Мотиви към Решение № 1127 от 28.8.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4218/2024 г.

Производство е по реда на чл. 32 и следващите от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Образувано е по внесен в съда Акт за констатиране на противообществена проява № 15 от 31.07.2024 г., съставен от С.Д.С. – •••, срещу Д. П. П. с ЕГН: ••••••••••. В съдебно заседание нарушителят П. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава обяснения, в които признава да е присъствал през цялото време на футболната среща, описана в акта. Твърди, че е отишъл, защото са оставали само 36 дни до изтичането на забраната му да посещава спортни мероприятия, както и защото е смятал, че няма да бъде разпознат, тъй като се бил дегизирал с шапка и очила. В хода на съдебните прения заявява, че поддържа обясненията си. С последната си дума моли за минимално наказание. Районна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не се представлява. СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Нарушителят Д. П. П. е роден на ••• в гр. П., б., б.г., живущ в •••, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••. С Решение № 1762 от 09.09.2022 г. по АНД № 20225330204962 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ на нарушителя П. била наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две година“, считано от датата на влизане в решението в сила. Съдебното решение не било обжалвано и влязло в сила на 13.09.2022 г. Нарушителят П. присъствал в откритото съдебно заседание, в което било обявено съдебното решение, и бил уведомен за неговото съдържание. На 28.07.2024 г. в гр. Пловдив на стадион „Христо Ботев“, находящ се на бул. „Източен“ № 10, се провела футболна среща от „Първа професионална лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив. Около 19: 00 часа на същата дата нарушителят П. влязъл на стадион „Христо Ботев“, за да изгледа футболната среща, въпреки че знаел, че не е изтекъл срокът на забраната му да посещава спортни мероприятия в страната и в чужбина. Той носил очила и шапка с три цвята – черно, бяло и зелено, както и бил облякъл светлоотразителна жилетка с жълто-зелен цвят, на гърба на която с черен цвят било изписано „Staff“. Нарушителят П. смятал, че по този начин нямало да бъде разпознат. След като влязъл на стадиона, той отишъл на южната трибуна и седял в близост до намираща се там метална стълба, по която се стигало от сектора до терена. Нарушителят изгледал футболната среща, след което си тръгнал. На 30.07.2024 г. ••• Н.Т.Д. – ••• и К.Ц.К. – •••, изгледали предоставените с протокол за доброволно предаване видеозаписи от провелата се на 28.07.2024 г. в гр. Пловдив, на стадион „Христо Ботев“ футболна среща между ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив. При прегледа те забелязали присъствието на нарушителя П. в сектор „Б“ на стадиона за времето от 22: 48 часа до 22: 49 часа. Д. П. П. бил поканен в сградата на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив, където на 31.07.2024 г. му било снето писмено обяснение за случая. За така извършеното деяние срещу нарушителя П. и в негово присъствие бил съставен процесният Акт за констатиране на противообществена проява № 15 от 31.07.2024 г. Така описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от: обясненията на нарушителя Д. П. П.; от приложените по преписката писмени обяснения от Н.Т.Д. (лист 4 от делото) и К.Ц.К. (лист 5 от делото); Заповед за задържане на лице с рег. № 3389зз-273/31.07.2024 г. по описа на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив (лист 7 от делото); протокол за доброволно предаване от 31.07.2024 г. (лист 11 от делото); протокол за преглед на видеозаписи от футболна среща между отборите на ПФК „Ботев Пловдив“ и ПФК „Локомотив Пловдив“, състояла се на 28.07.2024 г. на стадион „Христо Ботев“ в гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10 (лист 12 от делото); заверени преписи от Решение № 1762 от 09.09.2022 г. по АНД № 4962/2022 г. по описа Районен съд – Пловдив (лист 21 от делото); протокол № 5487 от 09.09.2022 г. по АНД № 4962/2022 г. по описа Районен съд – Пловдив (лист 22-23 от делото), както и от вещественото доказателство (лист 13 от делото). В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия и от тях по категоричен и несъмнен начин се доказва приетата от съда фактическа обстановка. При така установените факти съдът приема, че от правна страна с действията си Д. П. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ. От обективна страна на 28.07.2024 г. в гр. Пловдив нарушителят П. е пребивавал в спортен обект – на южната трибуна на стадион „Христо Ботев“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10, по време на провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев Пловдив“ и ПФК „Локомотив Пловдив“ в срока на наложената му с Решение № 1762 от 09.09.2022 г. по АНД № 4962/2022 г. на Районен съд – Пловдив принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“, която е със срок до 13.09.2024 г. От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на посочените дата и място нарушителят П. е пребивавал на стадион „Христо Ботев“ в гр. Пловдив. Това обстоятелство се разкрива от обясненията на П., дадени в съдебно заседание, както и материалите по преписката – писмени обяснения от ••• Н.Т.Д. и К.Ц.К., които са разпознали нарушителя при преглед на видеозапис от футболната среща. В обясненията си те дават описание на външния вид на нарушителя и посочват признаците, по които са го разпознали, включително разказват за специфичното му облекло – светлоотразителна жителка с жълто-зелен цвят, както и описват конкретното място на стадиона, където деецът се е намирал. Доказва се още, че деянието е осъществено по време на спортно мероприятие – футболна среща от „Първа професионална лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив, като от обясненията на наруш. П. се установява, че той е влязъл в спортния обект още преди началото на двубоя и е останал през цялото му времетраене. Мястото, на което е установено присъствието на нарушителя П., а именно на стадион „Христо Ботев“ в гр. Пловдив (на южната му трибуна), по своето естество представлява съоръжение, което служи за осъществяване на спортни дейности, като в конкретния случай се е провеждала футболна среща между професионални отбори. Следователно това място представлява спортен обект по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗООРПСМ. Присъствието на нарушителя П. на стадион „Христо Ботев“ представлява годна форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ, тъй като той се е намирал на спортен обект в срока на изтърпяване на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина. В тази връзка доказано е от обективна страна, че към датата на деянието – 28.07.2024 г., спрямо нарушителя П. е действала такава забрана. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че с Решение № 1762 от 09.09.2022 г. по АНД № 4962/2022 г. на Районен съд – Пловдив на нарушителя Д. П. П. е наложена принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“ за срок от две години. Доказва се още, че тази мярка е породила действие на 13.09.2022 г., когато решението е влязло в сила, както и че срокът на продължителността й е две години. Следователно, когато на 28.07.2024 г. нарушителят П. е извършил процесното си деяния, спрямо него е действала забраната за посещение на спортни мероприятия. Така извършеното деяние с оглед конкретната си обществена опасност и интензитета на увреждане на защитаваните обществени отношения не представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, включително такова по чл. 325 НК. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му нарушителят е формирал представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението. Съзнавал е, че има наложена и действаща забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и в чужбина, както и какъв е нейният срок, което се установява от факта на личното присъствие на нарушителя в съдебното заседание, в което е постановена принудителната административна мярка. Формирал е представа и че отивайки и влизайки на стадиона по време на футболната среща, ще наруши тази забрана, но въпреки това е довършил деянието си. По тези съображения съдът приема, че нарушителят Д. П. П. е извършил от обективна и от субективна страна описаното в акта деяние, което представлява противообществена проява (спортно хулиганство) по чл. 21, т. 15 от ЗООРПСМ. По наказанието: За така извършената противообществена проява съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗООРПСМ е предвидено налагането на административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или задържане в териториална структура на МВР за срок от 5 до 15 денонощия, както и принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две до три години. На първо място при определяне на вида на следващото се административно наказание съдът намира, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило общественоопасното поведение на наруш. П., следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени в ЗООРПСМ наказания, а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Наказанието „задържане в териториална структура на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието си по-засилен обем държавна принуда, но според настоящия състав и по-лекото по вид наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ ще въздейства в достатъчна степен предупредително и превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане на преследваните цели е неоправдано, поради което съдът приема наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за най-подходящо и справедливо, съобразно обществената опасност на деянието и на дееца. При индивидуализацията на наказанието съдът приема за смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанието, което прави нарушителят П., както и оказаното съдействие на разследването чрез подробните обяснения, които той дава. За отегчаващо обстоятелство се третира фактът, че нарушителят е пребивавал на спортния обект не само през периода от време, описан в акта, но и през цялото времетраене на футболната среща. Съдът отчете и че деянието е извършено след изтърпяване на предходно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“, което е било определено в размер на 60 часа. Предвид извършеното ново нарушение, то предходното наказание не е постигнало поправителен и превъзпитателен ефект. По тези съображения съдът приема, че наказанието трябва да бъде определено над най-ниския възможен предел и около средния размер, за да бъде справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, поради което с решението си съдът наложи на нарушителя Д. П. П. наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от 90 (деветдесет часа). Наказание в този размер би съдействало за постигане на търсеното предупредително и превъзпитателно въздействие спрямо нарушителя. На основание чл. 38, ал. 1 от ЗООРПСМ наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от 90 часа следва да се изпълни от кмета на община Пловдив, в която се намира настоящият адрес на нарушителя П.. На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗООРПСМ наред с така определеното административно наказание съдът наложи на нарушителя Д. П. П. и принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“. Същата се определя в размер на 2 (две) години. Този период на се явява достатъчен за постигане на преследваните с мярката цели, като продължителността му е съобразена с установените по делото смекчаващи обстоятелства и обществената опасност на деянието и на дееца. Вещественото доказателство – 1 брой компактдиск, находящ се на лист 13 от делото, следва да остане приложено по делото. В процеса не са направени разноски. Така мотивиран, съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: