Мотиви към Решение № 4690 от 19.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 12025/2023 г.

Софийски районен съд19.10.2023 г.докладчик ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА

Мотиви

МОТИВИ по НAХД № 12025/2023 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав Софийската районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно производство № 9/2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 53112/2023 г. по описа на СРП, водено срещу Д. Г. И.. Обвинението е повдигнато срещу обв. И. за това, че в периода 05.10.2022 г. до 06.10.2022 г. в поземлен имот идентификатор № 12084.2709.19 намиращ се в с. Волуяк, общ Столична, район Връбница в местността „Мраморско“, в качеството си на ползвател на посочения имот в нарушение на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, при условията на посредствено извършителство – чрез А.В.А. е изградил съоръжение за използване на подземни води – тръбен кладенец от ПВЦ тръби с диаметър 140мм., с дълбочина 16 метра и филтрофи участъци от 4–8 метра и от 12 до 16 метра, като не е уведомил Басейнова дирекция „Дунавски район“ при Министерство на околната среда и водите – престъпление по чл. 353ж от НК. В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител. Обвиняемият И. се явява лично и дава обяснения в посока, че е наел компетентна фирма, която се занимава със специфичната дейност по сондиране, поради което е очаквал, че от фирмата ще го уведомят ако има специални изисквания за дейността. От фирмата не го уведомили за такива, а бързо осъществили сондажа и той им платил уговореното. Въпреки незнанието си е критичен към поведението, като заявява, че не го оправдава, моли за минимално наказание. СРС, след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обв. Д. Г. И. е роден на 25.12.1981 г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, •••••••••••, с ЕГН ••••••••••. През 2021 г. Д. И. придобил с нот. акт № 27, т. втори, рег. № 4272, дело 217/2021 г. на нотариус Ц.С. - № 30 в регистъра на НК, право на ползване на поземлен имот с идентификатор № 12084.2709.19, намиращ се в с. Волуяк, СО, район „Връбница“, в местността „Мраморско“. Със същия нотариален акт имотът станал собственост на Ц.Р.Н., която съжителствала на семейни начала с брата на Д. И. – Е. И.. В качеството на ползвател на имота Д. И. решил да изгради съоръжение за използване на подземни води – кладенец. Осъществил контакт със свид. А. А., който извършвал сондажна дейност и двамата се договорили, че А. ще извърши сондаж в имота срещу определено заплащане. На 05.10.2022 г. А. започнал да сондира в имота, без да разясни на И. необходимостта от спазване на законова процедура по уведомяване на Басейнова дирекция за намерението да се сондира. На 06.10.2022 г. А. отново отишъл в имота за да довърши работата си, когато на място дошли инспектори от Басейнова дирекция „Дунавски район“ при МОСВ, които извършили проверка и установили, че дейността по сондиране в имота се извършва без да е подадено уведомление в Басейнова дирекция за намерението за изграждане на водовземно съоръжение. Констатирали изграден тръпен кладенец от ПВЦ тръби с диаметър 140 мм, с дълбочина 16 метра и филтрови участъци от 4-ти до 8-ми метър и от 12-ти до 16-ти метър. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Описаната фактическа обстановка се установи от събраните в хода съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите Цв. Никова, Г. Ж., Анг. Е. и Ас. А., както и обясненията на обв. И., дадени в съдебно заседание, и писмените доказателства по делото – констативен протокол № 2-АЕ – 110/06.10.2022 г. съставен от свид. Е., писмо от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, писмо от кмета на район „Връбница“ – СО относно собствеността на имота, нотариален акт № 27, т. втори, рег. № 4272, дело 217/2021 г. на нотариус Ц.С. - № 30 в регистъра на НК, справка за съдимост на обв. И.. Писмените и гласните доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви и изцяло допринасят за разкриване на обективната истина по делото, кореспондират и изцяло с обясненията на обв. И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия, тъй като са еднопосочни и непротиворечиви и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. С оглед липсата на противоречия в доказателствата, по- подробен анализ по отделно за всяко от тях се явява безпредметен. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл. 353ж от НК гласи: „Който в нарушение на закон изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.“ В конкретния случай, съдът намери за безспорно установено че на посочените в постановлението на СРП място и време е било изградено водовземно съоръжение - тръбен кладенец от ПВЦ тръби с диаметър 140мм., с дълбочина 16 метра и филтрофи участъци от 4–8 метра и от 12 до 16 метра. Освен, че е било изградено, същото безспорно е могло да се използва по предназначение – за използване на подземни води, доколкото от констативния протокол, съставен от свид. Е. – гл. експерт в Басейнова дирекция „Дунавски район“, е видно, че в съоръжението е било измерено статично водно ниво 6, 60 м. Също така безспорно е установено, че към датата на извършване на проверката – 06.10.2022 г. не е било подадено уведомление до компетентната Басейнова дирекция за намерението за израждане на такова съоръжение, така както изисква чл. 44, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ). Ето защо съдът прие, че деянието по чл. 353ж от НК е било осъществено от обективна страна. Същевременно обаче, съдът прие, че Д. Г. И. не е субект на вмененото му престъпно деяние. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗВ, която се твърди от СРП, че е нарушил И., гласи следното: „Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция.“. Т. е., законът въвежда това задължение за уведомяване единствено на собственика на имота, какъвто И. не е. Т. е., той дори и да е знаел и имал желание да го стори, не е бил компетентен да направи това уведомяване. С постановлението на СРП на И. е вменено от обективна страна престъпление, изразяващо се в изграждане чрез посредственото извършителство на свид. А. на водовземното съорежение, като не е уведомил съответната басейнова дирекция за това. Т. е. вменено му е, че задължението за уведомяване е било негово, което законово не е така. Ето защо няма как Д. Г. И. да е годен субект на процесното деяние. Необяснима се явява тезата на прокурора, че свид. А., който професионално се занимава със сондиране, не е бил длъжен да знае и да изиска преди да започне извършването на тази дейност, за която безспорно му е било известно, че има законова регулация, да му бъде представено уведомление до съответната басейнова дирекция, за да е сигурен, че законовата процедура е спазена. Същевременно е вменено на И. задължение да знае и е ангажирана наказателната му отговорност за това, а А. е определен като посредствен извършител (липсва обяснение в постановлението, но единствената юридическа възможност за това е прокурорът да е приел, че липсва умисъл в действията на А., което е абсурдно). Както се установи по-горе, макар да е осъществено престъпление по чл. 353ж от НК от обективна страна, Д. Г. И. не може да бъде негов субект, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 304 от НПК съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за това, че в периода 05.10.2022 г. до 06.10.2022 г. в поземлен имот идентификатор № 12084.2709.19 намиращ се в с. Волуяк, общ Столична, район Връбница в местността „Мраморско“, в качеството си на ползвател на посочения имот в нарушение на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, при условията на посредствено извършителство – чрез А. Василев А. е изградил съоръжение за използване на подземни води – тръбен кладенец от ПВЦ тръби с диаметър 140мм., с дълбочина 16 метра и филтрофи участъци от 4–8 метра и от 12 до 16 метра, като не е уведомил Басейнова дирекция „Дунавски район“ при Министерство на околната среда и водите. По делото не са налице веществени доказателства и не са налице данни за направени разноски. Така мотивиран, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Цитирани разпоредби

5