Решение № 885 от 6.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2661/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 2.02.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 2155/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, подсъдимият Д. Б. А. е признат за виновен в това, че за периода от 23.09.2020 г. до 16.10.2020 г. на територията на гр. София, в лично качество и като представител на обществеността – в качеството си на общински съветник от Общински съвет към Столична община, при и по повод изпълнението функцията си на общински съветник от Общински съвет към Столична община, и в качеството си на заместник-председател на Сдружението на българските каменоделци, ЕИК: •••••••, с шест престъпления, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, публично разгласил и по друг начин – чрез писмен документ, наименуван „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66-7757/23.09.2020 г., адресирано до председателя на Общински съвет, залегнало в публично обсъждане от проведено заседание № 22 от 22.10.2020 г. на Общински съвет в т. 34 от дневния ред, което е предавано чрез видеозапис в интернет; чрез публикуването на информация за „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66-7757/23.09.2020 г. на електронния сайт на 1111 ВМРО на 08.10.2020 г. https: //vmro.bg; в излъчено интервю по телевизия „България 24“ в телевизионното предаване „Точка на кипене“ с водещ госпожа С.Р., разпространил неистински позорящи за личността на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му – Д. С. Х., в качеството му на временно изпълняващ длъжността директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ – София към Столична община обстоятелства и му приписал неизвършени престъпления, а именно:

1. За периода от 23.09.2020 г. до 8.10.2020 г. в гр. София подсъдимият Д. Б. А. в качеството си на представител на обществеността като общински съветник от Общински съвет към Столична община и при и по повод изпълнението функцията си на общински съветник от Общински съвет към Столична община публично разгласил пред повече от едно лице и по друг начин разпространил чрез писмен документ в т. 1, наименуван „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66-7757/23.09.2020 г., адресиран до председателя на Общински съвет, залегнал в публично обсъждане от проведено заседание № 22 от 22.10.2020 г. на Общински съвет в т. 34 от дневния ред, което е предавано чрез видеозапис в интернет и чрез публикуването на информация за „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66- 7757/23.09.2020 г. на електронния сайт на 1111 ВМРО на 8.10.2020 г. https: //vmro.bg неистински позорящи за личността на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - Д. С. Х., в качеството му на временно изпълняващ длъжността директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ - София към Столична община обстоятелства, а именно: „…Временно и.д. Директор се е оградил със съветници – лидери на ромски фамилии. Те са часове в кабинета му и кадруват чрез него – уволняват и назначават. Същите тези хора неведнъж са били подбудители и организатори на ромски банди, скитащи гробищните паркове и рекетиращи и изнудващи хора“, и му приписал в същото качество и при и по повод на изпълнението на същата обществена функция участие в неизвършени престъпления с последващото изречение от т. 1 от писмения документ, наименуван „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66- 7757/23.09.2020 г., а именно: „Не виждам друга причина за този сговор между тях и г-н вр. и.д. Директор, освен някаква взаимна изгода, която категорично не е в обществен интерес, защото напоследък проблемите и оплакванията зачестяват, а не намаляват“;

1. За периода от 23.09.2020 г. до 8.10.2020 г. в гр. София подсъдимият Д. Б. А. в качеството си на представител на обществеността като общински съветник от Общински съвет към Столична община и при и по повод изпълнението функцията си на общински съветник от Общински съвет към Столична община публично разгласил пред повече от едно лице и по друг начин разпространил чрез писмен документ в т. 2, наименуван „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66-7757/23.09.2020 г., адресирано до председателя на Общински съвет, залегнало в публично обсъждане от проведено заседание № 22 от 22.10.2020 г. на Общински съвет в т. 34 от дневния ред, което е предавано чрез видеозапис в интернет и чрез публикуването на информация за „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66- 7757/23.09.2020 г. на електронния сайт на ПП ВМРО на 8.10.2020 г. https: //vmro.bg неистински позорящи за личността на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - Д. С. Х., в качеството на временно изпълняващ длъжността директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ - София към Столична община обстоятелства, а именно: „Г-н вр. и.д. Директора директно в личен разговор упреква Управителите на гробищните паркове „Малашевци“ и „Бакърена фабрика“ в приятелство с каменоделците от браншовата организация и като наказание ги препраща в други гробищни паркове, за които те нямат знание и подготовка. Това създава хаос и е в ущърб на предприятието. Разумни причини за такива действия не са изтъквани и очевидно няма. Подчертавам, че работата на всеки управител е да поддържа диалог и да се стреми чрез разговори и добро администриране да решава проблеми“;

1. За периода от 23.09.2020 г. до 8.10.2020 г. в гр. София подсъдимият Д. Б. А. в качеството си на представител на обществеността като общински съветник от Общински съвет към Столична община и при и по повод изпълнението функцията си на общински съветник от Общински съвет към Столична община публично разгласил пред повече от едно лице и по друг начин разпространил чрез писмен документ в т. 3, наименуван „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66-7757/23.09.2020 г., адресирано до Председателя на Общински съвет, залегнало в публично обсъждане от проведено заседание № 22 от 22.10.2020 г. на Общински съвет в т. 34 от дневния ред, което е предавано чрез видеозапис в интернет и чрез публикуването на информация за „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66- 7757/23.09.2020 г. на електронния сайт на 1111 ВМРО на 08.10.2020 г. https: //vmro.bg неистински позорящи за личността на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - Д. С. Х., в качеството на временно изпълняващ длъжността директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ - София към Столична община обстоятелства, а именно: „Столичният общински съвет взе решение в новото административно устройство на ОП „Гробищни паркове“ да бъде назначен заместник - директор по сигурността. Беше подбран и назначен честен човек с добър опит. Противно на всякаква житейска и управленска логика вр.и.д.Директор на ОП „Гробищни паркове“ с вътрешна заповед му е забранил да има достъп до записите на охранителните видеокамери. Изграждането на видеонаблюдението се извършва лично от Х. без знанието и съветите на заместник - директора по сигурността, т.е. отнети са правомощията по длъжностна характеристика. На всичкото отгоре вр.и.д. Директор Х. е изолирал напълно своя заместник, отнел му е достъпът до вътрешен обмен на документи и информация, кабинета и служебната кола и ми е обявил, че последният е в изолация, защото е предател“;

1. За периода от 23.09.2020 г. до 8.10.2020 г. в гр. София подсъдимият Д. Б. А. в качеството си на представител на обществеността като общински съветник от Общински съвет към Столична община и при и по повод изпълнението функцията си на общински съветник от Общински съвет към Столична община публично разгласил пред повече от едно лице и по друг начин разпространил – чрез писмен документ в т. 4, наименован „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66-7757/23.09.2020 г., адресирано до Председателя на Общински съвет, залегнало в публично обсъждане от проведено заседание № 22 от 22.10.2020 г. на Общински съвет в т. 34 от дневния ред, което е предавано чрез видеозапис в интернет и чрез публикуването на информация за „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66- 7757/23.09.2020 г. на електронния сайт на 1111 ВМРО на 08.10.2020 г. https: //vmro.bg, като приписал участие в неизвършено престъпление по отношение на личността на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - Д. С. Х., в качеството на временно изпълняващ длъжността директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ - София към Столична община, а именно: „Най-важното е, че господинът вр.и.д. Директор толерира и материално новите си другари в управлението. Съуправляващият общинското предприятие К.А. (в неясно качество) от месеци изгражда еднолично гранитните плочи на урновите стени. Става въпрос за работа за стотици хиляди лева. Тази дейност по закон е обект на свободна конкуренция между каменоделските фирми и няма никаква убедителна причина да се изпълнява от един човек, освен нечия финансова изгода. Това е тежка корупционна практика“;

1. За периода от 23.09.2020 г. до 8.10.2020 г. в гр. София подсъдимият Д. Б. А. в качеството си на представител на обществеността като общински съветник от Общински съвет към Столична община и при и по повод изпълнението функцията си на общински съветник от Общински съвет към Столична община, публично разгласил пред повече от едно лице и по друг начин разпространил чрез писмен документ в т. 5, наименуван „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66-7757/23.09.2020 г. адресирано до Председателя на Общински съвет, залегнало в публично обсъждане от проведено заседание № 22 от 22.10.2020 г. на Общински съвет в т. 34 от дневния ред, което е предавано чрез видеозапис в интернет и чрез публикуването на информация за „Питане за проблеми и нарушения в Общинско предприятие „Гробищни паркове“ с вх. № СОА20-ВК66- 7757/23.09.2020 г. на електронния сайт на 1111 ВМРО на 08.10.2020 г. https: //vmro.bg, неистински позорящи за личността на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - Д. С. Х., в качеството на временно изпълняващ длъжността директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ - София към Столична община обстоятелства, а именно: „За последните години гробищните паркове значително подобриха облика си...Тази година, обаче, те са в плачевно състояние - тревясали и буренясали. Временно назначеният Директор се държи като недосегаем и несменяем. Временното в България трае най-дълго“;

1. За това че на 16.10.2020 г. от 20: 00 часа в гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, п.к.

1000, подсъдимият Д. Б. А. в лично качество и в качеството си на представител на обществеността като общински съветник от Общински съвет към Столична община при и по повод изпълнението функцията си на общински съветник от Общински съвет към Столична община и като представител на обществеността в качеството на изпълняваната обществена функция като заместник-председател на Сдружението на българските каменоделци, ЕИК: •••••••, публично и по друг начин разпространил - в излъчено интервю по телевизия „България 24“ в телевизионното предаване „Точка на кипене“ с водещ госпожа С.Р., неистински позорящи за личността на другиго обстоятелства и приписал участие в неизвършени престъпления по отношение на личността на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - Д. С. Х., в качеството на временно изпълняващ длъжността директор на Общинско предприятие „Гробищни паркове“ - София към Столична община, а именно:

„...вилнеещи ромски банди, рекетиращи граждани, които банди в последно време били толерирани от управата на ОП „Софийски гробища “, а нечестния избор на охрана, бил предпоставка за безнаказаност...“;

„...бъркотията се поддържа нарочно, а администрацията взима под масата и така и отърва...“;

„...заповедта създавала предпоставки администрацията да краде поръчки от каменоделците, за да се облагодетелства материално...“;

, , ....съм свързан с мафиотски операции, но не искал да навлиза в подробности, защото съм щял да го съдя, а който си плаща — печели делата....“;

„...съм заделил част от урните — скъпите, да ги изпълнява човек сочен от мен К.А., който ми давал процент на мен/администрацията. Предишните директори поне се прикривали, а на сегашния не му пука...“;

„...елиминирал директора на охраната, защото не съм го харесвал и съм му забранил да гледа камерите...“;

„...търгували незаконно с гробни места...“; „...крадеца вика дръжте крадеца...“; „...питането до Фандъкова ме е стреснал и съм се разработил...“; „...съм раздавал пропуски за достъп до рекетъори...“ – поради което и на основание чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, която да заплати в полза на държавата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д. А. е осъден да заплати в полза на частния тъжител Д. Х. сумата от 2249 лева за направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, както и в полза на СРС и по сметка на ВСС сумата от 1050 лева за сторените в производството разноски за експертиза, ведно със сумата от по 5 лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда са депозирани въззивни жалби от подс. Д. А. чрез защитниците му, с които се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, постановен при превратен анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал и при пълно отсъствие на доказателства, които да доказват по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление. Същевременно се излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита и правото на справедлив процес на подсъдимия. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Постъпили са становища от частния тъжител Д. Х. и неговия повереник, в които се излагат съображения за неоснователност на въззивните жалби и за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционната присъда.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в пледоарията си повереникът на частния тъжител Д. Х. прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована, като счита наложеното наказание за справедливо. Поддържа, че защитата не е представила доказателства тъжителят да е извършил престъпно деяние при и по повод изпълнение на служебните си задължения, като посочва, че по делото са налице писмени доказателства в обратната насока. Допълва, че по делото се е доказало, че тъжителят не е извършвал действия, с които да превиши компетенциите си и да е извършвал престъпна дейност по отношение на т.нар. урнови стени. Повереникът посочва, че за изграждането на тези стени е бил сключен договор за дарение със Столична община, което е донесло около 300 000 лева печалба на общината.

Защитниците на подс. Д. А. оспорват първоинстанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила и излага доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, компрометирали справедливия процес. Излагат подробни съображения, че първостепенният съд е анализирал превратно събрания по делото доказателствен материал. Поддържат, че липсват несъмнени доказателства подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и присъдата почива на предположения. Обръщат внимание, че е налице разминаване между мотивите на районния съд и цитатите, описани в изготвената по делото експертиза, като подсъдимият е осъден за реплики, които всъщност не бил казал. Частният тъжител Д. Х. давал като пример за това, че се е почувствал обиден от заявеното от подс. А. в предаването по „България БГ“: „Този човек (Х.) е свързан с изключителни мафиотски операции, но не искам да кажа това толкова категорично, а в България знаете какво е правосъдието, който си плаща, може да осъди всеки“. По отношение на св. Карабойчева посочват, че тя е имала пълномощно от 2018 г. да представлява „ИК С.И.“ в НОИ, но никога не е била счетоводител. Изтъкват, че св. Д. е бил назначен лично от подс. А. и от него започнали всички проблеми. Настояват за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан в това да е извършил инкриминираното престъпление.

В своя защита подс. Д. А. посочва, че не става въпрос за дело от личен характер, а за постоянни корупционни практики, които трябва да спрат. В последната си дума отбелязва, че в медиите за пореден път са били отразени проблемите с гробищните паркове. Подчертава, че не е против личността на частния тъжител, а е срещу „мафиотските“ практики, свързани с гробищните паркове.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивните жалби, становищата на частния тъжител, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

При провеждане на първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, които са компрометирали справедливостта на съдебния процес и налагат отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Наказателното производство е образувано по подадена от частния тъжител Д. Х. частна тъжба с вх. № 21008941/11.02.2021 г. срещу подсъдимия Д. А. с твърдения за извършено продължавано престъпление клевета.

С разпореждане от 25.07.2021 г. съдията-докладчик е приел, че е повдигнато обвинение от частния тъжител Д. Х. срещу подсъдимия Д. А. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2021 г. от 9: 00 часа.

С разпореждането за насрочване на откритото съдебно заседание съдията- докладчик е задължил подсъдимия Д. А. да се яви лично в първото съдебно заседание по делото, като му е разяснил, че при неявяване без уважителна причина подсъдимият ще бъде глобен и доведен принудително чрез служителите на ОД „Охрана“ за следващото съдебно заседание.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2021 г. от 9: 00 часа, са се явили лично частният тъжител Д. Х., повереникът му – адв. М. Н., подсъдимият Д. А. и защитниците му – адв. М. Г. и адв. З. Л.. Страните са поискали от съда да им предостави възможност да влязат в преговори във връзка с евентуална спогодба. Първостепенният съд е намерил, че следва да предостави време на страните да обсъдят този въпрос и ги е приканил към помирение, като им е разяснил благоприятните последици от постигането на такава.

Съдът е отложил делото в присъствието на страните за 25.11.2021 г. от 10: 30 часа.

В откритото съдебно заседание, проведено на 25.11.2021 г. от 10: 47 часа, подс.

Д. А., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се е явил. Явили са се защитниците му – адв. М. Г. и адв. З. Л.. Адв. Г. е посочила, че подсъдимият е ангажиран на общинска сесия в Столична община и с оглед процедурата е възпрепятстван да се яви в съдебното заседание. Адв. Л. е изразил становище, че отсъствието на подсъдимия не представлява формална пречка за даване ход на делото, тъй като липсва изрично изявление от него, че държи да участва.

Съдът е отложил делото, насрочил го е за 20.12.2021 г. от 15: 30 часа, като е посочил, че „са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото не се явява подс. Д. А., а съдът е разпоредил с разпореждането за насрочване на делото, че присъствието му е задължително, като неговите ангажираности в Столична община и доколкото заявява, че е политик, нямат приоритет пред задълженията му към съдебната власт в качеството на подсъдим“.

Съдът е постановил принудително довеждане на подс. Д. А., като изпълнението на действието е възложил на органите на ОД „Охрана“ и на основание чл. 405, ал. 1 от ЗСВ е наложил на подсъдимия глоба в размер на 2000 лева за неизпълнение на указанията на съда от разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание. В протокола от същото заседание е вписано, че се разяснява на подс. А., че присъствието му е задължително по разпореждане на съда на основание чл. 269, ал. 2 от НПК, което указание според районния съд вече било обективирано в разпореждането за насрочване на делото. В протокола е вписано и това, че съдът указва на подсъдимия да проявява добросъвестно процесуално поведение и да се явява пред съдебната власт за участието му по делото в качеството на подсъдим и се посочва, че ангажираността му по делото има приоритет спрямо неговите обществени и всякакъв друг вид служебни задължения и ангажираности. Съдът е приел, че няма доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването на подсъдимия в съдебното заседание и му е разяснил, че при всяко неявяване или при неспазване на разпорежданията на съда ще бъде глобяван и ще бъде постановявано принудителното му довеждане.

С молба от 2.12.2021 г. от защитник на подс. Д. А. е направено искане за отмяна на определението от 25.11.2021 г., с което на подсъдимия е наложена глоба в размер на 2000 лева и е било постановено неговото принудително довеждане. Към молбата е приложена служебна бележка от Дирекция „Секретариат на СОС“ към Столичен общински съвет за това, че на 25.11.2021 г. Д. А. е присъствал на заседанието на Столичния общински съвет, което се е провело от 10: 00 часа онлайн чрез платформата WEBEX в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Приложен е и дневният ред от заседание № 43/25.11.2021 г. на Столичния общински съвет, като съгласно т. 51 от него подс. Д. А. е бил докладчик. В молбата е посочено, че ако не бъдат удовлетворени исканията на защитата, то тя следва да се счита за частна въззивна жалба срещу определението за налагане на глоба и принудително довеждане.

С определение от 7.12.2021 г. районният съдия е отменил наложената на подсъдимия глоба, но е постановил да се изпълни възложеното на ОД „Охрана“ принудително довеждане, поради което е приел, че молбата, която засяга тази част на произнасянето, представлява частна жалба срещу принудителното довеждане и я е изпратил по компетентност на СГС.

В следващото открито съдебно заседание, проведено на 20.12.2021 г. от 15: 30 часа, подс. Д. А. е доведен принудително от ОД „Охрана“. Съдът е докладвал определението си от 7.12.2021 г., с което е отменил глобата във връзка с неявяването му пред съдебния състав в предходно заседание и е посочил, че подсъдимият е преценил да даде приоритет на работата си като общински заседател, без да отчита, че ангажиментът му към съдебната власт има приоритет пред всеки негов друг ангажимент и доколкото има качеството на подсъдим, следва да се счита, че е подчинен на съдебната власт, не на изпълнителната. Също така съдът е приканил подсъдимия към добросъвестно процесуално поведение, за да не става причина за отлагане на делото, тъй като в наказателния процес той е подложен на наказателно преследване за конкретни деяния, квалифицирани от съда като престъпление от частен характер. Подсъдимият е направил изявление, че принудителното му довеждане го е ощетило морално и емоционално, защото е било извършено пред неговите работници и пред съседите му – каменоделци, както и защото е щял да се яви и без тази принуда.

Подсъдимият подчертал, че в предишното заседание не се е явил, защото е бил ангажиран с обществени дела.

С определение от 7.03.2022 г., постановено по в.н.ч.д. № 89/2022 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав, частната жалба на подсъдимия срещу принудителното довеждане е оставена без разглеждане с мотива, че обжалваното определение не подлежи на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата, тъй като възможност за обжалването му не е изрично предвидена в НПК. Въззивният съд е посочил обаче, че изложените в жалбата обстоятелства биха могли и би следвало да бъдат обсъдени при евентуално оплакване на подсъдимия от липса на справедлив процес, в случай че той остане недоволен от присъдата и реши да я обжалва по реда на глава XXI от НПК отново пред СГС.

На 12.07.2022 г. е проведено поредното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. При обсъждането от страна на защитниците, подсъдимия и повереника на частния тъжител на въпроса, дали следва да бъде даден ход на делото, в протокола от заседанието е записано: „СЪДЪТ указва на адв. Л., че ще запише в протокола само изявленията, които се възприемат и чуват от съдебния секретар“.

В протокола от открито съдебно заседание, проведено на 20.12.2022 г. пред СРС, два пъти е записано следното: „СЪДЪТ констатира, че адв. Л. говори бързо и съдебният секретар записва само обстоятелствата, които възприема“, както и: „СЪДЪТ констатира, че адв. Л. говори изключително бързо и разяснява, че в протокола ще се записват обстоятелствата, които съдебният секретар успява да записва“.

В протокола от открито съдебно заседание, проведено на 2.02.2023 г., районният съд е посочил: „СЪДЪТ констатира, че адв. Л. говори изключително бързо и съдебният секретар не е в състояние да протоколира всичките му думи“.

От съдържанието цитираните протоколи от откритите съдебни заседания пред първата инстанция става ясно, че констатациите на съда относно това, че се записват само тези реплики на адв. Л., които съдебният секретар сам прецени, са във връзка с изявления на защитника, с които той обосновава исканията си за събиране на доказателства и по хода на процеса.

Въззивният съд наМ., че изложените фактически констатации по процесуалното развитие на делото сочат на допуснати от решаващия съд в първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК поради следните правни съображения.

І. Нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довели до съществено ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Д. А., компрометирали справедливия процес.

По аргумент за противното от чл. 269, ал. 1 НПК за престъпления, за които е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода, каквото е и престъплението по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2, т. 3, и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чието наказание е глоба, поначало присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително.

Това означава, че в общия случай личното участие на подсъдимия по наказателни дела за този вид престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, е въпрос на упражняване на диспозитивно право, поради което неявяването на подсъдимия в съдебно заседание не може да бъде санкционирано. Същевременно и по тези дела, когато техният предмет не са тежки престъпления, съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 НПК да му разпореди да се яви в следващото съдебно заседание. Правомощието на съда да взема решението си за задължително участие на подсъдимия по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Напротив – като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на относимите правни положения, то подлежи на контрол. Именно необходимостта от осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по ръководство и решаване на делото налага актовете да бъдат съответно и ясно мотивирани. Необходимостта от това е ясно видима особено когато съдът ограничава права и създава задължение в отклонение от общото положение. Иначе казано – съдът няма процесуална власт без сериозни основания да задължава подсъдим по обвинение за престъпление, чиято наказуемост включва глоба, да се явява в съдебните заседания. Видно е от хипотезата на чл. 269, ал. 2 НПК, че съдът може да направи това не по усмотрение, не за да наложи дневен ред на подсъдимия, различен от обичайния му, а само когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

В процесния случай районният съд не е обосновал необходимост, която функционално да е обвързана с нуждата от извършване на определени процесуални действия с подсъдимия, които да способстват за правилното изясняване на предмета на делото. Видно от естеството на обвинението и насоката на проведеното съдебно следствие впоследствие и ангажираните множество писмени доказателства, участието на подсъдимия фактически и юридически не е било нужно на районния съд, за да реши делото.

Поради това въззивният съд наМ., че приложението по чл. 269, ал. 2 НПК, доколкото нито е мотивирано в съдебен акт на първоинстанционния съд, нито фактически е било обвързано с конкретна процесуална необходимост, само по себе си може да се разглежда като произволно ограничение на подсъдимия в светлината на чл. 6 ЕКПЧ.

Следва да бъде уточнено изрично и това, че нито Конституцията, нито НПК поставят интересите на правосъдието на върха на общественозначимите интереси. Принципно невярно е разбирането, че привличането на гражданин като подсъдим по дело, което се преследва по тъжба на пострадалия, го лишава от правото да извършва преценка за приоритетните си ангажименти. Не е вярно и това, че статусът му на подсъдим го превръща в неограничено „подчинен на съдебната власт“.

Първо, съдебната власт не може да бъде противопоставяна на нито една от другите власти по този начин. Йерархия на властите по вертикала не е нормативно предвидена и не може да бъде наложена със съдебен акт. Принципите на разделението на властите и независимостта на съдебната власт в парламентарната република не обосновават субординация на властите. Вярно е друго – върховенството на правото се основава на задължителната сила на съдебните актове по отношение на всички – физически и юридически лица и държавни институции, за които законът предвижда такава обвързаност. От обстоятелството, че както е посочил районният съд, подсъдимият „е преценил да даде приоритет на работата си като общински заседател“ и е участвал в заседание на Столичния общински съвет, в което е бил докладчик по определени въпроси, не следва по подразбиране, че той е правонарушител. Напротив, за да бъде отклонен подсъдимият от обичайното изпълнение на обществената си функция за нуждите на правосъдието, се налага специално да бъде защитена правораздавателната необходимост и да бъде обоснована пропорционалността на подобна принудителна намеса с акт на съда. Това се налага не само защото всяка намеса в зачитането на правото на личен живот следва да бъде защитена с позоваване на изричните допустими конвенционални и конституционни ограничения в упражняването на правото, но и защото намеса, която е или изглежда прекомерна, може да представлява нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ, включващо изискване за разглеждане на делото от безпристрастен съд.

Второ – в процесния случай съображенията по чл. 269, ал. 2 НПК са изложени за яснота, но те не са били относими към положението на подсъдимия, защото той не е имал задължение за лично участие в съдебното заседание на 25.11.2021 г. пред първостепенния съд. Предоставената възможност за помирение, която очевидно не е довела до резултат, не обосновава наличие на основание по чл. 269, ал. 2 НПК. Склоняването на страните да постигнат съгласие за решаване на делото чрез помирение не обслужва разкриването на обективната истина по делото. Независимо от това – съдът е указал на подсъдимия да се яви с разпореждането за насрочване на делото, т.е. задължил го е да участва само в първото заседание. Оттук нататък, ако съдът е приел въз основа на конкретни съображения, че личното участие на подсъдимия е задължително, защото се налага за разкриване на обективната истина, е следвало отново изрично да мотивира свой акт в тази насока. Доколкото районният съд не е направил това, подсъдимият не е имал процесуално задължение да се яви в следващото съдебно заседание, т.е. не е имал правно задължение да избере за свой приоритет явяването в съдебното заседание преди даване ход на съдебното следствие за докладване на липсата на резултат от преговорите за помирение с насрещната страна пред участието си като общински съветник – докладчик в заседанието на Общинския съвет. Именно поради това и въззивният съд по в.н.ч.д. № 89/2022 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав, в определението си от 7.03.2022 г. посочва, че доводите на подсъдимия като частен жалбоподател срещу упражнената върху него принуда могат да бъдат съобразявани като оплаквания за липса на справедлив първоинстанционен процес по съществото на обвинението.

След като подсъдимият не е имал задължение да се яви в заседанието на 25.11.2021 г., то тогава и принудителното му довеждане по чл. 71, ал. 1 НПК е постановено без правно основание, т.е. е произволно. В същото време следва да бъде изяснено, че дори да беше обвързано с действително правно основание, не би могла да бъде защитена пропорционалността на принудителното довеждане, доколкото към него е пристъпено преди да бъде проверена възможността да се постигне преследваният ефект с предупреждение.

Принудителното довеждане по чл. 71, ал. 1 от НПК като мярка на процесуална принуда представлява временно ограничаване правото на свобода на дадено лице по смисъла на чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България, доколкото засяга правото на свободно придвижване, както и възможността лицето да форМ. свободна воля за местопребиваването си. Винаги, когато става въпрос за принуда, която иманентно включва в себе си засягане на основни човешки права, е приложим по-висок стандарт по отношение осигуряването на възможности за упражняването на правото на защита. В този смисъл никое лице не може да бъде задържано и възпрепятствано под никаква форма, освен в случаите и по реда, предвидени със закон. Тези, изрично позволени от закона, изключения са предвидени за защита на някои важни и обществено значими интереси. Резонът на процесуалната власт изисква, както беше посочено, съобразяването и на конституционната забрана по чл. 31, ал. 4, да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

В конкретния случай с определението от 7.12.2021 г. съдът незаконосъобразно е постановил да се изпълни възложеното за изпълнение принудително довеждане от ОД „Охрана“ на подс. Д. А., доколкото с разпореждането си от 25.07.2021 г. е указал на подсъдимия, че е задължен да се яви лично само в първото съдебно заседание по делото на 14.10.2021 г., което подсъдимият е сторил. Както беше изтъкнато, липсва изрично разпореждане от страна на първоинстанционния съд, че присъствието на подсъдимия е необходимо за разкриване на обективната истина на основание чл. 269, ал. 2 НПК оттук насетне. Съдът не е указал на подсъдимия да се явява и на следващите заседания, а доколкото се касае за дело от частен характер, присъствието му в съдебно заседание не е било задължително без подобно разпореждане. Ето защо подсъдимия не е бил длъжен да се яви в съдебното заседание на 25.11.2021 г., с оглед на което не е била налице и законова предпоставка за изпълнение на принудителното довеждане за следващото съдебно заседание, проведено на 20.12.2021 г. Същевременно изискването за безпристрастност на съда налага той непредубедено да обсъди естеството на причината за неявяването на подсъдимия, дори когато поради грешка в разбирането си за процесуалния закон, е приел, че е възникнало задължение за явяване на подсъдимия. По делото са приложени доказателства, от които е видно, че на посочената дата подс. Д. А. в качеството си на общински съветник е изпълнявал задължението си да присъства на заседание на Столичния общински съвет, което се е провело в съответствие с чл. 36, ал. 1, т. 1 Закона за местното самоуправление и местната администрация, като той е бил и докладчик. От деня на полагането на предвидената в чл. 32, ал. 1 от ЗМСМА клетва общинският съветник има както законово регламентирани права, така и задължения. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗМСМА подсъдимият като общински съветник е длъжен да присъства на заседанията на общинския съвет и да участва в решаването на разглежданите въпроси, като това се отнася до всички въпроси от местно значение, а не само тези, на които съветникът отдава приоритетно значение. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗМСМА при неизпълнение на задължението за присъствие на заседанията на общинския съвет и участие в разглежданите въпроси от възнаграждението на общинския съветник се удържат средства.

Приетото от районния съд, че „подсъдимият е преценил да даде приоритет на работата си като общински заседател, без да отчита, че ангажиментът му към съдебната власт има приоритет пред всеки негов друг ангажимент и доколкото има качеството на подсъдим, следва да се счита, че е подчинен на съдебната власт, не на изпълнителната“, не представлява законосъобразно, непредубедено упражняване на властнически правомощия. Упражнена е не само непропорционална, но и безсмислена процесуална принуда, която не е обслужвала нуждите на процеса, защото защитниците на подсъдимия са се явили в съдебното заседание и са изразили готовност да се даде ход на делото без участие на техния подзащитен.

Значението на изтъкнатите процесуални нарушения, които са ограничили съществено упражняването на основни права на подсъдимия, не може да бъде преценявано изолирано, а следва да бъде обсъдено в светлината на допуснатите процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, които по същество са довели до липса на протоколи от съдебни заседания.

ІІ. Нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, които представляват едновременно с това и нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, доколкото ограничават съществено процесуалните права на защитниците на подсъдимия и създават съмнение за липса на безпристрастен съд.

В съдебните заседания на 12.07.2022 г., 20.12.2022 г. и 2.02.2023 г. районният съд е заявил пред страните, че изявленията на един от защитниците на подсъдимия (адв. Л.) няма да се впишат изчерпателно и че ще бъдат вписани само тези части от тях, които съдебният секретар успее да отрази, т.е. отразяването в протокола е било обвързано единствено със способностите на секретаря.

Съгласно чл. 131 от НПК съдебният протокол е писмено доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Той служи както на съда, който решава делото, така и на горните инстанции за проверка дали са спазени всички процесуални правила, гарантиращи правата на страните в процеса.

В посочените открити съдебни заседания на практика е направен отказ от председателя на състава в протоколите да запишат точно исканията и доводите на адв. Л., които са относими и с правно значение по делото. За разлика от правната уредба по ГПК (чл. 150, ал. 2 ГПК), която предвижда протоколът да се съставя под диктовка на председателя, в НПК не се урежда председателят на съдебния състав да осъществява своеобразна процесуална цензура на изявленията на страните. Разумното тълкуване на чл. 311 НПК се извежда през призмата на изискванията на чл. 6 ЕКПЧ, разгърнати в практиката на ЕСПЧ, че в протокола за съдебното заседание в наказателния процес следва да бъдат отразени обстоятелствата и изявленията на страните по съществените за делото въпроси, на които съдът дължи отговор със съдебните си актове. Това несъмнено означава, че не секретарят, а съдът е следвало да реши кои изявления на адв. Л. следва да бъдат включени задължително в протокола, защото съгласно чл. 27, ал. 1 НПК, след като пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото. Съдебният протокол не се съставя от секретаря – той е технически помощник, който го изготвя в писмена форма под ръководството на съда. Поради това и съдебната практика еднопосочно приема, че липсата на подпис на секретаря не представлява липса на протокол, защото подписът на председателя на състава е този, който създава автентичност и стойност на писменото доказателствено средство.

В процесния случай председателят на състава незаконосъобразно е делегирал правомощия на секретаря, поради което е допуснал съществени процесуални нарушения при съставяне на изброените протоколи от съдебни заседания, довели до дискредитиране на доказателствената им стойност поради съставянето им в нарушение на императивните процесуални изисквания. От една страна, доколкото протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от закона доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни действия и реда, по който те са извършени, дисквалифицирането на изброените протоколи прави невъзможна проверката на законосъобразността на извършените съдопроизводствени действия. От това следва, че не може да се приеме, че те са били реално извършени. От друга страна, естеството на конкретните нарушения, свързани с ограничаването на правата на защитник на подсъдимия, разгледани комплексно с незаконната процесуална принуда, упражнена от районния съд по отношение на самия подсъдим, създават непреодолимо съмнение за тенденциозно отношение на съда към подсъдимия и защитниците.

Изискването за безпристрастност налага процесуалната дейност на съда да е такава, че да не допуска обосновани съмнения в неговата роля на независим арбитър. Съдът е длъжен да се въздържа от поведение, което може да се възприема като конфронтация със страните. Съдът не следва да влиза в спор и противоборство с нито един участник в процеса, а да упражнява процесуалните си правомощия убедително непредубедено и стриктно в рамките на позволеното от закона. В решението по делото Мойсеев срещу Русия ЕСПЧ разяснява, че субективният аспект на изискването за „безпристрастност“ на съда налага членовете на съдебния състав да не демонстрират лични предразсъдъци или пристрастия нито пред страните, нито пред обществеността.

При проверката на субективната безпристрастност следва да се преценява във всеки конкретен случай дали от личното поведение на съдиите са установими факти, които могат да породят съмнения в тяхната персонална безпристрастност. Подчертава се, че от значение е доверието, което съдилищата в едно демократично общество вдъхват в самото него и най-вече в страните в производството (вж. А.Т. ООД и др. срещу Гърция, номер. 30342/96, §§ 43-45 на 4 април 2000 г., и Pullar срещу Обединеното кралство, решение от 10 юни 1996 г., Доклади 1996-III, § 29). В практиката си ЕСПЧ последователно осигурява защитата на правото на субективно безпристрастен съд, като прилага стандарт, неизискващ от страната, която може да се счита ограничена в правото си на безпристрастен съдия, да доказва наличието на субективно предубеждение като резултатна проява, а е достатъчно страната да докаже, че образът на безпристрастност на съдията се е оказал накърнен. Иначе казано, външната образност/видимост (създадената представа за начина, по който се държи съдът в процеса или дори извън него) по чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ в практиката на ЕСПЧ имат стойност на решаващо правило. В решенията по делата Buscemi cрещу Италия и Lavents cрещу Латвия ЕСПЧ измерва безпристрастността не само като вътрешноличностна ценност на съдията, а като категория, която съобразява и социалния контекст и предизвиканата у страните реакция и отношение към съда.

Съвкупната тежест и логическа свързаност на изтъкнатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК и създадената от тях представа за неравнопоставено третиране на една от страните са довели до незаконосъобразно ограничаване на правото на защита на подсъдимия и до възникване на непреодолимо съмнение в безпристрастността на съда и в справедливостта на първоинстанциония процес. В настоящия случай допуснатите съществени процесуални нарушения са основание за безусловна отмяна на обжалвания в настоящото производство съдебен акт, защото не позволяват на въззивния съд да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като “втора първа инстанция”, въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва.Това налага присъдата да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, въззивният съд