Решение № 199 от 2.9.2025 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 875/2022 г.

производство по установяване по безспорен начин на факти и обстоятелства и волеизявления, които нотариуса удостоверява чрез подписа си, на всяко едно нотариално производство. Производството по съставяне на нотариално завещание, е производство, което е с най-утежнената форма, тъй като освен подписа на нотариуса и подписа на лицето, което волеизявление се удостоверява на завещателя, там имаме подписа и на двама свидетели. Тези факти се удостоверяват задължително, в текста на документа на място на съставяне, поредността на удостоверените факти е ясно указано в самия документ, къде, кога, кой се е явил, как е снета самоличността, чрез какви документи, какво е било изявлението, прочитането на документа, съответно подписите, те се слагат в определена последователност. Подписа на нотариуса винаги е последен, т. е., всичко това няма как да не е било по този начин през 2006г. От 1998г. изпълнявам длъжността, като нотариус и не съм имала случай на оспорване на такова основание на мой документ. Въобще не съм имала случай на оспорване на мой документ. Лицата които са се подписали по завещанието са присъствали. Не е възможно нотариалния акт да се подпише без да са присъствали лицата. Не е възможно да се подпише от лица, различни по нотариален акт, тъй като самоличността се удостоверява с личната карта на лицето.В в връзка с предявеното й нотариално дело, свидетелката заявява: Подписът в нотариалното дело е мой. Аз съм потвърдила подписите към 2006г. Положените подписи под конкретното завещание съм потвърдила с моя подпис. Аз по безспорен начин съм потвърдила всичко, което се е случило пред мен. Всички подписи са положени в мое присъствие. Този нотариален акт се съставя в един екземпляр по това дело, в един том, който се съхранява при мен в том на нотариалното завещание, един се изпраща в Агенция по вписванията в имотен регистър, като уведомление и не зная как го съхраняват и един екземпляр се дава на страната, като може и два, то е по желание на страната. Най-малко 4 броя се подписват. Нямам спомен за случая, но е недопустимо да удостоверя подписа на лице което е недееспособно, това е основна функция на нотариуса да провери дееспособността на завещателя, а на свидетелите се проверява и дали отговарят на изискванията за отвод по ГПК. Те трябва да отговарят да не са в родствени връзки със завещателя и нито с лицето на което се прави завещанието.Това се уточнява преди това и се обяснява на завещателя. Това са неща, които трябва да са спазени. Основна роля на всяко едно нотариално удостоверяване е избягване на съдебен спор. При съставяне на завещание проверяваме завещателя, той разказва какво иска да прави, в разговор със завещателя, преди да се обективира волята на завещателя, разговарям с него. Свидетелите присъстват на този разговор. Не помня къде се разви нотариалното производство, записано е. Там където е записано в текста на нотариалното завещание, там се е развило нотариалното производство. Никой от участниците на производството не ми е познат. Ако едно лице не може да се движи, това незначи, че не е адекватно да взема решение. Относно съзнанието едно лице може да е препятствано физически да не може да напусне дома си по здравословни причини, но това не се отразява на неговата способност да изразява валидна воля и да разсъждава и така е допусната тази правна възможност. Не ми е известно и нямам спомен дали завещателката е преминала през ТЕЛК комисия. Това не е въпрос на обсъждане по време на комуникацията с лицето. Ако имам съмнения някакви, тогава бих поискала такава информация, но в конкретния случай не мога да кажа дали е имало такова, но при всички положения съмненията са отпаднали, за да удостоверя волята. В тези случай даже се прави предварително посещение, предварителни разговори със завещателката, когато се правят действия извън нотариалната кантора, извършване на предварителни посещения. Завещателката подписа завещанието с химикал в ръка. Виждането не се отразява, тъй като се прочита на глас написаното. Сляп човек няма проблем да подпише нотариален документ, затова се чете на глас. В случите когато завещателката не може да подпише, Закона е уредил в ГПК, слага се отпечатък от палеца. В случая съм преценила, че може лицето да се подпише. В показанията си св. Г. сочи следното: През 1977г. се оженихме с Н. А. и оттогава съм член на семейството на С. А., зет съм на С. А. и на П. А.. С П. се е случвало да живеем в едно домакинство, защото беше изхвърлена от съпруга си и нямаше къде да живее в период от време и живееше при нас в къщи. П. почина 10.02.2007г. През годините и до смъртта й имах поглед върху нейното здравословно съС.ие. След нашата сватба ние заминахме за СССР, там бяхме студенти и тя през 70-те години бе изгонена от вкъщи с малкото дете К., който тогава 10-11 годишен и принудена да пътува между работа си в Община Е.П. и да нощува в с.О., където живееше с майка й. От общината през 1980 година й дадоха ведомствено жилище. Между 1980-199 и някоя година аз съм човека който е бил мъжа в семейството на П. А. и каквото е било необходимо финансово е било от наша страна с Н.. През 1991г. П. се пенсионира и от общината й казаха или да купува апартамента, или да го освобождава, защото не е служител на Общината. През 1993г. с мой средства съм заплатил гарсониерата, за да има тя жилище къде да живее, така го решихме този въпрос. Между 1993г. и 2000г. няколко пъти е идвала П. да живее в къщи. Тя бе сама, тъй като сина й се ожени. Жената бе много болна, с много заболявания, но можеше частично да се самообслужва, но като бе зле и няколко пъти между 1993г. 2000г. е живяла на няколко пъти за дълги периоди от време при нас, защото ни е по-лесно да й помагаме. В края на 1999г. мъжът й реши да я прибере в къщи, тя бе много болна. С моята съпруга сме се грижили за нея за здравословните й проблеми. Последните няколко години от живата й след 2000г. тя се влоши много, до степен да не може да се обслужва и да вижда. Не съм медицинско лице, но имаме епикриза от 2001г., където са описани заболяванията й, несъвместими да се обслужва. Видял съм че тази жена бе зле физически и психически. В следствие на диабета, имаше слепота. Мен ме възприемаше като сенки. Бил съм непрекъснато с нея и може да ме познае. Не можеше да се грижи сама за себе си, тя бе с гангрена, предстоеше й ампутиране на крак. След това се наложи втора гангрена и за втория крак. Това са нещата, бе на силни обезболяващи лекарства, като не мога да ги назова. Пиеше ги когато са много силни болките във връзка с крака. Тя не можеше да вижда и да прочете каквото и да било, не е могла в никакъв случай. Тя не можеше да взема самостоятелно каквито и да било решения. Мозъка й, съзнанието й бяха обсебени от болката и болестта, за което говореше, така се чувстваше. За други разговори не можеше да се самоопредели. В периода между 1993г. 1999г-2000г. тя многократно от дата до дата имаше периоди цяла година и 8 месеца изкарваше при нас. След 2000г. не е живяла при нас, живееше при мъжът си. След 2000г. аз и жена ми се грижехме за П., в къщата на мъжа й. Ние сме съседи, близки къщи сме и за всяко едно нещо сме били там и сме се грижили, като сме включвали и моите деца. Никой друг не се е грижил за нея. Съпругъг й не се е грижил за нея, имал херния и не можел да я вдига и аз през нощта съм ходил през два часа да я вдигам от леглото, защото не може да мръдне. Аз не зная конкретно какви лекарства е вземала П.. Били са й обезболяващи инжекции. Тя вземаше лекарства за очи, за дишане, беше със сърдечно заболяване, бяха купища лекарства, не мога да ги назова. След 2000г. сина й на П. се е грижил за нея дотолкова, доколкото монтира на леглото една релса за да я вдигаме и няколко пъти, не повече от 5-6 пъти през седмицата донасяше в една торбичка нещо за ядене и това беше. Никога не се е грижил цял ден за нея и да е бил на разположение. Зная това, защото нямаха хладилник и това което носеше сина й стоеше в моя хладилник в къщи. Завещанието е направено без наше знание. Не може да присъстваме на нещо което не знаем, че се случва и никой не ни е предупредил. Когато е направено завещанието не е в моята къща. Ние ходиме там периодично, през час, през два, не сме били непрекъснато там, но се е случило когато не сме били там и незнаем, че се е случило. Съпругата ми узна за това завещание през 2022г., когато баща й С. А. каза „ доведи ми адвокат тук и конкретно адвокат К. " защото имаше роднински връзки със З. К.. Той каза „ Искам да ми доведеш снахата на К., като адвокат нещо да обсъдим ". Съпругата ми каза „Ела да видиш баща ми, иска адвокат на място". Баща й С. каза „Това ще направиме така, както направихме така със завещанието". Като обсъждаха адв. К. и С. А., съпругата ми е чула „ това ще го направиме ". Това го чува адв.К. заедно със съпругата ми, аз не съм бил там. Тези факти научих от съпругата ми. Съпругата ми каза, че е имало завещание направено в полза на К. и ние нищо не знаем и тогава го и аз узнах. Това ми бе предадено от съпругата ми, не съм присъствал на тези обстоятелства. Тя ми преразказа този разговор. Св. Х. в с.з. заявява следното: Познавам Г. и П. Р.и по повод длъжността която изпълнявам, като кмет на с. О.. Края на лятото на 2017г. те закупиха имота в с.О., бяха познати с покойния ми баща, като баща ми е предишния кмет на селото. Г. и П. Р.и имат имот в с. О.. Кмет съм на с. О.. На П. Р. съм правила регистрация по настоящ адрес, с който удостоверявам, че е собственик на имота. Зная местоположението на имота. В село О., общ. Г.М.. Преди време, някога е имало номера на улиците. Улицата е № 2, но не мога да кажа номера на имота. Така я зная, по предходно номериране на улиците. Този имот е придобит края на лятото на 2017г. Оправиха си документите и началото на 2019г. започна да се строи. Предишния собственик зная, че се казва К. и те от него са закупили имота. Построиха си Р.и двуетажна сграда, двора е озеленен, има ограда от всички страни на имота. Доколкото зная имота си има градинка, засаждат си домати. Влизала съм в къщата, зная разположението на имота, първия етаж е като кухненски бокс заедно с хол, тоалетна и антре, на втория етаж са три спални с баня и тоалетна. Къщата се строи от 2019г. февруари - март, строежа си извърши П. Р.. Има ограда на имота. Не съм виждала други лица да влизат в имота. Аз минавам всекидневно оттам. Доколкото зная в началото, когато семейство Р.и закупиха имота, по информация семейство Р.и на всеки един от съседите са обявили, че са го закупили имота и, че са собственици на имота. Хората са се запознали с всички комшии и знаят, че те са новите собственици и, че имота е продаден от К.. Не ми е известно за други собственици. К. не го познавам, само съм чувала и зная, че е извършил продажбата на имота. Продажбата е направена през 2017г. Познавам ищцата. Не ми е известно някакво отношение между семейство Р.и и ищцата. Моя баща и семейство Р.и бяха приятели. С ищцата се познавам, защото съм изваждала като държавен служител поисканото от нея удостоверение за наследници, скоро беше. Последната една година сме се виждали в кметството, но не мога да конкретизирам точно. От преди това с баща ми имаха някакво вземане, даване със земеделски земи. Св.С. твърди: Познавам семейство Р.и. С П. сме приятели от деца. С П. съм живял на един същ адрес в гр. С. дълги години. Лично аз им предложих имота в с.О.. Видях в селото, че имаше на имота надпис „продава се" червен надпис „ продава се ", с посочен телефонен номер на винил или на дъска. Живея в с. О. от 10 години. Дойдоха ми на гости семейство Р.и на една Нова година, направихме си хубав купон и ми обявиха, че им харесва селцето и да търся имот за тях. Не след дълго време дойдоха в селото и ги разведохме по имоти, които се предлагат тогава. Имота който сега притежават и си построиха къща им хареса. Свързаха се със собственика, позвъняха по обявения телефон. Този имот бе обявен за продан. От доста време беше надписа и не след дълго изповядваха сделка, по мой спомени. Аз живея на 150 метра от тях. През 2016г. за Коледа или след Нова година се събрахме, а те придобиха 2017г. имота. Зная, че улицата на имота се води улица № 1. Тя е главната улица на селото и самия П. Р. му хареса, че е на главната улица имота. Не зная от кого са придобили имота. Имота бе обрасъл, имаше много растителност и те започнаха да го чистят и построиха къща. Подадоха документите в Общината за одобряване на проект за къща и започнаха да строят и едва ли са почнали да строят без нужните книжа. Имам код за достъп до къщата, код от алармената система на къщата. Къщата е с мазе, там е пречиствателната станция за водата, палетна печка. На първия, приземен етаж е хол, с кухня общо, втория етаж е от три стаи. Имам ключ от къщата. П. Р. ми даде ключа, ние сме приятели и той има ключ от моята къща, така и аз имам ключ от неговата къща. Не ми е известно други лица да са собственици на имота. Имота е ограден, подържа се перфектно от самите тях. Цялото село ги познава семейство Р.и. Убеден съм, че повече познават тях отколкото мен. Не познавам човека, който е продал имота. Ищцата не я познавам. Св.Н. сочи следното: Познавам К. А.. С него и съпругата му се запознахме през 1990г. в кв.„ О. " в С., бяха ми съседи в блока. В приятелски отношения сме от тогава. Виждаме се през годините поС.но и от 2004г. аз си купих къща в с.М.. Виждала съм майката на К., казва се П., няколко пъти съм я виждала, като не мога да кажа колко пъти. Тя бе болна и рядко съм я виждала. Това което зная е, че К. не бе в топли отношения със сестра си. Някъде 2007г. когато почина майка му, бях на погребението да ги подкрепя, да изкажа съболезнования. След погребението имаше един помен в едно заведение зад Общината и тогава ми направи впечатление един разговор между К. и сестра му Н., в който те обсъждаха имота. Стана ми малко неприятно, защото на помен да се говори за имоти. К. каза „ сега, след като майка ми е починала, смятам да си взема имота, който тя ми е завещала в с. О. " и да разчистя бурените и да сложа ограда и да построя нещо в имота, за да си го ползвам". Тя каза „добре, брат ми". Имаше коментар, че тя има апартамент останал на нея и този имот е за него, като завещание. К. каза „това е за апартамента" и сестра му потвърди, като каза „Да, брат ми". Разговора бе нормален, обстановката бе тъжна, говореха в смирено и тъжно настроение. Погребението бе в Е.П. в гробищния парк, но не мога да посоча номер на парцел и други подробности. Относно здравословното съС.ие на П. мога да кажа, че тя бе с диабет и беше с един ампутиран крак. Малко съм комуникирала с нея. Тя виждаше и чуваше. През 2006г. съм я виждала последно. П. бе с характер, от това което ми е направило впечатление е по отношение на изказване и комуникация. Св.Б. твърди: Познавам К. от ученическите години, заедно учихме в Е.П.. Две години е по голям от мен. Познавам родителите на К.. Майка му имаше здравословен проблем, единия крак й бе отрязан. Виждал съм я. На К. съм помагал със строителни работи, там където живееше майка му. К. не живееше с нея. Като изключим отрязания крак, тя ме питаше понеже съм от Г., дали познавам някой от Г.. Тя си бе в кондиция. Всичко си разбираше, нямаше проблем при разговорите ни. През 2004г. или 2005г. е било когато съм разговарял с нея. С К. съм ходил при нея, разговарял съм с нея, когато съм му помагал на К. за паркети, мазилки сме правили. Беше ме помолил да направиме стойка до леглото й, като лебедка, за да й е по-лесно да става от леглото за инвалидната количка. Познавам ищцата, тя е сестрата на К.. К. не е споделял в какви отношения е със сестра си и не ми е било работа да питам и не ми е споделял такива неща." Св.А. заявява следното: Отношенията между съпруга ми и сестра му не са добри. Свекърва ми беше болна от диабет, почина с разсъдъка си и акъла си, с изключение на ампутираните крака, първо единия, после другия след година, вследствие на диабет. След като тя се разболя К. ходеше често при нея, прави ремонт на стаята й, слага ламинати и други неща преправи и след това му каза, че трябва да го види. Нас ни нямаше, прибрахме се от море. Това е преди да почине, година и нещо. Каза му, тъй като е дарила апартамента на сестра му, иска да дари място на К.. Затова бе уведомена сестра му и баща му на К.. Пред всички бе това. На К. дари дворно място в с. О., нямаше ограда мястото. Всичко друго след смъртта й сме правили. Всичко с К. сме ходили, поизчистили сме мястото, то бе занемарено доста. Малко преди да почине свекърва ми бе в болница в Е.П., там заведохме дъщеря ми да я види. Тя се обърна и каза „защо сте я довели К., значи сте ме отписали вече ". Беше с акъла си, в добро психическо съС.ие и зрението й бе добро. Свекърва ми каза, че имота ще е дарение за К., за което се съгласи и баща му на К., защото без негово съгласие нямаше как да стане. Н. до миналата година не е имала претенция, до преди делото. Това е било преди 17 години, преди да започне това дело. Случи се дарението. Свекърва ми ни извика, даде на К. имота, защото искахме да строиме и тя каза „вече можете да строите, то е ваше ". Даде ни завещанието пред всички. На Н. и на нас дадоха копие от завещанието. П. ни даде по едно копие от завещанието, на Н., на К. и на свекър ми. След 2000г. П. нямаше нужда някой да се грижи за нея, тя бе здрава, с леки отклонения, страдаше от диабет и нещо със сърцето. Беше си с акъла. От 2005г. имаше проблеми, заведохме я в Пирогов, тя отказа да се лекува. До 2005г. нямаше никакви проблеми, освен диабет в лека форма. Тя не е била инвалид до 2005г..След ампутацията първо на единия крак в Горна баня, поС.но звънеше на К. и дъщеря ми. Преди 2005г. незная Н. дали се е грижила за нея. Преди 2005г. свекърва ми живееше в гарсониера, прехвърли я на дъщеря си Н., която я продаде. След това свекърва ми се премести да живее при свекър ми, като не мога да кажа до коя година е живяла в апартамента. Не мога да кажа кои години е било. В гарсониерата сама живееше. Откакто се оженихме с К., П. живееше сама в гарсониерата. От 1988г. сме женени с К.. Свекърва ми до 2005г. си е живяла сама и не е имало нужда някой да се грижи за нея. Идвала е при моите родители да види К.. Имаше само сърдечни проблеми, била е в добро здравословно съС.ие, поС.но идваше в М. да види дъщеря ни, сама ходеше. Не съм виждала мъжът на Н. да ходи при свекърва ми.Тя се обаждаше и К. поС.но е идвал при нея. Не сме били поС.но при нея за да кажем дали някой е бил при нея. Нямам представа, защо не са добри отношенията между К. и сестра му, от доста дълъг период бяха. К. поддържаше контакти единствено с майка си. Зная, че 1990г. година беше нещо спор по повод на същия имот, това бе доста след като сме женени, по повод същия имот, който ни е дарен в О.. В дома на свекър ми беше завещанието 2006г.. П. бързаше, искаше да си отвържем ръцете и да можем да започнем да строим в О. в същия имот. Нямаше реакция от страна на К. и Н. при предаване на завещанието. Свекърва ми направи завещание. След това дадох пълномощно на съпруга ми, за да може К. да оперира с имота. Това бе доста след смъртта на П.. В показанията си св. Л. твърди: Познавам С. А. и П.. Познавам С. още като е бил кмет на Е.П., а преди това бе секретар в общината и след това е бил кмет. Познавам П. съпругата му. В момента не съм в никакви отношения с тях. Не съм присъствал в миналото на посещение на нотариус. Категорично незная П. дали е съставяла някакво завещание. Не съм подписвал никакви документи, не съм присъствал. Зная къщата на П. и съм я посещавал. Абсолютно заявявам, че не съм присъствал на подписване на документи. Това е лъжа, не зная да е идвал нотариус в къщата на П. и аз не съм присъствал. След предявяване на св. Л. Нот. завещание №2, том I, рег. №1860, дело № 7/04.07.2006г. на нот. Ив. Г., свидетелят заявява: Никой от тези подписи положени в нотариалното дело не е мой. Съдът е предявил на свидетелят и заявление от 31.10.1992г по по ф.д. №440/1992г.-“С. Л.- Кенар „ЕТ, за да каже, дали положения подпис е негов, на което свидетелят отговаря: ”И този подпис не е мой. С. А. ми е вадил документите за фирмата, но твърдя, че този подпис в заявлението не е мои. П. преди смъртта си бе в безпомощно съС.ие. Саката жена бе, мъжът й я прибра и как са се гледали незная. Оплакваше се жената от мъжът си, че нещо като сме приказвали с нея съм му казвал после той да я бие. Аз съм израснал със съпруга й, после нея познавам. Спречкахме се с него и не съм ходил в тях, може би преди година да почине съм ходил при тях. Когато аз съм общувал с нея пред мен е била нормален човек и съвсем нормално е разсъждавала. Със С. се скарахме, трябваше да правим Европейска фирма, предприятие. Той искаше да ме командва, а аз да работя и това стана причина да се разделим. Не знам защо съм тук в съдебната зала и нямам и на понятие”. Св. Б. твърди: ”Имам имот в с. О.. От 25 години живия в с.О.. Зная имота на К.и, той е срещу моя, през 20 метра. И моя и техния имот е ограден. Техния имот е разделен, мисля, че бяха два имота, има ограда между двата имота, като единия излиза на горната улица, а другия на долната улица. Всеки имот си има лице. Доколкото зная и съм запознат с историята на имотите, имота е бил на две сестри или на двама братя, но нямам спомен затова. Едните са умрели. Имота горния, откъм нас, където бе на сестрата и брата, те обработваха и долния имот. Имаха градинка, въпреки, че между двата имота има ограда. Беше селска, телена ограда, с колове, с мрежа. Горната улица е на К.и. Долната част е на техен братовчед, К. се казва, като фамилията не зная. Виждал съм го. Мисля, че този К. има този имот по наследство, както при В. и М.. От 10-15 години е наследник К. на този долния имот. Тази междинна ограда я зная откакто се познавам с тях. Не се вижда от улицата оградата. От 10-12 години е оградата. Мисля, че този имот е наследство на К. от майка му. Освен майката на М., В. и брат му да правят нещо в долния двор, никой друг не съм виждал в имота. Виждал съм К., когато слагаше табела, че имота се продава. Мисля, че табелата бе преди 7-8 години. Телената ограда е откакто се познавам с В. и М.. Горната улица на имота излиза точно на входа на моя имот. Докато бяха живи на братята майка им и вуйчо им имота изглеждаше добре, имаше градинка. Нямам спомен какви дървета е имало в имота. В с.з. св. Л. заявява: ”В с.О. живея. Познавам имота на К.и и роднините им. На К.и е къща, зная имота им. Другия имот е под тях. Двата имота са единия отгоре, а другия в долната част. Двете части са оградени с мрежа. Откакто помня мрежа разделя двата имота. Мрежата винаги я е имало, може би от 15 години. С тази мрежа от всякъде е заградено. Стандартна мрежа с колове. Собственика на долния имот е К.. С точност не зная откога е собственик. Поне от 10 години зная, че К. е собственик на долния имот. Не познавам сестрата на К.. Дамата в залата /свидетелят посочва ищцата Н. Д. / не я познавам. Не съм и нямам спомен да съм виждал ищцата в някой от двата имота”. По делото е допусната и приета Съдебно-медицинска експертиза от 21.03.25г., изготвена от в.л. д-р Т. Д.. От заключението по експертизата е видно, че П. А. е имала множество заболявания, в т.ч. захарна болест 2 тип, хронична артериална недостатъчност на долните крайници, гангрена на лява подбедрица и стъпало, 100% слепота, сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест-ХНМК, предсърдно мъждене, тежък интоксикационен синдром/л. 378 от делото/. Към 26.03.2002г. П. А. е била практически сляпа, дължащо се на възрастта и на захарна болест. На 05.04.2006г. е била приета в болница в гр. Е.П. в тежко увредено общо съС.ие и на 12.04.2006г. изписана с подобрение, с диакноза - “Сърдечна недостатъчност-IV степен”. На 05.06.06г. е била приета отново в същата болница, без данни за съС.ието на пациентката и изписана на 09.06.06г.. В.л. приема че към 04.07.2006г. П. А. е била в тежко увредено общо съС.ие, с ампутиран ляв крак на ниво бедро, с гангрена на дясното ходило и с пълна слепота. Не е могла да се обслужва сама и се е нуждаела от поС.на чужда помощ. Към 05.04.2006г. била контактна, ориентирана за време и място. По делото няма представена медицинска документация, която да описва съС.ието на П. А. до дата 04.07.2006 годишна, за да е възможен точен отговор дали е могла да разбира свойството и значението на постъпките си, за формира автентична воля и избор на поведение към тази дата. По делото е допусната и приета Съдебно-почеркова експертиза от 19.05.2025г., изготвена от в.л. С. А.. От заключението по експертизата е видно, че подписът за свидетел №1 в оригинал на нотариалното завещание е положен от С. В. Л.. С обстоятелствената част на експертизмата се сочи, че “..изображенията на подписите за свидетел №1 в копията на нотариалното завещание - обект на експертизата, са копия на подписи положени от С. В. Л.. Налице е устойчивост и индивидуалност на подписа на лицето, която позволява провеждането на сравнително изследване с идентификационна цел. Налице е висока вариативност на изпълнение на подписитге в различните документи. Такава вариативност е присъща на лица с неутвърден подписен пореко и слаба практика на полагане на подписи..” / л.407 от делото/. По делото са приети и следните доказателства: Нотариално завещание от 04.07.2006г., № 2, т.1, рег.№ 1860, дело № 7/2006г. по описа на нотариус Ив. Г. с район на действие ЕПРС; Договор за доброволна делба от 23.08.2017г. на нотариус Ив.Г., рег.№ 240 по НК и район на действие PC-Е.П.; Удостоверение за наследници № ГСР 04- 0659/04.05.2017г. на Община Е.П.; Удостоверение за данъчна оценка № 7305017046/05.10.2022г. на Община Г.М.; Удостоверение за данъчна оценка № 7305017047/05.10.2022г. на Община Г.М.; Удостоверение № 15/21.06.2021г. на Община Г.М.; Разрешение за строеж№94/31.05.1984г.; Разрешение за строеж № 02/09.01.2019г. на главен архитект на Община Г.М.; Заповед № 7/02.09.2019г. на главен архитект на Община Г.М.; писмо № 94 Н-93-/3/ от 05.10.2022г. на Община Г.М.; писмо № 94 Н-93-/2/ от 05.10.2022г. на Община Г.М. писмо на СО-Район „Слатина" от 11.10.2022г. с удостоверение за семейно положение, съпруга и деца; Скица № 696/13.09.1983г. на ОбНС Г.М.; Заповед № 132/24.08.1984г. на СОНС; Скица № 490/16.09.1984г. на ОбНС Г.М.; Р Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между странит, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том III, дело № 519/02.07.1976г. на съдия при РС Е.П., Д.А.П. и М.В.Г. са дарили на П. А. /съответно дъщеря на първата и сестра на втората / своите собствени общо 2/6 ид.части от недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.О., обл. С., съставляващо парцел V-80, в квартал № 25 по плана на селото, цялото дворно място с площ от 980 кв.м. при граници: от две страни улици, Г.Т., И.К. и Г. Б., като преди този акт на разпореждане П. А. била собственик на 1/6 идеална част от описания имот, а след придобиването на дарените й 2/6 ид.части е станала собственик на 1/2 идеална част от имота. По предявените искове по чл.42, б.”б”, вр. с чл.24, ал.2, изр.1 и 3 от ЗН На 04.07.2006г. в дома си в гр. Е.П. завещателката П.В.А., като майка на ищцата и първия ответник и съпруга на втория ответник по делото, се е разпоредила с имуществото си в полза на сина си К. С. А. чрез универсално завещание, като е завещала на първия ответник следните свои движим и недвижими вещи, а именно: притежаваните от нея 3/6 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с. О., Община Г.М., обл. С., съставляващ парцел V-80, в квартал № 25 по плана на селото, целия с площ от 980 кв.м. при граници: от две страни улици, Г.Т., И.К. и Г. Б.; нейната 1/2 ид.ч. от 1311/3282 ид.ч./ от пасище/мера/, находящо се в землището на с. О., трета категория, имот № 001007, целия с площ 3.282 дка, в местност “Б.”, възстановен с Решение № 783-О/30.09.2004г. на ОСЗГ-Г.М.; нейната 1/2 ид.ч. от всички движими вещи, придобити в режим на съпужеска имуществена общност, както и всички нейни лични движими вещи находящи се в дома й в гр. Е.П., ул. “Г.Б.”№11. Завещанието е направено в присъствието на двама свидетели – св. С. В. Л. и Н.Д.П., като последните са положили подпис под изготвеното от нотариус И. Г. нотариално завещание. В настоящия процес не се събраха доказателства за отсъствие на посочените свидетели, както и подписът под №1 в завещанието да не е бил положен от св.Л., въпреки твърденията на последния в противна насока, като съдът приема, че твърденията на св. Л. са функция от влошените взаимоотношения между него и втория ответник по делото, който и съпруг на П. А. / вж. показанията на св. Л./. В последна връзка съдът кредитира изготвената по делото от в.л. С.А. Съдебно-почеркова експертиза от 19.05.2025г., със заключението по която се приема, че подписът под №1 в обследваното завещание е на св. Л., като е налице висока вариативност на изпълнение на подписите, поради неутвърден подписен почерк и слаба практика по полагане на подпис. Експертното заключение се подкрепя и от показанията на изслушаната по делото като свидетел нотариус И. Г.. Последната заявявя пред съда, че при съставяне на завещанието е проверила в разговор завещателяката, който разговор в присъствието и на свидетелите, преди да обективира волята на П.А. Потвърдила е подписа си под изготвеното от нея нотариално завещание, както и подписа на свидетелите, включително на св. Л. и на завещателката, като обстоятелството, че П. А. е била незряща, не се отразило тъй като й е прочела написаното завещание. От друга страна, с оглед предявения от ищцата ИУИ, касателно втория свидетел по нотариалното завещание /Н.Д.П./, не се събраха доказателства в процеса / което в тежест на ищцовата страна/, опорочаващи нотариалното производство, респ. същото да е било проведено в отсъствие на този свидетел / по чл.24, ал.1 ЗН/, както и такива опровергаващи личното полагане на подпис от това лице в завещанието от 04.07.2006г..Процесното нотариално завещание съставено от св.Г. удостоверява мястото на съставяне, поредността на удостоверените факти, къде, кога, кои лица са се е явили, снемането на тяхната самоличност / в т.ч. самоличност на свидетелите по чл.24, ал.1 от ЗН/, чрез какви документи, последователността на положените в нотариалното завещание подписи, като подписът на нотариуса е последен. Фактът на 100% слепота у завещателката към момента на изготвяне на нотариалното завещание се потвърждава, както от свидетелските показания, така и от приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза от 21.03.25г., изготвена от в.л.Т.Д., който факт не се отразява на валидността на завещателното разпореждане. Съгласно чл.42, б.”б” ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24 ЗН. Според чл.24, ал.1 нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл.24, ал.2 ЗН завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. В контекста на цитираните разпоредби от ЗН и доказателствата по делото съдът намира, че завещанието от 04.07.2006г. отговаря на изискванията на чл.24 от ЗН, с което волята на завещателката е породила вещно- транслативен ефект, поради което предявените искове в двете хипотези по чл.42, б.”б”, вр. с чл.24, ал.2, изр.1 и 3 от ЗН, като неоснователни подлежат на отхвърляне. По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН Съгласно чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. В показанията си пред съда св. Г. ясно и недвусмислено е заявила, че ако е имала някакви съмнения относно завещателната способност на П.А., би поискала информация, а в такива случаи се правели и предварителни посещения и разговори със завещателя, като данни и доказателства в такава насока не се съдържат по делото. На следващо място от приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните СМЕ изготвена от в.л.Т.Д. се установява, че П. А. в последните години от живота си и страдала от множество заболявания, в т.ч. захарна болест тип 2, хронична артериална недостатъчност на долни крайници, 100% слепота, сърдечна недостатъчност, мозъчно- съдова болест-ХНМК, ампутация на долен крайник на ниво бедро. Към 26.03.2002г. П. А. е била практически сляпа, дължащо се на възрастта й и на захарна болест. За периода 05.04.2006г. - 09.06.2006г. П. А. е била приета два пъти в болница в гр. Е.П. в тежко увредено общо съС.ие, с ампутиран ляв крак на ниво бедро, гангрена на дясното ходило и пълна слепота. П.А. не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от поС.на чужда помощ, каквито обстоятелства се установяват и от показанията на изслушаните свидетели.Към 05.04.2006г. П. А. е била контактна, ориентирана за време и място, без доказателства и данни по делото описващи дуго различно съС.ие на П. А. до 04.07.2006 година, към тази дата и последващите я. В настоящия процес не се събраха доказателства тежкото увредено общо съС.ие на П.А., в т.ч. практически неподвижност, с ампутация на долен крайник на ниво бедро и пълна слепота, да се е отразило на контактността и ориентацията на завещателката за време и място за периода 05.04.2006г. / датата на изписването й от болница в гр. Е.П., където е била приета “в тежко увредено общо съС.ие, конкатна, ориентирана за време и място….; вж. СМЕ, л.378 от делото”/ до и към датата на изготвяне на нотариалното завещание - 04.07.2006г., в дома на П.А. в гр. Е.П. и към последващи дати, като не са ангажирани от ищеца по делото доказателства за противното, чиято е доказателствената тежест. Предвид отразеното по-горе в настоящото и с оглед доказателствената тежест, ищцата не е установила липса на завещателна способност у завещателката П. А. към 04.07.2006 година – датата на съставяне на нотариалното завещание от св. Г. при спазване изискванията на чл.24 от ЗН и чл.474 и сл. от ГПК / отм./. От друга страна, съгласно чл.44, ал.1 ЗН искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всеки случай с изтичането на десет години от откриване на наследството. В случай, че узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването / чл.44, ал.2 ЗН/. С исковата молба ищцата сочи, че има лични възприятия за “безпомощност и абсолютна зависимост на майка й П. А. в последните години от живота на последната, невъзможност на завещателаета да взима самостоятелни решения и да формира каквато и да е свободна воля / л.2 от ИМ/. От събраните свидетелски показания се установява, че ксерокопие от нотарилното завещание е било предоставено на ищцата след неговото изготвяне, в която връзка за ищцата е възниква правна възможност да поиска от съда унищожение на завещателното разпореждане с изтичането на три години от деня на узнаване за причината на унищожаемостта и във всеки случай с изтичането на десет години от откриване на наследството. В последна връзка от Удостоверение за наследници № ГСР 04- 0659/04.05.2017г., изд. от Община Е.П. е видно, че завещателката е починала на 10.02.2007 година, за което съставен Акт за смърта № 0021/11.02.2007г. в гр. Е.П.. Следователно наследството е открито на 10.02.2007г., от когато е започнал да тече 10-годишния срок. Исковата молба по настоящото дело ищцата е депозирала на 19.08.2022г., а 10 години от откриване на наследството са изминали към 10.02.2017 година, когато и погасителната давност е изтекла. При горните съображения искът с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, за унищожаване на Нотариално завещание № 2, т.I, рег.№ 1860, дело №7/04.07.2006г. на нотариус И.Г. с рег. № 344 към НК, е неоснователен и следва да се отхвърли. По предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН С отговора си по чл.131 ГПК от 13.01.23г., 16.01.23г. и 27.10.23г. ответниците Г. Р., К. А. и П. Р., чрез пълномощниците си по делото са направили възражение за погасяване по давност правото на ищцата да иска възстановяване на запазена част / до претендираната с ИМ ид.ч. / от наследството на П.А.. Съдът намира така въведеното възражение за основателно при следните съображения: Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е конститутивен и цели настъпване на правна промяна в имуществената сфера на страните по иска. Съгласно трайната съдебна практика правото на иск по чл. 30 от ЗН се погасява с изтичането на петгодишна давност, който срок започва да тече от момента, в който заветникът упражни своето право по завещанието. /Решение № 157 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 533 / 2016 г. на ВКС, III г.о./. С Решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538 / 2010 г. на ВКС се приема, че „При липса на специален срок за предявяване на иска по чл. 30 от ЗН приложима е давността по чл. 110 от ЗЗД. С оглед цитираната практика на ВКС следва да се приеме, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от датата на откриване на наследството. Със смъртта на П.В.А. на 10.02.2007 година е открито наследството й, като към 10.02.2013 година е изтекла общата 5-годишна давност, поради което искът с правно основание чл.30, ал. 1 от ЗН е погасен. От показанията на св. Н. се налага извод относно момента на приемане на наследстовто от отв. К. А. и това е денят на погребението на П. А., когато св. Н. е възприела разговора между К. и А. и Н. А., в който ответникът е заявил на сестра си, че “...сега, когато майка им е починала, смята да си вземе завещания му имот в с. О. ", да го разчисти, огради и да си построи нещо в имота…” На това негово изявление ищцата е отговорила утвърдително / вж. св. Н. и св.А./. В последна връзка погасителната давност за упражняване от ищцата правото по чл. 30 от ЗН, е започнала да тече именно от този момент, към който отв. К. А. е упражнил правото си по направеното от П. А. завещание и до датата на депозиране на исковата молба - 19.08.2022г. е изтекла и 10-годишна давност / вж. ППВС № 7/1973 г., т.3, “г”/. По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН следвада се отхвърли като неоснователен. По исковете по чл.75, ал.2 ЗН; чл.76 от ЗН Със Заповед № 132/24.08.1984г. на ”Архитектура и благоустройство” към СОНС е одобрено разделянето на поземлен имот, находящ се в с.О., Община Г.М., обл. С., съставляващ парцел V-80, квартал № 25 по плана на селото, целия с площ от 980 кв.м. при граници: от две страни улици, Г.Т., И.К. и Г. Б., на два парцела V-80 и XIV-80, кв. 25 по ДРП на селото / удостоверение изх. № 23/18.08.16г., изд. от Община Г. М., обл. С./. С Договор за доброволна делба на недвижим имот от 23.08.2017г. на нотариус И.Г., с район на действие PC-Е.П., Д. К., В. К. и К. А. са извършили делба на УПИ V-80 и УПИ XIV-80, кв. 25 по плана на с. О., като в общ дял при равни квоти на Д. и В. К.и бил даден УПИ V-80, кв. 25 по плана на селото, а в дял на К. А. - УПИ XIV-80, кв. 25 по плана на с.О.. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, т.I, рег.№ 1751, дело № 168/05.09.2017г. К.А. е продал на ответниците Г.Р. и П.Р. УПИ XIV-80, квартал 25 по плана на с. О., Община Г.М., с площ от 435 кв.м.. На 09.01.2019г. е издадено на името на приобретателката Г. Р. Разрешение за строеж №2 /от същата дата/ на еднофамилна жилищна сграда-основно застрояване; изгребна яма и плътна ограда-допълващо застрояване. На 21.06.2021г. на ответниците Р.и е издадено Удостоверение № 15/21.06.21г. от Община Г.М. за въвеждане в експлоатация на строеж: еднофамилна жилищна сграда-основно застрояване; изгребна яма и плътна ограда-допълващо застрояване. Съгласно чл.75 ал.2 ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Разпоредбата визира всички титулярите на правото на собственост, в т.ч. ответниците К. А., С. А., В. К. и Д. К.. Според чл.76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.Предявеният от ищцата иск по чл.76 ЗН е насочен към прогласяване недействителност на извършената между К. А. от една страна и Г. Р. и П. Р. от друга покупко-продажба с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, т.I, рег. № 1751, дело № 168/05.09.2017г., респ. към евентуално връщане на процесния имот в делбената маса. Както беше отразено по-горе в настоящото, не се доказват в настоящия процес твърденията на ищеца с ИМ, че П.А. не е можела да се грижи физически за себе си, да взима самостоятелни решения и да формира самостоятелна воля, поради смущения в мозъчната дейност и дезориентираност. Не се събраха в процесна доказателства в последните години от живота си П. А. да е имала психични страдания, да е била поставяна под запрещение, да е била ограничена дееспособността й. Нещо повече, при последното / преди завещателното разпореждане от 04.07.2006г. / хоспитализиране тя е била приета с тежко увредено общо съС.ие, но конкатна и ориентирана за време и място. С молба от 04.07.2006г. П. А. е завила желанието си, да бъде посетена в дома й от нотариус Г., за да направи нотариално завещание в полза на сина си К. А. П. А. е продиктувала завещателната си воля и последната е била записана от нотариуса. Последният е удостоверил с подписа си мястото на съставяне, поредността на удостоверените факти, в т.ч. явилите се лица-двамата свидетели и присъствието на завещателката, като е снета самоличността им и удостоверени положените от свидетелите подписи под съдържанието на завещанието. С оглед изложените по- горе в настоящото съображения, валиден е и договора за покупко-продажба от 05.09.17г. на УПИ XIV-80, квартал 25 по плана на с. О., Община Г.М. / с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, т.I, рег.№ 1751, дело № 168/05.09.2017г. на нотариус С. А. с район на действие ЕПРС / сключен между К. А. и Г. Р., който УПИ е придобит от ответниците Р.и в режим на съпружеска имуществена общност, като по последното обстоятелство не се спори между стрните по делото. От друга страна веднага след смъртта на П.А. отв.К. А. ясно и недвусмислено е заявил на ищцата, че ще се ползва от завещанието, респ. изрично е заявил, че приема наследството по завещанието и е придобил процесния имот предмет на договора за покупко-продажба, като към датата на извършената доброволна делба – 23.08.2017 година и към датата на изповядване на сделката между отв. Кр. А. е отв.Г. Р. /05.09.2017г/ е изтекъл срок по-дълъг от 5 и/или 10 години. По изложените съображения се налага извод, че делбата от 23.08.2017г. между ответниците Д.К., Вл. К. и К. А., е извършена с участието на всички съделители, съгласно Договор за доброволна делба на недвижим имот от същата дата. При горните съображения, предявените искове с правно основание чл.75, ал.1 ЗН и чл.76 ЗН съдът намира за неоснователни и подлежащи на отхвърляне. По предявения иск с правно основание чл.341 ГПК, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН. Съдът е разпределил съгласно чл.146, ал.1, т.45 ГПК доказателствената тежест, като на ищеца е вменено да установи при пълното и главно доказване, че притежава върху процесния имот претендираните с ИМ права като съсобственик и участието като такъв в твърдяната съсобственост с ответниците К. А., С. А., Д. К., В. К., а за твърдяната съсобственост / с 1/6 ид.ч. по отношение на построената в УПИ XIV-80, квартал 25 по плана на с. О. еднофамилна жилищна сграда на два етажа със ЗП на първи етаж 90кв.м. и РЗП от 196кв.м./ и с ответниците Г. Р. и П. Р.. Решението по допускане на делба се ползва със сила на присъдено нещо и е насочено към установяване на съсобственост по отношение на допуснати до делба имоти, лицата между които е допусната и размера на дела на всяко едно от тях. В настоящия случай, с оглед изложените по-горе в настоящото мотиви, доказателствата по делото не обосновават ищцата да е съсобственик по отношение на процесния делбен имот, в която съсобственост да притежава претендираните идеални чист върху всеки един от обектите на делбата заявени с исковата молба, поради което искът с правно основание чл.341 ГПК, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан / вж. и Решение № 996 от 4.I.1995 г. по гр. д. № 878/94 г., ВКС на РБ, I г.о. /. По разноските С Договор за правна защита и съдействие от 13.01.23г. отв.К.А. е упълномощил адв. К.Н. да го представлява и защитава в производството по настоящото дело /л.126 от делото/. С цитирания договор изрично е договорено между страните и изплатено адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените в настоящото производство искове, в т.ч. и по предявения ИУИ при договорено и извършено плащане във връзка с този иск в размер на 1000 лева. С протоколно определение от 18.07.24г. производството по делото е частично прекратено / поради оттегляне на иска /по отношение заявена с ИМ претенция на ищеца за делба на недвижим имот - пасище с площ от 1382 кв.м., находящ се в местност “Б.”, землището на с. О., Община Г.М. С последващо протоколно определение от 05.12.24г., във връзка с частичното прекратяване на производството и направено искане от ответника за присъждане на сторени разноски във връзка с този иск, ищецът е осъден да заплати на К. А. сумата от 600.00 лева. Следователно общата претенция на ответника К. А. за разноски по настоящото производство следва да се намали с посочената сума, като ищеца следва да бъде осъден да заплати на този ответник направени разноски по делото в размер на 5800.00 лева. С Договор за правна защита и съдействие № 805378 от 09.01.23г. и Договор за правна защита и съдействие № 805386/24.10.23г. Г. Р. и П. Р. са упълномощили адв. С.М. да ги представлява по гр.д. №875/22г. по описа на РС Е.П.. Договореното възнаграждение от 2000.00 лева, съответно от 1 500.00 лева ответниците са изплатили в пълен размер. Ето защо, с оглед изхода на спора по делото, предвид и претенцията на ответниците П.Р. и Г. Р. за направените деловодни разноски и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на Г.Р. и П.Р. сторените от всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. от Г. Р. и 1 500 лева от П. Р.. По изложените съображения, съдът