Решение № 1204 от 11.4.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 16953/2021 г.

Производството по делото е образувано по предявен от УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Хр. См. № • срещу И. И. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д. - А. № • иск с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 52, ал.2 вр. чл. 109, ал.1, предл. последно от ЗЗО за приемане за установено, че ответникът дъжи на ищеца сумата от 858, 00 лв., представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ по КП № •, в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и проведено лечение на длъжника, в качеството му на здравно неосигурено лице, в периода от 05.02.2021 г. до 09.02.2021 г. в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.08.2021 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № • г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № • г. на ВРС, XX с-в. В исковата молба се твърди, че ответникът е с история на заболяването № • и на • г. е постъпил в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД по повод на оплаквания от многократно повръщане от два дни. След изследвания на пациента е поставена диагноза - „Чернодробна цироза, активна, компенсирана, стадий „А“ по Чайлд с HCV етиология и етанол. Плъзгаща се диафрагмална херния. Хроничен рефлуксен еритемо- ексудативен антрален и корпусен гастрит. Дуодено-гастрален рефлукс. Рекурентно депресивно разстройство. Синдром на алкохолна зависимост“. Във връзка с обстоятелството, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права пациентът е декларирал писмено, че в случай, че не възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализация, на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ по КП № • в общ размер на 858, 00 лв., съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение. Поддържа се, че пациентът е бил лекуван в Клиника по гастроентерология в периода от 05.02.2021 г. до • г. като са изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП № •, включитено лабораторни изследвания, абдоминална ехография с доплер и др. Излага се, че е са извършени консултативни прегледи от коремен хирург и психиатър, проведена е терапия, а на 09.02.2021 г. пациентът е изписан с подобрение. Сочи се, че след отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез РЗОК, е отказано заплащането на стойността на осъщественото на лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Излага се, че Дирекция „Социално подпомагане“ - В. е отказала отпускане на целеви средства за диагностика и с писмо с изх. № •г. лечебното заведение е уведомено, че И. И. Г. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т. 4 и т. 6 от ПМС № 17/31.01.2007 г., тъй като лицето е управител и съдружник на фирма „Психологика“ ООД и има извършена покупко-продажба на недвижим имот на дата 07.02.2020 г. Излага, че за претендираното вземане в негова полза е издена ч.гр.д. № • г. на ВРС, XX с-в, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. И. Г., чрез назначения от съда особен представител адв. А. Х., с който искът е оспорва като неоснователен. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба, включително, че ответникът е приет за лечение и такова е проведено за исковата сума. По изложените съоражения моли за отхвърляне на иска. В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители – ищецът чрез гл. юрк. Павлина Радева, а ответникът чрез назначения от съда особен представител адв. А. Х.. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно представените по делото с исковата молба документи - направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури на И. Г. постъпил на • г., история на заболяване № •и епикриза, се установява, че ответникът И. И. Г. е приет по спешност в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД В. на • г по клинична пътека № • при насочваща диагноза „алкохолна цироза на черния дроб“, в средно увредено общо състояние, като на • г. е изписан с подобрение и му е предписана медикаментозна терапия. Видно от представената справка от регистър на НАП за здравноосигурителен статус към 09.02.2021г., ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права за периода м.01.2018 г. – м.12.2020 г. Съгласно декларация от И. Г. от •г., същият е запознат, че към датата на хоспитализацията в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД е с прекъснати здравноосигурителни права, както и че ако не възстанови същите към момента на дехоспитализацията, следва да заплати стойността на оказаната медицинска помощ, съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение в общ размер на 858, 00 лв. Видно от писмо вх. № •г. от Агенция за социално подпомагане до УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД В. ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права и няма право на целеви средства за диагностика и лечение по действително извършени медицински дейности, тъй като е управител на търговско дружество и е извършил покупко-продажба на имот на 07.02.2020 г. Съгласно месечна справка № •г. - спецификация за отхвърлени случаи по КП – суми, е отхвърлена дейност на стойност 858, 00 лв. по клинична пътека 076.01. Със Заповед № • г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – В. са одобрени цени за предоставяне на медицински услуги на здравнонеосигурени лица. Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № • г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 52, ал.2 вр. чл. 109, ал.1, предл. последно от ЗЗО и за успешното му провеждане, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че 1) на ответника е оказана медицинска помощ в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, както и 2) че до датата на дехоспитализирането му здравноосигурителните му права са били прекъснати. За доказване на проведеното лечение ищецът е представил направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури и декларация от И. Г. от 05.02.2021 г., които носят подписи на ответника, т.е. на страната на която са противопоставени в процеса. Поради това и доколкото в преклузивните срокове по чл. 131 от ГПК ответникът не е оспорил автентичността на положените за него подписи в документите, съдът приема, че направените в тях волеизявления го обвързват, включително по отношение признанието на неизгодния за него правнорелевантен факт, че на 05.02.2021 г. е приет за лечение в Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, при поставена диагноза – цироза на черния дроб. На следващо място горните документи, както и представените история на заболяване № 3954 и епикриза, макар и да са изготвени от служители на ищеца и да удостоверяват изгодни за него факти, съставляват официални удостоверителни документи, в частта относно обстоятелствата, за които медицинските лица с подписите си са удостоверили вида и обема на проведеното лечение на ответника, по време на престоя му в болницата до 09.02.2021 г., доколкото са съставени от длъжностни лица - лекари, в кръга на тяхната компетентност, по отношение на обстоятелства, които са възприели лично (в този смисъл Решение № 250/21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). От горното се установява наличието на първата изискуема кумулативно-необходима предпоставка на иска по чл. 52, ал.2 вр. чл. 109, ал.1, предл. последно от ЗЗО, а именно проведено медицинско лечение на пациента. На следащо място, предвид релевираното от ответника общо оспорване на искаа, спорно по делото се явява и обстоятелството дължи ли ответникът заплащане на оказаната му медицинска помощ. В тази връзка съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗ, изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакет, определен с наредбата по чл. 45, ал. 2, са длъжни да оказват на задължително здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ. Алинея 2 на чл. 52 ЗЗ предвижда, че неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Според чл. 99, ал. 2 от ЗЗ, спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Алинея 3 на цитираната норма сочи, че медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. В случая в преклузивните срокове от ответника не е релевирано изрично правоизключващо възражение, че състоянието му е било животозастрашаващо, нито това се установява от данните по делото. Напротив. В направлението за хоспитализация е посочено изрично, че ответникът е насочен с код 3 – болница, а не код 4 – спешна помощ. Доказателствената съвкупност не установява и спрямо ответника да са прилагани дейности, които логически да бъдат свързани с оказване на медицинска помощ при спешни състояния. С оглед горното и следва да бъде извършена преценка прекъснати ли са здравноосигурителни права на ответника към момента на оказаната му медицинска помощ. Съгласно нормата на чл. 109, ал. 3 от ЗЗ, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Във връзка с горното от представената от ищеца справка от базата данни на НАП за здравноосигурителни права, съставляваща официален удостоверителен документ на основание чл. 17, ал. 1, б. в), т. 5 от ДОПК, се установява, че към 09.02.2021 г. за ответника липсват данни за здравно осигуряване за времето от м.01.2018 г. до м. август м.12.2020 г., включително. Последното налага извода, че към датата на хоспитализирането си ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права предвид настъпване на хипотезата на чл. 109, ал.3 от ЗЗ, като по делото липсват твърдения или представени доказателства същите да са възстановени към датата на изписването му от лечебното заведение. Че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, както и че е бил наясно с този си статус, се установява най-вече от саморъчно подписаната от него декларация в този смисъл. В обобщение доказателствената съвкупност установи по несъмнен за съда начин, че на ответника е оказана болнична помощ по КП •, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от ЗЗО, които се заплащат от НЗОК, че към периода на предоставяне на медицинска помощ – 05.02.2021.- 09.02.2021 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, наред с което публично известно се явява обстоятелството, че за същия период ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности. Следователно ответникът на основание чл. 52, ал.2 от ЗЗО е следвало да заплати оказаната му медицинска помощ по цена на болничното заведение, чиито размер съобразно представената заповед на изпълнителният директор на болницата вълиза именно на исковата сума от 858, 00 лв. По делото не се представиха доказателства за заплащане на горната сума, поради което искът се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в исковото производство в размер на 25, 00 лв. за доплатена държавна такса, 100, 00 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и 300, 00 лв. внесен депозит за особен предсатвител, или общо 425, 00 лв. В списъка по чл. 80 от ГПК фигурира и разход от 300, 00 лв. за вещо лице, но такъв реално не е сторен по делото, по което не е назначаване съдебна експертиза, поради което тази сума не следва да се възлага в тежест на ответника. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство по ч. гр.д. № • г. по описа на ВРС в общ размер на 75, 00 лв. Водим от горното, съдът