РЕШЕНИЕ

№ 66

гр. Ловеч, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200725 по описа за 2023 година С наказателно постановление №23-0906-000517 от 08.08.2023 година издадено от Деян Петров Давидов, Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., са наложени на П. П. А. от гр. Ловеч, общ. Ловеч с адрес - ул. "О.П.“ №•• ЕГН-•••••••••• на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 02.06.2023 г. в 11: 22 часа, в - бул.Мизия до Т - Маркет като Водач на лек автомобил, Н.М., ••••••••, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: УПРАВЛЯВА СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ Н.М. с рег. № ••••••••, КАТО МПС Е С ПРЕКРАТЕНА РЕГИСТРАЦИЯ ОТ 03.05.2023Г. ПО ЧЛ.143, АЛ.10 ОТ ЗДВП. НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ СЕ ИЗДАВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.36, АЛ.2 ОТ ЗАНН, ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДП № 2592/ 17.07.2023Г, е извършил: 1. УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ РЕД, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П. П. А., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Счита, че е неправомерно санкциониран, като оспорва приетата в АУАН и НП фактическа обстановка.

В съдебно заседание, жалбоподателя П. П. А., редовно призован, се явява лично. За него се явява и адв. Б. от ЛАК, който моли съда да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага аргументи, че доверителят му неправомерно е санкциониран, оспорва приетата в АУАН и НП фактическа обстановка. Моли за присъждане и на направените по делото разноски.

Издателят на обжалваното НП - Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, се установява, че след образуване на делото в РС Ловеч, съдът взимайки предвид приетата и вложена като доказателство по делото разписка № 0600019496417134/14.08.2023 год. за заплатена сума в размер на 160.00 лв. по сметка на МВР, разписка № 0600019496417134/14.08.2023 год. за заплатена сума в размер на 160.00 лв. по сметка на МВР, с основание НП №23-0906-000517, е приел, че са налице условията на чл. 79б, ал. 2 вр. чл. 63 г от ЗАНН, тъй като наказателното постановление съгласно чл. 79б, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН е влязло в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането – 14.08.2023 г., поради което е прекратил производството по делото в тази част, като това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в законна сила. Съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 79б, ал. 3 ЗАНН, доколкото с обжалваното наказателно постановление е наложено и друго наказание освен глоба на жалбоподателя А., а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, е продължил производството по делото предвид разпоредбата на чл. 79б, ал. 3 ЗАНН, в частта, в която с процесното наказателно постановление на жалбоподателя А. е наложено и друго наказание освен глобата, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Г. Ц. Г. и Е. М. С., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С административно наказателната преписка по случая, пред съда е представено Постановление за отказ да се образува ДП от 17.07.2023 г. по преписка №2592/2023 г. по описа на РП Ловеч, ТО Луковит.

От издаденото процесно НП се установява, че Административно наказващия орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По разпореждане на съда е изискана, приета и вложена като доказателство по делото преписка №2592/2023 г. по описа на РП Ловеч, ТО Луковит, в кориците на която се намира АУАН серия GA с бланков № 741226 от 02.06.2023 г., съставен от свидетеля Г. Ц. Г. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР Ловеч, в присъствието на св. Е. С., срещу жалбоподателя П. А., с посочено в него извършено нарушение от А. нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При разпита им в хода на съдебното следствие свидетелите Г. и С., потвърждават описаната в акта фактическа обстановка, като и двамата заявяват, че в хода на проверката установили, че управлявания от жалбоподателят лек автомобил е с прекратена регистрация от 03.05.2023 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, че жалбоподателят останал изненадан от този факт, както и че процесното МПС било с поставени регистрационни табели.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Видно от събраните по делото доказателства в РП Ловеч, ТО Луковит била образувана преписка №2592/2023 г. по повод на изпратени материали по административно - наказателна преписка по описа на РУ Ловеч, касаещи извършено нарушение от П. П. А., по чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед преценка наличието на извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. След запознаване с материалите по преписката наблюдаващия прокурор установил следната фактическа обстановка: На 02.06.2023г. около 11.22ч. П. П. А., жив. гр. Ловеч управлявал МПС- собствения си лек автомобил, Н.М. с рег. № •• •••• ••, като се движел в гр. Ловеч, по бул. Мизия до Т - Маркет. В същото време той бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ гр. Ловеч. Била извършена проверка на документите на водача и МПС-то, при която се установило, че МПС-то било с прекратена регистрация, на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП. На водача бил съставен АУАН, за това че управлява МПС, което е с прекратена регистрация.

Видно от справка, приложена към преписката лек Н.М. с рег. № •• •••• •• бил собственост на А., а регистрацията на МПС-то била прекратена на 03.05.2023г., на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП, тъй като автомобила бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Същата била възстановена на 02.06.23 г. От А. било снето сведение, в което той посочил, че не получил съобщение от застрахователната компания и затова пропуснал да си плати застраховката ГО. В съставения АУАН на лицето било посочено, че лицето А. притежава СУ МПС. С оглед на изложената фактическа обстановка наблюдаващия прокурор стигнал до извод, че не следва да бъде образувано досъдебно производство, за извършено престъпление от общ характер -такова по чл.345, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на извършеното от лицето деяние е явно незначителна и същото представлява административно нарушение, поради следните съображения -същият е правоспособен водач на МПС, управляваното то него МПС е имало е преди това регистрация, която е била прекратена впоследствие поради липса на сключена валидна застраховка ГО, и само месец след това възстановена, т.е. в съвкупност е счел, че е налице е хипотезата на чл.9, ал.2 от Н и че на лицето следва да бъде наложено административно наказание от Началника на РУ гр. Ловеч. С оглед на гореизложеното на осн. чл.199, чл.213, ал.1, във вр.чл.24, ал.1, т.1, пр.2-ро от НПК е отказал да образува досъдебно производство и преписката е била изпратена на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, за налагане на административно наказание на А. за извършено от него нарушение по ЗДвП.

Въз основа на цитираното по - горе постановление за отказ да се образува ДП на основание чл.53 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства по делото - Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.07.2023 г по преписка №2592/2023 г. по описа на Ловешка районна прокуратура и показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

От съдържанието на процесното НП се установява, че е издадено въз основа на постановлението на РП – Ловеч, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което обстоятелство изрично е посочено в НП. От тук, с оглед приложените по делото доказателства следва безспорния извод, че процесното НП е издадено при спазване условията на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно който текст „Без приложен акт административно наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производство е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.”, поради което направените с писмените бележки възражения, касаещи непосочване в НП на АУАН въз основа на който е издадено НП и останалите направени в тази насока възражения се явяват неоснователни. Хипотезата на санкциониране на определено лице по чл.36, ал.2 от ЗАНН е изключение от общото правило и се характеризира с определени условия, които според настоящия състав на съда в разглеждания случай са били налице – идентитет между лицето по отношение на което са водени двете производство, както и такъв между изпълнителното деяние по наказателното производство и изпълнителното деяние по вмененото на лицето административно нарушение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят П. А. е управлявал лек автомобил Н.М. с рег. № ••••••••, като МПС е било с прекратена регистрация от 03.05.2023 г. по чл.143, ал.10 от ЗДВП. По делото бяха изискани от Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, приети и вложени писмени доказателства от които се установи, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за извършената дерегистрация на процесното МПС поради липсата на застраховка "Гражданска отговорност". Съдът намира, че в случая не е изпълнена процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, както и задължението за уведомяване на собственика, произтичащо от чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. С оглед посочените по – горе разпоредби само при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, а в конкретния случай макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказва съставът на нарушението да е осъществен и от субективна страна от жалбоподателя, тъй като последният не е действал умишлено – не е знаел, че към датата на деянието управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред. Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в § 2, т. 4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, което се установява от свидетелските показания на разпитаните свидетели, с оглед на което не са били налице и външни признаци, по които административно наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. дело № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Разглежданата в настоящото производство хипотеза е идентична и съдът е обвързан на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че жалбоподателят А. незаконосъобразно е бил наказан с предвиденото в чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП административно наказание.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, в частта, в която на жалбоподателят А. е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и следва да бъде отменено в тази част, като незаконосъобразно. В останалата част НП е влязло в сила.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът н а чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в четири съдебни заседания. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв., като в останалата част се остави без уважение. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът