Решение № 956 от 29.12.2022 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 490/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145- 178 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл. 167, ал. 9, т. 3 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ВИГ – ММ“ООД, ЕИК130165496, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Кл. Охридски“№18, представлявано от управителя А.Г. против заповед № РД-27-125/05.04.2022г. на Началника на ДНСК, с която е прекратено действието на удостоверение № РК-0277/22.07.2019г. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор - със срок на валидност до 22.07.2024г.

Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради следното:

• жалбоподателят не бил уведомен за измененията в ЗУТ, с които се поставяли нови изисквания към лицата, упражняващи дейностите по чл.166, ал.1, т. 1, от ЗУТ - на 23.03.2022г. получил предупредително писмо изх.№ ЛК -04/2065-01-493 от 21.03.2022г. на ДНСК и веднага свикал общо събрание, проведено на същия ден и било взето решение за заличаване на Г. Г. като управител на дружеството. На същия ден била заявена промяната за вписване в Търговския регистър, като вписването било извършено с вх.№20220329145908.

• до момента Г. Г. не била извършвала дейности по чл.166, ал.1 от ЗУТ, а пропускът бил неумишлен и липсвали последици.

Затова моли съдът да отмени заповедта.

Ответникът по жалбата - Началник на ДНСК, чрез ст. юрисконсулт А. - Г. поддържа, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед – законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на материално- и процесуалноправните законови разпоредби. Счита, че според събраните по делото доказателства представляващите дружеството в нарушение на разпоредбата на чл.167, ал.1, т.2 от ЗУТ във връзка с изискването на пар.79 от ЗУТ не са привели дейността си в съответствие с изискванията на Закона в дадения едногодишен срок. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № РД-27-125/05.04.2022г. на Началника на ДНСК, с която е прекратено действието на удостоверение № РК-0277/22.07.2019г. за извършване на дейностите по чл.166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на валидност до 22.07.2024г.

Жалбата е подадена на 26.04.2022г. - в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ /заповедта е връчена на 08.04.2022г., а жалбата е постъпила в ДНСК на първия работен ден, следващ деня, в който срокът изтича/ и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна Заповедта е издадена от Началника на ДНСК –компетентен орган по смисъла на чл.166, ал.1 от ЗУТ - на основание чл. 167, ал. 9, т. 3 от ЗУТ и чл.17, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-25/03.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Съгласно посочените разпоредби действието на удостоверението за извършване на дейности по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се прекратява преди изтичане на срока, за който е издадено, при отпадане на някое от основанията, послужили за издаването му.

В случая на „ВИГ – ММ“ООД е издадено удостоверение № РК-0277/22.07.2019г. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор - със срок на валидност до 22.07.2024г.

На 23.02.2021г. в ДВ бр.16 е обнародван ЗИД на ЗУТ, като са изменени изискванията към органите на управление на юридическите лица по чл.167, ал.1 от ЗУТ. В § 79 от ЗУТ е дадена възможност на лицата, получили до влизането в сила на измененията удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ– както е в настоящия случай – да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания в срок до една година от влизане на закона в сила. ЗИД на ЗУТ е влязъл в сила 3 дни след обнародването му / съгл. чл.5, ал.5 от Конституцията на РБ във вр. с чл.41, ал.3 от ЗНА/ и едногодишният срок, в който е следвало да бъде изпълнено горното задължение, е изтекъл на 26.02.2022г.

На 21.03.2022г. е издадено от Началника на ДНСК уведомление изх. № ЛК-04/2065 до управителите на дружеството-жалбоподател за започнало производство по издаване на индивидуален административен акт – заповед на началника на ДНСК за предсрочно прекратяване действието на удостоверение № РК- 0277/22.07.2019г.

На 31.03.2022г. в ДНСК е постъпила молба вх.№ ЛК - 04/2065-04-591 от А.Г., управител на „ВИГ-ММ“ООД, с която уведомява административния орган, че в Търговския регистър е вписана промяна в управителния орган на дружеството с вх.№20220329145908 по заявление от 23.03. 2 022г. – заличена е като управител Г. Г.. Така към датата на издаване на оспорваната заповед - 05.04.2022г. - задължението е изпълнено.

Няма спор, че заявлението за вписване на промяна в обстоятелствата е подадено след изтичане на едногодишния срок, но то е в изпълнение решението на общото събрание на дружеството от 23.03.2022г. – което е установено от съда при извършена служебна справка в ТР -, т.е. в деня на връчване на уведомлението по чл.26 от АПК.

Законодателят е вменил на административния орган в чл.142, ал.1 от АПК задължение при издаване на административен акт съответствието му с материалния закон да се преценява именно към този релевантен момент. Безспорно е установено по делото, че към 05.04.2022г., когато е издадена процесната заповед, административният орган е бил уведомен за вписаната промяна. Затова съдът приема, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като при издаването му не е спазена императивната норма на чл.142, ал.1 от АПК.

За правна чистота следва да се отбележи, че съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че никой не го е уведомил за изменението на Закона и затова не е изпълнил задължението си в срока по § 79 от ЗУТ - такова задължение не е вменено на административния орган, действа и необоримата презумпция от римското право „Ignorantia legis neminem excusat“ или „Непознаването на закона не е извинение“.

Разноски не се претендират от жалбоподателя.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик