Решение № 4737 от 7.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10725/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20083690/16.03.2023г. по гр.д. № 15322 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 164-ти състав „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ••••••• е осъдено да заплати на „Т.К.“ООД, ЕИК ••••••• на основание на чл. 55, ал.1, пр. и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД сумите, както следва: сумата от 1256, 25лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.12.2020г., до изпращането й, представляващи платено в периода от 01.12.2015г. До 26.03.2020г. без основание от В.Й.П., ЕГН •••••••••• възнаграждение за пакетни допълнителни услуги по два договора за потребителски кредит, сключен с П.К.Б.“ЕООД от 416, 65лв. и от 725, 56лв; платена без основание договор а лихва по договор за потребителски кредит в размер на 83, 35лв; платена такса по тарифа в размер на 20лв. и надвнесена сума от 10, 69лв., въз основа на нищожни клаузи по споразумение за допълнителен пакет услуги към договори за потребителски кредит № 5013989632/22.04.2015г. И договор за потребителски кредит № 30040473348/06.11.2019г., които вземания са цедирани от В.Й.П. на ищеца Т.К.“ООД с договор за вземания от финансови институции от 26.03.2020г.; на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски от 720, 25лв. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №25015372/07.04.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете -„П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ••••••• в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че Посочил е, че решението било постановено по непредявени искове. С молбата от 20.01.2021г. Ищецът сочел че не твърдял предявени суми да са платени по недействителни договори или по нищожни клаузи. С последваща молба ищецът сочел, че претенцията е за платени суми без договор и по грешка, едва в първо о.с.з. изявленията били че суми са платени по недействителен договор и по нищожни клаузи, като неправилно било прието от РС че изявленията са уточнение на исковете. Тези изявления били предявяване на нов иск, а не изменение на предявен иск Решението било постановено по нередовна искова молба, нередовности на която не били отстранени в срок. Указания били давани няколко пъти от СРС, те не били изпълнявани в срок. В последно о.с.з. направените изявления били че вече се предявен иск за цялото вземане, а не за частичен иск, като се сочи и друга сума, това не било изменение на размер, а изменение и на основание. СРС приел, че клаузата за възнаградителната лихва била нищожна, но такова твърдение ищецът не бил направил своевременно, това не било предмет на делото и съдът не можел да се произнася служебно. Не било искано присъждане на суми поради нищожност на клауза за ГПР, не бил предявил установителен иск за нищожност на тази клауза, недопустимо СРС приел клаузата за нищожна. СРС приел, че суми са платени по нищожни клаузи на споразумения към договори за потребителски кредит но такива не се установило да съществуват, страните не твърдели те да са сключени по такива споразумения, произнасяйки се че такива са платени СРС постановил недопустимо решение. Вземането на В.П. дори и да е съществувало не било валидно прехвърлено на ищеца. С приетия по делото договор не били прехвърлени нейни вземания, а и бил недействителен. Имал правен интерес да оспори този договор и неправилно СРС приел обратното. Доказването на тези твърдения щяло да обоснове недействителност на исковете и това доказвало правния му интерес. В случая договорът за цесия бил сключен с потребител и за него приложими били норми на Закона за защита на потребителя. Този договор за цесия съдържал неравноправни клаузи и бил нищожен. Получаването на покана за доброволно изпълнение или на уведомление за цесията не водело до отпадане на интереса му да оспори договора за цесия.. Не бил получил уведомление за цесията, уведомлението било с автор лице, което нямало правомощия за същото, цесионер няма право да преупълномощава трети лица за уведомяването за цесията. Цедент не бил потвърдил писмено пред длъжника прехвърлянето на вземането. Вземанията по договора за вземания не били индивидуализирани поне по определяем начин., нямало съгласие. Съвкупност от вземания не било обект на правото. Клаузите на чл. 3 и на чл. 4 от договора за цесия били противоречиви, уговаряли възмездност, но плащане на цена е обвързвана със събиране на задължението. Така не ставало ясно волята на страните каква е. Липсата на валидна уговорка за цена водела до нищожност на целия договор за цесия, защото цената била съществена част от съглашението. Не ставало ясно от договора за цесия дали се прехвърлят вземания или се възлагат за събиране. Тези съглашения по договора за цесия не били в интерес на потребителя, били неравноправни. Дейността по изкупуване на вземания била съществена за ищеца, но не била вписана в предмета му на дейност като осъществявана по занятие, следвало да се впише като финансова институция, но това не било направено, което означавало че упражняваната от ищеца дейност била нерегламентирана и така сключените договори за цесия били нищожни Договор за цесия бил сключен без представителна власт, не било доказано А.С. да има представителна власт за ищеца. Релевантно било кой е попълнил Приложение № 1 към договора. Само потребителят можел да се позове на нищожни клаузи по потребителски договор, за ищеца не била предвидена такава възможност. Споразумението за допълнителни услуги било различно от договора за потребителски кредит, с договора за цесия вземания по споразумението не били прехвърлени. Пратените суми от П. имали основание. Клаузи били валидни, договорите и споразуменията също били валидни. Не било доказано В.П. да е платила по допълнителен пакет услуги горница над 563, 06лв., вещото лице не установило такова плащане. Част от разликата вещото лице посочило, че е платено от 3-то лице, което не създавало основание сума да се връща на П.. Пакетът допълнителни услуги се предоставял на потребителя по негово желание, той не бил задължителен, не бил свързан с усвояването на сумите по кредита договор и споразумение сочели размер на възнаграждение за всяка услуга, нямало пречка да се определи общо възнаграждение за целия пакет услуги-аргумент от чл. 103, ал. 3 от ЗПУПС Услугата приоритетно обслужване не била свързана със сключване на допълнително споразумение. Предоставянето на услугите зависело от потребителя, а не от кредитора. Допълнителните услуги били допълнителни възможности за потребителя. Нямало предвидени тежки и тромави процедури за предоставянето на допълнителните услуги. Уговорената възнаградителна лихва съответствала на добрите нрави и на закона В ГПР не следвало да се включва възнаграждение за допълнителните услуги. Тези услуги не били задължителни за предоставянето на кредита. Задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски. Въззиваемият-ищец Т.К.“ООД, ЕИК ••••••• в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е недопустимо и правилно. Посочило е, че СРС се произнесъл по исковете така, както са предявени, с допълнителните молби уточнявал твърденията си, изменение предприел само на размер на исковете. Отделно нямало пречка допълнително да добави ново основание на исковете. Плащането на сумите било доказано, не било установено съществуване на валидно основание за същото, правилно било прието от СРС, че исковете са основателни. Въззивникът нямал право да оспорва договора за цесия, защото не бил страна по него. Въззивникът не бил оспорил пред СРС че е получил уведомлението за цесията, уведомлението било от цедента чрез ищеца, а и дори да бъде прието обратното то приложима била разпоредбата на чл. 301 от ТЗ липсата на потвърждение за цесията не било елемент от фактическия й състав. Предмет на цесия бил прехвърлянето на определяеми вземания, посочено било период на същите, основанието им. Договор за цесия сочел цена на продажбата достатъчно ясно. Придобити вземания не били по кредити или друга форма на финансиране и не било необходимо да се регистрира като финансова институция. Без значение било кой е попълнил Приложение № 1, договор за цесия не попадал под приложно поле на ЗЗП, защото не бил за продажба на стоки и услуги. Споразумението сочело че се сключва към договора за кредит, поради което и с цесията били прехвърлени вземания и по него. Правилно било прието от СРС, че нито възнаградителна лихва нито ГПР са уговорени съобразно закона. Допълнителните услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита без тях предоставянето им било невъзможно размер на възнаградителната лихва бил необосновано висок, такова било и възнаграждението за допълнителните услуги. Задълженията не били погасени по давност, срок на същата била 5 години, плащането на заявената претенция били от 2017г. и погасителна давност към подаването на исковата молба, а и към момента на увеличението на иска не била изтекла. Претендирал е разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22023438/01.12.2020г., уточнена с молби от 22.11.2021г., от 22.01.2021г., 06.04.2021г., 04.02.2022г., , от 01.04.2022г. изменена с молба от 04.04.2022г. и от 08.06.2022г. на Т.К.“ООД, ЕИК ••••••• срещу „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ••••••• с която е поискало от съда на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 99 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1256, 25лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи платени без основание от В.Й.П. на П.К.Б.“ЕООД суми по договор за потребителски кредит № 5013989632/23.04.2015г и споразумение за пакет допълнителни услуги/416, 65лв., платени като възнаграждение по пакет допълнителни усуги и 83, 35лв., платени като договорна лихва/ и по договор за кредит № 30040473348/06.11.209г. и споразумение за допълнителни услуги към него / 725, 56лв., платени по пакет за допълнителни слуги; 20лв., платени като такса по тарифа за такси; 10, 69лв., надплатени без каквото и да е основание/, вземания за което са му прехвърлени с договор за цесия от 26.03.2020г., като му се присъдят разноски. С първоначалната искова молба е предявил частичен иск от 100лв. целият за 5000лв., като на стр. 7 е посочило, че сумите са платени по нищожни клаузи на договори за кредит, договори за обезпечения, договори за овърдрафти, сключени от П. и П.К.Б.“ЕООД и по недействителни договори за същото. С молба от 22.01.2021г. е посочило, че плащанията са по недействителни договори, съответно по нищожни клаузи от такива, плащанията били извършени при начална липса на основание, не твърдял че са по недействителни договори или нищожни клаузи от същите, плащанията били извършени в периода от 01.12.2015г. до 26.03.2020г. С молба от 06.04.2021г. е посочило, че плащанията са направени без да има валиден договор, направени били по грешка. С молба от 04.02.2022г. е посочил, че плащанията са направени по няколко договора за потребителски кредит и по сключено към всеки от тях споразумение за предоставяне на пакет услуги, всяко от които били нищожно, евентуално клаузите по които са плащанията са нищожни, претенцията била за връщане на платена сума различна от главниците по договора за кредит, тоест недължимо платени били сумите за лихви и такси Посочил е, че договорите били нищожни поради противоречие с чл. 10, ал.1 чл. 11, ал.1, т.10, т.9, чл. 10А, ал.2, чл. 19, ал. 5 от закона за потребителския кредит – ГПР не бил посочен коректно, защото не включвал цената на допълнителния пакет услуги, така не било посочено по ясен и разбираем начин задълженията по договора; клаузата за възнаградителната лихва била в противоречие с добрите нрави, надвишавала трикратния размер на законната лихва за забава, както договорите така и споразуменията нарушавали принципа на еквивалентност на престациите, размер на възнаграждението за допълнителни услуги бил необосновано висок, дължало се независимо дали услугите са ползвани, това възнаграждение било за услуга свързана с усвояването и управлението на кредита. С молба от 01.04.2022г. е посочил че сумите са платени по договор за потребителски кредит № 5013989632/23.04.2015г и по договор за кредит № 30040473348/06.11.209г. И споразумения към тях. С молба от 04.04.2022г. е посочил, че претенцията е за 500лв. по първия договор и 100лв. по втория договор, като с оглед на чл. 23 от ЗПК основание за задържане на платена сума имало само в частта за предоставената главница. С молба от 08.06.2022г. е изменил исковете, като е посочил че претендира сумата от 500лв., формирана като сбор от 416, 65лв., платени за допълнителен пакет услуги; и сумата от 83, 35лв., платена като възнаградителна лихва; по договора от 06.11.2019г. претендирана сума е 725, 56лв., платена по допълнителен пакет услуги; сумата от 20лв. платена за такси по Тарифа и сумата от 10, 69лв. платена без каквото и да е основание. Ответникът по исковете -„П.К.Б.“ЕООД, ЕИК •••••••, е оспорил исковете, като е навел възраженията, които са посочени и във въззивната жалба и които е безпредметно да бъдат преповтаряни. Претендирало е разноски. По делото е приет договор за финансови вземания с приложение, носещо подпис за страните по него, съгласно който на 26.03.2020г. В.Й.П. и „Т.К.“ЕОД са сключили договор, с който В. П. е прехвърлил възмездно на Т.К.“ЕООД всички свои вземания към финансови институции след които и П.К.Б.“ЕООД, дължими поради неоснователно обогатяване възникнали в периода от 01.12.2015г. До 26.03.2020г по нищожни клаузи по договори за кредит, овърдрафт, договори за обезпечение, недействителни такива договори, независимо от наименованието им; без основание ведно с всичките им принадлежности и изтекли лихви срещу възнаграждение от 65% от размер на вземанията ако се предадат всички документи-договор, приложения, допълнения, изменения, документи за плащания или 55% от размера им ако такива документи не се предадат, което възнаграждение е платимо в 7 дневен срок от плащане изцяло то длъжника на прехвърленото вземане. Прието е пълномощно от В.П. за Т.К.“ЕООД сочещо право от нейно име да изплати на длъжника уведомление за извършената цесия по договора от 26.03.2020г. Прието е съобщение от 05.05.2020г. по теле-поща, съгласно което В.П. чрез пълномощника си Т.К.“ЕООД представляван от А. Д. е уведомило П.К.Б.“ЕООД за извършената цесия на 26.03.2020г., като същото е получено на 08.05.2020г. Прието е искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по договор за потребителски кредит, договор за потребителски кредит № 5013989632/22.04.2015г. погасителен план, съгласно които П.К.Б.“ЕООД се е съгласило да предостави на В.Й.П. потребителски кредит в размер на 2000лв. при възнаградителна лихва от 41, 17% и ГРП от 49, 90%, които се задължила да върне на 24 месечни вноски с падеж 13-то число в размер от по 123, 64лв., общ размер на задълженията 2967, 36лв., като отделно се е задължила да заплати за пакет допълнителни услуги „Бонус“ възнаграждение от 1999, 92лв. платимо на вноски от по 83, 33, като общото задължение по кредита с допълнителния пакет е 4967, 28лв., а общ размер на месечна вноска е 206, 97лв. Посочено е, че пакет допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора, условията за допълнителните условния били в общите и специалните условия към договорите за потребителски кредитира. Прието е споразумение от 22.04.2015г. за допълнителен пакет услуги, носещ подпис за страните по него, съгласно което задължение на кредитодателя е при поискване от потребителя да му предостави една или всички допълнителни услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като потребителят не е длъжен да поиска тези услуги, сключването на споразумението не е условие за сключване на договор за потребителски кредит и за получаването му. Съгласно приетите искания и анекси, потребител е поискал промяна в погасителен план, и искането е удовлетворено от кредитодателя. Прието е искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по договор за потребителски кредит, договор за потребителски кредит №30040473348 /06.11.2019г., погасителен план, съгласно които П.К.Б.“ЕООД се е съгласило да предостави на В.Й.П. потребителски кредит в размер на 5000лв. при възнаградителна лихва от 41% и ГРП от 49, 09%, които се задължила да върне на 36 месечни вноски с падеж в размер от по 241, 87лв., общ размер на задълженията 8707, 21лв., като отделно се е задължила да заплати за пакет допълнителни услуги „Приоритетно разглеждане“ срещу възнаграждение от 1500лв. „ и пакет „Гъвкав погасителен план“ срещу възнаграждение от 4350лв., платими на вноски от по 162, 50лв. месечно за 36 месеца, , като общото задължение по кредита с допълнителния пакети е 14557, 21лв. с вноска месечна от 404, 37лв.. В допълнителната преддоговорна информация към договора е посочено, че услугата „Фаст-приоритетно разглеждане“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а пакета „Флекси-гъвкав погасителен план“ предоставя право на промяна в погасителния план, описание подробно н които е в Общите условия В Общите условия е посочено, че тези услуги не са задължителни, като услугата Фаст осигурява право искането да бъде разгледано преди такива на клиенти, незаплатили тази услуга, като сумата се плаща до 24 часа от получаване на подписания договор, че услугата Флекси позволява промени в погасителен план-отлагане на част или на накуп на допустим брой вноски; намали на част или на куп на допустим брой вноски; променя дата на падеж на вноски, ако са налице конкретно посочени в ОУ условия. С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото проверки при ответника е посочило, че по договора за кредит от 22.04.2015г. Потребителят се е възползвал от предоставена възможност да отложи плащането на две месечни вноски, по този договор била платена сума от 5071, 35лв. Тази сума била отнесена за погасяване на главница от 2000лв. Договорна лихва от 967, 36лв.; 1999, 92лв. За възнаграждение за допълнителен пакет услуги; лихва за забава от 101, 12лв.; надплатена сума от 2, 95лв. В периода от 08.06.2015г. До 31.10.2015г., като в периода от 23.12.2015г. до 31.10.2015г. била платена сумата от 4046, 50лв., като в периода от 29.04.2017г. до 31.10.2017г. били платени 416, 65лв. по пакета допълнителни услуги; 122, 96лв. като възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило, че по договора от 06.11.2019г. Платената сума била 6117, 99лв. В периода от 16.12.2019г. до 14.01.2020, като те били отнесени за погасяване на 5000лв. Главница, на 725, 56лв. Възнаграждение по пакет допълнителни услуги; , 20лв. Такси по тарифа, както и надплатена сума от 10, 69лв.; договорна лихва от 359, 22лв. Сумата от 2лв. Била платена от Й.И.. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени, вземанията са индивидуализирани по основание и по размер. Още с първаначалната искова молба е посочено че основанието на исковете е платено без основание – по недействителни договори и по нищожни клаузи от тях. С допълнителната молба на ищеца от 22.01.2021г. това основание е потвърдено, но същевременно е посочено, че не твърди такива недействителни договори и нищожни плащания да са били причина за плащанията, посочило е, че сумите са платени без основание. Така наведените твърдения правилно е прието от СРС, че са противоречиви и са дадени указания за отстраняване на тези противоречия. Подадените в последствие молби са били уточнение на твърденията за основанието на исковете, като в изпълнение на тези указания с няколко молби ищецът е посочил, че платеното е без основание, като платено по недействителни договори и по нищожни клаузи от тях. При така наведените от ищеца твърдения правилно районният съд е приел, че предявените искове са по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за платени без основание суми по два конкретни договора плащанията по които са извършени в определен период, че липсата на основание по твърдения на ищеца е недействителност на договорите съответно нищожност на клаузите от тях, по които тези суми са платени. Правилно е прието от СРС че няма пречка ищецът преди приключване на първото о.с.з. да измени иска по основание, че няма пречка преди провеждането на първо о.с.з. да добави и ново основание, наред с първоначално заявеното с исковата молба, доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни – аргумент от чл. 210 и чл. 214 от ГПК. По правилността на решението в обжалваната част: Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Съдът приема за установено по делото, че на 22.04.2015г. е сключен по договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към него, по който П.К.Б.“ЕООД се е задължило да предостави и е предоставило на В.Й.П. потребителски кредит в размер на 2000лв., при уговорена възнаградителна лихва от 41, 17%, ГПР от 49, 90%, платими за срок от 24 месеца, както и е уговорено възнаграждение от 1999, 92лв. за допълнителен пакет услуги „Бонус“ предоставящи възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като потребителят не е длъжен да поиска тези услуги, по договора са платени общо 5071, 35лв., с които изцяло са погасени главница, възнаградителна лихва от 967, 36лв., възнаграждението за допълнителни услуги, лихва за забава от 101, 12лв. и е надплатена сумата от 2, 95лв., в периода от 29.04.2017г. до 31.10.2017г. били платени 416, 65лв. по пакета допълнителни услуги; 122, 96лв. като възнаградителна лихва. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и заключение по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, изводите са задълбочени и обосновани с извършени проверки и при ответника, съобразени са записванията по счетоводните му сметки. Съдът приема за установено по делото, че на 06.11.202019г е сключен договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към него, по който П.К.Б.“ЕООД се е задължило да предостави и е предоставило на В.Й.П. потребителски кредит в размер на 5000лв. при възнаградителна годишна лихва от 41% и ГПР от 49, 09% които се задължила да върне на 36 месечни потребител се е задължила да заплати за пакет допълнителни услуги „Приоритетно разглеждане“ срещу възнаграждение от 1500лв. и пакет „Гъвкав погасителен план“ срещу възнаграждение от 4350лв., предоставящи право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, право на промяна в погасителния план-отлагане на част или на накуп на допустим брой вноски; намали на част или на куп на допустим брой вноски; променя дата на падеж на вноски, ако са налице конкретно посочени в ОУ условия, по договора са платени 6117, 99 в периода от 16.12.2019г. до 14.01.2020г., като изцяло е погасена главница, платени са 725, 56лв. по пакетите за допълнителни услуги, 20лв. такса по Тарифа, 2, 52лв. договорна лихва и 10, 69лв. надплатена сума без каквото и да е основание. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Действително, вещото лице е посочило, че сумата от 20лв. била платена от Й.И. и тя била отнесена за погасяване на задължение за такси от 20лв. Доколкото обаче това плащане е била за сметка на В.П., то съдът приема, че същото е погасило начислени от ответника нейна тежест задължения, поради което и при установяване на липса на основание на това плащане, то вземане за връщането му принадлежи на В.П.. Неоснователни са доводите на въззивника, че не било установено по този договор да има платени суми за допълнителни услуги. Вещото лице по счетоводната експертиза изрично е посочило, че от платената сума 725, 56лв. са отнесени за погасяване на възнаграждение за такива услуги, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по съображения, изложени по-горе. Неоснователни са доводите на въззивника, че споразумения за пакетите допълнителни услуги не били сключени. Споразумението за допълнителна услуга към договора от 2015г. е изведено в самостоятелен документ, приет по делото. Споразумението за допълнителните услуги по договора от 2019г. се съдържа в самия договор от 06.11.2019г., като за него е имало допълнителен формуляр за преддоговорна информация. Спорен въпрос по делото е валидността на договорите за кредит и на споразуменията към тях, на клаузите от този договор в частта за уговорените възнаградителна лихва и за ГПР, за еквивавлентност на престациите по допълнителните услуги, както и дали същите касаят усвояването и управлението на кредита. Няма пречка такива възражения да се въведат от ищеца, независимо, че не е страна по договора за кредит и споразуменията. В случая ищецът твърди че е носител на вземане срещу ответника, представляващо платени без основание суми на ответника по тези договори и споразумения. Така за ищеца съществува правен интерес да въведе тези възражения, защото основателността на същите ще породи изгодни за него правни последици. Ищецът твърди, че е придобил вземанията с всичките им принадлежности, поради което и няма пречка да доказва основанието на тези вземания, като оспорва съществуването на договорно основание за ответника да получи сумите. Съдът приема, че по делото не е установено валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва по договорите, както и на възнагражденията за допълнитетелните услуги, такси по тарифа. Действително, договора и споразумението съдържат уговорка за дължимост на тези такси, както и за възграждения и за размера на последните, за възнаградителна лихва. За съответствието на клаузи от договора за потребителски кредит с добрите нрави и със Закона за потребителския кредит в императивните му разпоредби съдът следи служебно, а в случая са направени и изрични възражения от ищеца. Служебното начало в случая е приложимо, защото това е от съществено значение за валидността на отделни клаузи от договора, а и при определени обстоятелства – на целия договора. При констатиране на свърхпрекомерност на уговорена престация по договора, която не е обоснована икономически съдът служебно следва да съобрази противоречието на тази клауза с добрите нрави, съответно и на императивни норми на закона, тоест нищожността на клаузата и дали същото влече нищожност на целия договор. (В този смисъл Решение № 125/10.10.2018г. по т.д. № 4497/2017г. по описа на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 252/21.03.2018г. по т.д. № 951/2017г. по описа на ВКС, ІІ-ро Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Съдът приема, че уговореният размер на възнаградителната лихва от 41, 17% годишно по договора от 2015г. и от 41% по договора от 2019г. противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна. Договорната свобода позволява страните да уговарят възнаградителна лихва, включително и над размера на законната лихва за забава. Ограничение на договорната свобода е посочено в чл. 9 от ЗЗД – съглашението да не противоречи на закона и на добрите нрави. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, като е предписал за нарушаването им правна последица, идентична с тази при нарушението на закона. Добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за валидност на договорна клауза за възнаградителна лихва произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на възнаградителната лихва поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. По същността си възнаградителната лихвата представлява цена на парите като капитал, но и цена на времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. Така възнаградителната лихва е капитал, чиято стойност нараства с времето. Затова и преценка за съотвествието на уговорената лихва с добрите нрави може включва съобразяване на размера на законната лихва за забава, но и пазарната цена на този капитал, както и другите фактори които влияят върху цената на предоставянето на капитала – риска от невъзстановяването му, включително и с оглед на дадените обезпечения; дали има неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота; дали е използван недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Уговорената възнаградителна лихва следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции. В съдебната практика, постановена по приложението на Закона за задълженията и договорите трайно е прието, че противоречи на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва по обезпечен кредит с ипотека, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, а за необзепчен кредит – размер, съпоставим с трикратния размер на законната лихва за забава. За валидността на клаузите по договора съдът следи служебно. Добросъвестността и справедливостта са основен принцип в гражданските и търговски взаимоотношения. Спазването им предотвратяват несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Преценката дали е нарушен някой от основните правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В конкретния случай по договора от 2015г. възнаградителна лихва от 41, 17% годишно е за предоставена сума е 2000 лв., а възнаградителна лихва за срока на договора от 2 години е 967, 36лв. По договора от 2019г. за главница от 5000лв. за срок от 3 години договорната лихва е 41% 3707, 21лв. Така уговорените възнаградителни лихви съдът приема, че са в разрез с присъщите на възнаградителната лихва функции. Икономическата цел на отпуснатия заем е придобиване на парични средства и за двете страни. За заемополуателя целта е получаване на средства за покриване на текущи стопански нужди, за заемодателя целта е да покрие разходите по заема и да получи печалба чрез получаване на възнаградителна лихва. Извън тази цел, всеки получен доход излиза извън присъщата функция. Възнаградителната лихва е възнаграждението за предоставянето на финансовия ресурс. (В този смисъл Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.). В случая уговорената лихва не е установено да съответства на присъщата й функция. Този извод се налага при съобразяване на размера на предоставената сума, на срок за който е предоставена и размера на възнаградителната лихва. Размер на лихви по банкови кредити към сключването на договорите е няколко пъти по-нисък от уговореното с договорите, размер на лихвата надвишава многократно размер на законната лихва за забава, ищецът е икономически по-слабия субект, като не е установено да е могъл да влияе върху съдържанието на клаузата. Размерът на договорната лихва съотнесен към размера на главницата при съобразяване с периода на договора не позволява извод за валидност на клаузата за възнаградителна лихва. В случая така уговорената клауза води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, тя е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност. Размерът на уговорената възнаградителна лихва е свръхпрекомерен, икономическа обоснованост същия по делото не е установена. При така възприето съдът приема, че клаузата в договора за кредит, уговаряща размер на възнаградителна лихва е нищожна. Съдът приема, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва в случая води до нищожност на целия договор за кредит. За да се приеме, че нищожността на отделни клаузи от договора води до нищожност на целия договор следва да се установи, че прилагането на договора без тези клаузи е невъзможно съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Под прилагане на договора без нищожните клаузи следва да се разбира възможността за изпълнение на останалите условия по договора. Преценката дали договорът може да се приложи и без нищожните клаузи включва и обсъждане на евентуално предположение дали договорът би бил сключен и без нищожните му клаузи от гледна точка на възможността на средния потребител да съобрази икономическите последици от сделката и нищожните клаузи да могат да бъдат заместени по право от повелителни законови разпоредби или от диспозитивни правни норми. Заместването с императивна разпоредба е уредено изрично в чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Диспозитивните норми в облигационното право намират приложение при липса на уговорка между страните, поради което след като клауза от договора е нищожна, тя не се счита за част от договорното съдържание, като за уреждане на отношенията между страните се прилага законовата норма. Договор, който не може да се изпълнява без нищожните клаузи е нищожен в своята цялост. ( В този смисъл Решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, І-во Т.О). Договорът за заем с уговорена възнаградителна лихва е двустранен и възмезден. Клаузата за възнаградителната лихва по договор за кредит е съществен елемент от него, защото урежда възнаграждението за кредитодателя. Премахването изцяло на клаузата за определяне на възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит би променило възмездния му характер, поради което и извод, че такъв договор би се сключил и без да е уговорено такова възнаграждение не може да се обоснове. Този извод се налага при съобразяване на събраните доказателства по делото, от които се установява, че кредитодателят е търговец, който по занятие предоставя кредити, тоест целта на договора за кредитодателя е печалба. Съглашението за възнаградителна лихва по договор не може да бъде заместено от норми на закона, защото такива не са въведени от законодателя, включително и на основание на разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. При така възприето съдът приема, че нищожността на клаузата от договора, уговарящ размер на възнаградителната лихва, води до нищожност на договорите в тяхната цялост. При така възприето безпредметно е да се изследва валидността на клаузи и на договорите по останалите въведени от ищеца възражения. С оглед гореизложеното и като съобрази наложилата се като трайна и последователна практика на ВКС в Решения по чл. 290 от ГПк /решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; Решение 50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по гр.д. 3620/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; / то съдът приема, че на основание на чл. 23 от ЗПК за кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е получил от кредитодателя по двата договора за кредит и платени други суми са без основание. Неоснователно е възражението на въззивника за погасяване на задълженията по давност. В случая за сумите, които е уважен иска е установено, че са платени в период от 29.04.2017г. до 14.01.2020г., срокът на погасителната давност е 5 години, исковата молба е предявена на 01.12.2020г. за сумата от 100лв., а увеличението е по молба от 04.04.2022г. за сумата от 500лв. по договора от 2015г. и за сумата от 100лв. по договора от 2019г., увеличението от 28.06.2022г. е за сумата от 416, 65лв. и 83, 35лв. По договора от 2015г. и за сумите от 725, 56лв., 20лв., 10, 69лв. по договора от 2019г. така съдът приема, че за всички суми, за които иск е уважен от СРС погасителния давностен срок от 5 години не е бил изтекъл към момента на предявяването на иска за съответната сума. Спорен въпрос е валидността на договора за цесия и дали същия е с предмет процесните вземания. Съдът приема, че приетия по делото договор от 23.06.2020г. представлява валидно съглашение между В.П. и Т.К.“ЕООД и с него са прехвърлени процесните вземания от П. на Т.К.“ЕООД. Договорът и приложенията му носят подпис на страните по него, този договор изрично сочи, че е за прехвърляне на вземания, а не за събирането им, че предмет са всички вземания на П. срещу П.К.Б.“ЕООД за платени от нея на дружеството суми без основание, по нищожни клаузи или недействителни договори за кредит, плащанията по които са извършени в периода от 01.12.2015г. до 23.06.2020г. Така изведения предмет на делото индивидуализира вземанията по начин, който е достатъчен да ги обособи от други вземания, сочи основанието на същите, юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Доколкото се сочи, че предмет са всички вземания, то не е необходимо да се сочи размер на всяко едно от тях, нито конкретната причина заплащането на сумите, посочена в документа за плащане. Без решаващо значение по делото е кой е попълнил приложение № 1, защото същото е подписано от страните по него, което обосновава извод, че тези лица са съгласи със съдържанието му. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че отбелязването на „П.К.Б.“ЕООД в Приложение № 1 е направено след полагането на подписите на страните по него. Неоснователни са доводите на въззивника, че този догово за цесия бил неясен в частта за възмездността и цената, което води до нищожност на целия договор за цесия. Договорът ясно сочи че е възмезден, че възнаграждението е 65% от цената на събраното вземане, ако се представят документите за него – договор за кредит, погасителен план, анекси, документи за плащане, а ако такива не се представят – 55% от събраната сума. Този извод следва при съобразяване на нормите на чл. 1, чл. 3, чл. 4 от договора за цесия. Следва да се посочи, че в случая П. не е придобила стоки или услуги с този договор, поради което и твърденията на въззивника, че приложим е Закон за защита на потребителя съдът приема за неоснователни. В случая с договора за цесия са придобити вземания за неоснователно обогатяване, поради което и не е било необходимо ищецът да е регистрирана финансова институция., доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. С договора за цесия се прехвърлят всички вземания за неоснователно обогатяване, а не само тези по договори за кредит и това е изрично посочено в чл. 1, т. 3 от договора за цесия. Така дори да се приеме, че плащането по споразумението за допълнителни услуги не е по договора за кредит, то и в тази хипотеза вземанията за връщането на такива платени суми съдът приема, че е предмет на договора за цесия. Отделно съдът приема, че споразумението за допълнителния пакет услуги е част от договора за кредит и съображения за това съдът изложи по- горе, поради което и на това основание съдът приема, че вземането за връщане на платени възнаграждения за пакетите допълнителни услуги е предмет на договора за цесия. Неоснователни са доводите на въззивника основани на уведомлението за цесия, пълномощията за изявления по същото и получаването на съобщението за същото. В случая приетото пълномощно установява, че В.П. е упълномощила Т.К.“ЕООД от нейно име да уведоми длъжника за сключения договор за цесия, поради което и съдът приема, че „Т.К.“ЕООД е можел от нейно име и за нейна сметка да състави такова до въззивника. Приетото уведомление за цесия е съставено от Т.К.“ЕООД като пълномощник на В. П. поради което и съдът приема, че е валидно изявление за същото. Дали лицето подписало това уведомление е било реално представител на Т.К.“ЕООД няма решаващо значение по делото, защото с процесуалното си поведение по делото „Т.К.“ЕООД е потвърдило извършените действия от него, дори към момента на извършването им такива пълномощия да не са били дадени. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта в която е уважил исковете за главниците следва да се потвърди По искането за законната лихва от подаване на исковата молба решението на СРС следва да се отмени частично за лихва върху сумата от 500лв. за периода от 01.12.2020г. До 03.04.2022; за лихва върху сумата от 656, 25лв. за периода от 01.12.2022г. до 27.06.2022т. Това е така, защото исковете са били предявени като частични -първоначално за 100лв., като в последствие исковете са увеличени по размер. При така проведено процесуално поведение от ищеца законната лихва за забава върху увеличената част от исковете се дължи от момента на увеличението, а не от момента на първоначалната искова молба, защото за увеличената сума иск е предявен едва с предприемането на действията по чл. 214 от ГПК. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото разноските следва да се оставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 400лв. разноски за възнаграждение за адвокат. Същото не е прекомерно при съобразяване на сложността на делото, цената на иска. Отмяната на решението на СРС в частта за законната лихва върху част от сумите не се отразява на отговорността за разноски, защото същата не е част от цената на исковете. Мотивиран от гореизложеното, съдът