Решение № 10 от 28.1.2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 373/2021 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД № 1030/2021 г. Районен съд - Русе, отмяна на определение №281 от 24.09.2021г. за одобряване на споразумение по делото, в частта относно подсъдимия М. Н. Д. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че с определение №281 от 24.09.2021г. по НОХД №1030/2021 г. Районен съд - Русе, VI н.с. е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Русе и защитниците на подсъдимите В. М. В. и М. Н. Д.. С одобреното споразумение подсъдимият М.Д. се е признал за виновен за извършено на 27.11.2020г. престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 4 /четири/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 24.09.2021г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка. Определението на Районен съд Русе от 24.09.2021г. по НОХД №1030/2021г. е постановено при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1. т.1 и т.2 НПК. Предвид данните за съдимостта на Д. /л. 113-125 от досъдебното производство/ и инкриминираната дата по НОХД № 1030/2021г. на PC - Русе, престъплението не е извършено от подсъдимия Д. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 НК. До извършване на престъплението по делото Д. е осъждан девет пъти /само за кражби/. Първите осем престъпления, подсъдимият е извършил като непълнолетен. Наказанията по седем от тези осъждания /престъпленията, които са в съвкупност помежду си и в рецидив с престъплението по първото осъждане/ са групирани с влязло в сила на 04.09.2014г. определение по ЧНД №1582/2014г. на PC - Русе, като е определено едно общо най-тежко наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно от 14.10.2014 до 17.02.2016г. Последното, девето, осъждане на подсъдимия Д. е с влязло в сила на 28.02.2019г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №208/2019г. на PC - Русе за извършено на 25.02.2018г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца. Наказанието е изтърпяно на 09.10.2019г. Разпоредбата на чл. 29, ал.1, б.“а“ НК изисква деецът да е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК. В конкретния случай, наложеното и изтърпяно от подс.Д. наказание по НОХД №208/2019г. на PC - Русе за престъпление, което той е извършил като пълнолетен, е 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. Втората хипотеза на опасния рецидив - по чл. 29, ал.1, б.“б“ НК е налице, когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Съгласно чл. 29, ал.2 НК институтът на опасния рецидив е неприложим, ако предходните престъпления са извършени от дееца като непълнолетен. Макар подс.Д. да е осъждан ефективно повече от два пъти с наказанията лишаване от свобода, включени в групирането по ЧНД №1582/2014г. на PC - Русе, те са за извършени престъпления като непълнолетен. Следователно деянието, за което е осъден подс. Д. с одобреното от съда споразумение по НОХД №1030/2021г. на PC - Русе, не е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1 НК. Като е одобрил споразумението, с което извършеното от подс. Д. деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 НК вместо по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК, съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като го е приложил неправилно. Съдът неправилно е приложил чл. 382, ал.7 НПК като е одобрил споразумение, в което е приета незаконосъобразна правна квалификация на инкриминираното деяние. По реда на чл. 382, ал.5 НПК е следвало съдът да предложи на страните законосъобразна правна квалификация на деянието, която да е в съответствие с доказателствения материал и с установените обстоятелства от предмета на доказване. Като е одобрил споразумение в нарушение на материалния закон, съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила - чл. 382, ал.7 НПК. Допуснатите нарушения на закона и на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело. Предвид изложеното и на основание чл. 419, ал.1, чл. 420, ал.1, предложение последно, вр. с чл. 422, ал.1, т.5, вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, чл. 424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК се прави искане за възобновяване на НОХД №1030/2021г. на Районен съд - Русе, отмяна на постановеното определение № 281/24.09.2021г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство в частта относно подсъдимия М. Н. Д. и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за възобновяване на делото, по изложените в искането съображения. Осъденото лице М. Н. Д. изразява съгласие с искането на Главния прокурор. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 т.2 от НПК. Разгледано по съществото искането за възобновяване е основателно, като съображенията за това са следните: Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато съществено нарушение по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателно. Относно посоченото основание за нарушение на закона следва да се посочи, че то е основателно и съображенията изложени в искането се споделят напълно от настоящия съд. До извършване на престъплението по настоящото дело спрямо Д. са постановени девет присъди. Първите осем престъпления, подсъдимият е извършил като непълнолетен. Наказанията по седем от тези присъди са групирани с влязло в сила на 04.09.2014г. определение по ЧНД №1582/2014г. на PC - Русе, като е определено едно общо най-тежко наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно от 14.10.2014 до 17.02.2016г. Последната девета присъда/споразумение/ на Д. е с влязло в сила на 28.02.2019г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №208/2019г. на PC - Русе за извършено на 25.02.2018г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца. Наказанието е изтърпяно на 09.10.2019г. Разпоредбата на чл. 29, ал.1, б.“а“ НК изисква деецът да е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК. Наложеното и изтърпяно от подс.Д. наказание по НОХД №208/2019г. на PC - Русе за престъпление, което той е извършил като пълнолетен, е 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. Втората хипотеза на опасния рецидив - по чл. 29, ал.1, б.“б“ НК е налице, когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Съгласно чл. 29, ал.2 НК институтът на опасния рецидив е неприложим, ако предходните престъпления са извършени от дееца като непълнолетен. Макар Д. да е осъждан ефективно повече от два пъти с наказанията лишаване от свобода, включени в групирането по ЧНД №1582/2014г. на PC - Русе, те са за извършени престъпления като непълнолетен. Следователно деянието, за което е осъден Д. с одобреното от съда споразумение по НОХД №1030/2021г. на PC - Русе, не е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1 НК. Като е одобрил споразумението, с което извършеното от Д. деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 НК вместо по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК, съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като го е приложил неправилно. Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също е основателно. Като е одобрил споразумение за решаване на делото, което противоречи на закона, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК съдът одобрява споразумението, само когато то не противоречи на закона и морала. В конкретния случай РС е бил длъжен да констатира, че представеното му за одобрение споразумение за решаване на делото противоречи на закона и да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК, като предложи промени в споразумението. Ако не се постигне съобразено със закона такова съдът не следва да одобрява споразумението. Допуснатите съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд: