Решение № 1292 от 23.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 41926/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, музикалните произведения са обект на авторското право. Съгласно нормата на чл. 5, изр. първо от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. А съгласно чл. 8 от закона, авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП урежда изключителното право на автора да ползва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Като ал. 2 на същата разпоредба посочва действията, които се считат за използване на произведението, включително публичното представяне или изпълнение на произведението (т. 3). Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗАПАСП, използването по ал. 2, т. 3 е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП, договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗАПСП, при публично изпълнение на произведения на концерти ползвателят предоставя на организацията за колективно управление на права в тридневен срок преди изпълнението предварителен списък с произведенията, които ще се изпълняват по време на концерта, и техните автори, а след публичното изпълнение - точен отчет с изпълнените произведения и техните автори, както и точен отчет за прихода от концерта. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗАПСП, мястото за провеждане на концерта се предоставя за ползване въз основа на заверени копия от договорите за отстъпване на право за публично изпълнение на произведенията, които предстои да бъдат изпълнени, а при неизпълнение на това задължение лицето, предоставило мястото за ползване, отговаря солидарно с организатора на концерта за изплащане на дължимите възнаграждения на авторите за публичното изпълнение. Между страните не се спори, а и от съвкупната преценка на доказателствения материал се установява, че към 18.07.2019 г. отношенията между ищеца и ответника по повод използването публично по време на концерти или други публични прояви, на „живо” или чрез запис, н а всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани е музика, правата за публично изпълнение, върху които са отстъпени на ищеца, се регулират от договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви. Не се спори също, че ответникът има качеството на организатор на концерт на М.Б., проведен на 18.07.2019 г. в гр. София, зала 1 на НДК. Не се спори, а и от представените удостоверения, издадени от МК, се установява, че Сдружение „М“ е организацията за колективно управление, която управлява на територията на Република България публичното изпълнение на авторски права /чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/. Не се спори, че титулярите на права върпу изпълнените по време на концерта произведения членуват в организацията за колективно управление на права, с която ищцовото сдружение има сключен договор за защита на авторските права в Република България. Не се спори, че ответникът не е заплатил на ищеца възнаграждение за авторските права и сродните права върху произведенията, изпълнени на процесния концерт, а от представеното писмо от P R S се установява, че подобно възнаграждение не е заплатено и към сродната чуждустранна организация –PRS, дружеството, управляващо авторските права и сродните права върху произведенията на територията на Великобритания. По тези съображения съдът намира, че са налице първата и втората предпоставка на иска – за ответника е валидно възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по договор, което задължение не е изпълнено. Размерът на дължимото обезщетение се установява от неоспореното и прието заключение по ССчЕ. Той възлиза на 20541, 78 лв. с включен ДДС, поради което искът следва да се уважи изцяло. В писмената защита на ответника защитата се концентрира върху липсата на издадена и осчетоводена фактура. Тези доводи не се споделят от настоящия състав на СРС. Задължението за ответника е възникнало с настъпване на предпоставките, описани в рамковия договор от 03.07.2015 г. Не евентуално издадената фактура е източникът на задължението, а поведението на ответника, изразяващо се в организирането на концерт, на който се изпълняват произведения, обект на авторски и сродни права. В практиката на ВКС се приема, че е ирелевантно за спора обстоятелството, че процесните вземания не са счетоводно отразени, когото задълженията на ползвателя са възникнали по споразумение с организацията за колективно управление на авторски права / Решение № 134 от 4.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2377/2016 г., II т. о., ТК /. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Срокът за заплащане на възнаграждение е уговорен в чл. 6 от договора от 03.07.2015 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от договора въз основа на предоставената от НДК информация /сетлист/ по чл. 1, т. 3 сдружението уведомява НДК посредством електронно съобщение или писмо за размера на дължимото възнаграждение. Съгласно чл. 6 в срок от 14 дни от съобщението по чл. 5, ал. 4 НДК се задължава да извърши плащане. От представените извлечения от електронна поща се установява, че съобщението по чл. 5, ал. 4 от договора е изпратено, респективно получено на 27.01.2020 г. Двуседмичният срок по чл. 6 е изтекъл на 10.01.2020 г. поради което на 11.01.2020 г. ответникът е изпаднал в забава. Доколкото върху дължимото възнаграждение се начислява ДДС, то и обезщетението за забава следва да се начислява върху цената с вкл. ДДС, а именно – 20541, 78 лв. Вещото лице установява, че дължимото обезщетение е в размер на 5158, 27 лв. за исковия период, очертан от ищеца. При това положение искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до 5158, 27 лв., като за разликата над този размер до 5181, 09 лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. По разноските При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни. От ищеца са сторени разноски, които съдът оценява на 2263 лв. С оглед изхода от спора следва да се присъдят в полза на ищеца 2260, 74 лв. От ответника са сторени разноски в размер на 365 лв., от които на ответника следва да се присъдят 0, 37 лв. Така мотивиран, СРС