Решение № 2041 от 28.5.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1195/2023 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по жалба на И. К. П., с адрес •••, чрез адв. Г. срещу полицейско разпореждане, обективирано в протокол от 07.12.2023 г., издаден от младши полицейски инспектор Б. Г. Б. при Районно управление – гр. Пазарджик, в частта в която на основание чл. 64 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя разпоредено да не посещава ДГ”Дъга” гр. Пазарджик без покана на длъжностно лице от управата на градината.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт поради неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендира разноски.

Ответната страна младши полицейски инспектор Б. Г. Б. при Районно управление – гр. Пазарджик се явява лично и оспорва жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е в преклузивния 14 дневен срок за обжалване от процесуално легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административен съд Пазарджик, като се запозна с приложените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е полицейско разпореждане от 07.12.2023 г., издаден от младши полицейски инспектор Б. Г. Б. при Районно управление – гр. Пазарджик.

Със същото, младши полицейски инспектор Б. Г. Б. при Районно управление – гр. Пазарджик на посочено правно основание чл. 64 от ЗМВР е разпоредил на жалбоподателя следното: 1. Да не посещава ЦДГ “Дъга” Пазарджик, ул. “Патриарх Евтимий” без покана на длъжностно лице от управата на градината и да не прекъсва учебния процес без основателна причина.

По делото е приложена докладна записка от мл. Полицейски инспектор Б. рег.№ 1818р-31322/13.12.2023 г., видно от която на 07.12.23, около 10.30 ч. бил уведомен от директор на ДГ “Дъга” Пазарджик за възникнал скандал между нея и И. К. П. от гр. Пазарджик. А. помолила за вземане на отношение и недопускане на П. р-на на детската градина. На същия бил съставен протокола за полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР.

Приложени са материали от гр. д.4465/23 г. по описа на РС Пазарджик, видно от които на Р. Г.- бивша съпруга на П., по- късно на 07.12.2023 г. е издадена заповед за незабавна защита № 46/07.12.23 г. Със същата, било забранено на жалбоподателя да приближава жилището и местоработата на Г. в срок до издаване от съда на заповед за защита или отказ за издаване на такава.

Съдът в последното съдебно заседание е констатирал, че жалбоподателят е бил ненадлежно представляван от младши адвокат Г., което е в разрез с разпоредбата на чл. 20 ал.6 от ЗА. С молба вх. № 4208/10.05.24 г., жалбоподателят изрично е потвърдил всички процесуални действия, извършени от А. Г. и е представил подписани изходящите от него писмените доказателства.С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят сам е осъществил защитата си по делото.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 - ал. 7 от ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл. 65, ал. 1 - ал. 3 от ЗМВР.

В чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

Съгласно чл. 64 ал.5 от ЗМВР, разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат, и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР.

В чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред – чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля – чл. 65, ал. 3 от ЗМВР.

Прегледът на нормативната уредба, сочи, че разпорежданията по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР, в т. ч. и тези по чл. 61 от ЗМВР. Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Разпореждането е необходимо да съдържа фактическите обстоятелства, които изискват издаването му и правните разпоредби, на които се основава. По своето правно естество разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. За разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на протокола за предупреждение е лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е насочено към предотвратяване на правонарушения от лицето, като се уведомява за отговорността, която следва да понесе и неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение. Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл. 61, ал. 1 ЗМВР. С протокола за предупреждение не се създават права и задължения за адресата и не е необходимо да съдържа други правни основания за издаването му, освен текста на чл. 65 от ЗМВР. Достатъчно е конкретните фактически обстоятелства да сочат, че са налице предпоставки лицето да извърши престъпление или нарушение на обществения ред, за да бъде предупредено по реда и на основание чл. 65, ал. 1 - ал. 3 от ЗМВР. Несъобразяването на адресата с отправеното предупреждение не е скрепено със самостоятелна санкция, различна от тази, предвидена за съответното правонарушение.

В обсъждания случай и предвид задължителните указания дадени с Определение № 4909818.04.24 г. по адм. д. 3614/24 г. по по описа на ВАС, следва да се приеме, че в протоколът от 07.12.23 г. е обективирано полицейско разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, а не предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

Както се посочи по-горе, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В ал. 5 на чл. 64 са посочени реквизитите на разпореждането, като от нормата е видно, че мотивите са елемент от определеното задължително съдържание на разпореждането по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

В настоящия случай, липсват конкретни фактически основания за издаване на акта по чл. 64 от ЗМВР, които да обосновават изпълнение на възложени функции по ЗМВР. Липсата на фактически основания препятства проверката от страна на съда дали с разпореждането се упражнява възложена функция по ЗМВР.

Въведените с разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР изисквания към съдържанието на издадено в писмена форма разпореждане на полицейския орган не са произволно установени, като целта на закона е те, изпълнени в своята съвкупност, да гарантират законосъобразността на административния акт, включително да не бъде нарушавано правото на защита на неговия адресат. Неизпълнението на изискването за мотивиране на акта определя формалната незаконосъобразност на полицейското разпореждане, която съгласно чл. 146, т. 2 от АПК е основание за неговата отмяна. Действително, мотивите за издаване на административния акт може да се съдържат в преписката по издаването му(ТР № 16/1975 г. на ОСГК), но липсва препращане към преписката. Вярно е, че в случая има и Докладна записка, но повече от очевидно е от съдържанието й, че тя е изготвена след издаване на разпореждането и няма как да обоснове мотивите за издаването му. В последната е посочено за наличие на данни за възникнал скандал между директор на ДГ”Дъга” и жалбоподателя, но липсват данни за каквато и да било проверка извършена от полицейския служител за достоверността на тези данни. В противоречие с чл. 35 от АПК административният орган, преди да издаде разпореждането си, не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая- дори не е снел обяснения от лицата, участвали в скандала. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с издаването на административния акт при неизясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, безспорно е съществено, тъй като, ако не е допуснато, несъмнено би могло да доведе и до друго разрешение на поставения пред органа въпрос.

В оспореното разпореждане липсват каквито и да било съображения от фактическа и правна страна за изпълнението на кои техни функции е необходимо издаването на процесното разпореждане.

Следва да се посочи, че задължителна част от съдържанието на полицейското разпореждане в чл. 64 ал.5 т.5 пр. последно от ЗМВР е срокът на изпълнението. И това е така, доколкото с разпореждането се създават определени задължения за адресата му, които няма как да бъдат осъществени безсрочно, тъй като нуждата за изпълнение на възложените на органите на МВР функции в един момент ще отпадне, след като тези функции бъдат осъществени. Прави впечатление, че в оспореното разпореждане липсва срок и ако се следва буквално съдържанието му, достъпът на жалбоподателя до детската градина без покана на длъжностно лице е ограничен за неопределен период във време. Издадената заповед за незабавна защита е в един последващ момент, макар и на същата дата и няма връзка с издаденото полицейско разпореждане.

По изложените съображения жалбата, с която се оспорва полицейско разпореждане от 07.12.2023 г., издаден от младши полицейски инспектор Б. Г. Б. при Районно управление – гр. Пазарджик, в частта в която на основание чл. 64 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя разпоредено да не посещава ДГ”Дъга” гр. Пазарджик без покана на длъжностно лице от управата на градината. се явява основателна, поради което то ще следва да се отмени.

Оспорващата страна претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, включващ разноските за процесуално представител от един адвокат в размер на 1000 лв. и 25 лв. държавна такса. Както се посочи по- горе, П. е ненадлежно представляван от младши адвокат, който съгласно чл. 20 ал.6 от ЗА не разполага с процесуалните права да участва по делата които разглежда Административен съд като първа инстанция и разноски не му се дължат. Съдът констатира, че държавната такса, която е дължима и внесена по делото е 10 лв. и същата следва да бъде присъдена на жалбоподателя.

Водим от изложеното и на основание чл. 171, ал. 2, във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,