Решение № 3 от 5.1.2022 г. на Районен съд - Поморие по дело № 218/2021 г.

Производството пред ПРС е образувано по постъпила жалба подадена от Д. АТ. П., против наказателно постановление /НП/ № 21-0320-000410 издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на основание чл. 189, ал.4, т.7 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50.00 лв. Административното наказание е наложено за това, че на 25.07.2021г., около 09.30 ч., в гр.Поморие, на ул.Манастирска, като водач на лек автомобил Мерцедес Е 240 с ег. № ••• управлява МПС – лично собственост като по време на движението не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобила. В жалбата се твърди, че са допуснати процесуални нарушение при съставянето на АУАН и НП и оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като сочи, че не е извършил описаното нарушение и моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание, поддържа жалбата. Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява Жалбата е подадена от сакционираното лице, т. е. от субект за който е налице правен интерес от обжалване. Тъй като по делото АНО не представи доказателства за датата на връчване на оспореният електронен фиш, съдът приема, че е жалбата е подадена в срок. В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.07.2021г., около 09.30 ч., в гр.Поморие, на ул.Манастирска, като водач на лек автомобил Мерцедес Е 240 с ег. № ••• управлява МПС – лично собственост като по време на движението не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобила. За така описаното нарушение на водача П. бил съставен АУАН № 410/25.10.2021г. като описаното нарушение, било квалифицирано по чл. 138, ал.1 от ЗДВП. При предявяването а акта, водача е изложил възражението си а именно посочил е „ че при проверката е бил с колан“. Въз основа на така издадения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление в което е изложена идентична фактическа обстановка и като нарушена разпоредбата е посочен чл. 137А, ал.1 от ЗДП. АУАН няма обвързваща доказателствена сила и за да се ангажира административнонаказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо административният орган, да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице. Във връзка с оспорването на фактическата обстановка и твърдението на жалбоподателят, че актосъставителят не е възприел нарушението, за изясняване на фактическата обстановка е разпитан актосъставителят – св. Н.Н.. В съдебно заседание актосъставителят Н. Н., дори и след предявяване на акта, заяви, че не си спомня нищо по случая. Липсват каквито и да е други доказателства, от които да се установят съставомерните признаци на твърдяното нарушение. В тази връзка настоящия състав, счита че АНО не е доказал по несъмнен начин извършването на нарушението, за което е било съставено обжалваното постановление. Въпреки разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, доколкото според правилата на НПК е недопустимо предаване на презумптивна доказателствена сила, на което и да е било доказателство или доказателствено средство (в този смисъл е и Решение № 1578 от 07.10.2016 г. по н. д. № 1357 / 2016 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас), съдът счита че нарушението остана недоказано от АНО. Обжалваното НП следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно, тъй като не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено във вина. Налице са обаче и нарушения допуснати в хода на административнонаказателното производство, които следва да се отбележат, като е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 138, ал.1 от ЗДВП. Впоследствие с наказателното постановление, като нарушената норма е посочена разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДВП, но фактически за това нарушение по така сочената правна квалификация на нарушителя не е било предявено обвинение с акта и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под тази правна квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице и са основание за отмяна на НП. Мотивиран от изложеното, съдът