Решение № 508 от 18.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 573/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от П. Г. Г. против решение № 900015/23.1.2023 г., постановено по гр.д. 894 по описа за 2021 г. на РС-Благоевград. Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано, постановено в противоречие на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на съда, че в полза на Г. като прокурист на ЕТ не са му били предоставени права за сключване на сделки сам със себе си, вкл. за издаване на запис на заповед, както и че липсвало съгласие на ЕТ за това. Сочи, че Я. е осчетоводила като задължения на ЕТ към трети лица сума в размер на 215 000 лв., с което признавала и потвърждавала сделката по см. на чл. 301 от ТЗ. Неизяснен е останал въпроса какво се включва в сумата от 215 000 лв., осчетоводена като други задължения на ЕТ. РС не е взел предвид, че в чл. 8 от договора за прокура не е предвидена форма за предоставяне на съгласие, което означава, че може да стане с всички доказателствени средства. В нарушение на съдопроизводствените правила РС е извършил тълкуване волята на страните. Ако се приеме становището на съда, че израза „своя сметка“ в чл. 8 от договора следва да се разбира като „в своя полза“ или „за себе“, то тогава е следвало да обсъди и останалата част на текста, с която се забраняват сделки и за „чужда сметка“. При влагане на едно и също тълкуване на думата „сметка като „полза“, би се стигнало до забрана за прокуриста за сключване на сделки, както в своя, така и в чужда полза. Ако в израза „сметка“ се вложи понятие свързано с лице, поемащо разноските /сметката/ то не би се стигнало до противоречието. Забраната би звучала като забрана сделките да се извършват чрез разход на прокуриста или на трето лице, което е напълно различно от смисъла, вложен от РС и не би довел до противоречието с останалата част от договора, нито с текста на чл. 22 от ТЗ. Моли решението да се отмени като незаконосъобразно. Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че са правилни изводите на първостепенният съд, че ищецът като прокурист не е упълномощен да извършва търговски сделки, сам със себе си, каквото сделка представлява записа на заповед, поради което липсва менителнично задължение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за управление /прокурист/ прокуристът е бил задължен да не извършва търговски сделки за своя или за чужда сметка. Изключение на правилото е в ал. 2, даващо право на такива сделки в полза на прокуриста, но само със съгласието на търговеца. Такова съгласие за процесния запис на заповед ЕТ не е давал, като за него ЕТ е узнал едва в настоящото производство. Затова предвид, че в записа на заповед подписите на издателя и поемателя са на едно и също лице означава че ценната книга е нередовна – управителят е действал/договарял по см. на чл. 38, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД в своя полза. Затова счита, че процесния запис на заповед е нищожен на основание чл. 38, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 44 и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и менителничното вземане, обективирано в него не е възникнало и несъществува. Изтъква в допълнение, че липсват доказателства, за даван заем от Г. на ЕТ, на когото той е бил прокурист с цел закупуване на машини. От заключението установява, че ЕТ е имал достатъчно налични парични средства за закупуване на машините. Излага и съображения, според които въз основа на анализ на чл. 22 и чл. 26, ал. 1 от ТЗ и съдебната практика, счита, че за поемане на менителнични задължения и за вземане на заеми от прокуриста, е необходимо пълномощно, каквото изрично е предвидено в чл. 26, ал. 2 от ТЗ за търговския пълномощник. Счита, че вземането по записа на заповед няма кауза. Моли решението да се потвърди. Подадената жалба БлОС счита за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидена в закона срок. С атакуваното решение е отхвърлен иска предявен от П. Г. против ЕТ „С.Р.“ за приемане за установено, че съществува вземане в размер на 14 000 лв. по запис за заповед от 21.12.2012 г. Решението е валидно и допустимо. За преценка доводите в жалбата, въз основа на закона и тезите на страните БлОС счита следното: Установява се П. Г. и Р. Я. са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила на 29.5.2017 г. решение № 4405/29.5.2017 г., постановено по гр.д № 566 по описа за 2017 г. на БлРС. По време на брака на 02.08.2004 г. подписват договор за търговски управител /прокурист, съгласно който –търговеца ЕТ „С.Р.Я.“ чрез представителя си Р. Я. възлага на П. Г. като прокурист да управлявява предприятието на едноличния търговец. Според чл. 8, ал. 1 от договора прокуристът е длъжен да не извършва търговски сделки за своя или чужда сметка, като в ал. 2 е разписано възможността за извършване на сделките по ал. 1, но само със съгласието на търговеца. Установява се, че на 21.12.2012 г. П. Г. като представляващ ЕТ „С.Р.Я.“ е подписал запис на заповед, с който безусловно и неоменимо ЕТ се е задължил без протест да заплати на самия П. Г. Г. сумата от 14 000 лв. с падеж 1.3.2019 г., с посочено място на плащане Благоевград, ул. „И.М.; платима на падеж – 1.3.2021 г. След подадено в срок възражение от ЕТ „С.Р.Я.“, в заповедното производство - ч.гр.д 195/21 г. по описа на БлРС - по което е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на П. Г. Г. въз основа на записа на заповед от 21.12.2012 г., за сумата от 14 000 лв., е образувано настоящото исково производство по реда на ч. 422 от ГПК. Първоинстанционният исков съд е приел, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички установени в чл. 535 от ТЗ реквизите и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение. За да отхвърли иска, въз основа на чл. 8 от сключения договор за търговски представител, е счел, че за извършване менителнични сделки се изискава съгласие на търговеца, каквото той не е дал. Изтъкнал е, наличие на ограничението в договора за прокура да се извършват сделки за своя или за чужда сметка; както и че прокуристът не е упълномощен да извършва търговски сделки нито сам със себе си, каквато е сделката, която е подписал - записа на заповед. Счел е за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на чл. 8. Посочил е, че въз основа на прокурата прокуристът не може да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, тъй като е необходимо изрично пълномощно съгл.чл. 22, ал. 2 ТЗ. Всички други действия като извършване на сделки, вкл. менителничните за поемане на задължения и прочие се обхващат от правомощията му на прокурист относно третите лица. Изтъкнал е обаче, че в договора за прокура могат да бъдат предвидени ограничения за прокуриста, които нямат действия за третите лица, а само за вътрешните отношения между търговаца и прокуриста. Такива са ограниченията уговорени от страните в чл. 8 от договора - забрана прокуриста да договаря сам със себе си, поради което приема, че чл. 8 от договора обвързва страните във вътрешните им отношения, поради което в тези отношения правилото на чл. 22 от ТЗ /която разпоредба е диспозитивна/ се дерогира т.е. няма противоречие на чл. 8 от договора с императивна правна разпоредба, проади което чл. 8 от договора не е нищожен. БлОС споделя изцяло изводите на първоинстационния съд, че чл. 8 от договора не е нищожен. В съответствие със закона – чл. 21- чл. 25 ТЗ - е прието, че прокуристът в отношенията с третите лица се счита упълномощен с всички права по закон независимо от отношенията между него и принципала т.е. че той може да подписва вместо принципала и менителници т.е. да извършва всичко, което спада в кръга на търговската дейност на предприятието на търговеца, което не е строго лично действие на принципала. Законосъобразно е и приетото, че в отношенията между принипала и прокуриста прокурата може да бъде подлагана на всякакви договорни ограничения. В случая в отношенията между ЕТ и прокуриста в чл. 8 е договорена забрана за прокуриста да извършва сделки за своя или чужда сметка, освен със съгласието на търговеца. Както и в жалбата се изтъква чл. 8, ал. 1 следва да се разбира, че уговорено прокуристът да не извършва сделки чрез средства на прокуриста или чужди средства. И тъй като записът на заповед е сделка, която е подписана от прокуриста в нарушение на чл. 8 РС е отхвърлил иска. Според БлОС преди да се обсъжда дали сделката е подписана в нарушение на чл. 8 от договора за учредяване на прокурата, следва да се обсъди довода на насрещната страна за нейната нищожност, като подписана в нарушение на забраната на закона представителят да договаря от името на представлявания лично със себе си, което е основание за нищожност по чл. 38, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 44 и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Едва в случай на нейната валидност може да се обсъжда дали със сключването й се нарушават поети договорни задължения. БлОС счита, че записът на заповед е нищожен на релевираното основание. С издадената от П. Г. в качеството му на прокурист на търговеца – запис на заповед, в своя полза - на физическото лице П. Г. да му се заплати от търговеца на 14 000 лв., прокуристът е договарял по см. на чл. 38, ал. 1, пр. 1 със себе си. Затова сделката като сключена в противоречие с императивни правила на закона е нищожна, по чл. 38, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 44 и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието й със закона. Разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД е приложима за прокуриста, предвид постоянната съдебна пракита, според която разпоредбата е приложима за управителя на търговеца. Няма основание за различно третиране на прокуриста от упавителя в отношенията им с търговеца, който представляват. Следователно менителничното вземане, обективирано в процесния запис на заповед не е възникнало и не съществува в обективната действителност, поради което предявения установителен иск правилно е отхвърлен като неоснователен. С подписването на записа на заповед е нарушена забраната на чл. 38, ал. 1, ал. 1 от ЗЗД. Това прави безпредметно обсъждането на останалите доводи в жалбата, които са неясни и двусмислени, в т.ч. и с позоваването на чл. 301 от ТЗ за задължението от 215 000 лв.на ЕТ към трето лице, , тъй като по отношение на каузалното между страните правоотношение, видно от становището на пълномощника на ищеца в с.з. от 18.5.22 г., застъпено пред РС - не се заявява изрично, че са давани суми в заем, а че са "вложени" лични на прокуриста средства като ставало реч за разноски по см. на чл. 13 от договора. По изложените съображения БлОС потвърждава атакуваното решение. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС