Решение № 201 от 27.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 175/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 3 ЗОЗ и е образувано по въззивна жалба вх. № 14136/07.02.2024 г. на ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ, със седалище в гр. София, бул. „Цар Борис III-ти“, № 136, действащ чрез упълномощен представител юрисконсулт И. В. срещу Решение № 96/17.01.2024 г., по т.д. № 2145/2023 г., на СГС, VI-26 с., с което е потвърден Отказ № 20231103152237/06.11.2023 г., на Длъжностно лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление № 20231103152237, с което е заявено заличаването на особен залог по партидата на залогодателя "Л. Р." ЕТ. Въззивникът счита постановеното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът не бил съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 4 ЗОЗ и е направил извод, че пълномощникът не бил оправомощено лице. Сочи, че в цитираната разпоредба изрично било посочено, че заявител може да е и друго лице, в предвидените от закон случаи. Тези случаи счита да са посочени в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ГПК, съгл. която юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон, които счита да могат да учредяват представителна власт на лицата посочени в разпоредбата на чл. 32, т. 3 ГПК – юрисконсултите или др. служители с юридическо образование. В случая било представено пълномощно, по силата на което била учредена представителна власт на юрисконсулта пред ЦРОЗ. Сочи, че след като упълномощен адвокат можел да подава заявление, с още по-голяма сила такава възможност имал и юрисконсулт. По същество моли за отмяна на Отказа и задължаване на АВ да извърши исканото вписване. По допустимостта: Сезиращата жалба е представена в официално заверено копие, ведно с приложенията към нея, придружена с копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 29, ал. 2 ЗОЗ. От представената по делото преписка е видно, че уведомлението за постановения отказ е изпратено на заявителя на 06.11.2023 г., без данни за датата на връчването му. Независимо от това обстоятелство, съдът като съобрази, че жалбата срещу постановения Отказ е подадена на 13.11.2023 г. намира, че същата е депозирана пред АВ в границите на предвидения в чл. 29, ал. 1 ЗОЗ, срок. Сезирането изхожда от легитимирано лице, платена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената към жалбата преписка по Заявление вх. № 20231103152237, намира за установено следното от фактическа и правна страна: За да бъдат вписани, обявени или заличени съответните актове в ЦРОЗ, длъжностното лице по вписванията следва да провери спазени ли са изискванията на чл. 28, ал. 3 ЗОЗ, измежду които относими към конкретния случай са: т. 1 - подадено ли е заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; т. 2 - заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра; т. 3 - заявлението подадено ли е от оправомощено лице; т. 4 - към заявлението приложени ли са всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, т. 6 -представена ли е декларацията по чл. 27, ал. 4 и т. 8 - платена ли е дължимата държавна такса. Безспорно е в съдебната практика (формирана по сходно по характер регистърно производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ) съдът не е ограничен в проверка само на правилността на приетите от длъжностното лице по регистрацията основания за отказ, а следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване или обявяване в съответния регистър. Предмет на настоящата жалба е отказ на длъжностното лице да впише заличаване на вписван особен залог. От представените по делото заверена преписка е видно, че Заявлението е подадено по образец като в раздела „Данни за заявителя“ са вписани данните на И. Д. В., заемаща длъжността „Ст. Юрисконсулт“ при Държавен Фонд Земеделие, на която видно от приложеното към заявлението пълномощно са делегирани права да представлява ДФЗ пред ЦРОЗ. Към заявлението е представено и Съгласие за заличаване на вписването от ДФЗ, с нотариална заверка на подписа на Изп. Директор. Към заявлението е представена и Декларация по чл. 27, ал. 2, т. 4 от ЗОЗ за потвърждаване истинността на заявените обстоятелства, изходяща от И. В.. В случая те се свеждат до заявената воля на заложния кредитор за заличаване на вписания особен залог. Изложеното прави възможен извода, че подаденото заявление и съпътстващите го документи не изпълват формалната проверка за спазване изискванията на ЗОЗ. Това е така, защото заявлението, както и приложената декларация за истинност на заявените за вписване обстоятелства не изхождат от лице, което притежава качеството заявител по силата на чл. 27, ал. 3 ЗОЗ. В тази разпоредба изчерпателно и по императивен начин са изброени лицата, на които Законът придава качеството заявител. Ако длъжностното лице по вписванията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване би било недопустимо. По тази причИ. кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път. Вярно е, че т. 4 от посочената разпоредба придава качеството заявител и на други лица в предвидените в закон случаи. Това обаче се отнася за лица, на които по силата на разпоредба в друг закон е придадено качеството заявител. Не би могъл да бъде споделен доводът на въззивника, че по силата на посочената хипотеза качеството заявител е придадено и на юрисконсултите, които съгласно чл. 32 ГПК са легитимирани да осъществяват процесуално представителство пред съда. На първо място подобно препращане не е налице, на следващо място да се приеме подобно привързване на правните норми би означавало, че качеството заявител би следвало да се придаде и на останалите лица, които по силата на чл. 32 ГПК могат да осъществяват процесуално представителство пред съда, каквато идеята на законодателя очевидно не е била. Че идеята на законодателя не е била подобна, се подкрепя и от обстоятелството, че качеството заявител е изрично придадено на адвокатите с изрично пълномощно, по силата на т. 5 от ал. 3, на чл. 27 ЗОЗ, въпреки че същите попадат в кръга на лицата, които са легитимирани да осъществяват процесуално представителство пред съда по силата на чл. 32 ГПК. Посочени са и условията, на които следва да отговаря упълномощаването. При наличието на подобни специални изисквания, общата разпоредба на чл. 32 ГПК не би могла да намери приложение. В заключение, настоящият съдебен състав намира, че отказът на длъжностното лице е бил законосъобразен и като такъв правилно е бил потвърден от първоинстанционния съд, с атакувания съдебен акт. Последния като правилен и законосъобразен ще следва да бъде потвърден. Доколкото с въззивната жалба са представени доказателства за заплатена такса в размер на 15.00 лв., при дължима в размер на 25.00 лв., на осн. чл. 19, ал. 1 от Тарифата за ДТССГПК, вр. чл. 16к, ал. 3 от Тарифата за ДТСАВ, то на осн. чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на още 10.00 лв., по сметка на САС. Мотивиран от изложеното, Софийски Апелативен Съд,