Решение № 3225 от 6.7.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3930/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „хххххххх“ АД, ЕИК ххххххххх, чрез юрк. З.Д., против Наказателно постановление № 68/15.02.2023 г., издадено от началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на „хххххххх“ АД, ЕИК ххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 във вр. с чл.19 ал.1 т.1 ЗЧРБ. С жалбата се излагат доводи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че в АУАН и НП са нарушени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН. Изтъква се, че в АУАН и НП не са коректно посочени законовите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени. Сочи се, че разпоредбата на чл.19 ал.1 т.1 ЗЧРБ е неприложима, тъй като същата създава задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не за превозвача, какъвто е „хххххххх“ АД. Изтъква се, че нормата на чл.20 ал.1 т.1 ЗЧРБ е бланкетна, като в случая в АУАН и НП не са посочени материално-правните норми от друг нормативен акт, които въвеждат изискването за притежаване на виза от съответното лице. Като нарушени се сочат и разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и НП липсва ясно, точно и пълно описание на елементите от състава на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, тъй като не е посочено изрично каква е била нередовността на притежавания от превозения пътник документ. Навеждат се твърдения за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Твърдят се нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН не е посочено качеството на посочените в акта свидетели. Изтъква се, че коментираните нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на въззивника. Сочи се и че дружеството - жалбоподател не е извършило административно нарушение, тъй като се касае за вътрешен за Европейския съюз полет, в който случай виза не се изисква по аргумент от чл. 1 § 1 от Регламент (ЕО) 539/2001. Изтъква се и че гражданите на Украйна могат да влизат и да пребивават на територията на Република България за период от 90 дни в рамките на шест месеца без необходимост от виза и само със своите биометрични паспорти. Сочи се, че съгласно оперативните указания, дадени от Европейската комисия, след събитията от 24.02.2022 г. към граничните власти на държавите – членки, същите следва да облекчат режима за влизане на своите територии на бежанците от Украйна, които указания дерогират чл. 6, параграф 5 буква "в" от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно Кодекс на Съюза относно правилата за движение на хора през границите. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят „хххххххх“ АД, редовно уведомен, се представлява от юрк. З.Д., с пълномощно, приложено към жалбата. Същата прави искане за отмяна на наказателното постановление по аргументите в жалбата. Наказващият орган - Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, редовно призован, представлява се от юрк. А.Н., с пълномощно, представено с молба от 04.04.2023 г. Юрк. Николова оспорва жалбата, счита нарушението за безспорно доказано, а наказателното постановление - за издадено от компетентен орган и съгласно материалноправните и процесуални правила. Изтъква, че Република България не прилага в цялост Регламент (ЕС) № 399/2016 г., тъй като макар и държава-членка на Европейския съюз, не е държава-членка по Шенгенския кодекс и понятието „вътрешна граница“ е неприложимо, а вътрешни полети се явяват единствено полетите на територията на страната. Моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от санкционираното юридическо лице и при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 23.02.2023 г., а жалбата е подадена на 09.03.2023 г.) Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: На 14.01.2023 г. около 13: 59 ч. в град София на ГКПП - Аерогара София била извършена гранична проверка на влизащи в страната пътници, пристигнали с полет FB450 от Рим (Италия) за София (България) с превозвач "хххххххх" АД. Свидетелят Л. С., заемащ длъжността младши експерт, командир на отделение към ГКПП - Аерогара София, извършил преглед на документите на пристигналия с полет FB450 от Рим, пътник В.О., роден на 30.11.1994 г., гражданин на Украйна. Свидетелят Л. С. установил, че В.О. притежавал международен паспорт, стар образец, небиометричен с № ЕР821143, издаден на 11.03.2013 г., като не притежавал валидна виза или разрешение за пребиваване в Република България. Независимо от това превозвачът "хххххххх" АД бил издал билет и бордна карта на лицето и го превозил до територията на Република България. Тъй като В.О. не притежавал виза или разрешение за пребиваване, той не бил допуснат в страната, като бил изготвен отказ за влизане в страната № 41/14.01.2023 г. До дружеството - въззивник била изпратена покана рег. № 814700-181/14.01.2023 г. на 03.02.2023 г. да се яви представител на дружеството за съставяне на АУАН. Поканата била получена в "хххххххх" АД и заведена с вх. № 047 - V-201/16.01.2023 г. На 03.02.2023 г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател Лидия Иванова Димитрова /упълномощена с пълномощно № 047 - I- 2343/07. 09.2019 г. от представляващите "хххххххх" АД/ и на двама свидетели - Иван Костов и И. Д., свидетелят Л. С. съставил на АУАН № 55 (бл. № 276527) /03.02.2023 г., с който повдигнал против дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ - затова, че след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето Brazhan Oleksandr, роден на 30.11.1994 г., гражданин на Украйна, превозвачът го е превозил до Република България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и бордна карта. На същата дата АУАН бил предявен на упълномощения представител на въззивника - Лидия Димитрова, която го е подписала с отбелязване, че има възражения и направила искане административнонаказателното производство да бъде прекратено. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били депозирани възражения. Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, установена от контролните органи, и въз основа на така съставения АУАН на 15.02.2023 г. Димитър Кошов - оправомощен по силата на Заповед № 4064з - 889/21.09.2022 г. на ВПД Директор на ГДГП да замества началник на ГПУ - София, издал обжалваното наказателно постановление № 68/15.02.2023 г., с което на основание чл. 51 ЗЧРБ за нарушение чл. 20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Л. Г. С. и И. В. Д. и събраните по делото писмени доказателства – докладна записка рег. №8177р-4033/06.02.2023 г., покана за доброволно изпълнение рег. № 817700- 510/16.02.2023 г., покана рег. №817700-181/17.01.2023 г., съобщение № 8177р- 1435/14.01.2023 г., отказ за влизане в страната № 41/14.01.2023 г., копие на паспорт № EP821143, заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. относно определяне на длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, които да съставят АУАН и да издават НП по ЗЧРБ, заповед № 8121К-11358/21.12.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-11180/16.09.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К- 12474/15.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 4064з-889/21.09.2022 г. на ВПД директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари за определяне на длъжностно лице за заместване на отсъстващ ръководител, пълномощно № 047 - I- 2343/07. 09.2019 г. Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. С., който дава сведения за извършената проверка на пътниците от горепосочения полет и направените констатации. Свидетелят С. споделя как е било установено, че украинският гражданин В.О. е бил превозен с полет от Рим от авиокомпания „хххххххх“ АД със стар вид образец на паспорт, който не е биометричен, без валидна виза или разрешение за пребиваване в страната. Показанията на свидетеля С. са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с приложения по делото писмен доказателствен материал. Показанията на свидетелката Д. не спомагат съществено за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, тъй като свидетелката няма съхранен спомен за процесните събития. Съдът кредитира писмените доказателства, въз основа на които изгради изводите си за компетентност на наказващия орган и актосъставителя. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, по сочени от страните, установи следното от правна страна: АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 53 ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ. Съгласно чл. 53 ал. 1 ЗЧРБ нарушенията по ЗЧРБ се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 24а - от органите на Министерството на труда и социалната политика, а съгласно чл. 53 ал. 2 ЗЧРБ въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления. Видно от заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи началниците на гранични полицейски управления в РДГП - ГДГП са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗЧРБ. Със заповед № 4064з- 889/21.09.2022 г. на ВПД Директор на ГДГП на издалия обжалваното наказателното постановление Димитър Кошов е възложено да замества началника на ГПУ - София до отпадане на необходимостта като осъществява функциите по чл. 28 ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР, където в чл. 28 ал. 1 т. 6 от Правилника е предвидена и дейността по налагане на административни наказания. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Не се споделят възраженията за нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Същият е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия въззивника, на когото е връчен и препис. Обстоятелството, че в АУАН не е посочено качеството на двамата свидетели - дали са присъствали при извършване/установяване на нарушението или са само свидетели при съставянето на АУАН, по никакъв начин не ограничава правото на защита на въззивника. Още повече, че това обстоятелство беше установено в съдебно заседание, където от показанията на свидетелите С. и Д. се установи, че посочените в АУАН свидетели са присъствали само при съставянето му. Същевременно доколкото свидетелите са двама, е удовлетворено изискването на чл. 40 ал. 3 ЗАНН в случаите, когато посочените в АУАН свидетели не са присъствали при извършване или установяване на нарушението, те да са двама. Не са основателни възраженията в жалбата, че в АУАН и НП са нарушени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН, респективно - на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, по безпротиворечив и идентичен начин са посочени елементите от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Напълно неоснователни са възраженията на дружеството- жалбоподател за неясно описание на деянието, тъй като в съставения АУАН и издаденото НП вмененото нарушение е описано по ясен и конкретен начин – посочени са времето и мястото на извършването му, посочено е, че че украинският гражданин не е имал валидна виза или разрешение за пребиваване, че притежаваният от него международен паспорт № ЕР821143 е стар образец, небиометричен, посочено е и конкретното действие, осъществено от превозвача, с което се твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ – че е издал билет и бордна карта, без преди това да провери наличието и валидността на документа за пътуване. Не се споделят и възраженията за неправилно посочване на нарушената законова разпоредба. Както в АУАН, така и в НП е посочена разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ, която предвижда конкретно задължение за превозвача, а именно преди да извърши превоза да провери наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. Не се споделят възраженията, че в АУАН и НП не е посочена конкретната разпоредба от друг нормативен акт, която въвежда задължението гражданите на трети страни, влизащи на територията на Република България, да притежават валидна виза. И в АУАН, и в НП е посочено, че превозеният от дружеството - въззивник чужд гражданин не отговаря на изискванията на чл. 6 ал. 1 т. б от Регламент (ЕС) 2016/399, съгласно която разпоредба при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия: б) да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване. Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ действително въвежда задължение към чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не към превозвача, но посочването й при квалификацията на нарушението по никакъв начин не е ограничило правото на защита на санкционираното юридическо лице. Предвид горното съдът намери, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът намери обаче, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, като от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за осъществен състав на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1, т. 1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Съгласно чл.19, ал.1, т. 1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза когато е необходима. Съгласно чл. 9 ЗЧРБ визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит. Нормата на чл. 8 ал. 1 ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Съгласно § т. 3 ДР на ЗЧРБ „паспорт или заместващ го документ за пътуване" е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Разпоредбите на чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ уреждат случаите, в които не се изисква виза. Съгласно чл. 8 ал. 2 ЗЧРБ не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 8 ал. 3 ЗЧРБ не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Съгласно чл. 6 т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия: а) да притежават валиден пътен документ, който дава право на притежателя да преминава границата и който отговаря на следните критерии: i) срокът му на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на държавите членки; при надлежно обосновани извънредни случаи това задължение може да отпадне; ii) издаден е в рамките на предходните 10 години; б) да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, с изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване. Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета е отменен с Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. В Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. са определени и третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници /Приложение 1/, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване /Приложение 2/ в случаите на преминаване на външните граници на държавите членки при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен престой. Според Приложение № 2 от Регламента Украйна е включена в списъка на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен престой. Според пояснение № 6 към приложението обаче премахването на визите се отнася само за притежателите на биометрични паспорти, издадени от Украйна в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). В случая от събраните доказателства се установява и противното не се твърди от жалбоподателя, че украинският гражданин В.О. не е имал издадена виза, а международният му паспорт е бил небиометричен. Един от основните аргументи в жалбата е, че в случая с осъществения полет от Рим до София пътникът не е преминал външни граници на държава - членка, за да му е необходима виза, както и че наличието на вътрешна граница не е обусловено от приемането на държавата в Шенген, а от приемането й в Европейския съюз. Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите - членки на Европейския съюз и установяване на правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите-членки на Европейския съюз. Според чл. 2 от Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета "вътрешни граници" са: а) общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите-членки; б) летищата на държавите-членки за вътрешни полети; според т. 3 "вътрешен полет" е всеки полет, изключително от или към териториите на държавите- членки без кацане на територията на трета държава. Горните норми следва да се тълкуват ведно с легалните дефиниции на тези понятия, посочени в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., където в чл. 1 е посочено, че "вътрешни граници" са общите сухопътни граници на договарящите страни, както и техните летища за вътрешни полети и морските им пристанища, които се използват изключително за редовни транспортни превози от или към други пристанища на територията на договарящите страни без прекачване на пристанища извън тези територии; външни граници са сухопътните и морските граници, както и летищата и морските пристанища на договарящите страни, доколкото те не представляват вътрешни граници, вътрешен полет е всеки полет, изключително от или към територията на договарящите страни, без кацане на територията на трета държава. Република България е страна - членка на ЕС, но не е страна - членка на Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент (ЕО) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на Република България, съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република България следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните от Шенгенското пространство). В този смисъл е и практиката на АССГ, а именно: Решение № 1167 от 24.02.2022 г., постановено по КНАХД № 12009/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав; Решение № 15 от 04.01.2022 г., постановено по КНАХД № 7412/2021 г. по описа на АССГ, XШ-ти касационен състав; Решение № 7673 от 17.12.2021 г., постановено по КНАХД № 7922/2021 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав; Решение № 7215 от 02.12.2021 г., постановено по КНАХД № 9729/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав и други. Независимо от горното обаче съдът намира, че в настоящия случай не е установено по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението. С Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета на ЕС от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила се установява съществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт. В чл. 2 от Решението е посочено, че временната закрила се отнася за лица, разселени от Украйна на или след 24 февруари 2022 г., вследствие на военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на тази дата: украински граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г.; лица без гражданство и граждани на трети държави, различни от Украйна, които са се ползвали от международна закрила или равностойна национална закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г.; членове на семейството на лицата, посочени в по-горе. Съгласно параграф 16 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета на ЕС от 4 март 2022 година „украинските граждани, в качеството си на пътуващи, освободени от изискването за виза, имат право да се движат свободно в рамките на Съюза, след като са били допуснати на територията за срок от 90 дни. Въз основа на това те могат да избират държавата членка, в която искат да се ползват от правата, свързани с временната закрила, и да се присъединят към семейството и приятелите си в рамките на значителните мрежи на диаспората, които понастоящем съществуват в целия Съюз. (…) След като държава членка е издала разрешение за пребиваване в съответствие с Директива 2001/55/ЕО, лицето, ползващо се с временна закрила, което има право да пътува в рамките на Съюза в продължение на 90 дни в рамките на 180-дневен период, следва да може да се възползва от правата, произтичащи от временната закрила, само в държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване.“ Съгласно параграф 21 от Решението в съответствие с Директива 2001/55/ЕО продължителността на временната закрила следва да бъде за първоначален срок от една година. Съгласно чл. 8 параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО „държавите-членки приемат мерките, необходими за предоставяне на лицата, ползващи се с временна закрила, на разрешения за пребиваване за целия срок на закрилата. За тази цел се издават документи или други подобни свидетелства.“ В настоящия случай липсват данни дали украинският гражданин В.О., превозен с полет FB450 от Рим за София е пребивавал на територията на Украйна преди навлизането на руските въоръжени сили на територията на страната на 24.02.2022 г. или дали е бил разселен от Украйна след тази дата и във връзка с тези събития и респективно – дали попада сред лицата, ползващи се от временна закрила, установена по силата на Директива 2001/55/ЕО. На следващо място, видно е, че на територията на България украинският гражданин е влязъл, идвайки от друга държава членка на ЕС – Италия, но отново по делото липсват данни дали в Италия /или в друга държава членка, която е държавата на първото му влизане/ на него му е било издадено разрешение за пребиваване на територията на съответната държава, което съгласно цитираните по – горе разпоредби на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета на ЕС от 4 март 2022 година би му дало правото да пътува на територията на целия Европейски съюз в продължение на 90 дни в рамките на 180-дневен период. Предвид горното съдът намира, че в настоящия случай не е установено по несъмнен и категоричен начин, че украинският гражданин В.О. е влязъл на територията на Република България в нарушение на закона и респективно – че като е издал превозни документи - билет и бордна карта, превозвачът „хххххххх“ АД е нарушил изискванията на чл. 20 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ. И в административнонаказателното производство, както и в наказателното, извършването на деянието следва да е доказано по несъмнен и категоричен начин. Доколкото в настоящия случай липсва такава несъмнена и категорична установеност на елементите от състава на нарушението, то наказателното постановление следва да бъде отменено. Дори и да не бъдат споделени горепосочените аргументи обаче, съдът намира, че следващо основание за отмяна на наказателното постановление, е обстоятелството, че се касае за маловажно нарушение по см. на § 1 т. 4 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, като когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.За да формира извод, че дори и да е налице неизпълнение на задължение от страна на превозвача, то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид, съдът съобрази дадените от Европейската комисия Оперативни насоки за управление на външните граници с цел улесняване на преминаването на границите между ЕС и Украйна от 04.03.2022 г., дадени във връзка със засилващия се миграционен натиск в резултат на големия брой лица, идващи от Украйна и търсещи закрила на територията на ЕС след 24.02.2022 г. В чл. 2 от Оперативните насоки са предвидени дерогации от изпълнението на условията за влизане за граждани на трети държави от условията, предвидени в Кодекса на шенгенските граници. От съдържанието на Оперативните насоки е видно, че те са адресирани не само до държавите членки, които имат обща граница с Украйна, и не само до държавите членки, на територията на които е било първото влизане на украински граждани на територията на държава от ЕС. В чл. 2 от Оперативните насоки е посочено, че „Някои украински граждани може да искат да продължат пътуването си до други дестинации в рамките на ЕС — в повечето случаи, за да се съберат със семейството или с приятели. Съгласно действащите правила потенциалните пътници, които представят паспорти с изтекъл срок, или само карти за самоличност или удостоверения за раждане за децата, нямат право да пътуват между държавите членки. Въпреки че превозвачите са тези, които решават дали да допуснат такива лица на борда, държавите членки се насърчават да им оказват подкрепа в това отношение. По-специално, що се отнася до връзките за или от държави членки, в които контролът по вътрешните граници все още не е отменен, те биха могли да обмислят предоставянето на гаранции на превозвачите, че няма да бъдат глобени за превоз на пътници, които не са надлежно документирани поради продължаващия конфликт в Украйна. Държавите членки се насърчават да проявяват гъвкавост при улесняването на такива случаи и да освобождават превозвачите от плащането на такива глоби.“ Коментираните Оперативни насоки не са отменени въпреки твърденията за противното на свидетеля Л. С. и няма основания да не бъдат съобразени от съда при преценка на обществената опасност на конкретното нарушение. Предвид изложеното и като взе предвид, че се касае за превоз на украински гражданин, съдът намери, че дори и да се приеме, че превозвачът „хххххххх“ АД е нарушил чл. 20 ал. 1 т. 1 ЗЧРБ, нарушението разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност, предвид установената по отношение на украинските граждани временна закрила и обстоятелството, че съгласно дадените от Европейската комисия насоки се насърчава улесняване пътуването им на територията на Европейския съюз и след първото им влизане на територията на държава членка с оглед събирането им със семейство, близки или възможност за по-добра трудова реализация. Предвид всичко гореизложено и предвид извода, че при издаване на наказателното постановление материалният закон е приложен неправилно, съдът намери, че жалбата е основателна и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени. Доколкото настоящият съдебен състав приема, че не е доказано извършването на административно нарушение, а аргументите за маловажност на такова, са изложени единствено в условията на алтернативност, съдът намира, че не следва да предупреждава въззивника, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В производството пред съда жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, но искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е направено нито с жалбата, нито в съдебно заседание, поради което на жалбоподателя не следва да бъде присъждано такова. Предвид изхода на производството, на наказващия орган не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН, съдът