Решение № 3868 от 28.11.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 5714/2022 г.

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК. Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „•••“ АД, с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр.••• срещу “•••” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. ••• Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „•••“ АД срещу „••• АД положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 201, 43 лв., представляваща заплатена без основание на 22.01.2022 г. главница по издадена от „•••” АД фактура № ••• г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски № •••, находящ се в гр. •••, с титуляр на партидата В. Б.Н., което вземане е прехвърлено от абоната на заявителя „•••“ АД с договор за цесия от 23.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1430/2022 г. по описа на ВРС. По твърдения в исковата молба, по силата на договор за цесия от 23.01.2022 г. цедентът В. Б. Н. е прехвърлил в полза на ищеца – цесионер, вземането му към ответника за заплатена без основание на 22.01.2022 г. сума в размер на 201, 43 лв., представляваща главница по издадена от „•••” АД фактура № ••• г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски № ••• находящ се в гр. ••• Ищецът поддържа, че платената сума по фактурата е била недължима, тъй като В. Н. е битов абонат, респ. не дължи авансово плащане, дължимо от небитови клиенти при определени условия, и освен това не е имала сключен договор за доставка на ел.енергия с ответника, като доставчик последна инстанция. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.27, ал. 2 от ОУ на „•••“ АД за издължаване на ползваните количества ел.енергия за стопански нужди чрез две междинни плащания и едно окончателно при консумация над 360 лв. месечно. Позовава се на обстоятелството, че ел.енергията е ползвана за битови нужди, както и на това, че сумата не надвишава 360 лв., респ. е платима еднократно, дори от небитовите клиенти, при условията на чл. 27, ал. 1 от ОУ. Изтъква, че ответникът едностранно е започнал да третира цедента като небитов абонат без да са били налице условията за това и без каквото и да било предизвестие. Оспорва също стойността на фактурираното вземане като неправилно изчислена. Сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, срещу която ответникът е възразил. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира разноски по заповедното и исково производство. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на иска, тъй като не е уведомен от цедента за извършената цесия преди получаване на заповедта по чл. 410 ГПК. Оспорва договора за цесия като антидатиран, съставен за целите на заповедното производство и във връзка с дадените на заявителя указания по отстраняване нередовностите на подаденото заявление. Оспорва иска и като неоснователен. Не оспорва, че в базата данни за дружеството е разкрита партида с клиентски № •••за обект на потребление, представляващ офис-магазин, находящ се в гр. •••, с титуляр на партидата В.Б. Н., че за този обект е издадена фактура № •••г. на стойност 201, 43 лв., представляваща авансова вноска за м.01.2022 г., както и че фактурата е платена изцяло на 22.01.2022 г. Твърди, че обектът се е снабдявал от него, в качеството му на доставчик от последна инстанция, доколкото абонатът В. Б.не е имала сключен договор за избор на доставчик, както и че обектът е прехвърлен към доставчик от последна инстанция на 01.07.2021 г. Твърди, че В.Б. Н.е била негов клиент от 10.07.2011г., когато процесният обект на потребление е причислен към кл. №••• и заведен като имот със стопанско предназначение. Излага, че на основание пар. 15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ от 01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с ел.енергия при условията на чл. 95а ЗЕ, а именно: от доставчик последна инстанция. Сочи, че абонатът не е избрал доставчик за периода след посочената дата, поради което той е започнал да захранва обекта по силата на закона. Оспорва обстоятелството В. Н. да е била битов абонат в процесния период. Твърди, че тя е подала заявление за връщане на обекта на битовия регулиран пазар едва на 18.03.2022 г. и съобразно чл. 103, ал. 3 от ЗЕ снабдяването на обекта от него като краен снабдител е реализирано от 01.05.2022 г., като с абоната е сключен договор № ••• г. за доставка на ел.енергия от доставчик от последна инстанция. Поддържа, че в случая е неприложима клаузата на чл. 27 от ОУ, на която се позовава ищецът. Твърди, че през процесния период абонатът е фактуриран по реда на Глава IV, Раздел I от ОУ, а именно: чл. 12 и сл. от типовия договор с „•••“ АД, в качеството му на доставчик от последна инстанция. Твърди, че процесната фактура № ••• г. на стойност 201, 43 лв. е издадена на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ – като междинно плащане за м. 01.2022 г. в размер на 50 % от стойността на предходната фактура № ••• г. на стойност 402, 85 лв. за консумираната ел.енергия през м.12.2021 г. Твърди, че окончателното плащане за м.01.2022 г. е определено с издадено дебитно известие № •••в размер на сумата от 261, 37 лв., формирана като разлика между всички задължения за периода от 385, 67 лв. без ДДС (вкл. ел.енергия, задължения към обществото, акциз и мрежови услуги) и фактурираното междинно плащане от 167, 86 лв. без ДДС. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В проведените открити съдебни заседания, представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявения иск въз основа на аргументите изложени в отговора на исковата молба. Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното: От фактура № ••• от 14.01.2022 г.; Договор за цесия от 23.01.2022 г.; разписка № ••• от 22.01.2022 г. от Изипей за заплатена сума от 201, 43 лв. Заявление № ••• от 13.03.2022 г. от В. Б. Н. за продажба на електрическа енергия от „•••“ АД; Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 18.03.2022 г., Приложение № 1 – списък на обектите на В. Б. Н. за които ще се доставя електрическа енергия; Писмо изх. № ••• г. от „•••“ АД, Връзки с клиенти; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „•••“ АД; Решение № ОУ- 061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; публикации на ОУДПЕЕ. Декларация вх. № ••• от 18.03.2022 г. от В.Ж.за предназначението на използваната електрическа енергия в обект с абонатен № ••• се установява, че ответното дружество доставя електроенергия до обект на потребление, представляващ офис- магазин, находящ се в гр. •••, с титуляр на партидата В. Б.Н.. За този обект е издадена фактура № ••• г. на стойност 201, 43 лв., представляваща авансова вноска за м.01.2022 г., 50% от стойността за м.12.2021г.. От сумата 201, 43 лева, сума в размер на 167, 86 лева е данъчната основа и 33, 57 лева в ДДС. Сумата по фактурата е платена изцяло на 22.01.2022 г. От извлечение за фактури и плащания към 23.08.2022 г. за кл. № ••• справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към 23.08.2022 г. за кл. № •••; извлечение от сметка ••• към 24.08.2022 г. се установява, че сумата от 201, 43 лева по процесната фактура е заплатена. С фактура № ••• от 14.01.2022 г. и Приложение А към нея на процесния обект на потребление е начислена разходвана електроенергия за м.12.2021г. в размер на 402, 85 лева с ДДС, от които 295, 52 лева - ел.енергия, 4, 42 лева – задължения към обществото, 1, 23 лева – акциз по ЗАДС, 35, 54 лева – мрежова услуга, 67, 14 лева – ДДС. От фактура № ••• от 16.08.2021 г. и Приложение А към нея; фактура № ••• от 15.09.2021 г. и Приложение А към нея; фактура № ••• от 14.10.2021 г и Приложение А към нея; фактура № ••• от 14.11.2021 г и Приложение А към нея; фактура № ••• от 13.12.2021 г. и Приложение А към нея; фактура № ••• от 14.01.2022 г. и Приложение А към нея; фактура № ••• от 14.01.2022 г.; фактура № •••5 от 14.02.2022 г. и Приложение А към нея; фактура № ••• от 14.02.2022 г. и дебитно известие № ••• от 14.03.2022 г.; фактура № ••• от 14.03.2022 г. и дебитно известие № ••• от 14.04.2022 г.. фактура № ••• от 14.04.2022 г. и дебитно известие № ••• от 13.05.2022 г.; известие за обезщетение за забава от 09.11.2021 г.; известие за обезщетение за забава от 11.07.2022 г. се установява, че за периода м.06.2021г. – м.04.2022г. в процесния обект на потребления отчетената електроенергия е била калкулирана по цени за потребител на ел.енергия за стопански нужди. През периода м.11.2021г. – м.04.2022г. за процесния обект на потребление са отчислени компенсациите давани по одобрената от МС „Програма за компенсиране разходите на небитови крайни клиенти на електрическа енергия“.