Решение № 25 от 3.11.2021 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10238/2021 г.
Административен съд - Велико ТърновоАдминистративно03.11.2021 г.докладчик ДИАНА НИКОЛОВА КОСТОВА
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 402/19.7.2021г. постановено по НАХД 20214110200890/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 566920- F 590243/23.3.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което на СТЕФИ ЕЛЕГАНС ЕООД чрез •••Й.Х., ••• за извършено на 13.2.2021г. нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по касационна жалба на СТЕФИ ЕЛЕГАНС ЕООД чрез •••Й.Х., ••• против Решение № 402/19.7.2021г. постановено по НАХД 20214110200890/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно досежно размера на наложената санкция от 500 лева, Наказателно постановление НП № 566920- F 590243/23.3.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което на касатора за извършено на 13.2.2021г. нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се подробни аргументи, че изводът на съда, че не са налице съществени процесуални нарушения в хода на административно- наказателното производство е неправилен. В административното обвинение не е посочено, коя от всички 9 хипотези по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС следва да се субсумира извършеното нарушение. На следващо място неправилно в АУАН е посочено, че същият е съставен на 13.2.2021г., след като това не е станало по време на извършената проверка, а по- късно след изрична писмена покана до касатора на 22.2.2021г. в ТД на НАП В. Търново. В този смисъл не са посочени всички обстоятелства при извършване на нарушението вкл. Датата му, както не е изяснен и въпроса на какво се дължи разликата в касовата наличност, и кога е следвало касаторът да отрази действията на операциите служебно въведени и служебно изведени суми. От съда се иска да отмени обжалваното Решение и постанови друго решение, по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно НП. В о.з. не се представлява, представя допълнителна писмена защита. Ответник касация ЦУ на НАП София, редовно призована не се представлява, като от ст. ••• Н.е постъпило писмено становище, в което заема отношение по съществото на спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е постановено при вярно установена фактическа обстановка, въз основа на която ВТРС е извел правилни правни изводи, че обжалваното НП е законосъобразно и материалният закон е приложен правилно. Счита за неоснователни направените от касатора възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед грешното посочване на датата, на която е съставен АУАН. Дори формално да се приеме наличието на нарушение по чл. 42, т.2 от ЗАНН, то същото не е от категорията на съществените и е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Наред с това в АУАН и в НП е посочена датата на установяване на нарушението, от което следва, че както АУАН, така и НП са издадени при спазване на установените в ЗАНН процесуални срокове. Поради тези съображения счита, че обжалваното решение на ВТРС е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Предмет на настоящото производство е Наказателно постановление НП № 566920- F 590243/23.3.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което на касатора за извършено на 13.2.2021г. нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 13.2.2021г. в 11 часа е извършена проверка в търговски обект – фризьорско ателие- маникюр, находящ се в гр. В. Търново, ул. „И. Войвода“ №10, стопанисван от касатора. По време на проверката извършена от служители на ответника И. Е. и С. Ш.се установява, че дневния оборот от монтираното в обекта ФУ съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 25 лева, а фактическата наличност в касата е в размер на 185 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Не е спорно по делото, че ФУ е притежавало функциите „Служебно въведение“ и“ Служебно изведени „ суми. Установената промяна в касовата наличност в размер на 160 лева е представлявала въвеждане на пари в касата, което обстоятелство не е отразено в ФУ в момента на извършването му. За извършената проверка е изготвен и приет като доказателства Протокол от 13.2.2021г. На представляващ дружеството е изпратена покана за съставяне на АУАН в ТД на НАП В. Търново на 22.2.2021г. като такъв е съставен, но с погрешна дата 13.2.2021г. от Е. и св. Ш.. АУАН е връчен лично на представител на търговеца и поради неподаване на възражения в срок е съставено НП- предмет на въззивното дело. Тази фактическа обстановка съдът е установил на база приложените писмени доказателства в административно- наказателната преписка, представляващи Протокол за проверка, АУАН, НП, обяснение от Управителя на дружеството, опис на паричните средства от 13.2.2021г, Декларация от лице Ц., работеща по трудово правоотношение, към която е приложена справка от ТД на НАП за всички действащи трудови договори, разпечатан дневен отчет, Заповед № ЗЦУ-1149/25.8.2020г. на ИД на НАП относно компетентните органи за съставяне на АУАН, НП. както и от разпита на св. Е. и св. Ш., извършили проверката, които потвърждават горната фактическа обстановка. При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод за законосъобразност на НП, като АУАН и НП са издадени от оправомощени за това органи, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно реквизитите. Извършеното нарушение е подробно описано, като е конкретизирано по време и място на извършване, обективни съставомерни признаци и правна квалификация като конкретен състав на административно нарушение, при което не са налице непълноти и неясноти, които да препятстват възможността на нарушителя да разбере какво е административното обвинение. ВТРС е приел, че АНО правилно е определил приложимата материална разпоредба като е квалифицирал, че констатираното деяние, представлява нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Посочената норма от Наредбата изисква всяка промяна на касовата наличност на ФУ, извън случаите на продажби, - начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата – да се регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени“и/или „служебно изведени“ суми. Това изискване на чл.118, ал.1 от ЗДДС не е било изпълнено в настоящия казус. Доколкото нарушението не води до неотразяване на приходи, правилно АНО е посочил санкционната норма на чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. ВТРС е извършил и проверка за маловажност на деянието, като е намерил, че деянието е типично, не е налице по- ниска степен на обществена опасност, като липсата на неотчетени приходи е съобразена от самия законодател чрез въвеждане на привилигерования състав. Доколкото се касае за ЮЛ отговорността е безвиновна. При определяне на конкретния размер на наложената имуществена санкция, ВТРС е намерил, че така определената от 700 лева е завишена и не отговаря на тежестта на извършеното нарушение на данъчното законодателство, като не е съобразен и чл. 27 от ЗАНН, не са изложени мотиви досежно размера на административното наказание.Като справедливо наказание ВТРС е определил „Имуществена санкция“ в минимален размер от 500 лева. Така постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Процесуалните права на жалбоподателя не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в пълнота. Или в обобщение при постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВТРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна правна квалификация на установените факти, както и непосочване на конкретен състав на административно нарушение по Наредба № Н-18/13.12.2006г за което се налага санкцията по чл. 185, ал.2изр. второ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Тези възражения касационният състав намира за неоснователни. Не е налице съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и посочване на законовите разпореди, които са нарушени, което да води до неизпълнение на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В издаденото наказателно постановление подробно е описаната установената в хода на административно-наказателното производство фактическа обстановка, като спор относно фактите не е имало. Посочени са конкретно приетите за нарушени разпоредби от Наредба №Н-18/2006 г., като начина на формулиране на съответния административно-наказателен състав е ясен и точен. Не се споделя твърдението на касатора, че не е посочено времето на извършване на нарушението, доколкото е посочено на коя дата е възникнало задължението на касатора да въведе служебно посочените в НП суми -13.2.2021г. което не означава, че следва да се посочи точния час до който е следвало същите да бъдат въведени. Посочените нарушени разпоредби, съответстват на приетите фактически установявания, като от описанието на нарушението недвусмислено следва извод какво деяние е осъществено. В този аспект неоснователно е твърдението на касатора, че след като не е посочена коя от 9те хипотези на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е нарушена е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, доколкото касаторът не е могъл да разбере административното обвинение.. В наказателното постановление ясно е посочено, че касаторът е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г. като по този начин е запълнен бланкетния състав на нормата по чл. 185, ал.2 от ЗДДС – касаещ нарушение на чл.118 или на подзаконов нормативен акт. По делото няма твърдения, че сумите, представляваща фактическа наличност, произтичат от неотчетени приходи от продажби, поради което това да е довело до неначисляване на данъци, а се касае за формално нарушение- не въвеждане служебно на сумите в началото на деня в ъ ФУ в размер на 165 лева. Това описание на нарушението е достатъчно конкретно, като невярно е становището, че чл. 118, ал.4 от ЗДДС съдържа 9 хипотези, и непосочването на коя от тях е нарушена е съществен процесуален пропуск. Нормата на чл.118, ал. 4 от ЗДДС посочва, правомощията на Министъра на финансите на издаде Наредба, с която да уреди посочените девет вида обществени отношения. Следователно посочването в НП на чл.118, ал. 4 от ЗДДС следва да се приеме като посочване на самата Наредба, като в НП е конкретизиран и самият текст от нея. Следва да се посочи, че в конкретния случай не е извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а за извършено нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се налагат санкциите посочени в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, т. е. налице е привилигирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. с ал. 1 от ЗДДС, както са приели административно-наказващият орган и въззивният съд Или в обобщение тази норма е бланкетна – предвижда административно наказание за нарушаване реда за отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред, препращайки към правила и норми, регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират дължимото поведение. За да се ангажира административно-наказателна отговорност е необходимо да се установи, че касаторът не е изпълнил задълженията си, предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на административното нарушение е попълнен с правилото на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/ред доп. ДВ бр. 18/2018 г. /, съгласно който текст извън случаите на продажби/ сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени " суми. В случая посоченото изискване от наредбата не е било изпълнено, което осъществява състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с ал.1. При безспорно установената фактическа обстановка и липсата на установени допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изводът на въззивният съд се явява правилен. Не се споделят от настоящата инстанция и възраженията, че невярното посочване на датата на съставяне на АУАН също се явява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на касатора. Както се посочи по- горе в становището на представителя на ВТОП, датата на АУАН за разлика от датата на извършване на нарушението не е от съществено значение, поради което допуснатата грешка може да се преодолее от АНО по пътя на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, както правилно е посочил и въззивния съд.. 3не може да бъде друг. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС при определяне на наказанието, като смята, че същото се явява справедливо с оглед всички установени обстоятелства и при правилно приложение на чл. 27 от ЗАНН за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Споделят се и доводите на ВТРС досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН поради което същите не следва да се приповтарят. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Цитирани разпоредби
31- чл. 118, ал. 4 ЗДДС
- чл. 185, ал. 1 ЗДДС
- чл. 185, ал. 2 ЗДДС
- чл. 185, ал. 2
- чл. 53, ал. 2 ЗАНН
- чл. 33, ал. 1
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 12 ЗАНН
- чл. 27 ЗАНН
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 42, т. 2 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 118, ал. 1 ЗДДС
- чл. 185 ЗДДС
- чл. 314 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 348, ал. 3 НПК
- чл. 118
- чл. 208
- чл. 212
- чл. 213
- чл. 221, ал. 2
- чл. 221, ал. 1
- чл. 313
- чл. 42
- чл. 57, ал. 1, т. 5
- чл. 63, ал. 1