Решение № 642 от 13.5.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 106/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на заместник министър на земеделието и храните – [населено място], депозирана чрез юрисконсулт С. Ч., против Решение № 44/07.02.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1858/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № НП-281/31.07.2023г. на заместник министър на земеделието и храните, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗААН и чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ на Й. С. М., [населено място], е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 2, ал. 3 във връзка с ал. 1 и 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва решаващия извод на районния съд за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и за несъставомерност на приписаното на Й. М. деяние. Навежда и аргументи относно безспорната установеност на вмененото на лицето правонарушение, сочейки, че на инкриминираната дата в проверения имот, със статут на земеделска земя, е установено извършено строителство на три постройки, които представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, и този, който го извършва осъществява състава на нарушението на разпоредбите на чл. 2, ал. 3, във вр. с ал. 1 и 2 от ЗООЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на закона. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Ч.. Ответникът, Й. С. М., депозира писмен отговор посредством адвокат С. Г. от Адвокатска колегия – Шумен, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание за ответната страна се явява адвокат Г., която поддържа изложените съображения за отхвърляне на жалбата и не претендира за присъждане на разноски. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: Във връзка със Заповед № П0-10-09/04.04.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ Шумен, на 05.04.2023г. бил посетен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Комисията, посетила имота констатирала, че в имота са налице /по данни на собственика Й. М. / построени от предишен собственик 3 броя постройки, както следва: - 1 бр. постройка от тухли, измазана с размери 2 м. на 250м. /с височина 250м. покрита с цигли; - 1 бр. постройка от тухли, измазана с размери 7м/7м. с височина 8 метра, покрита с цигли с застроена площ 50 кв. м. и – 1 бр. постройка за селскостопански инструменти, изградена от бетонови циментови блокчета, неизмазана с размери 3, 50м. на 4 м. с височина 4 метра, покрита с цигли с застроена площ 25 кв. метра. За посещението на комисията изготвила Констативен протокол № 15/05.04.2023г. Собственикът на имота бил уведомен за започнало срещу него административно наказателно производство и за съставения Констативен протокол № 15/05.04.2023г. Едновременно с това бил поканен да се яви на 28.04.2023г. за съставяне на АУАН. На 27.04.2023г. Й. М. депозирал възражение срещу констатациите в Констативен протокол № 15/05.04.2023г. и по-конкретно за размерите на постройката с размери 7м. /7м. и височина 8 метра и застроена площ 50 кв. метра, които били неверни. Във възражението си жалбоподателя посочил, че размерите на постройката са 7, 40м. /4м. с височина откъм ниската част около 4 метра и общо застроена площ 29, 6 кв. метра. Директор на ОДЗ Шумен изготвил Становище във връзка с постъпилото възражение, с което приел същото за декларативно и неоснователно. На 28.04.2023г., главен секретар на ОДЗ Шумен съставил срещу Й. М. АУАН № 02 от 28.04.2023г. за това, че на 05.04.2023г. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ, като са изградени следните постройки: 1. Постройка от тухли, измазана с размери 2 м. на 2. 50м.; 2. Постройка от тухли с размери 7/7м. с височина 8 метра и застроена площ около 50 кв. м.; 3. Постройка за съхранение на селскостопанска продукция, изградена от бетонови циментови блокчета с размери 3, 50м. на 4 м. и застроена площ около 25 кв. метра. Посочените сгради са в поземлен имот с идентификатор № 83510.653.560 по КККР на [населено място], от трета категория по ЗАТУРБ, община Шумен, върху 883 кв. м. земеделска земя от шеста категория и 46 бонитетен бал, неполивна, собственост на Й. М., с което е нарушил чл. 2, ал. 3, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Актът бил съставен в присъствието на Й. М., който го подписал със следното възражение: „Имам възражения, които ще представя в законовия срок, като в момента възразявам, че съставянето на акта е извършено изцяло в присъствието на Жени Колева“. Писмени възражения са депозирани в законоустановеният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление. При тази фактическа обстановка, съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на санкционната процедура. Съдебният състав отбелязал, че в АУАН и НП, поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Сочените за нарушени правни норми от закона според съда очевидно не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделските земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не могат да бъдат нарушени. От друга страна М. е привлечен към административнонаказателна отговорност за използване на земеделска земя без разрешение за промяна на предназначението ѝ, като в имота е имало извършено застрояване, което деяние /евентуално застрояване/ пък не е предмет на забраната по чл. 3, ал. 2 ППЗОЗЗ и на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. В тази връзка съдебният състав приел, че процесните АУАН и НП се явяват изначално незаконосъобразни, поради несъставомерност на евентуалното поведение на жалбоподателя по предявеното цифрово обвинение. В мотивите си съдът посочил още, че в АУАН и в наказателното постановление не е отбелязано изрично кога според наказващия орган е извършено нарушението във вида, в който е описано. Въззивният съд изложил и аргументи по съществото на спора, приемайки, че от страна на АНО по никакъв начин не е доказано, че Й. М. извън качеството си на законен собственик на процесния земеделски имот, считано от 2011г. до момента на проведеното административно-наказателно производство, да е застроявал този земеделски имот в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Воден от тези съображения, съдът отменил атакуваното пред него наказателно постановление. Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилни са констатациите на районния съд за несъответствие между фактическите обстоятелства, при които АНО приема, че е извършено нарушението, предявеното обвинение и изпълнителното деяние според приложения административнонаказателен състав по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Видно е, че поведението на нарушителя е квалифицирано като нарушаващо разпоредбите на чл. 2, ал. 3 вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и на чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а според ал. 3 на разпоредбата, промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. При анализ на приложените правни норми на закона се установява, че същите не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не може да бъдат нарушени. От друга страна, нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението, което деяние пък не е предмет на забраната по чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Според тази норма, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. Относно соченото от страна на контролните органи нарушение на чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, следва да се отбележи също, че в АУАН и в НП изобщо не е повдигнато обвинение за извършване на строителство в земеделска земя от страна на собственика на имота – изпълнителното деяние, конкретизирано от АНО на стр. 3 и 5 от обстоятелствената част на НП, се свежда до „използване – наличие на изградените постройки върху земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ“ и „че Й. М. не ползва земеделската земя в обхвата на ПИ…, предвид обстоятелството, че в имота са построени постройките, описани в АУАН № 02/28.04.2023г. и до съставянето на същия няма влязло в сила решение за промяна на предназначението на земята“. Отделно от това, в случая не се доказва санкционираното лице да е извършило строителство върху земеделската земя, а са налице доказателства, че строителството е извършено преди придобиването на имота. Такива твърдения не се и поддържат от страна на контролните органи. В тази връзка, както правилно е приел и районния съд, недоказано е и авторството на деянието, за което е санкциониран Й. М.. В обобщение на изложеното, касационният съд счита, че невъзможността да се установят конкретно и безпротиворечиво елементите от фактическия състав на административното нарушение и непосочването на релевантните нарушени правни норми, представлява съществено нарушение на административнонаказателното производство, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото НП. Нарушено е правото на защита на наказаното лице, тъй като от описаното не могат да бъдат изведени съставомерните елементи на административното нарушение, деянието не е обосновано от фактическа страна нито в съдържанието на АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП. Липсата на описание, обосновка и конкретизация на вмененото нарушение от фактическа страна винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. До аналогични крайни изводи е достигнал и районният съд, което предопределя извод за неоснователност на касационното оспорване, с оглед на което процесното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника в случая не се присъждат, доколкото процесуалният му представител в хода на проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция заявява, че такива не се претендират. Водим от горното Шуменският административен съд