Решение № 536 от 31.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 790/2025 г.

Апелативен съд31.10.2025 г.докладчик Христо Лазаров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1101 от 23.07.2025г. постановено по т.д. № 20251100901349 по описа на Софийски градски съд за 2025г., т.о., VI - 1 състав, с което е оставена без уважение жалбата от „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, ЕИК 130175896, срещу отказ № 20250627145855/01.07.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, Търговски регистър - да впише промени по партидата на дружеството И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ отказ № 20250627145855/01.07.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, Търговски регистър - да впише промени по партидата на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, ЕИК 130175896. УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация при АВ – Търговски регистър да впише по партидата на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, ЕИК 130175896, заявени за вписване промени по заявление вх. № 20250627145855. Препис от решението да се изпрати на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД и Търговския регистър за сведение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по въззивна жалба от „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, ЕИК 130175896, чрез адв. Я. срещу решение № 1101 от 23.07.2025г. постановено по т.д. № 20251100901349 по описа на Софийски градски съд за 2025г., т.о., VI - 1 състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20250627145855/01.07.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, Търговски регистър - да впише промени по партидата на дружеството. Въззивникът/заявителят - „Национален център за териториално развитие“ ЕАД счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, че промяната на капитала не е извършена по реда на чл. 149, ал. 1, изр. първо от ТЗ, а е по чл. 149, ал. 1, изр. второ вр. с чл. 203 от ТЗ. Намаляването на капитала било под условие и проявявало действие само ако бъде извършено увеличение на капитала до увеличения размер. Капиталът на акционерното дружество бил увеличен от 671 756 лева на 3 489 519 лева, чрез издаване на 2 817 763 нови поименни акции на стойност един лев всяка и извършена непарична вноска в капитала на два недвижими имота частна държавна собственост. След увеличението е извършено намаление на капитала от 3 489 519 на 1 937 177 лева, чрез обезсилване на 1 552 342 акции на стойност един лев всяка и поради изваждане от капитала на дружеството на един недвижим имот частна държавна собственост, с балансова стойност 1 552 342 лева. Във връзка с тези промени бил прието решение за изменение на чл. 9 от устава на дружеството, като неговият капитал вече бил в размер на 1 937 177 лева. Било извършено номинално, а не ефективно намаляване на капитала на дружеството, който представлявал правнотехнически способ за саниране на дружественото предприятие при отрицателен негов баланс, за привеждане в съответствие на вписания в ТР капитал със стойността на чистите активи. Законодателят с нормата на чл. 203, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ бил предвидил т.нар. несъщинско „намаляване на капитала“, осъществяващо се само като математически. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отмени процесния отказ, и да разпореди вписване на заявените обстоятелства. Препис от въззивната жалба е връчен на Агенцията по вписванията, която е подала в срок писмен отговор, чрез главен юрисконсулт К.. Излага подробни доводи, че разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ТЗ не предвиждала способ за намаляване на капитала чрез обезсилване на акции. Законът не предвиждал способ за намаляване и обезсилване на акции поради изваждане на имущество, в какъвто смисъл е решението на Държавата, обективирано в протокола от 29.04.2025г. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 лева. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Министерски съвет на Република България е приел решение от 15.01.2025г., с което е обявен за публична държавна собственост, имот намиращ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „Алабин“ № 16-20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.57.1.8 по кадастралните регистри на гр. София, етаж 5, със застроена площ 643 кв.м., заедно с прилежащите 9, 069 на сто идеални части от общите части на сградата. Със същото решение са обявени за частна държавна собственост ½ идеална част от имот намиращ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „Алабин“ № 16-20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.57.1.4 по кадастралните регистри на гр. София, със застроена площ 1116, 80 кв.м., заедно с прилежащите 14, 964 на сто идеални части от общите части на сградата и ½ идеална част от имот намиращ се в гр. София, район „Триадица“, ул. „Алабин“ № 16-20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.57.1.5 по кадастралните регистри на гр. София, със застроена площ 1554, 32 кв.м., заедно с прилежащите 20, 828 на сто идеални части от общите части на сградата. Със същото решение е прието и увеличаване и намаляване на капитала на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД. С протоколно решение № ТЗ- 27/29.04.2025 г. от министъра на МРРБ, в качеството си на представител на Държавата, като едноличен собственик на капитала на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД е взел решение по реда на чл. 203 от ТЗ, за увеличаване на капитала на дружеството от 671 756 лева на 3 489 519 лева чрез издаване на 2 817 763 нови поименни акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лева всяка една и с обща номинална стойност от 2 817 763 лева, които се записват изцяло от едноличния собственик на капитала – държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство. Срещу общия брой новозаписани акции едноличният собственик на капитала извършва непарична вноска върху конкретно посочени недвижими имоти. С това решение е взето и решение за намаляване на капитала на дружеството от 3 489 519 лева на 1 937 177 лева чрез обезсилване на 1 552 342 поименни акции с номинална стойност от 1 лев всяка една и с обща номинална стойност 1 552 342 лева, като намалението се извършва поради изваждане от капитала на дружеството на имущество с балансова стойност от 1 552 342 лева. Със заявлението са представнени всички изискуеми документи във връзка със заявените за вписване обстоятелства: решение на Министерски съвет на Република България от 15.01.2025г. за увеличаване и намаляване на капитала; протоколно решение № ТЗ-27/29.04.2025г. на министъра на МРРБ; декларация по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, изменение на устава на „Национален център за териториално развитие“ ЕАД; скици и схеми на апортираните имоти; декларация по чл. 73, ал. 1 ТЗ от министъра на МРРБ и заключения за пазарните стойности на новоапортираните имоти. За да постанови обжалвания отказ и да откаже вписване на заявените промени по реда на чл. 203 ТЗ за едновременно увеличение и намаление на капитала длъжностното лице по регистрация е приело, че приложените документи не установяват съществуването на заявените обстоятелства и спазването на законовите разпоредби на чл. 199 ТЗ и чл. 203 ТЗ. За да остави без уважение жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че при съобразяване чл. 149, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1 ТЗ, не били осъществени уредените в чл. 149, ал. 3 ТЗ способи за намаляване на капитала. Цитираната разпоредба предвиждала, че намаляването може да се извърши чрез: намаляване на стойността на дела в капитала; връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник и освобождаване от задължение за внасяне неизплатена част от дела на капитала. Взетото решение от едноличния собственик на капитала било за намаляване на капитала чрез обезсилване на акции поради изваждане от капитала на дружеството на имущество. Законът обаче не предвиждал като способ за намаляване обезсилване на акции поради изваждане на имущество, в какъвто смисъл е взетото решение, обективирано в протокола от 29.04.2025 г. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че не били осъществени уредените в чл. 149, ал. 3 ТЗ способи за намаляване на капитала. Тази разпоредба е приложима за намаляване на капитала на дружество с ограничена отговорност. Приложимата разпоредба за начините на намаляване на капитала на акционерно дружество/АД/ е чл. 200 ТЗ: 1. С намаляване на номиналната стойност на акциите и 2. чрез обезсилване на акции. В решение № 21 от 12.03.2014г. на ВКС по т.д. 2278/2013г., ІІ т.о. е прието, че: „Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ТЗ урежда специфичната възможност по решение на ОСА на акционерите в АД /аргумент от чл. 192, ал. 2 и чл. 199, ал. 1 ТЗ/ да се извършва едновременно увеличаване и намаляване на капитала на дружеството, като способ за привеждане на вписания в ТР капитал в съответствие със стойността на чистите активи на дружеството. Става въпрос за номинално, а не ефективно намаляване на капитала, с цел избягване ситуацията, която би наложила бъдещите приходи от дейността на дружеството да отиват за покриване загубите формирани от разликата в по-високата стойност на капитала спрямо нетното имущество на търговеца, като по този начин се осигури възможността за изплащане на дивиденти, доколкото последното е допустимо само ако стойността на имуществото надхвърля тази на капитала. В същото време едновременно с номиналното намаляване се извършва ефективно увеличаване на капитала чрез привличането на нов акционер, който поема това увеличение като придобива възмездно - чрез парична или непарична вноска новите акции, с чиято стойност става това. Изричното изискване на закона е в този случай увеличението на капитала да е предпоставка за допускане на намаляването, за което органът по вписването следи служебно при допускане на вписването в търговския регистър с едно решение на двете обстоятелства. От изложеното следва, че посредством решенията на ОСА по чл. 203 ТЗ се гарантират, както правата на кредиторите на дружеството, доколкото капиталът служи и за обезпечение на техните вземания, така и интересите на дружеството и на неговите акционери, с оглед възможността на последните да получават дивиденти. Ето защо, този способ е уреден от законодателя независимо и паралелно, наред с другите способи за самостоятелно намаляване /чл. 199 - 201 ТЗ/, съответно увеличаване на капитала/чл. 192 - 194 ТЗ/“. В този смисъл е и правната доктрина К.. Н., Търговски дружества, ИК „Труд и право“, София 2021г., стр. 752. Настоящия съдебен състав споделя това разрешение от практиката на ВКС и правната доктрина, която следва да намери приложение и в процесната хипотеза. Няма пречка едновременното увеличаване и намаляване на капитала, да се осъществи, чрез апортиране на нови движими имоти и съобразно тяхната стойност да се издадат нови акции, като едновременно с това се намали капитала, чрез обезсилване на вече издадените акции, поради изваждане от капитала на предходно апортиран недвижим имот. В случая, увеличаването на капитала е извършено чрез непарична вноска от едноличния собственик на капитала по реда на чл. 193 вр. с чл. 203, ал. 1 от ТЗ, чрез апортиране на ½ идеални части на два недвижими имоти, които са обявени за частна държавна собственост и с издаване на нови акции съобразно тяхната стойност. Намаляването на капитала е извършено, чрез изваждане на недвижим имот от същия този увеличен капитал, който е обявен за публична държавна собственост и чрез обезсилване на акции в размер на неговата стойност. В тази хипотеза, целта на намаляването на капитала е изваждането на недвижим имот, а обезсилването на акции представлява начинът, по който ще се извърши, съгласно чл. 199, ал. 1 вр. с ал. 3 и чл. 203, ал. 1 от ТЗ. Неоснователно е искането на Агенция по вписванията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Глава четиридесет и девета ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителя/Определение № 60340/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1250/21г. на I т.о., определение № 60341/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1603/21г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1292/21г. на I т.о., определение № 60380/27.10.2021г. по ч.т.д. № 1267/21г. на II т.о., определение № 60398/05.11.2021г. по ч.т.д. № 1384/21 г. на II т.о., определение № 31/01.02.2022г. по ч.т.д. № 2436/21 г. на I т.о., определение № 60848/21.12.2021г. по ч.т.д. № 2112/21г. на II т.о., определение № 60407/19.11.2021г. по ч.т.д. № 2250/21г. на I т.о., определение № 6048/20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/21г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022г. по ч.т.д. № 2742/2021г. на II т. о., определение № 157/11.04.2022г. по ч.т.д. № 585/2022г. на II т. о. и много други/. Така мотивиран, Софийският апелативен съд

Цитирани разпоредби

22