Решение № 84 от 25.6.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 327/2024 г.

Производството в първата инстанция по ЧНД № 714/2022год. по описа на Плевенския окръжен съд е било второ по ред. Образувано е, след като с Решение №50124/11.10.2022год. по НД №522/2022год. на ВКС на РБ, 3-то н.о., на основание чл.423 ал.1 от НПК е било възобновено ЧНД № №939/2020год. на ОС-Плевен и отменено постановеното по него, на основание чл.43а, т.2 НК, определение №260031/28.01.2020год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен. С Определение № 1487/16.10.2015год. по ЧНД № 2368/15год. по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 02.11.2015год., /приложено на л.31-32 от ЧНД № 939/2020год. по описа на Окръжен съд-Плевен/, на основание чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК, на осъдения В. Б. е определено едно общо най-тежко наказание между наложените му по НОХД № 2155/2015год. и НОХД № 2171/2015год., и двете по описа на Районен съд-Плевен, а именно „Пробация”, включващо следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от 3 години, с периодичност три пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 години и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК-„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 320 часа годишно за срок от 3 поредни години. Със същото определение е постановено осъденият Б. да изтърпи отделно наказанието „Пробация“ по НОХД № 35/2015г. на РС - Плевен със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години и 6 месеца, с периодичност 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години и 6 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 200 часа годишно, за срок от 2 поредни години, като на основание чл.25, ал.2 от НК, от това наказание е приспаднато фактически изтърпяното наказание „Пробация“ в размер на 8 месеца и 20 дни. От приложената по делото справка за съдимост е установено, че осъденият Б. е изтърпял това наказание на 08.09.2017 година. Със същото определение е постановено осъденият В. В. Б. да изтърпи отделно и наложеното му по НОХД № 2030/2015г. по описа на РС - Плевен наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 3 години с периодичност 3 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 3 години; „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 300 часа годишно, за срок от 2 календарни години.От справката за съдимост е установено, че това наказание осъденият е изтърпял на 11.09.2020 година. След изтърпяване на това наказание е започнало и изпълнение на наказанието „Пробация“ по ЧНД 2368/2015 година, по описа на Районен съд – Плевен. С протокол № 2706/14.09.2020год. осъденият В. Б. е бил запознат с правата и задълженията си по време на изпълнение на наложеното му общо най-тежко наказание „Пробация“ по ЧНД № 2368/15год. на РС-гр.Плевен с начало на наказанието 14.09.2020год. От приложения по делото график за регистрация /на л.15 и л.16 от ЧНД № 939/2020 година, по описа на Окръжен съд – Плевен/, е установено, че осъденият от началото на изтърпяване на наказанието 14.09.2020год. до 06.11.2020г. включително, е изпълнявал определената му пробационна мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес“. От 09.11.2020год. до 16.11.2020год. Б. не е изпълнявал пробационната мярка, тъй като представил медицински документи.За периода от 18.11.2020год. до 27.11.2020год., осъденият изпълнявал пробационната мярка, като полагал регистрация по график.Последният положен подпис за регистрация е от 27.11.2020год. От 30.11.2020год. осъденият В. Б. преустановил изпълнението на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“, както и на другите две наложени пробационни мерки.Видно от приложения на л.24 от ЧНД №939/2020 година, по описа на Окръжен съд – Плевен констативен протокол № 390/01.12.2020год. и приложения по делото график за регистрация, е установено, че осъденият Б. не е изпълнил наложената му пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на дата 30.11.2020год. Видно от приложения на л.26 от ЧНД №939/2020 година, по описа на Окръжен съд - Плевен констативен протокол № 396/03.12.2020год. и приложения по делото график за регистрация, осъденият Б. не е изпълнил наложената му пробационната марка по чл.42а ал.2 т.1 от НК /„задължителна регистрация по настоящ адрес/ и на дата 02.12.2020год. От приложения по делото график за провеждане на срещи /на л.9 и л.10 от ЧНД №939/2020 година, по описа на Окръжен съд- Плевен/, е видно, че наложената пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ е изпълнявана за времето от 14.09.2020год. до 26.10.2020год., като са проведени общо четири срещи. На определената среща с пробационен служител на 04.11.2020год. осъденият Б. не се е явил, като се е обадил по телефона, че е болен и тогава му е била определена среща с пробационен служител на 30.11.2020год. и на 02.12.2020год. На определените две дати за срещи с пробационен служител осъденият не се е явил и не е посочил причина за това. От приложената по делото отчетната карта за изпълнение на наложената пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ /на л.17 и л.18 от ЧНД №939/2020 година, по описа на Окръжен съд- Плевен/, е видно, че няма отработени часове.От приложения на л.29 от ЧНД №939/2020 година, по описа на Окръжен съд - Плевен констативен протокол № 379/23.11.2020год., е установено, че осъденият В. Б. не е спазил графика за изпълнение на наложената пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.6 от НК на дати: 02, 03, 04, 05, 06, 09 и 10.11.2020год.С изключение за неизпълнението на датите 09 и 10.11.2020год., осъденият не е представил в пробационната служба доказателства, установяващи уважителна причина за неизпълнението на тази пробационна мярка. От приложените справки от РДВР-Плевен/ л.85 от ЧНД №939/2020г. на ОС- Плевен и л.33 и л.34 от ЧНД № 714/2022год. на ОС-Плевен/, е установено, че осъденият Б. е напуснал пределите на Република България на 30.11.2020год. през ГКПП Видин „Дунав мост“. На 03.12.2020год. била извършена проверка от мл. Инспектор в ОСИН Плевен, РСИН Плевен, Звено гр.Плевен на адреса на осъдения В. Б., за което била изготвена докладна записка /л.25 от ЧНД №939/2020г. на ОС– Плевен/.От съдържанието й е установено, че при посещението на адреса на осъдения Б. в с.Буковлък, същият не бил открит, било разговаряна с майка му, която посочила, че синът й се намира в гр.София. Видно от докладната записка на служител при Първо РУ-МВР Плевен /л.37 от ЧНД №939/2020г. на ОС-Плевен/, на 09.12.2020год. адресът на осъдения в с.Буковлък бил посетен и било установено, че Б. не се намира там.Според информацията в този документ била извършена проверка в информационните масиви на МВР, при която е установено, че Б. е напуснал страната на 30.11.2020год., през ГКПП Видин „Дунав мост“ с лек автомобил. На 15.12.2020год. Антония Францова- инспектор VІІ-ма степен в РСИН- Плевен, звено Плевен при ОСИН Плевен, изготвила предложение до Председателя на Пробационен съвет гр.Плевен за замяна на основание чл.43а т.2 от НК на наложеното на осъдения В. Б. наказание „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“ /л.л.38-43 от ЧНД №939/2020г. на ОС-Плевен/. Видно от приложения на л.л.44-51 от ЧНД №939/2020 година по описа на Окръжен съд – Плевен протокол № 10/16.12.2020год., на 16.12.2020год. било проведено редовно заседание на Пробационен съвет в район на действие на Районен съд- Плевен, на което било прието предложението за замяна на основание чл.43а т.2 от НК на наложеното на В. В. Б. наказание „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“.На същата дата председателят на Пробационнен съвет гр.Плевен изготвил предложение до Окръжен съд-гр.Плевен на основание чл.43а т.2 от НК да бъде заменена неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ в размер на 2 години, 8 месеца и 28 дни с наказание „лишаване от свобода“. С Определение №260031/28.01.2020г. по ЧНД №939/2020 година по описа на Окръжен съд– Плевен предложението на Председателя на Пробационния съвет било уважено, като на основание чл.43а т.2 от НПК било заменено неизтърпяната част на наложеното общо наказание „Пробация“ на осъдения Б. по ЧНД № 2368/2025год. по описа на РС-Плевен в размер на 2 години, 8 месеца и 28 дни с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, 4 месеца и 14 дни, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Определението влязло в сила на 05.02.2021год. От приложената на л.28 от ЧНД № 714/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен справка изх.№ 4463/18.10.2022год. от Затвора гр.Плевен е установено, че след влизане в сила на този съдебен акт е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода с начало 12.03.2022год., което е търпяно до 13.10.2022год., когато осъденият е бил освободен от затвора, след възобновяване на делото с Решение № 50124/11.10.2022год. по НД №522/2022год. на ВКС.От наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година, 4 месеца и 14 дни осъденият е изтърпял седем месеца и четири дни. След възобновяване на ЧНД№939/20г. на основание чл.423 ал.1 от НПК с цитираното по-горе решение на ВКС по н.д.№522/2022г. по описа на ВКС и отменено с него постановеното определение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен, след което е образувано производството по ЧНД№714/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, по което е постановено определението, предмет на проверка по настоящото въззивно производство. Гореописаните фактически положения правилно са приети за установени от първоинстанционният съд и същите се споделят изцяло от настоящия въззивен състав.Въз основа на тях окръжният съд е направил законосъобразен извод, че на 30.11.2020год., осъденият В. Б. самоволно и без основателна причина е преустановил изпълнението на наложеното му наказание „Пробация“ с определените пробационни мерки, като е напуснал адреса си и страната.По този начин същият е демонстрирал явен отказ да изпълнява наложеното му наказание, като е бил наясно с последиците от това. Доводите във въззивните жалби на защитата, че са били налице уважителни причини от здравословен характер за неизпълнение на наказанието се явяват неоснователни и дискредитирани от приложените по делото писмени доказателства.Представените пред окръжния съд документи Природен лечебен център „БАЛАНС“, гр.Шверин, Германия с преводи на български език сочат, че Б. се е разболял от коронавирусна инфекция на 04.12.2020год., а изпълнението на наложените пробационни мерки е преустановил самоволно още на 30.11.2020год., когато е напуснал адреса си и територията на страната.Тези му действия са били извършени с ясното съзнание, че съгласно изготвения график за регистрация, с който е бил запознат, е следвало да се яви за полагане на подписи на 30.11.2020год. и на 02.12.2020год., както и че съгласно графика за провеждане на срещи е следвало да се яви за провеждане на периодични срещи с пробационен служител на същите две дати. Към момента на преустановяване на изпълнението на наказанието „Пробация“ от осъдения, не са били налице уважителни причини нито от личен, нито от здравословен характер. Неоснователни са доводите във въззивните жалби на защитата, с които се настоява, че въпреки наложеното му наказание „пробация", осъденият Б. не е бил лишен от правото на свободно придвижване, включително и от правото да пътува до страни от ЕС.С оглед изготвения график за изпълнение на пробационните мерки, с който осъденият е бил запознат, правото му на свободно придвижване очевидно не е абсолютно и същото е следвало да бъде съобразено с изтърпяването на наказанието.Предприетото от осъдения пътуване в чужбина на дата 30.11.2020г., когато е трябвало да се яви в пробационната служба показва, че същият се е отклонил самоволно от изтърпяване на наложеното наказание.Осъденият не е уведомил пробационната служба за основателни причини за неявяването си, за възникнало впоследствие заболяване, не е представил и документи удостоверяващи това, въпреки че е бил наясно със задължението си да го стори.Този извод не се разколебава и от факта, че на 04.12.2020год. се е разболял от коронавирусна инфекция, докато е бил в Германия и е напълно ирелевантен при преценка на основанията по чл.43а т.2 от НК. По изложените съображения въззивният съд намира за законосъобразни и правилни изводите на първия съд, с които е приел, че са налице предпоставките на чл. 43а т.2 от НК, тъй като осъденият Б. без уважителни причини е преустановил изпълнението на пробационните мерки, включени в наложеното му наказание „Пробация“.Правилно и в съответствие със закона първият съд е заменил неизтърпяната част от наложеното му по ЧНД № 2368/2015год. на РС-Плевен наказание „Пробация“ в размер на две години, осем месеца и двадесет и осем дни с наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, четири месеца и четиринадесет дни, при първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.От така определеното наказание лишаване от свобода законосъобразно е приспаднато изтърпяното до момента наказание в размер на седем месеца и четири дни по ЧНД № 939/2020год. по описа на Окръжен съд- Плевен, преди възобновяването му. Неоснователни са доводите във въззивните жалби на защитата, че давността за изпълнение на наложеното наказание пробация на осъдения по чл.82 ал.1 т.5 от НК е изтекла на 02.11.2017год., а абсолютната давност по чл.82 ал.4 вр. с ал.1 т.5 от НК на 03.11.2018год., т.е. още преди фактическото привеждане в изпълнение на това наказание, което препятства и замяната на неизтърпяната му част с лишаване от свобода. Неоснователни са и аргументите в жалбата на адв.М. според които за извършените престъпления, чиито наказания са били кумулирани през 2015год., към 2020год. е настъпила и реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК. Давностният срок за изпълнение на наказанието пробация, според разпоредбата на чл.82 ал.1 т.5 от НК, е две години, а абсолютният давностен срок за изпълнение на наказанието съгласно чл.82 ал.4 вр. с ал.1 т.5 от НК, е три години. В настоящия случай, към 14.09.2020год., когато е било приведено в изпълнение наказанието „Пробация“ по ЧНД 2368/2015г. на РС-Плевен, не е изтекъл нито двугодишния давностен срок за изпълнение на наказанието, нито абсолютния тригодишен давностен срок, тъй като преди привеждане в изпълнение на това наказание, Б. е изтърпявал наложени му наказания „Пробация“ по НОХД № 35/2015год. по описа на РС-Плевен /изтърпяно на 08.09.2017год./ и по НОХД№2030/2015год. по описа на РС-Плевен /изтърпяно на 11.09.2020год./, за които е било постановено да се изтърпят отделно. Тези наказания са изтърпени преди привеждане в изпълнение на наложеното наказание „Пробация“ по ЧНД 2368/2015г. на РС-Плевен, поради което по време на изтърпяване на същите не е текла изпълнителска давност по чл.82 от НК и това е така, защото привеждането в изпълнение на това наказание е било обективно невъзможно, преди да бъдат изтърпени другите две наказания „пробация“ от осъдения, наложени му с горецитираните съдебни актове. В конкретният случай, според настоящият състав, двугодишният давностен срок по чл.82 ал.1 т.5 от НК за изпълнение на наложеното наказание „Пробация“ по ЧНД 2368/2015г. на РС-Плевен е започнал да тече на 11.09.2020год., когато осъденият Б. е изтърпял наложеното му наказание „Пробация“ по НОХД № 2030/2015год. по описа на РС-Плевен и не е изтекъл към 14.09.2020год., когато е приведено в изпълнение.Действително определението, с което е наложено наказанието „Пробация“ е влязло в законна сила на 02.11.2015г. и съгласно разпоредбата на чл.82 ал.2 от НК, давността започва да тече от тази дата.В конкретния случай не е налице неоправдано бездействие от страна на компетентните държавни органи за привеждане в изпълнение на „изчакващото“ наказание „пробация“, а изпълнението му е било обективно невъзможно, с оглед изпълнението на приведена в изпълнение преди това друга присъда.Ето защо давност за изпълнението на наказанието не може да тече в този период и в подкрепа на този извод е и ТР № 3 от 01.12.2017 г. по т.д. № 3/2017 г., ОСНК на ВКС, на което се е позовал и първоинстанционният съд, според което по отношение на подлежащо на изпълнение наказание пробация не тече давностен срок по чл.82 от НК, в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл.229 ал.3 от ЗИНЗС, а съгласно т.2 от същото тълкувателно решение, на замяна при условията на чл.43а т.1 и т.2 от НК подлежи остатъкът от пробационните мерки, чието изпълнение е било преустановено на основание чл.28 ал.3 от ЗИНЗС, в случай, че не е изтекъл срокът по чл.82 ал.4 вр. с ал.1 т.5 от НК, изчислен без периода от време, през което осъденият е търпял ефективно наказание лишаване от свобода или по отношение на него е била прилагана мярка.Независимо от обстоятелството, че в настоящия случай не се касае за периоди, в които са изпълнявани мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ или ефективно наказание „лишаване от свобода“, с оглед на това, че изпълнението на наложеното наказание пробация по ЧНД 2368/2015г. на РС-Плевен е било обективно невъзможно преди изпълнението на други две наказания пробация, според настоящият съдебен състав дадените указания в цитираното по-горе тълкувателно решение са приложими и в процесния казус. С оглед на изложеното апелативният съд прие доводите на защитата за изтекла изпълнителска давност преди привеждане в изпълнение на наложеното на осъдения Б. наказание „Пробация“ по ЧНД№2368/2015г. на РС- Плевен, за неоснователни.В тази връзка лишени от основание са и доводите във въззивната жалба на адв.М., че към 2020год. са настъпили и основанията на чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК, тъй като срокът за реабилитация започва да тече от изтърпяване на наказанието. От друга страна въззивният съд намира, че към настоящия момент е изтекъл давностният срок за изпълнение на наказанието „Пробация“ наложено по ЧНД № 2368/2015г. на РС-Плевен.Както се посочи и по-горе в съдебния акт това наказание е било приведено в изпълнение на 14.09.2020г. като по време на изпълнението му не тече давностен срок по чл.82 от НК.На 16.12.2020г. на основание чл.228 ал.1 от ЗИНЗС е било преустановено изпълнението на пробационните мерки и от тази дата е започнал да тече давностният срок за изпълнение на наказанието. През този период давността за изпълнение на наказанието по чл.82 ал.1 т.5 от НК е била многократно прекъсвана на основание чл.82 ал.3 от НК, с оглед предприети действия на съда и органите по изпълнение на наказанието във връзка с процедурата по чл.43а т.2 от НК.Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК независимо от спиране или прекъсване на давността наложеното наказание не се изпълнява ако е изминал период от време равен на три години.От 16.12.2020г. до настоящият момент са изтекли четири години и шест месеца.От този срок, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, следва да се приспадне периода от време от 12.03.2022год. до 13.10.2022год., в размер на седем месеца и четири дни, през който осъденият В. Б. е изтърпявал фактически наложено му наказание „лишаване от свобода“ по ЧНД № 939/2020г. на ОС-Плевен, през който период давностният срок за изпълнение на наказанието не тече.От изложеното по-горе е видно, че към настоящия момент е изминал период от време повече от три години, а именно 3 години и 11 месеца по отношение на наложеното на осъдения наказание „Пробация“ по ЧНД № 2368/2015год. на РС-Плевен и е изтекъл абсолютният давностен срок за изпълнение на това наказание по чл.82 ал.4 вр. с ал.1 т.5 от НК. С оглед на изложеното основателно се явява възражението на адв.М. при съдебните прения пред въззивния съд, че е изтекъл абсолютният давностен срок за изпълнение на наложеното наказание „Пробация“ на осъдения Б.. Това налага въззивният съд да упражни правомощията си по чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК като определението на Плевенския окръжен съд, постановено по ЧНД№714/2022г. по описа на съда следва да се отмени и да се прекрати наказателното производство по делото, поради изтекъл абсолютен давностен срок за изпълнение на наказанието. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК Великотърновският апелативен съд