Решение № 487 от 25.7.2019 г. на Районен съд - Никопол по дело № 487/2016 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.247 ОТ ГПК Пред НРС е постъпила молба от В.А.Д. •••, с която моли, да се измени постановеното по делото решение, в частта за разноските, т.к. е написана сумата от 260лв., за изготвяне на цифров модел за издаването на проекто скици, вместо сумата от 1 260лв., което е видно от представената по делото разписка, вкл. и от изписването на сумата с думи. В даденият от съда срок, ответниците по молбата не са изразили становище. Съдът, като се запозна с молбата, намира, че въпреки, че се иска изменение на решението в частта на разноските, то същата следва да се квалифицира, като такава за поправка на очевидна техническа грешка в издаденото Решение №46/24.04.2019г. по смисъла на чл.247, ал.1 от ГПК. По смисъла на цитираната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. Искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и може да се извърши по почин на съда, като съществува възможност и за провеждане на открито заседание, по преценка на съда. В мотивите към решението от 24.0 4.201 9 г. по съществото на спора е посочено принципното положение, че направените по делото разноски, следва да бъдат разпределени между страните, съобразно дела им. В настоящият случай съдът е посочил, че направените от ищцата М.П., •••, посочени в представената разписка, приложена на л.299 по делото подлежи на разпределяне по реда на чл.335 от ГПК, като съдът е посочил и размера на същите – 260лв. Видно от това доказателство, обаче, разходите са размер на 1 260лв. В случаят, допуснатата техническа грешка, в мотивите на решението, при цифровото изписване на сумата на разходите в полза на АГКК е довела до грешка в диспозитива на съдебнит акт, изразяваща се в неправилен цифров израз по отношение на разпределените между страните разноски по чл.355 от ГПК. Горното налага, на л.4 от решението, приложен на стр.326 по делото, в „5- я диспозитив от него, сумата от 47.53лв., да се чете „по 80.85лв.“, в 6-я диспозитив, сумата от 95.06лв., да се чете „по 161.38лв.“, в 7-я диспозитив, сумата от 142.59лв., да се чете „по 242.59лв.“, в 8-я диспозитив сумата от „237.65лв.“ да се чете“ 404.30лв.“ и в 9-я диспозитив, сумата от „285.18лв.“ да се чете „485.16лв.“ Предвид изложеното съдът намира, че молбата е редован, подадена от активно легитимираното за това лице и сдева да се уважи, като съдът поправи с решение на основание чл.247 от ГПК, костатираната очевидна фактическа грешка. Водим от горното, съдът