Решение № 124 от 9.1.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7180/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. В. Т. срещу наказателно постановление /НП/ № 47, издадено на 28.04.2022 г. от началник на 09 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който моли за неговата отмяна, а алтернативно – за замяна на наложеното наказание с по-леко такова. Оспорват се всички фактически констатации, съдържащи се в атакуваното НП. Твърди се, че вещите – обект на процесното престъпно посегателство, не са били отнемани от владението на трето лице – мобилният апарат бил придобит по силата на продажбено правоотношение, страна по което било лице, което имало нужда от финансови средства и поради това му се наложило да продаде собствения си телефон. Жалбоподателят сочи, че няма отношение към действията по отнемане на движимите вещи, не познава действителния собственик на телефона и никога не е посещавал инкриминираното място, нито е запознат с неговата локация. В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от валидно упълномощения си процесуален представител – юрк. а, която пледира за потвърждаване на НП. Представя писмени бележки, в които е изразено становище за законосъобразно проведено административнонаказателно производство, безспорна установеност авторството на деянието и наказание, съответстващо с разпоредбите на закона. Претендира присъждане на възнаграждение за представителство от юрисконсулт по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. Настоящото дело е образувано по реда на чл. 424, ал. 5 от НК, след като с постановление от 18.04.2022 г. на прокурор от СРП е прекратено наказателно производство по ДП № хх ЗМК 1243/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. хх/2021 г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. След запознаване със събраните материали, в хода на досъдебното производство наблюдаващият прокурор е преквалифицирал деянието като такова по чл. 194, ал. 3 от НК и е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 218б от НК, поради което е постановил производството да бъде прекратено, а преписката да бъде изпратена на компетентния контролен орган с оглед налагане на административно наказание „глоба“ на извършителя на деянието. След получаване на съответните материали, хб, временно заместващ началника на 09 РУ-СДВР, издал обжалваното наказателно постановление № 47/28.04.2022 г., по силата на което на жалбоподателя на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Административнонаказателното производство е образувано при наличие на предпоставките на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда възможност това да стане без съставяне на АУАН, когато производството е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган. Касае се за изключение от общия ред за иницииране на процедурата по налагане на административно наказание, обусловено от наличието на предходно образувано наказателно производство, което е било прекратено от прокурора при установяване маловажността на конкретния случай, съответно – наличието на положителните предпоставки на чл. 218б, ал. 1 от НК и отсъствието на отрицателните предпоставки на чл. 218б, ал. 2 от НК. Съгласно чл. 424, ал. 1 от НК за деянията по чл. 218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН. В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че горепосоченото НП е издадено от длъжностно лице, действащо в рамките на своята материална компетентност – като лице, заместващо държавен служител, заемащ ръководна длъжност в СДВР, а именно - началник на 09 РУ-СДВР, административнонаказващият орган е бил надлежно оправомощен да съставя наказателни постановления на основание чл. 424, ал. 5 от НК и т. 2.6. от представената по делото Заповед № 812у-694/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Спазени са и предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Съдържанието на НП обаче не съответства на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва пълно и ясно описание на множество съставомерни обстоятелства на твърдяното деяние, съобразно дадената правна квалификация – чл. 194, ал. 3 от НК. Съставът на това престъпление предполага прекратяване на чуждо владение върху предмета на престъплението от страна на дееца, което изисква излагане на твърдения в тази насока и посочване на лицето, в чието владение са инкриминираните вещи, като в настоящия случай това не е сторено в НП. На следващо място стойността на предмета на престъплението в НП се различава от посочената в постановлението на прокурор от СРП, с което досъдебното производство е прекратено и въз основа на което е издадено НП, което води до противоречие относно още едно съставомерно обстоятелство. На следващо място, съгласно дадената правна квалификация, осъщественото от жалбоподателя деяние е маловажен случай, но липсват каквито и да е фактически твърдения в тази насока в НП, което води до противоречие между описанието на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба. На следващо място, за да намери приложение чл. 218б от НК следва предметът на престъплението да е възстановен или заместен, но отново в НП липсват каквито и да е твърдения, че това е сторено. Тези пропуски и противоречия относно основни съставомерни елементи на деянието, безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран и да организира адекватно защитата си по фактите и правото, поради което представляват съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на НП, доколкото ограничава правото на защита на жалбоподателя. За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка, настоящата инстанция ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка: На 23.07.2021 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 1“, на детска площадка, находяща се до клетка за футболно игрище в близост до блок № 27 жалбоподателят С. Т. видял движими вещи – 1 бр. платнено дамско яко – без пазарна стойност и 1 бр. мобилен апарат марка “Xiaomi”, модел “Redmi Note 8 Pro” с ИМЕИ ххх – на стойност 227, 80 лв. Същите били във владението на вй, която за момент ги била оставила там, докато била на намиращата се в близост детска площадка. С.Т. взел вещите за себе си, като мобилният телефон останал у него и той започнал да го ползва. След като в рамките на образувато досъдебно производство било установено, че телефонът на на В.й е у жалбоподателя, той го върнал доброволно на 01.11.2021г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С. В., дадени в настоящото производство и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – събрани по ДП № хх ЗМК 1243/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. хх/2021 г. по описа на СРП. Съдът намира, че целият доказателствен материал в своята съвкупност се характеризира с достоверност, правдивост и логическа последователност, като всички събрани по надлежния ред доказателствени средства си кореспондират взаимно, давайки възможност да се обоснове еднозначния извод за установеност на изложената в НП фактическа обстановка. Жалбоподателят оспорва верността на показанията, дадени от него в качеството му на свидетел в хода на досъдебното производство, като твърди, че върху него е упражнена принуда. Подобно твърдение не намира логическа и смислова опора в нито един от доказателствените източници и не следва да му се дава вяра. В показанията си св. В. – инспектор при 09 РУ-СДВР, изнесе пред съда ясни, обосновани и подробни фактически данни касателно предприетите в хода на разследването процесуално-следствени действия и резултатът от тях, обосноваващ отговорността на жалбоподателя за извършеното деяние, като съдът кредитира тези показания, доколкото същите са логични и последователни, като липсват данни за наличие на предубеденост спрямо жалбоподателя или заинтересованост от изхода на делото от страна на свидетеля. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с действията си жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на деяние по чл. 194, ал. 3 от НК, като е отнел от владението на вй движими вещи – 1 бр. платнено дамско яко и 1 бр. мобилен апарат марка “Xiaomi”, модел “Redmi Note 8 Pro” с ИМЕИ ххх, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят с оглед стойността на предмета на деянието и данните за личността на жалбоподателя е маловажен. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него и пряко е целял настъпването на същите, като е действал с присвоително намерение, доколкото след отнемане на вещите е предприел активни действия по тяхната експлоатация. Съгласно чл. 218б от НК, за деяния по чл. 194, ал. 3 от НК, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен, стига да не са налице изключенията по ал. 2 на същата разпоредба. В случая е допустимо приложението на посочената норма, доколкото не са налице законовите пречки, предметът на делото е възстановен, а паричната равностойност на вещите е под установения от закона размер - видно от изготвените по ДП СОЕ. По гореизложените съображения обаче, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така мотивиран, съдът