Решение № 6091 от 30.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10329/2023 г.

Производство по чл. 436 във вр. с чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК. Делото е образувано по жалба на ЕТ "Д.-Г.К." гр. София срещу разпореждане от 20.06.2023 г. по изп. дело № 20229210400595 на ЧСИ С.П., с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителния способ налагане на запор върху МПС модел неизвестен/неуказан, с рег. № 2450ЕР, Хюндай/Hyundaj R290LC-7A рама № N80710736 с рег. № ••••••• и Хюндай/Hyundaj R250LC-7A, рама № N80710595 с рег. № •••••••. Жалбоподателят, който е взискател по изпълнителното дело, обосновава допустимостта на жалбата със становище, че обжалваното разпореждане е по същество отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие. Излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното прекратяване на наложения запор, поради неуведомяването му за предхождащата действието публична продан на вещите, с което били нарушени правата му на присъединен по право кредитор по изп. дело № 20229210402342 при същия съдебен изпълнител. По жалбата не са постъпили възражения от другите страни по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител в мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК излага доводи за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок, но е процесуално недопустима. В чл. 435 ал. 1 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от взискателя: отказ да се образува изпълнително дело, отказ да се извърши конкретно изпълнително действие (точка 1); отказ да се извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485 ГПК (точка 2); спиране, прекратяване и приключване на принудителното изпълнение. В жалбата има позоваване на "трайната практика на съдилищата" (без да се цитира такава) и се излага тезата, че вдигането на наложен запор по същество представлява отказ да се извърши искано изпълнително действие. Този теза е неправилна. Изпълнителното действие е било извършено с налагане на 20.06.2022 г. на запор върху движимите вещи: МПС модел неизвестен/неуказан, с рег. № 2450ЕР, Хюндай/Hyundaj R290LC-7A рама № N80710736 с рег. № ••••••• и Хюндай/ Hyundaj R250LC-7A, рама № N80710595 с рег. № ••••••• (л. 148). Предназначението на този запор е запазването на имуществото на длъжника до продажбата на съответните имуществени компоненти от съдебния изпълнител. Последвала е продан на движимите вещи по друго изпълнително производство - изп. дело № 20229210402342 на ЧСИ С.П., при която вещите са били възложени на обявения купувач "Сортови семена и растителна защита" ЕООД гр. София. Тази продан е необжалваема, съгласно чл. 481 ал. 1 ГПК. С нейното извършване и възлагане на вещите върху купувача е налице извършено принудително изпълнение върху тези вещи. Негова неизбежна последица по смисъла на чл. 433 ал. 4 ГПК е вдигането на запорите върху вещите, защото те вече не са част от имуществото на длъжника. Поради това, действието на съдебния изпълнител за вдигане на наложените запори (каквото е по същество прогласеното в диспозитива на обжалваното разпореждане) не подлежи на обжалване като непопадащо в нито една от хипотезите на чл. 536 ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът