Решение № 60 от 2.5.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 85/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. С Решение № 28/16.03.2023 г., постановено по т. д. № 16/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е потвърден отказ № 20200821115958/11.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с Вх. № 20200821115958/21.08.2020 г. за обявяване на ГФО за 2019 г. на „Кооперативен съюз Солидарност – 1915“, гр. Велико Търново. В законния срок е постъпила жалба от „Кооперативен съюз Солидарност – 1915“, ЕИК 000134049, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15, представлявано от председателя – Александър Стойнов Чокойски, чрез адв. Н. И. от АК – Велико Търново против Решение № 28/16.03.2023 г., постановено по т. д. № 16/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства и е постановил акт, без да разкрива мотиви. Въведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания отказ, като се твърди, че съдът е стигнал до погрешни изводи, че липсва валидно заявление, което надлежно да сезира длъжностното лице по регистрацията и отказът е законосъобразен, поради визираната нередовност във заявлението. Неправилно било прието че заявител и приносител е едно и също лице. Неправилно било и приложението на чл. 15, ал. 4 от ЗТРРЮНЦ Претендира се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания отказ и да се дадат задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване. Иска се присъждане на сторените разноски. Постъпил е отговор на жалбата от Агенцията по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез юриск. Г. И.. Заема се становище за правилност на обжалваното решение, като се излага, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. Неоснователността на жалбата се обосновава с подробно изложени аргументи за липса на законовите предпоставки за вписване на заявеното обстоятелство в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Иска се присъждане на сторените разноски. Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Със заявление по образец Г2, вх. № 20200821115958/21.08.2020 г. за обявяване на ГФО за 2019 г. на Кооперативен съюз „Солидарност - 1915“, гр. Велико Търново до Агенция по вписванията от заявител изрично упълномощен от органния му представител адвокат, е направено искане за вписване на заявените обстоятелства по партидата на Кооперативен съюз „Солидарност - 1915“, гр. Велико Търново - обявяване на ГФО за 2019 г. Към заявлението са представени и писмени доказателства. С мотивиран отказ по чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ № 20200821115958/11.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20200821115958/21.08.2020 г. е отказано вписване на обявяване на ГФО за 2019 г. на Кооперативен съюз „Солидарност-1915“ гр. Велико Търново. В мотивите на отказа длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията е приело, че от приложените документи не се установява искането да е подадено от оправомощено лице, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, като заявителя/приносителя не е нито вписан управител, нито друго лице в предвидените от закона случаи, не е представено пълномощно, което да придаде на подателя му качеството на приносител на заявлението и не е спазено изискването за нотариално заварена форма на пълномощното. С обжалваното Решение № 28/16.03.2023 г., постановено по т. д. № 16/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е потвърден отказ № 20200821115958/11.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с Вх. № 20200821115958/21.08.2020 г. за обявяване на ГФО за 2019 г. на „Кооперативен съюз Солидарност – 1915“, гр. Велико Търново. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че следва да се направи формална проверка (представени ли са пред регистъра всички изискуеми по закон документи, редовни ли са същите от външна страна и обосновават ли те извод за осъществяване в правния мир на обстоятелствата, чието вписване се претендира, респ. налице ли е съответствие на подлежащия на обявяване акт с изискванията на закона) на изискванията по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване, като заявители за обявяване на ГФО могат да бъдат лицата по чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, но податели - заявителя по ал. 1 или пълномощник, с изрично пълномощно (чл. 15, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ). Направен е извод за разграничаване качеството на заявител и това на подател на заявлението, както и че когато заявителят не подава лично заявлението, подписът му следва да е нотариално заверен, което в настоящия случай не било налице, поради което липсва валидно заявление, което надлежно да сезира ДЛР. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, при извършване на дейността си, ДЛР проверява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Безсъмнено се касае за проверка за законосъобразност, която по необходимост включва в себе си анализ дали фактите и обстоятелствата, чието вписване или оповестяване се иска, са възникнали по предвидения в закона ред, при съблюдаване на всички елементи от фактическия състав, който правната норма свързва с възникването на дадено обстоятелство. Макар проверката от ДЛР да се извършва в едностранно производство, това не променя нейния характер и тя не би могла да се приравни на една формална проверка за простото наличие на определени приложени към молбата писмени доказателства, поради необходимостта да се осигури достоверност на търговския регистър – чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ. За да се постанови обжалваният отказ, правилно е прието, че по заявлението пред Агенцията по вписванията подател не е самият заявител по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, а пълномощник, с изрично пълномощно, обстоятелство установено по реда на чл. 85 ал. 1 и ал. 6 от Наредба № 1 към закона, като подписът на заявителя под заявлението следва да е нотариално заверен. Съдът е приел, че това изискване важи във всеки случай, когато заявителят не извършва лично действието по фактическо подаване на заявлението, като е без всякакво значение дали заявителят е адвокат с изрично пълномощно. Това не давало основание и за приложение на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т. 3), а легитимираните лица да бъдат заявители са посочени в чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. Видно от разпоредбата, законът прави ясно разграничение между, от една страна заявител – лице, легитимирано да заяви вписване, заличаване и обявяване в регистъра (чл. 15, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ - търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел; прокуриста; друго лице в предвидените по закон случаи; адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията; съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно за обявяване на актове по чл. чл. 6, ал. 3 ТЗ) и от друга страна подател (на хартиен носител или в електронна форма) на заявление по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ (чл. 15, ал. 2, т. 1 - 2 вр. ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ - заявител по ал. 1; пълномощник с изрично писмено пълномощно), каквото разграничение се прави и изрично с разпоредбата на чл. 13, ал. 8 от ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ разграничават оправомощените да заявят, т.е. да са автори на волеизявлението за вписване, заличаване или обявяване на обстоятелства, лица (ал. 1) и оправомощените да подадат заявлението лица, когато последните са различни от заявителите (ал. 2). Следователно, за да е редовно сезирането на Агенция по вписванията, то същото следва да е извършено във всички случаи от заявител, т. е. заявлението по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ да е подписано от него, а самото подаване, на хартиен носител или в електронна форма, може да бъде извършено и от друго лице – подател по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая, заявител е „Кооперативен съюз Солидарност - 1915“, гр. Велико Търново, чрез адвокат с изрично пълномощно, подписал декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРЮЛНЦ. Пълномощникът на „Кооперативен съюз Солидарност - 1915“, гр. Велико Търново, В. Каркоров, е упълномощен единствено за извършване на физическото подаване на заявлението, като същият не притежава качеството на заявител по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, а на подател съобразно чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, в която хипотеза се изисква наличие на пълномощно с нотариална заверка на подписа. Необходимо е обаче към искането да бъде приложено и заявление, подписано от заявител по смисъл на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и нотариална заверка на подписа му – аргумент от чл. 15, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която разпоредба когато заявлението не се подава лично от заявител по ал. 1 и 3, подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен. Поради това и след като към искането не е приложено такова заявление, отказът на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията се явява законосъобразен акт. Правилно съдът е преценил, че за този порок не е предвидена възможност за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 З от ТРРЮЛНЦ, поради което същият във всички случаи влече постановяване на отказ по подаденото заявление. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за вписване на ГФО за 2019 г. по партидата на „Кооперативен съюз Солидарност – 1915“, гр. Велико Търново, ЕИК 000134049. Горните съображения мотивират съдът да приеме депозираната жалба за неоснователна и да приеме, че следва да се потвърди като правилно и законосъобразно като краен резултат обжалваното Решение № 28/16.03.2023 г., постановено по т. д. № 16/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С оглед изхода на спора, неоснователно искането за присъждане на разноски в настоящото производство от Агенцията по вписванията, към Министъра на правосъдието, гр. София. В случая се касае за охранително производство, като и отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя, Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство. По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново