Решение № 132 от 23.1.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 555/2024 г.

Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на С. Н. Д., [ЕГН] от гр. Търговище, [улица], вх. А, ет. 6, ап. 18, подадена чрез адвокат С. М. от АК – Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. Б, офис № 9 срещу Решение № 219/ 19.09.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за наложени обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С240025-022-0081447/03.09.2024г. на публичен изпълнител – С. П. при ТД на НАП – Варна, офис Търговище.

В жалбата като основание се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на приложимите материални норми. Излага се становище, че в преписката по изпълнителното дело като основание за принудително изпълнение е приложено само Известие за вноски/оценка от Германия, което не е посочено като изпълнително основание в чл. 209, ал. 1 от ДОПК. Навежда се, че по преписката не е приложено първоначалното изпълнително основание, издадено в Германия, съгласно чл. 269а, ал.1 от ДОПК. Излага се твърдение, че оспорващият не е уведомен за издаденото срещу него изпълнително основание, съгласно което да дължи осигурителни вноски за период от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., преди пристъпване към принудителното му удовлетворяване и за нарушаване на правото на оспорващия, съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че принудително изпълнение на публични вземания за задължителни осигурителни вноски не следва да се прилага, съгласно чл. 269а, ал. 2 от ДОПК. Моли се оспорените актове да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият не се явява лично. Представлява се от адвокат С. М. от АК – Търговище, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи, обосноваващи издаване на оспорения акт в нарушение на чл. 35 от АПК, поради неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая и при неспазване на материалния закон. Излага становище, че ПНОМ не съдържа реквизита по чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК – фактическите и правните основания за издаването му, тъй като в акта липсват мотиви на органа защо решава да окаже взаимна помощ на държава-членка на ЕС, в случая Германия, за събирането на задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях. Навежда, че директорът на ТД на НАП – Варна е ограничен да окаже взаимна помощ на ДЧ, съгласно разпоредбата на чл. 269а, ал. 2, т. 1 от ДОПК за вземания за задължителни осигуровки. Излага се становище, че съгласно посочената разпоредба взаимна помощ с държавите от ЕС не се осъществява при събирането на вземания за задължителни осигурителни вноски. Излага се твърдение, че до връчването на единния инструмент по смисъла на чл. 269к от ДОПК за предприемане на изпълнителни мерки, т.е. до започване на принудителното изпълнение оспорващият С. Н. Д. не е бил уведомяван за издаване на акт, с който процесните суми да са му начислени, като по делото липсват писмени доказателства същият да е бил уведомен за такъв акт, както в Германия, така и в България. Излага се становище, че в приложеното по делото Известие за вноски/оценка от 16.04.2024 г. на германската институция, не е индивидуализирано първоначалното изпълнително основание, както и качеството на длъжника - физическо или на юридическо лице. Излага доводи, обосноваващи че в конкретния случай данъчната администрация на Германия, а не българската следва да събере от С. Н. Д. задълженията по дължимите от последния осигурителни вноски. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски по представен списък. В Допълнение към писмени бележки с вх.№3558/27.12.2024г. процесуалният представител на оспорващия адв. М. навежда, че в представената с административната преписка обратна разписка /на немски език/ подписът върху приложеното нотариално пълномощно не е на С. Н. Д., като едновременно с това изпратените с писмото писмени документи, придружено с посочената обратна разписка, са непреведени от немски на български език, с което правото на защита на С. Н. Д. е нарушено.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП – Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М. Д., която излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи обосноваващи, че оспореното Решение, с което жалбата срещу ПНОМ с изх.№ С 240025-022-0081447/03.09.2024г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна е оставена без уважение, е постановено при правилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че органът е получил искане за събиране на задължение, като последният не следва да изисква повече от посочената в този европейски формуляр R017 информация. Навежда се, че видът и самият размер на задължението не са предмет на проверка от страна на публичния изпълнител преди да се наложат обезпечителните мерки. Излага се становище, че налагането на обезпечителните мерки върху автомобилите по никакъв начин не ограничава правото на лицето да ги използва за каквато иска дейност. Навежда се, че се ограничава само правото на лицето да се разпорежда с тях, с цел обезпечаване на дълга. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия. Представя писмени бележки с вх. №3560/27.12.2024г., в които навежда че в изпратеното искане обр. R017 не се съдържат данни, че вземането е за вноски, поради което не следва да се приема че е за задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 269а от ДОПК. Излага доводи, обосноваващи че в производството по чл. 197, ал. 1 от ДОПК не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

В ТД на НАП – Варна, дирекция „Събиране“, офис Търговище е било образувано ИД № 241558788/2024г. срещу С. Н. Д., [ЕГН], от гр. Търговище, [улица], вх. А, ет. 6, ап. 18, за принудително събиране на публични задължения за глоби по фиш от Община Шумен в размер на 70.00 лв.

Във връзка с направено искане за събиране /обезпечителни мерки от държава-членка – Германия, под № 2399381/14.07.2024г. за принудително събиране на дължими осигурителни вноски за периода 01.01.2012г.-31.12.2014г. в размер на 79243.60 лв. - главница и 97711.70 лв. лихва за просрочие /към 12.09.2024г./, съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, публичният изпълнител с Разпореждане за присъединяване с изх. № С240025-105-0389290/03.09.2024г., е присъединил държавата-членка Германия като взискател в посоченото изпълнително дело за предявеното вземане. Органът е приел, че задълженията по искането от Германия под № 2399381/14.07.2024г. са установени по основание и размер с акт от 16.04.2024г., който е бил връчен на С. Н. Д. на 25.04.2024г., съгласно приложената разписка за връчване /стр.39 от административната преписка/. Прието е от органа, че от страна на взискателя за последен път задълженото лице е било търсено на 16.10.2019г. без успех. В искането за събиране е посочено, че от страна на длъжника не е правено възражение.

Въз основа на така изпратеното искане по ИД № 241558788/2024г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240025-022-0081447/03.09.2024г. от публичен изпълнител – С. П. при ТД на НАП – Варна, офис гр. Търговище. С посоченото ПНОМ на основание чл. 200 от ДОПК, чл. 201, ал. 3, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор върху 4 бр. МПС, собственост С. Н. Д., както следва:

• лек автомобил марка FORD, модел ГАЛАКСИ, рег. № [рег. номер], рама № WF0MXXGBWM8Y69524, двигател № QXWA, година на производство 2009г., мощност 103kw, с балансова стойност 0.00 лв.

• лек автомобил марка FORD, модел С МАКС, рег.№ [рег. номер], рама № WF0SXXGBWS6J04828, година на производство 2006г., мощност 96kw, с балансова стойност 0.00 лв.

• лек автомобил марка VOLKSWAGEN, модел ШАРАН, рег.№ [рег. номер], рама № WVWZZZ7MZWV010689, двигател № FN256, година на производство 1997г., мощност 81kw, с балансова стойност 0.00 лв.

• лек автомобил марка VOLKSWAGEN, модел ШАРАН, рег.№ [рег. номер], рама № WVWZZZ7MZWV005449, двигател № AFN206440, година на производство 1997г., мощност 81kw, с балансова стойност 0.00 лв.

В Постановлението като мотиви е посочен единствено извод на органа, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп. д. №241558788/2024г. в общ размер на 17 6755.28 лева, в т.ч. главница – 79 313.60 и лихви – 97 441.68 лева. В постановлението не се съдържат данни за стойността на запорираните МПС-та.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С240025-022-0081447/03.09.2024г. на публичен изпълнител е връчено на С. Н. Д. по ел. път на 03.09.2024г. Посоченото Постановление е обжалвано по административен ред от С. Н. Д. пред Директора на ТП на НАП – Варна, офис Търговище със жалба с вх.№ 9247/11.09.2024г.

По подадената жалба на 19.09.2024г. Директорът на ТП на НАП – Варна, офис Търговище е постановил Решение № 219/19.09.2024г., с което жалбата е оставена без уважение и ПНОМ с изх. № С240025-022-0081447/03.09.2024г. на публичен изпълнител – С. П. е потвърдено като законосъобразно.

В решението като мотиви решаващият орган е посочил, че съгласно чл. 269м, ал. 1 от ДОПК националният орган не е компетентен да се произнася по първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване на длъжника, извършено от компетентен орган на запитващата държава-членка. Прието е, че публичният изпълнител е изпълнил задълженията си по реда на глава Двадесет и седма „а“ от ДОПК и че обжалваното ПНОМ е издадено в съответствие с материалния закон.

Решение № 219/19.09.2024г. на Директора на ТП на НАП – Варна, офис Търговище е съобщено на С. Н. Д. по ел. път на 24.09.2024г.

Жалбата на С. Н. Д. срещу посоченото Решение е подадена в Административен съд – Търговище на 27.09.2024г. с вх.№48549#2, чрез органа издал оспорения акт.

Видно от съдържанието на легалния превод от немски на български език, на Писмо-Известие за вноски/оценка от 16.04.2024г., изпратено от екип по принудително изпълнение Лудвигсхафен – Германия до С. Н. Д., по делото се установява, че задължението на посоченото лице е за социалноосигурителни вноски за периода 01.01.2012г. до 31.12.2014г. от 40 516.61 евро, както и за такса за забавено плащане върху последната сума от 49 023.50 евро за периода от 31.01.2012г. до 31.03.2024г., всичко в общ размер на 89 540.11 евро.

Приложения по делото документ с административната преписка на стр. 39 е на немски език, без легален превод. От съдържанието на същия като данни се извличат само дата 25.04.2024г. и име на лице- С. Д., но не и данни за вида на документа.

От приложеното по делото Разпореждане за присъединяване с изх. № С240025-105-0389290/03.09.2024г. се установява, че по ИД № 241558788/2024г. образувано срещу С. Н. Д. се присъединява като публичен взискател държавата-членка Германия въз основа на постъпилото от нея искане с № 2399381/14.07.2024г. От съдържанието на разпореждането по е видно и се се установява, че от страна на самия орган като вид на задължението е посочено „осигурителни вноски“.

От приложената по делото справка за задължения от ИС на ТД на НАП, по делото се установява, че към 12.09.2024г. по ИД № 241558788/2024г. е налице задължение в тежест на С. Н. Д. в общ размер на 177 025.30 лева, от които главница от 79 313.60 и лихви от 97 711.70 лева. Видно от същата справка част от посочените задължения е и задължението по искането за събиране под № 2399381/14.07.2024г. на държава-членка – Германия, което е в общ размер на 176 955.30 лева, от които 79243.60 лева размер на главница и размер на лихви -97711.70 лева.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването и на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В случая Решение № 219/ 19.09.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него Постановление за наложени обезпечителни мерки / ПНОМ/ с изх. № С 240025-022-0081447/03.09.2024г. на публичен изпълнител-С. П. са издадени от материално и териториално компетентни органи.

По отношение на съответствието на оспорените актове с процесуалния и материалния закон, съдът намира следното:

Законодателят поставя отмяната на наложената обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в чл. 197, ал. 3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. От своя страна разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.

Съгласно чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая в ПНОМ № С 240025-022-0081447/03.09.2024г. само бланкетно е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо вземане, без да са изложени мотиви за това - в какво точно се изразява това затруднение. Съдът намира, че от процесното решение и потвърденото с него постановление не става ясно кои точно действия на задължения субект- С. Д. ще доведат до затруднено събиране на установените и изискуеми публични вземания. Не са изложени и съображения дали обезпечителната мярка е подходяща и дали съответства на обезпечителната нужда.

Обезпечителната мярка, представлява едновременно защита и санкция и като такава тя трябва да отговаря на обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки са намерили нормативен израз в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, която изисква обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините. Това означава определяне на обезпечителната мярка, като се държи сметка, както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на пар. 2 от ДР на ДОПК.

Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК поставя изискване изпълнението да е невъзможно или значително затруднено. Освен преценка за размера на очакваното задължение, следва да се извърши преценка и на имущественото състояние на длъжника. Това е така, защото обезпечителната нужда не може да се определи принципно само от очаквания размер на задълженията, а следва да се вземе предвид и възможността задължението в този размер да се изпълни с разполагаемото имущество. По делото липсват данни да е извършена такава преценка. В случая ПНОМ № С 240025-022-0081447 /03.09.2024г. има за свое фактическо основание само и единствено предполагаемия размер на задължението на С. Д.. В посоченото ПНОМ липсват фактически констатации на органа относно стойността на запорираните 4 МПС-та, съгласно критериите за извършване на обезпечението по чл. 195, ал.6, т.2, т.3 от ДОПК. Едновременно с това, както в решението, така и в ПНОМ изобщо липсват, както преценка на органа, че обезпеченията съответстват на вземанията, съгласно изискването на чл.195, ал.7 от ДОПК, така и конкретните фактически основания на органа относно тази преценка, съгласно изискването на чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК.

По изложените съображения, съдът намира процесното решение и потвърденото с него ПНОМ за издадени при липса на мотиви, при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта, както и при неизясняване от страна на органа на всички факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, съгласно задължението му по чл.35 от АПК, приложим на основание пар.2 от ДР на ДОПК. Последното съставлява отменително основание по чл.146, т.2 и т.3 от АПК и достатъчно като такова, за отмяна на оспорените актове като незаконосъобразни.

Едновременно с гореизложеното, съдът намира и следното:

В случая обезпечителните мерки са наложени за събиране на публично вземане, част от което съставлява вземане по Искане за събиране/ обезпечителни мерки под № 2399381/14.07.2024г. на ДЧ – Германия.

Процедурата за взаимопомощ между държавите членки на ЕС, предвижда събиране на публични вземания на една държава и предприемане на изпълнителни мерки срещу лица, намиращи се на територията на друга държава, въз основа на единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки.

Посочената процедура на взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други, намира правната си уредба в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1189/2011 на Комисията от 18 ноември 2011 г., приложим пряко във всички държави членки, считано от 1 януари 2012 г. В българското законодателство институтът e уреден в Глава двадесет и седма "а" от ДОПК, където са имплементирани основните принципи, зададени от Директивата, а именно – че взаимната помощ е приложима при събиране на конкретен вид публични задължения – чл. 269а, ал. 1 от ДОПК; че се осъществява от определени компетентни органи – чл. 269б от ДОПК; че е предвиден специален ред за осъществяване на процедурата – чл. 269в ДОПК.

Съгласно чл.269а, ал.2, т.1 от ДОПК „Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на вземания за задължителни осигурителни вноски…“, като по аргумент на противното, съгласно чл.269а, ал.1, т.6 от ДОПК разпоредбите на тази глава не следва да се прилагат и по отношение на вземания за лихви, свързани с вземанията, посочени в чл.269а, ал.2 от ДОПК.

Съгласно чл.269а, ал.3 от ДОПК „Действията по обезпечаване и събиране на вземанията по ал. 1 при осъществяване на взаимна помощ се извършват от органите по приходите и публичните изпълнители при условията и по реда на този кодекс…“. Следователно действията по обезпечаване на събирането на публичните вземания, също следва да бъде в при спазване на изискванията на чл.269а, ал.2 от ДОПК.

По делото от легалния превод на съдържанието на Писмо-Известие за вноски/оценка от 16.04.2024г., изпратено от екип по принудително изпълнение Лудвигсхафен –Германия до С. Н. Д., се установи, че задълженията на посоченото лице са за социалноосигурителни вноски. От съдържанието на Разпореждането с изх. № С 240025-105-0389290/03.09.2024г. за присъединяването на това задължение по ИД се установява също, че самият орган по безсъмнен начин е приел, че вида на задължението на С. Н. Д. по искането на държавата-членка Германия по главницата -79243.60 лева е именно за „осигурителни вноски“, а задължението от 97441.68 лева е за лихви върху главницата за такъв вид задължение.

По изложените съображения, съдът приема за доказано по делото, че вземането по искането на държавата-членка – Германия под № 2399381/14.07.2024г. е за задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.269а, ал.2, т.1 от ДОПК и обезпечаването на събирането на това вземане, както и на вземането за лихви върху главницата на същото, чрез издаването на ПНОМ № С 240025-022-0081447/03.09.2024г и наложената с него обезпечителна мярка, се явява при неспазване на нормите на чл.269а, ал.3, във връзка с ал.2, т.1 от ДОПК.

По изложените съображения съдът намира процесното Решение и потвърденото с него ПНОМ за издадени и при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

На основание всичко гореизложено, съдът приема Решение № 219/ 19.09.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него ПНОМ с изх. № С 240025-022-0081447/03.09.2024г. на публичен изпълнител, за постановени при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, и следва същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.

По въпроса за разноските:

При така постановения правен резултат следва на основание чл.161, ал.1 от ДОПК искането на оспорващия за присъждане на разноски да бъде уважено. Съдът, след като отчете размера на направения и претендиран като разход в настоящото производство размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лева, съгласно договор серия Т, №0000047913/25.09.2024г. и съобрази същото с минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, приема, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита, при отчитане и на по-високата фактическата и правна сложност на делото. Последното обосновава неоснователност на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По аргумент на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г страната има право на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и в производството пред административния орган, като в ДОПК не се съдържа специална норма, изключваща това право на страната. С оглед изложеното, съдът намира, че на оспорващия следва да бъде присъдена и сумата от 100 лева, претендирана като разход за процесуално представителство пред административния орган, съгласно представените по делото списък за разноски и договор за процесуално представителство серия Т, №0000047904 /09.09.2024г. По изложените съображения, съдът намира че ответника следва да бъде осъден да заплати на оспорващия разноски в общ размер от 1110 лева, съставляващи платена държавна такса от 10 лева, платено възнаграждение за един адвокат за настоящото съдебно производство от 1000 лева и платено възнаграждение за процесуално представителство пред административния орган от 100 лева.

Воден от горното, на основание на чл.197, ал.2 от ДОПК, чл.160, ал.1 от ДОПК, чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът