Решение № 64 от 11.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1449/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на „КТБ“ АД /н./, ЕИК •••• с която се иска да се признае за установено в отношенията му с „К.“ ООД /н./, ЕИК ••••, на основание чл. 694 от ТЗ, че е кредитор на вземане в размер на 21 232 224, 69 лева, произтичащо от Договор за цесия от 25.08.2017 г., сключен между КТБ АД /н./ и „Д.“ ЕООД, което вземане следва да бъде прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност с ред по чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като е обезпечено със залог на 7 961 426 бр. обикновени поименни акции от капитала на „Д.“ АД съгласно договор от 07.01.2015 г. В исковата молба се поддържа че КТБ АД /н./ е кредитор на ответното дружество, но вземането не е включено в списъка на приетите вземания със заявената привилегия.

Ответникът, счита искът за недопустим, поради липса на правен интерес. Евентуално се оспорва, като неоснователен, тъй като: договорът за цесия е нищожен, като сключен от синдиците на банката, които не могат да сключват такива сделки; праводателят на ищеца не е имал вземане в посочения размер към ответното дружество; евентуално е погасено по давност. Оспорва вземането да е обезпечено със залог на 7 961 426 бр. обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка, представляващи 99, 5% от капитала на „Д.“ АД.

С допълнителната искова молба, ищецът уточнява, че придобитото по Договора за цесия от 25.08.2017 г. вземане представлява продажната цена по договор за цесия от 06.01.2015 г., която „К.“ ООД /тогава ЕООД/ е следвало да заплати на „В.И.Б.“ ЕООД в срок до 20.12.2015 г. за придобиване на вземането му от „БГ К.“ ЕООД в размер на 21 232 224, 69 лева. „В.И.Б.“ ЕООД е прехвърлила вземането си на „Д.“ ЕООД с договор за цесия от 05.07.2017 г., а то на свой ред го е прехвърлило на банката на 25.08.2017 г. Счита, че цесията не е нищожна, тъй като е сключена в изпълнение на правомощията на синдиците по чл. 31 от ЗБН. Оспорва възраженията за давност, като счита, че вземането е предявено в производството по несъстоятелност преди нейното изтичане, евентуално давностният срок, който се счита за 5-годишен, се твърди да е спрян за периода на действие на ЗМДВИП.

С допълнителния отговор се поддържат възраженията недопустимост и неоснователност на иска. Посочва се, че Договорът за цесия от 25.08.2017 г. е представен със заличено съдържание и не се установяват твърденията на ищеца за източника на предявеното вземане. Твърди се и че цесията е нищожна, защото няма представено предварително разрешение за сключването й от Фонда за гарантиране на влоговете. От значение за давността счита, че е обстоятелството кога вземането е предявено в производството по несъстоятелност, а не кога е постановено решението за откриването й, както и сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ.

Синдикът на „К.“ ООД /н/ счита исковете за неоснователни.

Съдът като се запозна с доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

Предявеният иск с правно основание чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер. Предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Още с исковата молба ищеца твърди, че вземането придобито с договор за цесията от 25.08.2017г е прехвърлено с договор за цесия от същата дата на ДКК, но твърди и че преди предявяването му в производството по несъстоятелност, с изявление на ДКК от 04.12.2020г, договора за цесия с последното е развален и поради обратното действие на развалянето именно ищецът се явява кредитор на същото. Тези твърдения заедно с постановеното определение по чл.692 ТЗ, с което вземането не е прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност според настоящия състав обуславят интереса на ищеца от предявения иск и той е допустим.

По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че спрямо ответникът е открито производство по несъстоятелност, че в срока по чл. 685, респ. чл. 688 от ТЗ е предявено процесното вземане, което не е прието с определението по чл. 692 от ТЗ, че вземането представлява продажната цена по договор за цесия от 06.01.2015 г., която „К.“ ООД /тогава ЕООД/ е следвало да заплати на „В.И.Б.“ ЕООД, в срок до 20.12.2015 г. за придобиване на вземането му от „БГ К.“ ЕООД, в размер на 21 232 224, 69 лева; че „В.И.Б.“ ЕООД е прехвърлила вземането си на „Д.“ ЕООД с договор за цесия от 05.07.2017 г., а то на свой ред го е прехвърлило на банката с договора за цесия от 25.08.2017 г, основания за спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже, при установяване на фактите, възложени в тежест на ищеца, способ за погасяване на задължението.

По делото не е спорно, че по отношение на ответното дружество „К.“ ООД е открито производство по несъстоятелност, както и че на 27.04.2021 г. в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) по партидата на дружеството е обявен списък на неприетите вземания, в който фигурира предявеното от ищеца вземане.

Спазен е и срока за предявяване на иска по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, тъй като определението на съда по несъстоятелността, с което възражението на банката срещу списъка с неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал. 3 от ТЗ е обявено в търговския регистър по партидата на „К.“ ООД на 07.07.2021 г., а искът е предявен на 21.07.2021 г. Спорът се концентрира относно кредиторовото качеството на ищеца.

За установяването му ищецът представя по делото: Препис – извлечение, както и заверено копие на Договор за цесия от 25.08.2017 г., сключен между „Д.“ ООД и КТБ АД /н./; Договор за прехвърляне на парично вземане от 05.07.2017 г., сключен между „В.И.Б.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД.

Съгласно Договора за цесия от 25.08.2017 г., сключен между „Д.“ ООД и КТБ АД /н./, „Д.“ ООД прехвърля на Банката свое вземане към „К.“ ООД, представляващо продажната цена по Договор за цесия от 06.01.2015 г., сключен между „В.И.Б.“ ЕООД и „К.“ ООД, по силата на който цедентът прехвърля възмездно в полза на цесионера вземането си от „БГ К.“ ЕООД в размер на 21 232 224, 69 лева, което вземане е възникнало по силата на:

1. Договор за заем от 23.12.2011 г., сключен между "И.п.с." АД, ЕИК •••• (заемодател) и "БГ К." ЕООД, ЕИК •••• (заемател);

2. Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 15.09.2014 г., с който заемодателят "И.п.с." АД, прехвърля вземането си от "БГ К." ЕООД на „Ф.к.“ АД, ЕИК ••••.

3. Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 24.09.2014 г., с който приобретателят на вземането „Ф.к.“ АД прехвърля вземането си от „БГ К.“ ЕООД на „В.И.Б.“ ЕООД.

Съгласно чл. 3 от Договора „Цена на прехвърлянето и начин на плащане“ Цедентът прехвърля на Цесионера Вземането си срещу цена в размер до 21 000 000, 00 (двадесет и един милиона) лева, като вместо заплащане на цената от страна на Цесионера в полза на Цедента, Цесионерът („к.т.б.“ АД, в несъстоятелност) ще прехвърли в полза на Цедента („Д.“ ЕООД) активи и вземания на банката, които са предлагани за публична продажба в Програмата за осребряване, но не са реализирани (продадени) на проведените търгове, по определената от външен експерт оценител по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност първоначална цена на същите активи и вземания, до размера на посочената по-горе цена.“ Договорът сключен между страните разкрива характеристиките на договор за цесия съгласно чл. 99 и чл. 100 ЗЗД. Договорът е каузален, неформален, консенсуален и възмезден. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. С постигане на съгласието, вземането преминава от цедента върху цесионера и той го придобива в състоянието, в което то се е намирало към този момент, заедно с акцесорните му права (лихви и обезпечения), освен ако в договора не е уговорено друго - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. А спрямо ответника поражда действие от съобщаването му от цедента за неговото сключване.

Цесията се оспорва от страна на ответника „К.“ като нищожна, тъй като договора е сключен от синдиците в нарушение на чл. 31 от ЗБН и без предварително разрешение от Фонд за гарантиране на влоговете в банките. Въз основа на представените от синдиците доказателства (договора за цесия от 25.08.2017г и препис от писмо от Председателя на УС на Фонда за гарантиране на вземанията до синдиците на КТБ АД /н./ с вх. № 544/25.08.2017 г., в което се обективира Решение № 101/23.08.2017 г. на УС на Фонда, с което се разрешава на синдиците на КТБ АД /н./ да придобият от „Д.“ ЕООД вземането от „К.“ ООД, основен акционер на „Д.“ АД, в размер на 21 млн. лева срещу задължението на Банката да прехвърли допълнително на „Д.“ ЕООД активи, които не са реализирани на проведени от нея търгове, при следните условия: КТБ АД /н./ да има подписа договор с ДКК ЕАД, по силата на който ДКК ЕАД се задължава да закупи придобитото от банката вземане от „К.“ ООД срещу заплащане на цена в размер на вземането по номинал, а именно 21 млн. лв.) съдът намира възражението за неоснователно. Доказано е получаването на предварително съгласие от Фонда за сключване на договора за цесия съгласно изискванията на чл.39, ал. 1, т. 9 ЗБН. Цесията не нарушава и изискванията на чл. 31 ЗБН, тъй като вземането е придобито с имущество на банката, което не е предвидено да бъде реализирано в програмата за осребряване по чл.31, ал.1, т. 14 ЗБН. Но дори и да се приеме, че с действията си синдиците са нарушили посочените разпоредби на ЗБН, това не би довело до нищожност на договора за цесия, а само до отговорност на синдика (наказателна и пред Фонда съгласно чл.41 ЗБН, т.к. ЗБН не забранява продажбата на имущество от масата на несъстоятелната банка, а определя особен ред за нейното извършване).

Оспорва се и че праводателят на ищеца е имал вземане в посочения размер към ответното дружество. Предмет на договора за цесия от 25.08.2017г. е поетото от ответника задължение към „В.И.Б.“ ЕООД да плати уговорената в договора от 06.01.2015г сключен между тях цена за придобиване на прехвърленото му от последния вземане от „БГ К.“ ЕООД в размер на 21 000 000, 00 лева. Вземането за получаване на продажната цена е равно на стойността на придобитото вземане по договора за цесия от 06.01.2015г, и е прехвърлено от „В.И.Б.“ ЕООД, съответно е придобито от „Д.“ ЕООД, с договор за цесия от 05.07.2017г. Възражения от страна на ответника срещу договора за цесия от 06.01.2015г не се релевират. Следователно последният е източникът пораждащ процесното вземане за продажната цена, което вземане е предмет на сключения впоследствие с ищеца договор за цесия от 25.08.2017 г. След като цесията от 25.08.2017 г. е валидна и вземането съществува, последната може да легитимира ищеца като кредитор на предявеното вземане.

Съгласно договора за цесия от 06.01.2015 г, (макар и да не е представен по делото, съдържанието му се установява от другите договори за цесия от 25.08.2017 и 05.07.2017г) сключен между „В.И.Б.“ ЕООД в качеството му на цедент и „К.“ ООД в качеството на цесионер, продажната цена по него следва да бъде платена от цесионера най-късно на 20.12.2015г. По делото не се твърди и не се доказва от ответника способ за погасяване на задължението, чрез плащане, нито към „В.И.Б.“ ЕООД, нито към някой от последващите кредитори (отделен е въпросът и че не са представени доказателства за съобщаване на цесията, но все пак това обстоятелство не се оспорва от ответника, а и той не твърди да е платил към някой от предходните кредитори на вземането). Последният оспорва дължимостта му с възражение за давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността за продажната цена по договора за цесия е общата 5-годишна такава и започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането, т.е. от 20.12.2015г. Давностния срок изтича на 20.12.2020г, като в рамките на същия не се установяват факти и обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността. Възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 628а ТЗ давността се счита прекъсната при уважаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност само за вземането на кредитора, по чиято молба то се открива, както и за вземането на кредитор присъединен по реда на чл. 629 ТЗ. За всички останали кредитори важат общите правила на чл. 116 ЗЗД, че давностния срок се прекъсва с признание на дълга от длъжника, предприемане на действия по принудителното събиране на вземането или с предявяване на иск за неговата защита. Ищецът не твърди и не доказва изявления на ответника за признаване на задължението, нито такива за предявяване на искове за неговата защита, преди предявяване на вземането в производството по несъстоятелност. Не твърди такива изявление или действия да са предприемани и от/пред ДКК преди изявлението му за разваляне на цесията от 04.12.2020г. Следователно най-ранния момент, в който давността може да се счита за прекъсната е предявяване на вземането за удовлетворяване в производството по несъстоятелност с молбата на КТБ АД /н/от 04.03.2021г. 9получена в съда на 08.03.2021г. Към тази дата давността за вземането е изтекла, дори и продължена с времето, през което действат мерките наложени по причина на пандемията от Ковид-19. Това е така, защото погасителната давност е била спряна съгласно чл.3, т. 2 ЗМДВИП за срока от 13.03.2020 до 20.05.2020г, след която дата съгласно чл. 13 от ПЗР към ЗИД от Закона за здравето мярката е отменена. За времето, за което давността е спряна, срокът не тече. Така добавяйки и този срок от два месеца и седем дни към срока на общата погасителна давност, се стига до извода, че тя е изтекла най-късно на 11.02.2021г. Извод в различна насока не следва от разпоредбата на чл. 688 ТЗ, тъй като нейната цел е да определи крайния момент, до който в производството по несъстоятелност могат да бъде предявявани вземания от кредиторите на несъстоятелния търговец. Разпоредбата е с процесуален характер и няма пряко отношение към давността.

С оглед горното, предявеният иск за установяване съществуването на вземането следва да се отхвърли като неоснователен.

Отхвърлянето на обуславящия иск за съществуване на вземането налага отхвърляне и на обусловения от него иск за установяване на привилегията на вземането. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се установяват фактите пораждащи привилегията, тъй като не е представен нито договор за залог от 07.01.2015г на акциите от капитала на „Д.“ АД, нито джирото за тяхното залагане. Недоказаността на основанието също би довело до отхвърляне на иска, дори и при уважаване на иска за съществуване на вземането.

По разноските:

С оглед изхода на делото, правото на разноски има само ответникът. Макар с отговора на исковата молба, същият да е направил искане за присъждане на разноски, не са представени доказателства за направата на такива, поради което такива не му се присъждат.

В тежест на ищеца съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ следва да се възложи заплащането на държавната такса за производството, в размер на 424 644, 49 лева.

Така мотивиран, съдът