Решение № 206 от 24.7.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 478/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 88 от 03.05.2022 г., поправено с Решение № 134 от 28.06.2022 г., постановени по гр.д. № 173/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, е отхвърлен предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК от „Кооперативен съюз - Ловеч“ против Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройство, представлявано от Областен управител на Област Ловеч, отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че Държавата не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. Ловеч, ••••••••••••••••, с идентификатор •••••••••••8, целият с площ от 19707 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, като неоснователен и недоказан. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Кооперативен съюз – Ловеч“, като решението се обжалва изцяло. Сочи се, че наличието на правен интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск се доказва от факта, че кооперацията се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижимия имот, за който държавата е съставила акт за частна държавна собственост, т.е. налице е конкуренция на права. При постановяване на решенето си съдът се е мотивирал с отменени правни норми, които не легитимират държавата като собственик на имота към настоящия момент. Съдът е посочил, че ищецът не е придобил имота чрез продажба, не са налице условията за придобиването му по давност, но липсват мотиви защо се обосновава, че държавата е собственик. Ищецът е собственик на процесния имот по силата на закона – пар. 26 от ПЗР на ЗИДЗК, а и по силата на давностно владение. Владението на имота е предадено на „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч със заповед от 28.11.1972 г. на Министъра на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, след като е внесена полагащата се сума по чл. 20 ЗОРЗ. Установено е правоприемство между „Кооперативен съюз Ловеч“ и „Окръжен кооперативен съюз Ловеч“, както и е установено, че след въвеждането във владение на „Окръжен кооперативен съюз Ловеч“ последният е извършил строителство на множество сгради. За процесния имот е съставен акт за държавна собственост, след снабдяването на „Кооперативен съюз – Ловеч“ с документ за собственост, и въпреки подаденото заявление за деактуване на имота, до настоящия момент това не е сторено. От изслушаната съдебно техническа експертиза се установява идентичността на имота, предмет на предоставяне със заповедта от 1972 г. с процесния имот, наличието на постройки в имота, които са изградени въз основа на генерално - застроителен план, т.е. теренът представлява необходимо прилежаща площ към тях. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск. По делото е постъпила и въззивна жалба против постановеното по реда на чл. 247 ГПК Решение № 134/28.06.2022 г. по гр.д. № 173/2021 г., като е отправено искане то да бъде отменено със същите съображения, посочени в първоначалната въззивна жалба. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор, като в съдебно заседание се заема становище, с което оспорва въззивната жалба. С Решение № 185/23.12.2022 г. по в.гр.д. № 340/2022 г. на ВТАС е отменено Решение № 88/03.05.2022 г. по гр.д. № 173/2021 г. на Окръжен съд Ловеч и Решение № 134/28.06.2022 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 88/03.05.2022 г., вместо което е признато за установено по предявения от Кооперативен съюз Ловеч отрицателен установителен иск, че Държавата не е собственик на процесния недвижим имот. С Решение № 517/02.08.2024 г. по гр.д. № 1281/2023 г. на ВКС е отменено въззивно Решение № 185/23.12.2022 г. по в.гр.д. № 340/2022 г. на ВТАС и делото е върнато за ново разглеждане, с указания за изследване на въпроса дали спорния поземлен имот съставлява прилежащ терен към сградите в него и в случай, че не се установи основанието по чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, въззивният съд да се произнесе по останалите въведени от ищеца основания за собственост върху имота. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от „Кооперативен съюз - Ловеч“ против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с искане да се приеме за установено, че Държавата не е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Ловеч, общ. Ловеч, ••••••••••••••••, с идентификатор •••••••••••8, целият с площ от 19707 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база. Изложени са обстоятелства, че „Кооперативен съюз – Ловеч“ е собственик на недвижимия имот, за което има издаден нотариален акт № 35, д. № 128/1993 г. на РС Ловеч. Имотът е бил предаден възмездно на „Окръжен Кооперативен Съюз“ Ловеч със заповед от 28.11.1972 г. на Министъра на Министерство на земеделието и хранителната промишленост – Главна инспекция „Борба с ерозията и охрана на земята“, след внасяне на полагащата се сума по чл. 20 ЗОРЗ. След въвеждането във владение „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч е извършил строителство в имота на множество сгради. „Кооперативен съюз – Ловеч“ е правоприемник на „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч. За построените сгради „Кооперативен съюз – Ловеч“ се е снабдил с нотариален акт № 95, д. № 2109/2003 г. За имота е съставен и акт за държавна собственост от 09.03.2005 г. Въпреки подаденото заявление за деактуването на имота, това не е сторено. Сочи се, че държавата не е придобила правото на собственост върху процесния имот по нито един придобивен способ, а от друга страна „Кооперативен съюз – Ловеч“ е собственик както по силата на закона, така и по силата на давностно владение, продължило от 1972 г. до настоящия момент, както и по силата на реституция. С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като се сочи, че към 1993 г., когато ищецът се е снабдил с нотариален акт, той не е бил собственик на имота. Въпреки подадените заявления за деактуване, това не е сторено, тъй като от представените доказателства не се е установила по безспорен начин собствеността на „Кооперативен съюз – Ловеч“ върху прилежащия терен, а само върху построените в него сгради. От доказателствата не може да се установи дали имотът е предаден в собственост на „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч, или е учредено право на строеж или ползване в негова полза. Оспорва се правоприемството между ищеца и „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч. Не се оспорва факта на владение на имота, нито че сградите са построени от „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч, но се сочи, че не са налице предпоставките за придобиването на имота на основание придобивна давност. С обжалваното решение е прието, че по делото липсват данни да е завършена продажба по смисъла на чл. 11 от ЗС и чл. 29-32 от Правилника за държавните имоти. На „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч е предадена възмездно стара каменна кариера за изграждане на складова база, което подкрепя извода, че държавната земя е предоставена възмездно за ползване, и с оглед на това е прието, че тя не е придобита от кооперативния съюз. С оглед забраната за придобиване по давност на вещи, които са държавна и общинска собственост, не е изтекъл и давностния срок за придобиване на собствеността от страна на ищеца. По тези съображения предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Видно от Заповед № ІХ-481/28.11.1972 г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, Главна инспекция „Борба с ерозията и охрана на земята“, въз основа на т. 13 от 286-то РМС от 13.07.1968 г. /приложено по делото/ е разпоредено ГНС Ловеч да предаде възмездно на „Окръжния кооперативен съюз“ Ловеч 15, 4 дка неполивна, необработваема земя – пасище, стара каменна кариера от V категория в землището на гр. Ловеч, м. Хисарско поле за изграждане на складова база. Предаването на терена е следвало да стане след внасяне на полагащите се суми по чл. 20 от ЗОРЗ. По делото са приложени протоколи от приемателни комисии за въвеждане в действие на склад суровини кооперативна промишленост от 1976 г., склад технически култури, търговски склад, техническа работилница от 1982 г., склад за плодове и зеленчуци от 1984 г. и на склад готова продукция от 1988 г. „Кооперативен съюз – Ловеч“ се е снабдил с нотариален акт № 35, д. № 128/1993 г. въз основа на представени на нотариуса писмени доказателства, по силата на който е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място от 20 дка – складова база в землището на гр. Ловеч, м. Хисарско поле. Ищецът се е снабдил и с нотариален акт за собственост № 55, д. № 650/2003 г. от 29.10.2003 г., въз основа на представени писмени доказателства на 8 бр. сгради, подробно описани, построени в имот № •••••••• в землището на гр. Ловеч, м. Хисарско поле, с площ от 19, 708 дка. За теренът, с площ от 19, 708 дка, представляващ имот № •••••••• в землището на гр. Ловеч, м. Хисарско поле е издаден акт за държавна собственост на 09.03.2005 г., като правно основание за собствеността е посочено чл. 68 и 70 ЗДС. Между страните е водена кореспонденция за отписване от актовите книги на имота, но такова не е последвало. За построените в поземления имот сгради с идентификатори •••••••••••8.1 и •••••••••••8.2 е приложен нотариален акт за собственост от 20.11.2015 г., с който „Инженеринг Пром“ ООД е признато за собственик на основание внесен апорт от съдружника „Кооперативен съюз – Ловеч“. От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза се установява, че имотът е с идентификатор •••••••••••8 и с площ 19707 кв.м., с начин за трайно ползване – за складова база. В кадастралната карта са нанесени 16 бр. едноетажни сгради, с обща застроена площ 4273 кв.м. От тях само сгради •••••••••••8.1 и •••••••••••8.2 са промишлени, а останалите – складови. КВС предхожда кадастралната карта, като по нея процесният имот е с № •••••••• в землището на гр. Ловеч. В КВС имотът е записан като собственост на „Кооперативен съюз – Ловеч“. Вещото лице е установило неодобрен кадастрален план •••••••••••••••• – Ловеч, създаден през 80-те години, в който имотът е нанесен с кад. № 4974, като е отбелязано, че е застроен с едноетажни сгради. Първите данни за имота се съдържат в едромащабна топографска карта от 1957 – 1962 г., по която имот № 145 съответства по местонахождение и граници с имота по заповедта от 1972 г. Във въззивното производство е изслушана съдебно – техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че Община Ловеч има приет Общ устройствен план – ОУП, съгласно който процесният имот е отреден за производствена зона. Съгласно КККР на гр. Ловеч имотът представлява урбанизирана територия. Съгласно нормите на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в чл. 22-26 са регламентирани устройствените параметри на производствените територии. Вещото лице е изработило примерно разделяне на имота на множество по-малки имоти, обособени около големите сгради, или около група от сгради със сходни/свързани функции. По този начин прилежащите терени отговарят на критерия за плътност на застрояването – няма по-голяма от 78 % при допустима максимална плътност от 80 %. По критерия за минимум 20 % озеленяване във всеки нов парцел, проектът не отговаря, нито един от новите парцели не отговаря. Ако се приеме, че целият имот ще остане един, то той ще отговаря на всички критерии по Наредба № 7/2003 г., защото тогава цялата зелена зона ще участва в сметката за имота като цяло и така ще покрие 30 % озеленяване за целия имот. Вещото лице е онагледило със скица примерното разделяне на имота. В съдебно заседание експертът пояснява, че като един парцел той отговаря на градоустройствените критерии, както като плътност, така и като озеленяване, но като се разделят на отделни парцели, може да съществува като изключение. От съдебно удостоверение, издадено на 08.03.2021 г. от Окръжен съд Ловеч, се установява, че „Кооперативен съюз Ловеч“ е вписан в регистъра на кооперативните организации при ОС Ловеч по дело № 190/1989 г. на 27.11.1989 г. „Окръжен кооперативен съюз“ Ловеч е вписан в регистъра на РС Ловеч на 22.09.1967 г. От удостоверение от 19.11.1988 г., идентично с удостоверение от 04.11.2021 г. на Централен кооперативен съюз се установява, че Кооперативен съюз Ловеч е универсален правоприемник на Окръжен кооперативен съюз Ловеч и на всички районни кооперативни съюзи, съществували към 1959 г. на територията на област Ловеч. На основание ПМС № 43/1960 г. /приложено към делото/ се създават окръжните кооперативни съюзи, в т.ч. и регистрираният през 1967 г. Окръжен кооперативен съюз Ловеч. Видно от протокол от 10.04.1989 г. от проведено годишно отчетно събрание на Окръжен кооперативен съюз Ловеч е взето решение Окръжния кооперативен съюз Ловеч да се преименува в Кооперативен съюз Ловеч, като активите и пасивите на ОКС Ловеч да преминат в Кооперативен съюз Ловеч. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК и искане да се признае за установено, че държавата не е собственик на подробно описания недвижим имот. Правният интерес ищецът обосновава с твърдения, че той е титуляр на правото на собственост спрямо имота с площ 19707 кв.м. и придобивно основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, чл. 26 от ПЗР на ЗИДЗК, евентуално придобивна давност с правно основание чл. 79 ЗС. Съгласно т. 1 от ТР 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В последващата си практика ВКС детайлизира и уточнява тази теза, като приема, че когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба за доказан правен интерес само при доказана конкуренция на права, се явяват неоснователни. В конкретния случай ищецът претендира, че е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ и пар. 26 от ПЗР на ЗИДЗК, което следва от изложените твърдения в исковата молба и пояснения в първото проведено съдебно заседание пред първостепенния съд – на кооперацията е предаден възмездно недвижимия имот, същият е застроен преди 13.07.1991 г., поради което тя е придобила собствеността и върху прилежащия към тези сгради терен. Правната квалификация на соченото придобивно основание се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства, посочени от ищеца, поради което възражението на процесуалния представител на държавата, че с решението на ВКС се въвежда ново основание за правен интерес на ищеца, не може да бъде споделено. Няма промяна в изложените твърдения от ищеца относно придобивното основание, в мотивите на постановеното решение от ВКС същото само е квалифицирано, като е посочена приложимата материално правна норма, в която е предвиден фактическият състав на придобиване правото на собственост. В исковата молба ищецът е посочил, че след въвеждането във владение на Окръжен кооперативен съюз Ловеч, последният е извършил строителство в имота на множество сгради, като се позовава на протоколи от приемателни комисии за част от сградите, на съставения нотариален акт за собственост върху тях от 2003 г., като прилага скици към 2004 г. и към 2021 г., в които са отразени съществуващите на място сгради. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва факта на владение на имотите, нито че сградите са построени от Окръжен кооперативен съюз Ловеч /преименуван през 1989 г. на „Кооперативен съюз Ловеч“/. При докладване на делото както с проекта за доклад, изготвен с определение от 08.06.2021 г., така и при доклада, изготвен в съдебно заседание на 08.10.2021 г., и с изрично определение от същата дата, тези факти са приети за безспорни. С оглед на това, оспорването на обстоятелството от страна на ответника, че сградите са построени от Окръжен кооперативен съюз Ловеч преди м. юли 1991 г., на този етап от производството /при повторното разглеждане на делото от въззивен съд/, се явява несвоевременно. Независимо от това, от събраните доказателства – приемателни протоколи, констатации на вещите лица, признатото обстоятелство в съставения акт за частна държавна собственост за собствеността на сградите, съгласно нотариален акт от 2003 г., може да се обоснове извода, че съществуващите сгради са били построени във времето от Окръжен кооперативен съюз Ловеч, т.е. преди 13.07.1991 г. Позоваването от страна на процесуалния представител на ответника за приложението на чл. 1 от Закона за мините и кариерите, освен че е също преклудирано, се явява и неоснователно, тъй като към момента на издадената заповед за предаването на имота на Окръжен кооперативен съюз Ловеч, по отношение на същия е посочено, че представлява необработваема земя – пасище, стара каменна кариера, както и към момента на издаване на акта за държавна собственост имотът е приет от държавата като частна държавна собственост, а не като изключителна такава. От приложения протокол от проведено на 10.04.1989 г. годишно отчетно събрание на Окръжен кооперативен съюз Ловеч е видно, че е взето решение за преименуването му в Кооперативен съюз гр. Ловеч, което обстоятелство е вписано в регистъра на кооперативните организации, видно от приложеното съдебно удостоверение от 08.03.2021 г. на Окръжен съд Ловеч. Касае се за един и същ правен субект, в решението е вписано, че активите и пасивите на ОКС Ловеч преминават в Кооперативен съюз гр. Ловеч, поради което оспорването в тази насока е неоснователно. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ от обхвата на общинската собственост са изключени сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Нормата представлява самостоятелно, изрично уредено в закона основание за придобиване на правото на собственост, като във фактическия й състав са включени две изисквания – построяването на сградата от кооперацията да е с нейни средства, и крайният момент, до който сградата да е била построена. Други изисквания не са поставени в закона. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ е проявила своето действие от момента на влизането й в сила, като от този момент както сградата, така и прилежащия й терен се считат за собственост на съответната кооперация. Въпреки че нормата е отменена, тя е последвана от пар. 26 ПЗР на ЗИДЗК, обн. ДВ бр. 41/2007 г., указващ възможността и процедурата, при която кооперациите, станали собственици на посоченото основание, да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата и общините. В този смисъл възражението, наведено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, че по отношение на част от сградите е извършено последващо разпореждане от страна на ищеца, включително и след подаване на исковата молба, и това рефлектира върху прилежащите части, освен че е несвоевременно направено, се явява и неоснователно. В настоящия случай пред първостепенния съд не е бил спорен въпросът, че съществуващите сгради в поземления имот са били на кооперацията и са построени преди 13.07.1991 г., като делото е върнато с указания за определяне на прилежащия терен към тях. При преценката относно обхвата на прилежащия терен следва да се имат предвид установените по делото обстоятелства, като се съобрази, че прилежащия терен е минимално необходимото пространство около сградата, осигуряващо функционирането й съгласно предназначението. В тази връзка е изготвена съдебно техническа експертиза, която е изследвала предназначението на сградите /складове/ и устройствените параметри за производствени територии, имащи отношение и към застрояването със сгради за складови дейности. Вещото лице е изработило примерно разделяне на имота по критерия за плътност на застрояването, в който случай по критерия за озеленяване нито една от изготвените проектни единици не отговаря. Имотът би отговарял на всички критерии в случай, че остане един, тъй като тогава ще покрие нормативите за зелена площ – в конкретния случай 30 % озеленяване за целия имот. По този начин целият поземлен имот отговаря на градоустройствените критерии да бъде прилежаща площ на съществуващите сгради. С оглед този извод на техническата експертиза, настоящият състав счита, че ищецът е доказал в настоящото производство, че е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Ловеч, ••••••••••••••••, съставляващ по КККР на града имот с идентификатор •••••••••••8, с площ от 19707 кв.м., начин на трайно ползване: за складова база, който имот представлява прилежащ терен на съществуващите в имота 17 бр. сгради, установени от вещото лице, което право на собственост е придобито на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ вр. пар. 26 от ПЗР на ЗИДЗК. При този извод на настоящия състав е безпредметно обсъждането на евентуално наведените придобивни основания за собственост, а именно придобивна давност и реституция. Същевременно, ответникът е съставил акт за частна държавна собственост, в който не е посочено конкретно придобивно основание към датата на съставянето. По тези съображения, доколкото е налице конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, и по делото е доказано правото на ищеца на посоченото по-горе придобивно основание, което изключва правото на ответника, то предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан. Този извод на настоящия състав не съвпада с извода, приет от първостепенния съд, последица от което е отмяна на обжалваното решение, както и на решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, и постановяване на ново, с което искът бъде уважен. При този изход на спора, Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството следва да заплати на „Кооперативен съюз - Ловеч“ сторените по делото разноски, както следва: 4143, 32 лв. – разноски за първоинстанционното производство, сумата 5436, 64 лв. – разноски за въззивното производство, сумата 2900 лв. – разноски за касационното производство, и сумата 2500 лв. – разноски за повторното разглеждане на делото от въззивния съд, или общ размер на разноските – 14979, 96 лв. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът