Решение № 321 от 20.6.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 272/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на ППЗК „Доверие -Миндя“ с. Миндя – в ликвидация, подадена чрез пълномощника й адв. Ч. от ВТАК срещу решение № 67/10.01.2025г. постановено гр.д. № 1110/2024г. на ВТРС, с което са отменени по иск с правно основание чл. 58 ЗК взетите на проведеното на 12.03.2024г. общо събрание на кооперацията решения, както следва – 1. Приемане отчет на ликвидатора; 2. Приемане на ликвидационен баланс на кооперацията; 3. Вземане на решение за заличаване на кооперация. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост съответно неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Недопустимостта на атакуваното решение се извежда от ненадлежно упражненото право на иск по чл. 58 ЗК, тъй като ищецът никога не е бил член – кооператор на жалбоподателя. Сочи се, че същият никога не е фигурирал в книгата на член – кооператорите, тъй като не е подавал молба и не е приеман за такъв, както и че представеното извлечение от нея към дата 19.05.2018г., в което ищецът е вписан за член на кооперацията не отразява действителното правно положение. В тази връзка се изтъква, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1118/2016г. на ВТРС е отменен избора на ищеца за председател на кооперацията и направеното въз основа на отмененото решение на ОС вписване на това обстоятелство е заличено. Подчертава се, че приетото от съда по гр.д. № 1754/2018г. на ВТРС, че ищецът е член – кооператор е въз основа на решение на ОС на кооперацията от 11.12.2016г., което е обявено за нищожно по иск с правно основание чл. 29 ал. 1 ЗТР, с влязло в сила на 05.02.2019г. решение по т.д. № 206/2018г. на ВТОС. Допълва се, че на 19.01.2024г. въз основа на последното решение е заличено и вписването на ищеца в ТР като председател на кооперацията. Смята се, че след като решенията на ОС от 11.12.2016г. са обявени за нищожни, по отношение на ищеца не са възникнали членствени права с ответната кооперация. Във връзка с правилността на обжалваното решение се изтъква, че ищецът не е оспорил процедурата по свикване и провеждане на ОС на 12.03.2024г., а че присъствалите на него лица са нямали качеството на член – кооператори. Посочва се, че това твърдение на ищеца е опровергано от представената по делото книга на член – кооператорите, актуална към 12.03.2024г. Уточнява се, че ОС е проведено при спадащ кворум и факта, че осем от членовете са представлявани с пълномощни не води до незаконосъобразност на взетите решения. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск с присъждане на разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор по нея, с който оспорва същата като неоснователна. Възразява, че членственото правоотношение на ищеца с ответната кооперация е установено със сила на присъдено нещо, съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 1754/2018г. на ВТРС. Акцентира се, че за качеството на член – кооператор на ищеца е налице и извънсъдебно признание, доколкото същият фигурира в списъка – извлечение от книгата на кооператорите от 18.05.2018г., който е изготвен и подписан от сегашния председател на кооперацията. Допълва се, че по т.д. № 206/2018г. предмет на иска по чл. 29 ал. 1 ЗТР не е било качеството на ищеца като член – кооператор, тъй като това обстоятелство не подлежи на вписване в ТР, както и се възразява, че процеса по това дело е бил симулативен, като ищецът не е бил страна по него и не е могъл да ангажира доказателства за качеството си на член на кооперацията. В крайна сметка се изтъква, че решението на ОС от 11.12.2016г., с което ищецът е утвърден за член – кооператор не е оспорено по реда на чл. 58 ЗК и това е довело до саниране на опорочения избор, което изключва възможността инцидентно да се ревизират предпоставките, с наличието на които законът свързва избора на член – кооператори. По правилността на решението се поддържа оплакването в исковата молба, че оспорените решение са приети на ОС, на което са присъствали лица, които не са член – кооператори. Акцентира се, че ответникът не е представил книгата на член – кооператорите, съдържаща законовите реквизити на чл. 8 ал. 5 ЗК и че представения от него документ не е верен и автентичен. Изтъква се, че 8 от член – кооператорите са представени на оспореното ОС от пълномощници, но без пълномощните да са с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на чл. 20 от устава. Оспорва се пред районния съд ищецът да е признал, че ОС от 12.03.2024г. е свикано и проведено законно. С тези доводи се иска от съда да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Относно спорния въпрос за активната легитимация на ищеца да предявява иск по чл. 58 ЗК, настоящият състав ще се произнесе, след обсъждане на събраните по делото доказателства за наличие респ. липсата на членствени права. При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна като незаконосъобразни на взетите на проведеното на 12.03.2024г. общо събрание /ОС/ на ППЗК „Доверие – Миндя“ с. Миндя – в ликвидация решения за приемане отчет на ликвидатора, приемане на ликвидационен баланс на кооперацията и за заличаването й. Ищецът твърди, че е член – кооператор на ответната кооперация и че проведеното на 12.03.2024г. ОС на същата е свикано от лице, което макар да е вписано по партидата й в ТР за ликвидатор, незаконосъобразно е назначен за такъв, както и твърди незаконосъобразност на решенията за прекратяване дейността на кооперацията и за обявяването й в ликвидация. В тази връзка изтъква, че последните решения са взети на проведено на 08.09.2018г. извънредно ОС, свикано с решение на УС, обективирано в протокол от 21.08.2018г., който УС е избран на проведено на 19.05.2018г. ОС, чийто решения са отменени изцяло с влязло в сила решение № 616/02.06.2019г. по гр.д. № 1754/2018г. на ВТРС. По тези съображения ищецът смята, че избора за ликвидатор от ОС проведено на 08.09.2018г. е опорочен, поради което свикването и провеждането на оспореното ОС от 12.03.2024г. същото е незаконосъобразно. Отделно от това се изтъква, че на последното ОС са присъствали и гласували 8 лица /подробно посочени в ИМ/, които не са член – кооператори, поради което оспорените решения се явява незаконосъобразни. С тези доводи се иска от съда да отмени процесните решения взети на проведеното на 12.03.2024г. ОС на кооперацията. С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск с възражения, че ищецът никога не е бил член – кооператор, тъй като избора му за председател е отменен с влязло в сила решение по гр.д. № 1118/2016г. на ВТРС и вписването му като такъв е ТР е заличено, както и поради факта, че с влязло в сила на 05.02.2019г. решение по т.д. № 206/2018г. на ВТОС по реда на чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е прието за несъществуващо вписаното обстоятелство, че ищецът е председател на кооперация, поради нищожност на решението на ОС, проведено на 11.12.2016г. Оспорва се ищецът някога да е бил вписан в книгата на член – кооператорите, да е подавал молба и да е приет за такъв с решения на УС и на ОС на кооперацията. Относно представеното с исковата молба решение по гр.д. № 1754/2018г. на ВТРС се подчертава, че към датата на завеждането му решението по т.д. № 206/2018г. на ВТОС не е било влязло в сила, но към момента това обстоятелство е настъпило и настоящият иск се счита за недопустим. По съществото на спора ответникът изтъква, че ликвидаторът на кооперацията е надлежно избран и неговия избор е потвърден от съда, след предявен от ищеца иск в тази насока, както и че отмяната на избора на УС, който е свикал ОС за обявяването й в ликвидация, е настъпила много след провеждането на това ОС. Възразява се да е налице нередовно свикване на процесното ОС и на него да се присъствали и гласували лица, които не са член – кооператори. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. В първото по делото заседание, с оглед на представените с отговора на исковата молба доказателства, ищецът е уточнил, че оспорените от него решения са взети при липса на кворум и изискуемо в устава мнозинство, тъй като приложените към протокола пълномощни не са с нотариална заверка на подписа. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните в хода на делото доказателства се установява следното от фактическа страна: От вписванията по партидата на ответната кооперация в ТР, които обстоятелства по арг. от чл. 23 ал. 6 ЗТР не се нуждаят от нарочно доказване, се установява, че същата е обявена в ликвидация и за неин ликвидатор на 11.01.2019г. е вписан М А И.ов. Последният е изготвил покана за свикване на ОС на кооперацията, което ще се проведе на 12.03.2024г. от 15: 00 часа в голямата зала до кметство с. Миндя при следния дневен ред – отчет на ликвидатора, приемане на ликвидационния баланс на кооперацията и вземане на решение за заличаване на кооперацията. Поканата е публикувана в бр. 39 от 26.02.2024г. на в-к „Янтра днес, видно от представения екземпляр от него и на същата дата е поставена на видно място в селото – таблата за обяви и магазините за хранителни стоки /протокол за разгласа от 26.02.2024г./. От протокола от ОС, проведено на 12.03.2024г., се установява, че 15.00 часа в голямата зала до кметството са се явили 16 член – кооператори от поканите 52 – ма, като поради липса на кворум събранието е започнало един час по - късно в 16: 00 часа, когато са присъствали 20 член – кооператори. Съгласно представения списък лично на ОС са присъствали член – кооператорите В К, ЮВ, Р К Са Д, Ю С, К Д., И. П И.ов, Л С, С П, Т П, С К, М Г, за което са положили подпис срещу имената си, а по пълномощие са били представлявани С М, К Х, С Б, Е П, В Г, Т К, А Х и М Г. Пълномощните са приложени от ответника към протокола от ОС, но същите не са нотариално заверени. Според представените с отговора на исковата молба списъци – извлечение на член - кооператорите на ответната кооперация актуални към 12.03.2024г. и 10.06.2021г., заверени от ликвидатора, както и от преписа на книгата на член – кооператорите към 12.03.2024г., всички горепосочени лица има качеството на член – кооператори. Видно от отразеното в протокола от оспореното ОС на него са взети с единодушие от участвалите член – кооператори решенията по обявения дневен ред за приемане отчета на ликвидатора, за приемане на ликвидационния баланс на кооперацията и за заличаването на кооперацията. Ищецът е представил пред първата инстанция протокол от проведено ОС на ответната кооперация на 11.12.2016г., на което едно от взетите решения е за избора му за председател на кооперацията. Представил е и извлечение от книгата на член – кооператорите към датата на това ОС, подписано лично от него, в което като такива са посочени ТИ.ов П, К М Д. и Е А Пеева, чийто членствени права е оспорил с исковата молба. Същите фигурират и в представения от ищеца списък – извлечение от книгата на член – кооператори към 19.05.2018г., съставен от тогавашния председател на кооперацията. В представения също от ищеца препис от книга I – ва на кооператорите за внесена земя и дялови вноски на ответната кооперация като членове фигурират участвалите лично или по пълномощие – Славка Д.а Петкова, Юлия Петрова Спасова, Стефан Костадинов Костурков, Стефка Стефанова Драгнева, И. Петров И.ов, Любомир Кръстев Стоянов, Тодор Стефанов Конакчиев, Кръстина Николова Хутова, Величко Ганчев. С исковата молба е представен протокол от заседание на УС на кооперацията от 21.08.2018г. за свикване на извънредно ОС на 08.09.2018г., което да се проведе при дневен ред вземане на решение за прекратяване на дейността на кооперацията и обявяването й в ликвидация, избор на ликвидатор и упълномощаването му да извърши продажба на недвижимото й имущество. От протокола от това ОС събрание е видно, че са гласувани и приети решенията по дневния ред. С влязло в сила на 28.11.2023г. решение № 616/02.05.2019г. по гр.д. № 1754/2018г. на ВТРС са отменени всички решения взети на проведено на 19.05.2018г. ОС на кооперацията, между които е изключването на ищеца като член – кооператор и избора на УС, който на 21.08.2018г. е свикал ОС за 08.09.2018г., на което са взети горепосочените решения за обявяване в ликвидация. Ответникът от своя страна е представил влязло в сила на 05.02.2019г. решение № 33/24.01.2019г. по т.д. № 206/2018г. на ВТОС, с което е прието за установено, че вписването на ищеца по партида на ответника като председател на кооперацията е несъществуващо обстоятелство, поради нищожност на решенията на проведено на 11.12.2016г. ОС, доколкото присъствалите на него лица не са имали качеството на член – кооператори. Ответникът е представил и влязло в сила решение по гр.д. № 1118/2016г., с което се отменя предходен избор на ищеца като председател на кооперацията, извършен на проведено ОС на 23.04.2016г. Останалите представени от страните доказателства не са относими и необходими за изясняване на фактите по спора, поради което не се обсъждат от въззивния съд. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Правото на иск по чл. 58 ЗК за отмяна на незаконосъобразни и противоуставни решения на органите на кооперацията принадлежи на лимитативно посочените в чл. 58 ал. 2 ЗК лица и следва да се упражни от тях в преклузивния срок по чл. 58 ал. 3 ЗК. Съдът следи служебно както за спазване на срока за оспорване на решенията на ОС – двуседмичен от вземането им респ. от узнаването им, ако ищецът не е участвал на събранието, така и за качеството на член – кооператор на ищеца към момента на вземането на тези решения. В случая ищецът сочи да е узнал на 01.04.2024г. от подаденото в ТР заявление - образец А7, че на 12.03.2024г. е проведено оспореното от него ОС на кооперацията. Безспорно на посочената дата в ТР е подадено въпросното заявление, към което са представени редица приложения, вкл. и препис от протокола от процесното ОС и доколкото ищецът не е присъствал на него, с депозиране на исковата молба в съда на 02.04.2024г., същият е спазил двуседмичния преклузивен срок за предявяване на конститутивния иск по чл. 58 ал. 1 ЗК от момента на узнаване на оспорените решения. Противно на основното възражение на ответника, поддържано и с въззивната му жалба, следва да се приеме, че ищецът към датата на провеждане на оспореното ОС има качеството на член – кооператор и е активно легитимиран да атакува взетите на него решения. Към 12.03.2024г. това му качество не е отречено с влязлото в сила на 05.02.2019г. решение по т.д. № 206/2018г. на ВТОС, с което по реда на чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, е прието за несъществуващо обстоятелство избора на ищеца за председател на кооперацията, тъй като присъствалите лица на проведеното на 11.12.2016г. ОС не са имали качеството на членове на кооперацията към същия момент. От една страна, с оглед характера на иск по чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, обективните предели на СПН обхващат само факта, че на това ОС ищецът не е избран за председател на кооперацията, но не се разпростират върху обуславящите съществуването на този факт обстоятелства, обсъждани от съда в мотивите на решението за липсата на членствени права на присъствалите на ОС лица. От друга страна решението на ВТОС по т.д. № 206/2018г. е релевантно само към посочената в него дата – 11.12.2016г., но не засяга фактите и обстоятелствата относими към членствените права на ищеца, осъществили се в по – късен момент. В тази връзка след като на проведено на 19.05.2018г. ОС на кооперацията ищецът е изключен като член – кооператор, то вземането на подобно решение имплицитно предполага наличието на членствено правоотношение между него и ответника към него момент. Ищецът е оспорил изключването с иск по чл. 58 ал. 1 ЗК и с влязло в сила решение по гр.д. № 1754/2018г. на ВТРС е отменено решението на ОС от 19.05.2018г. в тази насока. Решението по конститутивния иск има действие занапред, което означава, че от влизането му сила на 28.11.2023г. се възстановяват членствени права на ищеца признати с решението на ОС от 19.05.2018г. за изключването му. След този момент до датата на провеждане на оспореното ОС нито се твърди, нито се доказва от ответника, ищецът да е изключен като член – кооператор, поради което към 12.03.2024г. следва да се приеме, че същият е имал това качество. Наличието на членствено правоотношение към този момент, обуславя процесуалната легитимация на ищеца да предяви иска по чл. 58 ал. 1 ЗК. Същият надлежно е упражнил правото на иск, поради което постановеното от първоинстанционния съд решение е процесуално допустимо, а наведени от жалбоподателя оплаквания в тази връзка напълно неоснователни. По съществото на спора и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предмет на производството по чл. 58 ЗК са изчерпателно въведените в исковата молба нарушения на закона и устава, водещи до незаконосъобразност на приетите от събранието решения. Следователно при предявен иск по чл. 58 ал. 1 ЗК за отмяна на решения на ОС на кооперацията, извършваната от съда проверка се разпростира до съответствие на оспорените решения със закона и устава само по въведените от ищеца основания за отмяна. В случая ищецът е въвел с исковата си молба общо две твърдения за незаконосъобразност на оспорените от него решения – свикване на ОС от ликвидатор, който незаконосъобразно е назначен за такъв и участие в събранието на 8 лица /изброени от ищеца/, които не са имали качеството на член – кооператори. Последното оплакване е относимо към основание за отмяна на атакуваните решения, поради липсата на кворум и надлежно формирано мнозинство при вземането им по см на чл. 17 и чл. 18 ЗК. Свързано с това основание е и направеното от ищеца допълнение в първото по делото заседание за незаконосъобразност на взетите решения, поради неспазена форма при упълномощаването на част от кооператорите в нарушение на чл. 20 от Устава. Допустимостта на това оплакване следва от обстоятелството, че едва с отговора на исковата молба са представени доказателства за начина на упълномощаване на част от кооператорите, участвали в ОС на 12.03.2024г. Първото въведено основание за незаконосъобразност на процесното ОС е напълно неоснователно, тъй като не може инцидентно в настоящото производство, извън преклузивния срок по чл. 58 ал. 3 ЗК, да се оспорва законосъобразността на решенията за обявяване на кооперацията в ликвидация и за избора на ликвидатор, взети на ОС, проведено на 08.09.2018г. По делото нито се твърди, нито се доказва тези решения да са атакувани с иск по чл. 58 ал. 1 ЗК в двуседмичния срок от вземането им респ. от узнаването, поради което е недопустимо понастоящем да се осъществява своеобразен косвен контрол за законосъобразността им. Дори тези решения да са били незаконосъобразни, пропуска да се оспорят същите по реда и в сроковете по чл. 58 ЗК, ги санира и ги прави неотменими в следващ процес. Освен това изтъкнатия довод за тяхната незаконосъобразност не държи сметка, че решението за избор на членове на УС, взето на ОС на кооперацията от 19.05.2028г., който УС е свикал ОС за 08.09.2018г., е отменено със съдебно решение влязло в сила на 28.11.2023г. По вече изложените съображения решението по конститутивния иск има действие занапред, поради което не засяга законосъобразността на взетото на 21.08.2018г. решение на УС за свикване на ОС за 08.09.2018г. Втората група основания за незаконосъобразност на оспорените решения по същество се свеждат до нарушаване на изискванията за кворум на ОС и мнозинство при вземането им. В разпоредбата на чл. 17 ал. 1 ЗК е предвидено, че за да е законно ОС на него следва да присъстват повече от половината от членовете на кооперацията, а за изменение или допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация, както и за останалите изрично изброени в тази норма решения, следва да присъстват повече от 2/3 от членовете. Това изискване за брой член – кооператори не е важимо, ако събранието се провежда при т.нар. спадащ кворум – арг. от чл. 17 ал. 2 ЗК, доколкото тогава независимо от броя на присъстващите, събранието се провежда един час по – късно от обявения в поканата. В разпоредбата на чл. 18 ЗК е уредено мнозинството за вземане на решения на ОС и в зависимост от вида на решението то е повече от половината от присъстващите членове съответно то е 2/3 от тях за решенията, за които се иска кворум повече от 2/3. Идентично е уредена хипотезата на спадащ кворум в чл. 19 ал. 2 от Устава, както и изискванията за мнозинство за вземане на решения – чл. 19 ал. 3 б. „а“ и б. „б“ от него. В случая е безспорно, че процесното ОС е проведено при спадащ кворум и че на него са присъствали лично 12 лица, а 8 са били представлявани по пълномощие. Категорично е налице нарушение на изискването на чл. 20 изр. 2 от Устава, тъй като представените от ответника пълномощни не са нотариално заверени, поради което е налице ненадлежно представителство на въпросните лица. Само по себе си това обстоятелство не води до незаконосъобразност на приетите решения, а има за последица изключване на тези лица от числото на участващите в събранието член – кооператори и същите не следва да се взема предвид при проверка на кворума и на мнозинството при вземане на оспорените решения. Между представляваните по пълномощие кооператори са три лица – Тодор Конакчиев, Еленка Пеева и Величко Ганчев, чийто членствени права ищецът е оспорил към датата на процесното събрание, но доколкото същите, поради ненадлежното си представляване не се вземат предвид при формиране на кворума и на мнозинството при гласуване, е безпредметно съдът да се занимава с обсъждане на тяхното членствено правоотношение с кооперацията. По тези съображения следва да се приеме, че оспореното ОС е проведено с участието на 12 лица, които лично са присъствали на него и доколкото то се е състояло в хипотезата на чл. 17 ал. 2 ЗК, условието на него да присъстват повече от половината член – кооператори не е приложимо, а изискването за кворум е спазено независимо от броя на присъстващите. Нито в закона, нито в устава на кооперация е предвидено в случай на спадащ кворум, на събранието да трябва да присъстват определен минимален брой кооператори, за да е редовно проведено. Ищецът е оспорил присъствалите лично на събранието - Стефка Драгнева, Юлия Спасова, Красимир Д., Тодор Пенов и Милка Ганчева да са член – кооператори към датата на провеждането му. Това преди всичко означава, че липсва спор по делото, че останалите 7 участвали лица – Виктория Колева, Юлия Василева, Розалина Колева, И. Петров И.ов, Любомир Стоянов, Славка Петкова и Стефан Костурков са член – кооператори към 12.03.2024г., доколкото техните членствени права не се оспорени изрично от ищеца. По вече изложените съображения, при спадащ кворум процесното събранието е редовно проведеното, щом като на него са участвали 7 член – кооператори, доколкото нито в закона, нито в устава е поставен минимален праг на присъстващите в хипотезата на чл. 17 ал. 2 ЗК. Законът в този случай е пределно ясен и разписва, че е налице кворум за провеждането на ОС, независимо от броя на присъстващите. Дори предприето от ищеца оспорване да се приеме за вярно по отношение на горепосочените 5 лица, в закона и в устава липсва изрична норма въвеждаща забрана трети лица, които нямат качеството на член – кооператори да присъстват при провеждане на ОС. Участието на външни лица в ОС не препятства свободното упражняване на правото на глас на присъстващите член – кооператори, поради което не може да се отрази върху законосъобразността на провеждането му, при липсата на изрична забрана за присъствието на трети лица на него. Освен това настоящият състав на въззивния съд намира предприето от ищеца оспорване на членствените права на тези лица за неоснователно. Тези лица са вписани в представения заверен препис от книгата на член – кооператорите към 12.03.2024г., което вписване по аргумент от чл. 8 ал. 5 ЗК има доказателствено действие относно членството на едно лице в съответната кооперация. Същите лица фигурират в списъка – извлечение към 10.06.2021г., както и в списъка – извлечение към 19.05.2018г., представен лично от ищеца. Нещо повече лицата Тодор И.ов Пенов и Красимир Маринов Д. са включени в списъка на членовете на кооперацията към 11.12.2016г., подписан лично от ищеца и в тази връзка удостоверяващ неизгодния за него факт, че същите се намират в членствено правоотношение с кооперацията към него момент. След този момент ищецът нито твърди, нито доказва двамата да са изключени като член – кооператори с решение на ОС, напротив установява се, че те са включени във всеки от следващите списъци приложени по делото, поради което се налага извода, че към 12.03.2024г. същите са запазили членствените си права в кооперацията и имат качеството на член – кооператори. Това качество по отношение на Стефка Драгнева и Юлия Спасова се доказва и от обстоятелството, че същите са вписани за кооператори още в книга I – ва на кооператорите за внесена земя и дялови вноски на ответната кооперация, препис от която ищецът е представил като достоверен списък на член – кооператорите. При липсата на доказателства за тяхното последващо изключване и при фигурирането им в списъците от 19.05.2018г., 10.06.2021г. и 12.03.2024г. членственото им правоотношение с кооперацията следва да се приеме за съществуващо. Мотивиран от изложеното въззивният съд намира, че всички присъствали лично на процесното ОС на кооперацията са член – кооператори, поради което оплакването на жалбоподателя в тази насока, което е противно на приетото от районния съд, се явява основателно. Всички член – кооператори на ОС са подкрепили единодушно оспорените от ищеца решения, поради което е спазено изискването по чл. 18 ал. 1 ЗК за мнозинство при вземането им – повече от половината от присъстващите. По арг. от чл. 47 ал. 1 ЗК и чл. 18 ал. 2 вр. 15 ал. 4 т. 1, 9, 10, 13 и 16 ЗК решенията за приемане отчета на ликвидатора, за приемане на ликвидационния баланс и за заличаването на кооперацията се вземат с обикновено мнозинство. Но дори и в случая да се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите, то е постигнато, след като всички участващи на ОС кооператори са гласували единодушно за приемането на тези решения. Изискването за мнозинство при вземане на решенията е спазено, дори да се приеме, че петте лица, чийто членствени права е оспорил ищеца, не са кооператори към 12.03.2024г. И след приспадане на техните гласове, в подкрепа на атакуваните от ищеца решения са гласували останалите 7 член – кооператори, чийто права по делото не са оспорени. В хипотезата на спадащ кворум този брой на гласувалите единодушно лица е достатъчен за валидното и законосъобразно приемане на оспорените решения. В обобщение следва да се посочи, че наведените от ищеца основания за незаконосъобразност и противоуставност на оспорените от него решения на ОС, до които е ограничена проверката и произнасянето на съда, са напълно неоснователни. В тази връзка приетите на проведеното на 12.03.2024г. ОС на кооперацията решения се явяват съответни на закона и устава, тъй като са спазени изискванията за формиране на кворум по чл. 17 ал. 2 ЗК респ. 19 ал. 2 от Устава и за необходимото мнозинство от присъстващите член – кооператори при гласуването им, съгласно чл. 18 ал. 1 ЗК респ. чл. 19 ал. 3 б. „а“ от Устава. Следователно предявения конститутивен иск по чл. 58 ал. 1 ЗК за тяхната отмяна е неоснователен и недоказан. Районният съд е стигнал до други правни изводи и краен резултат с обжалваното решение, поради което същото следва да се отмени изцяло, а предявеният иск да се отхвърли. При този изход на делото и по арг. от чл. 78 ал. 3 ГПК право на разноски и за двете инстанции има само въззивника. За въззивното производство същият е доказал извършването на такива от вида на държавна такса в размер на 40 лв., а за първоинстанционното - разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Същите следва да му се присъдят изцяло. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,