Решение № 1337 от 21.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5324/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 005578/30.08.2024г., издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на „•••••“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Повод за извършената проверка е жалба на потребител, постъпила в РД- Пловдив с вх. № П-03-282/27.02.2024 г. и съдържаща твърдения, че сключеният от жалбоподателката договор за потребителски кредит с „•••••" ЕООД нарушава изискванията на Закона за потребителския кредит и съдържа такси за услуги, които го оскъпяват двойно, като по този начин се нарушават потребителските й права. Настоява за извършване на проверка и предприемане спрямо кредитора на предвидените от закона административни мерки.

В хода на проверката, извършена в присъствието на свидетел на длъжност „регионален мениджър“ в дружеството е установено следното: На 26.09.2023 г. в офиса на „•••••“ ЕООД, находящ се в гр. П., ул. „••••“ № •• жалбоподателката е сключила Договор за потребителски кредит „•••••стандарт“ № 40020281537 за сумата от 600 лв., със срок на погасяване 11 месеца при годишен лихвен процент 40.90% и лихвен процент на ден 0, 11%, като по искане на клиентката са й предоставени и две допълнителни услуги - „Фаст“ и „Флекси“ на обща стойност 600 лв., възнаграждението за които е разсрочено за периода на изплащане на кредита и чиято месечна вноска в размер на 54.55 лв. е прибавена към месечната вноска по самия кредит в размер на 66.32 лв., като дължимата сума по кредита е 1329, 54 лв.

Видно от приложения към жалбата договор и установеното по време на проверката, същият е сключен посредством кредитен посредник, а именно, фирма „•••••“ ЕООД, данните за който са предоставени в точка I от договора, а именно наименование: „••••“ ЕООД, но липсват задължителните реквизити за юридическо лице, осъществило посредничеството, а именно: кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адрес.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 11, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за потребителския кредит Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: констативен протокол за извършена проверка, ведно с писмени доказателства, приложени към него и показания на актосъставителя.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установена фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния закон.

Съгласно приложимите разпоредби на чл. 11, ал.1 от ЗПК: „Чл. 11. (1) Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;

4. името/наименованието, правно организационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;

5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник“ От логическото и граматическото тълкуване на посочената норма следва, че в случай, че договорът е изготвен от търговски посредник, именно той е задълженото лице да посочи своите индивидуализиращи данни. Това е така, доколкото в случая кредиторът няма достъп до бланката на договора, а тя се попълва от негово име и за негова сметка от търговския посредник.

От друга страна обстоятелството, че самият договор за кредит се сключва от името и за сметка на кредитора, не изключва положението, че всяко лице, участващо в кредитния процес следва да понесе собствената си административна отговорност за собствените си нарушения на режима на ЗПК.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗПК, в която е посочено, че се налага глоба на виновните физически лица, съответно имуществена санкция, ако те са юридически лица или едноличен търговец, като липсва уточнение, че кредиторът носи отговорност за всички изброени в чл. 45 от закона нарушения на ЗПК.

От гореизложеното следва, че ако дадено задължение по ЗПК е адресирано към кредитора, отговорност за него следва да понесе именно той. Ако задължението, обаче е адресирано към кредитния посредник, легитимиран да понесе административно наказателна отговорност за неизпълнението му е именно кредитния посредник.

В смисъл, че задължението по чл. 11, ал.1, т.5 от ЗПК е за самия кредитен посредник са и Указанията за попълване на приложение № 2 от закона, поместени в самия ЗПК. В тях се сочи:

„5. В част I, т. 2 кредиторът следва да посочи своето седалище и адрес на управление;

6. В част I, т. 7 кредитният посредник следва да посочи своето име или наименование и правно организационна форма, както и ЕИК, предоставен от Агенцията по вписванията, или код по БУЛСТАТ.

7. В част I, т. 8 кредитният посредник следва да посочи своето седалище и адрес на управление.“ От гореизложеното следва, че задължението по чл. 11, ал.1, т.5 от ЗПК е тежало върху самия кредитен посредник и именно той, а не кредитора е пасивно легитимиран да понесе административно-наказателна отговорност по чл. 45 ЗПК в случая.

По изложените съображения НП Следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора на основание чл. 63Д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има жалбоподателят.

Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК легитимиран да понесе разноските е юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Комисията за защита на потребителите, която видно от чл. 2, ал.2 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът