ 91/2019г., 2 т.о. на ВКС; определение на ВКС, ТК, І ТО по ч.т.д.№ 2127/29016г. и мн.др./. кредитор на това вземане е директно пълномощника, осъществил правна помощ при условията на чл.38 ЗА, на който ответното дружество дължи сумата от общо 1320 лв. /1100 лв. адв.възнаграждение и 220 лв. – ДДС от 20 %/ за адв.възнаграждение с ДДС, за което са представени доказателства, че адв.О. е регистриран по ЗДДС. Водим от горното и на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.78, ал.1 вр. с чл.38 от ЗА, съдът