Решение № 18 от 6.1.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 989/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик въз основа на Определение № 7282 от 19.08.2024 год. по адм. дело № 753 от 2024 год. по описа на Административен съд – Пловдив. Образувано е по жалба на В. М. Д., [ЕГН], подадена чрез пълномощника й адв. Н. Д. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 2, офис 208, срещу Решение № 2153-15-199 от 18.07.2024 год. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, в частта в която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01599790 от 27.05.2024 год. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от 2767, 75 лева, от които 1809, 36 лева главница за периода от 01.01.2029 год. до 29.02.2020 год. и лихва – 958, 39 лева, начислена до 27.05.2024 год., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 27.05.2024 год. до окончателното погасяване на задължението. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Моли се за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Н. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт, в посочената му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез пълномощника главен юрисконсулт К. М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена зашита. Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта, в оспорената му част, във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното: С Разпореждане № РНП-2-4-15-01599790 от 27.05.2024 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 98, ал. 2, във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено В. М. Д. да възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 34 826, 13 лева, от които главница 18 678, 17 лева за времето от 01.01.2014 год. до 29.02.2020 год. и лихва в размер на 16 147, 96 лева, начислена, на основание чл. 113 от КСО, до 27.05.2024 год. С посоченото разпореждане задължението за периода от 18.02.2005 год. до 31.12.2013 год., в размер на 31 590, 85 лева е погасено по давност, на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Разпореждане № РНП-2-4-15-01599790 от 27.05.2024 год., което е потвърдено с оспореното решение, предмет на настоящото оспорване, е издадено въз основа на влезли в сила разпореждане [номер]/Прот. N01359 от 10.09.2020 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и разпореждане [номер]/Прот. N01252 от 07.07.2022 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. С разпореждане [номер]/Протокол № N01359 от 10.09.2020 год. е отменено разпореждане [номер]/Протокол № N01065 от 20.07.2005 год., с което считано от 18.02.2005 год. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при условията на втора категория труд и всички последващи разпореждания за изменение и осъвременяване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, б. „г” от КСО и на Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 24.12.2016 год. - датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО и установен действителен осигурителен стаж с продължителност 33 г. 08 м. и 05 дни. Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за периодите от 01.01.1991 год. до 31.12.1993 год. и от 01.01.1997 год. до 30.06.2004 год., определен индивидуален коефициент 0.939 и 33 г. 08 м. 05 дни осигурителен стаж от трета категория. След проведено административно обжалване, с Решение № Ц2153-15- 252 от 02.12.2020 год. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол №N01359 от 10.09.2020 год. С Решение № 616 от 21.07.2021 год. по адм. д. № 29 от 2021 год. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Д., подадена срещу Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 год. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В. Д. спрямо разпореждане [номер]/№2/ прот. №N01359 от 10.09.2020 год. на ръководител „ПО“ на ТП на НОИ – Пловдив, в частта му, с която се потвърждава разпореждането относно отмяната на разпореждане [номер]/прот. № N01065 от 20.07.2005 год. на В. М. Д., считано от 18.02.2005 год., с което на лицето е отпусната пенсия по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при условията на втора категория труд и всички последващи разпореждания за изменение и осъвременяване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, б. „г“ от КСО и е отменено Решение № Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 год. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В. Д. спрямо разпореждане [номер]/№2/ прот. №N01359 от 10.09.2020 гoд. на Ръководител „ПО“ на ТП на НОИ - Пловдив в частта му, с която се потвърждава разпореждането по отношение на отпусната лична пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 24.12.2016 год. на жалбоподателката и в тази част делото е върнато като административна преписка на органa за ново произнасяне с указание да се предостави възможност на лицето да посочи най-благоприятен три годишен период според него. С Решение № 2331 от 14.03.2022 год. по адм. д. № 10134 от 2021 год. Върховният административен съд, шесто отделение е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение административният орган е изпратил на 29.04.2022 год. писмо, с което Д. е уведомена да представи заявление за избор на три последователни години от последните петнадесет години осигурителен стаж до 01.01.1997 год., от които да бъде изчислен размерът на пенсията и удостоверение за осигурителен доход обр. УП - 2 за желания период. В тази връзка Д. е подала заявление с вх. № 2175-15-73#3 от 25.05.2022 год., с което прави избор на три последователни години от последните петнадесет години осигурителен стаж до 01.01.1997 год., а именно: от 01.01.1987 год. до 31.12.1989 год. С разпореждане [номер]/Протокол № N01252 oт 07.07.2022 год., в изпълнение на влязло в сила Решение № 2331 от 14.03.2022 год. по адм. д. № 10134 от 2021 г. на Върховния административен съд, оставящо в сила Решение № 509 от 07.08.2023 год. по адм. д. № 35 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, личната пенсия за ОСВ на Д. е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО. След приключване на описаните административни и съдебни производства е издадено Разпореждане № РНП-2-4-15-01599790 от 27.05.2024 год. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, което в частта му досежно за събиране на сумата от 2767, 75 лева, от които 1809, 36 лева главница за периода от 01.01.2029 год. до 29.02.2020 год. и лихва – 958, 39 лева, начислена до 27.05.2024 год., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 27.05.2024 год. до окончателното погасяване на задължението е оставено в сила с Решение № 2153-15-199 от 18.07.2024 год. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив. За да постанови обжалвания акт, в посочената му част, административният орган е извел извод за недобросъвестност на Д. при получаване на пенсията, тъй като същата не е удостоверила наличния осигурителен стаж при отпускане на личната пенсия с разпореждане [номер]/прот. № N01065 от 20.07.2005 год. Д. е била недобросъвестна при получаването на пенсия, на която не е имала право. Сумите за процесния период за получаване на пенсията са постъпили по личната сметка на лицето в Банка „ДСК“. Приел е, че на осн. чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО и предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от КСО. По делото, от страна на жалбоподателката, е представено Решение № 442 от 28.11.2023 год. по въззивно наказателно дело от общ характер № 1506 от 2023 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив и Присъда № 260036 от 09.09.2022 год. по наказателно дело от общ характер № 4754 от 2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив. Съдът счита, че не следва да ги обсъжда с оглед приобщения доказателствен материал по делото, тъй като не се установява правнорелевантна връзка между тези два съдебни акта и развилото се пенсионно производство досежно получените от Д. суми за периода от 01.01.2019 год. до 29.02.2020 год. От тях не се установява, че лицата, по отношение, на които са водени наказателните производства, респективно има постановена присъда, имат отношение към отпусната пенсия на жалбоподателката, както и че тя не е участвала в съдебните производства качеството й на граждански ищец или частен обвинител срещу А. Г. и Л. Л.. Ето защо следва да се изключат от доказателствения материал по делото. На осн. чл. 176 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, ответната страна, в молба от 24.10.2024 год., е формулирала въпроси към В. Д.. Последната е отговорила на поставените въпроси в молба, депозирана до съда от 12.11.2024 год. По настоящото дело са приложени за послужване адм. дело № 29 от 2021 год. и адм. дело № 35 от 2023 год., и двете по описа на Административен съд – Пазарджик, както и адм. дело № 10512 от 2023 год. по описа на Върховния административен съд. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице, имащо правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Оспореният административен акт – Решение № 2153-15-199 от 18.07.2024 год. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив досежно обжалваната му част е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Отговаря на изискванията на чл. 117, ал. 5 от КСО, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването им. Разпореждането, оставено в сила в посочената му част, е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и също отговаря на изискванията на чл. 117, ал. 5 от КСО и чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО, посочен като правно основание, на което е издадено разпореждането, в обжалваната му част, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от кодекса е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и, именно поради това, се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а ал. 3 от КСО или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 от КСО способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, което налага и извода, че разпореждането е издадено от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, също посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане и решението досежно частта му за оставяне в сила, е предвидено че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, ал. 2 от КСО. Текстът на последната разпоредба указва, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. В разглеждания случай безспорно не е налице нито едно от сочените хипотези, които са от съществено значение за формиране на преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии за период, през който лицето не е следвало да ги получава. Акцентът пада върху преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. В правната теория липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но в практиката е установено тълкуването на това понятие, в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Въз основа на приобщения и неоспорен по делото доказателствен материал се установява, че Д. е била недобросъвестно лице –знаела е, че получава пенсия, която не й се следва, защото няма необходим осигурителен стаж за това. Жалбоподателката е получавала пенсия въз основа на молба от 2005 год. въз основа, на която е издадено разпореждане [номер]/прот. № N01065 от 20.07.2005 год., като пенсията й е отпусната преди навършване на общата възраст на пенсия. В кориците на приобщеното адм. дело № 29 от 2021 год. по описа на АС- Пазарджик се съдържа изготвена съдебно – графологична експертиза. От нея е установено, че заявлението за отпускане на пенсия от 18.07.2005 год. не е подписано от В. Д.. Във връзка с подаването на заявление за отпускане на пенсия от лицето до пенсионния орган ответната страна е поставила в писмен вид три въпроса към жалбоподателката. На осн. чл. 176 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, в открито съдебно заседание на 25.10.2024 год. съдът е допуснал в следващото съдебно заседание Д. да се яви лично и да даде обяснения във връзка с поставените въпроси. Независимо, че съдът я е предупредил за последиците от неизпълнение на това задължение, лицето е депозирало в писмен вид отговор на въпросите и не се яви в съдебно заседание. Същите не следва да се кредитират и не могат да се използват като доказателствено средство, тъй като законодателят е въвел специален ред за събирането им, при неспазването му не могат да бъдат ценени като доказателство. Обясненията на жалбоподателката, дадени по реда на чл. 176 от ГПК могат да бъдат ценени като доказателствено средство само, когато страната се е явила лично пред съда - обясненията трябва да бъдат устни, събрани по предвидения в ГПК ред. Дадените от Д. писмени обяснения, приложени по делото с молбата от 12.11.2024 год., не могат да бъдат ценени при условията на чл. 176 от ГПК. В този случай те съставляват само твърдение за факти, които подлежат на доказване, а доказване по отношение на обстоятелствата по подаване на заявлението за отпускане на пенсията, считано от 18.02.2005 год. не беше извършено в настоящото съдебно производство, предвид разпределената доказателствена тежест на страните и уважените доказателствени искания на процесуалния представител на оспорващата. Предвид изложеното следва да се заключи, че Д. не е подписала заявлението за отпускане на пенсия, но е получавала по банковата си сметка в Банка „ДСК“ отпусната й пенсия, което се припокрива са даденото тълкуване на „недобросъвестност“. Лицето е имало съзнанието и убеждението, че й се дължи спорната пенсия за периода от 01.01.2019 год. до 29.02.2020 год., поради което са налице елементите от предпоставката на „недобросъвестност“ – съзнателно е премълчавана или затаявана истината относно релевантните факти. В този смисъл е многобройната съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, но за прецизност следва да се цитират Решение № 853 от 26.01.2023 год. по адм. дело № 4152 от 2022 год., Решение № 8505 от 30.06.2020 год. по адм. дело № 88 от 2020 год., Решение № 6718 от 22.05.2018 год. по адм. дело № 12933 от 2017 г., Решение № 15301 от 12.11.2019 год. по адм. дело № 8 от 2019 год., всички по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето, още повече че за всяко едно действие Д. е била своевременно уведомявана. Тук е мястото да се посочи, че в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения не са изпълнени от жалбоподателката и по служебен ред пенсионният орган се е снабдил с документи, въз основа, на които е установил несъответствието в размера на осигурителния стаж, за който е отпусната пенсията за процесния период. Установеният, в резултат на проверката осигурителен стаж на Д. е 33 г. 08 м. 05 дни от трета категория труд. Д. придобива право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на 24.12.2026 год., на която дата навършва изискуемата възраст за 2016 год. – 65 г. 10 м., както правилно е установил и ответникът. Следователно правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите за периода от 01.01.2019 год. до 29.02.2020 год. в размер на 1 809, 36 лева, за които по реда на чл. 113 от КСО се дължи лихва върху тази сума в размер на 958, 39 лева, начислена до 27.05.2024 год., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 27.05.2024 год. до окончателното заплащане на задължението. Въз основа на изложеното следва да се направи извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-199 от 18.07.2024 год. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, в частта в която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01599790 от 27.05.2024 год. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от 2767, 75 лева, от които 1809, 36 лева главница за периода от 01.01.2029 год. до 29.02.2020 год. и лихва – 958, 39 лева, начислена до 27.05.2024 год., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 27.05.2024 год. до окончателното погасяване на задължението, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва в полза на ТП на НОИ - Пловдив да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,