Решение № 55 от 27.1.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 922/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 260552 от 07.04.2021г., постановено по търг. дело 7/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав е осъдил „Караджъ Турс Интернешънъл”ООД да заплати на Е. Л., гражданин на САЩ на основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение поради нарушаване на правата на ищеца като автор на фотография „Отвъд Ватикана” и фотографията „Извисяващи се мечти”/по 500 лева за всяка от фотографиите/, както и лихва за забава по чл.86, от ЗЗД общо в размер на 195, 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 840 лева, представляваща извънсъдебни разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди за пропуснати ползи за разликата до пълния предявен размер като неоснователен, както и предявения иск за неимуществени вреди изцяло като неоснователен. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Е. Л., с която се обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, с която са отхвърлени исковете по чл.95 от ЗАПСП, както следва: относно обезщетението за пропуснати ползи за частта над 1000 лева до пълния размер на претенцията от 4 245, 84 лева; относно акцесорната претенция за лихви над 195, 15 лева до пълния предявен размер от 809, 62 лева и относно обезщетението за неимуществени вреди в пълния оставащ размер от 500 лева. Твърди се, че решението на съда в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно поради съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба. Иска се неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 95 от ЗАПСП да бъдат уважени, така както са предявени. Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Караджъ Турс Интернешънъл”ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора. Срещу решението в осъдителната част в срока по чл. 259 ГПК е постъпила и въззивна жалба от „Караджъ Турс Интернешънъл”ООД, с която се иска отмяна на решението в осъдителната му част, като се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно по съображения изложени в жалбата. По насрещната въззивна жалба на „Караджъ Турс Интернешънъл”ООД е подаден отговор от въззиваемия ищец Е. Л., чрез процесуалния му представител адв. Д.Г., с който се възразява против жалбата и се иска постановяване на решение за потвърждаването на обжалваното решение в осъдителната му част. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Въззивните жалби и на двете страни са процесуално допустими – същите са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимирани страни, имащи право и интерес от обжалване, насочени са срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното: Видно от представеното с исковата молба и прието като доказателство извлечение от интернет сайтове (https: //blamethemonkey.com и https: //web.500px.com) се установява, че ищецът Е. Л., роден и живущ в САЩ е публикувал процесните две фотографии, като там той твърди да е техен автор. Между страните няма спор, а и се установява, че ответникът „Караджъ Турс Интернешънъл”ООД е туроператор и турагент, регистриран с Лиценз за извършване на туристическа агентска дейност No 5394, използващ сайтовете htpp/superdeal.bg/ https/www.karacitors.bg/ във връзка със своята търговска дейност, където е предлагал предлагал екскурзии до Дубай и Рим, в различни формати, които се провеждали периодично и се рекламирали на сайтовете. Не е спорно, а и се установява от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. Р., че ищецът е публикувал фотографиите в професионални интернет фотографски платформи, като част от своето портфолио, където той е обозначен като автор, като най-ранният момент съгласно СТЕ е 23.05.2013 г. и 16.05.2015 г., което е осъществено на посочения от вещото лице сайт. Експертът е посочил, че само по „RAW“(сурови) файловете, съдържащи пълната информация от оригиналната снимка, е възможно да се установи дали един кадър е оригинален или не и на тази база заключава, че авторството на процесните фотографии е на ищеца тъй като в него се намират оригиналните метаданни. От заключението на вещото лице се установява, че за установяване на нарушението са използвани Архиваторът „Wayback Machine" и специализиран софтуер за откриване на неправомерно ползване на авторски фотографии „PHOTO CLAIM“.По същността си, съгласно експерта, архиваторът „Wayback Machine" представлява дигитална библиотека, в която за изминал период от време може да бъде видяно как е изглеждал определен интернет сайт. Той запазва само страници, които са достъпни за интернет потребителите. Не се архивират страници, за които е необходимо въвеждане на парола за достъп. Съгласно изявлението на вещото лице Р. в о.с.з на 02.10.2020 г., Уеб-архиваторът може да се смята надежден технически метод за установяване периода на нарушенията.Съгласно експерта „PHOTO CLAIM“ е уеб базирана платформа, която се ползва предимно от фотографи. Служи за откриване на неправомерно ползване на снимки, като работи по следния начин: попълва се формуляр за регистрация; избира се извадка от няколко снимки; след тяхното получаване платформата започва да ги наблюдава за онлайн търговски употреби.Двете програми не извършват проверка на нарушаващите сайтове нито постоянно, нито на някакъв постоянен период. При установени две дати на налично съдържание, в промеждутъчния период е възможно снимките да се качат и свалят. От заключението на изслушаната в производството пред първоинстанционния съд съдебно-техническа/оценителна/ експертиза, изготвена от вещото лице И. П. установил, че възнаграждението, което ищецът би получил за предоставяне на лиценз за използване на всяка от процесните две снимки по начин, по който се твърди в исковата молба, според сравнителните цени, срещу които фотографи, в т.ч. американски, предоставят ползването на своите възнаграждения, което е изчислено на база „Royalty free” лиценз е 12 лв. на снимки или общо 24 лв. Състоянието на икономиката на Р България според вещото лице не оказва влияние върху размера на възнаграждението. Вещото лице е посочило, че доставчиците на съдържание(фотографии) качват свои произведения – фотографии и видеоклипове на „сток“ сайтове и след одобрението им от администратора на съответния сайт, те стават достъпни за разглеждане и сваляне срещу заплащане. Отразило е най популярните от тях, като е изложило, че цените са за 1 бр. или за различни пакети (5- 9 000 бр.)при условията на месечен, тримесечен или годишен абонамент. Доставчиците на съдържание могат да качват фотографиите си на всеки имидж или партньорски сайт, като националността на сайта е без значение. От значение е единствено големината и популярността на сайта сред потребителите, съответстващо на по големия бр.обем авторско съдържание, т.е. на броя на доставчиците. В експертизата е отразена средната цена, при отчитане на конкретните параметри на фотографиите, вкл. резолюция, формата и TIF. От допълнителната съдебно-оценителна експертиза се установява, че в сток имидж сайтовете се предлагат два типа лицензии „Royalty free” лиценз и Right managed/RM/ лиценз. Вещото лице обяснява, че преобладаващата част от съдържанието в сток имидж сайтовете се предлага под формата на „Royalty free” лиценз, като в това отношение и Gettyimages.com не прави изключение. На сайта му е посочено, че мнозинството от предлаганите в Gettyimages.com фотографии, видео и музикални видеоклипове са под „Royalty free” лиценз и това е най-обичайният лиценз, който се предлага. На интернет страницата на доставчика има информация относно съдържанието и обхвата на закупеното под „Royalty free съдържание, както и сферите на типа използване, за което е подходящ: „голямо разнообразие от проекти, включително реклама, уебсайтове, блогове, презентации, видео продукции, подкасти и др…лицензът позволява да се използва съдържанието колкото пъти иска потребителя, за където иска и за колкото време иска.” Сочи се в експертизата, че „Royalty free” лиценз се закупува посредством еднократно заплащане при първоначалното сваляне на посочената в сайта цена, която зависи от големината на файла, възнаграждение за следващо използване/роялти/ не се дължи. Предоставеното с този лиценз право е неизключително, непрехвърляемо, неограничено по територия и време и се отнася до неограничено възпроизвеждане на лицензираното съдържание в печатни материали, на дигитален или какъвто и да е друг носител, както и тяхното разпространение. За разлика от него закупеното под формата на Right managed/RM/ лиценз, ограничено до конкретно договорени вид използване, средство, период от време, тираж, разположение, размер и съдържание на територията, като по начало правата се договарят индивидуално с всеки отделен потребител. По правило закупените под Right managed/RM/ лиценз са ексклузивни. Вещото лице пояснява, че по принцип потребителите на този тип лиценз са малко тъй като по-голямата част от правата, които включва се съдържат и в „Royalty free” лиценз, за което се плаща по-ниска цена на ползването и поради това последният е по- достъпен и предпочитан от страна на потребителите. Ето защо и според вещото лице „Royalty free” следва да се счита за масов, стандартен лиценз, докато този по Right managed/RM/ е приложим при научни публикации, литературни произведения, статии и др./обяснения на вещото лице при разпита му в с.з. от 6.11.2020г. Пак там, според вещото лице характерът на процесното твърдяно използване бил, че съответства на такова за каквото е необходимо предоставяното на „Royalty free” лиценз, а не разширеното използване за което на ответникът евентуално да му е бил необходимо предоставянето на лицензионни права по Right managed/RM. От изслушаната в производството пред въззивната инстанция нова съдебно- оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В.П. се установява, че стойността на възнаграждението, което ищецът би получил от предоставяне на лиценз за ползване на всяка от двете фотографии по начина, по който се твърди в исковата молба, съгласно приложената като доказателство таблица MFM- Mittelstandsgsemeinschaft Foto Marketing/ Осреднени цени за продажба на фотографии/, следва да възлиза на 3637, 95 лева за всяка. Съответно стойността на възнаграждението, което ищецът би получил за ползването на процесните фотографии по начина, по който се твърди в исковата молба, съгласно калкулатора на Gettyimages.com при при Right managed/RM лиценз е 2367 лева, а при липсата на посочен автор следва да се овъзмезди с надбавка от 100 %, което означава 4734 лева обезщетение за двете фотографии. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: