Решение № 846 от 3.11.2020 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 837/2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Х.Ю.А. против Решение № 83/29.06.2020 г. постановено по АНД № 525/2019 г. по описа на Районен съд Велинград. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 18-0367-001147 от 11.05.2018 г. на ВПД Началника на РУП Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с което на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява. Не се представлява. От процесуалния му представител е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не взема становище. Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Велинград е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел следната фактическата обстановка по делото: На 19.04.2018 г., около 20: 45 часа, в гр. Велинград, на кръстовището на ул. ”Л. Д.” и бул. ”С.”, касаторът е управлявал лек автомобил “О. А.”, с рег. №…, лична собственост, като преминал на червено сигнал при нормално работеща светофарна уредба, с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДВП. Нарушението е пряко възприето от полицейски служители, които се движили след жалбоподателя. Последните са разпитани в съдебно заседание пред РС. На касатора е съставен АУАН, който подписал с възражение: „Спрях на зелен светофар, след което се огледах да завия надясно, след това тръгнах, не съм видял червен светофар!”. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП. В него нарушението е описано по идентичен начин, като е конкретизирано, че водачът не съобразява поведението си със светлинните сигнали, с което е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и му е наложено административно наказание по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева. При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В проведеното съдебно производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение към случилото се, като е проведена и очна ставка. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на жалбоподателя, които са приети за неоснователни. РС Велинград е изложил конкретни мотиви, поради които не кредитира показанията на съпругата на жалбоподателя, а кредитира изнесеното от полицейските служители. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, съгласно който: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“ Видно е, че се касае за ясна разпоредба, според която касаторът е бил длъжен да спре на червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването и съгласно който сигнал водачите на ППС са длъжни да спрат преди стоп-линията, преди пешеходната пътека или преди линията, на която е поставен светофарът, когато стоп-линия и пешеходна пътека не са очертани. Всъщност самият касатор е направил своеобразно признание на нарушението, като е записал в АУАН следното възражение: „Спрях на зелен светофар, след което се огледах да завия надясно, след това тръгнах, не съм видял червен светофар!”. Остава неясно и нелогично защо първо спира на зелен светофар, който разрешава преминаването, а след това, без да види сигнала на светофара, потегля, при това в посока направо според полицейските служители, а не надясно, а в същото време е категоричен, че не е преминал на червен светофар, т.е. едновременно твърди, че не е видял сигнала на светофара, но пък е сигурен, че не е бил червен. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 100 лв. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“. Точно такъв е и конкретният случай. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанието е в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за неговото изменение. Изводи в тази насока на районния съд са правилни и въз основа на тях той е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на касатора за отмяна на НП, поради това, че жалбата е изпратена от РУ Велинград на РС Велинград след повече от една година, т.е. по същество в нарушение на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗАНН. Следва да се отбележи, че срокът по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен и изтичането му само по себе си не води до отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като по никакъв начин не се нарушават правата на касатора – точно обратното - налице е невлязло в сила НП, атакувано пред съд, за което дори тече и предвидената погасителна давност по чл.82, ал.3 ЗАНН, т.е. последиците от забавянето могат да бъдат само в полза на наказаното лице. В тази насока е налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик