Решение № 1926 от 31.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 996/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20107286/02.11.2023 г. по гр. д. № 75491/2019 г. по описа на СРС, ГО, 45-и състав е оставено без уважение искането на Д. Б. Т. и М. Т. Р. за обезсилване на решение № 20043402/20.06.2022 г., постановено по същото дело, с което е обявен за окончателен сключеният на 12.11.2018 г. между Г. Й. Т., ЕГН ••••••••••, и М.Т. Т., ЕГН ••••••••••, оставила за свои законни наследници Д. Б. Т., ЕГН •••••••••• и Т.Г.Т., ЕГН ••••••••••, починал в хода на производството и заместен от законния си наследник – М. Т. Р., ЕГН ••••••••••, предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. ••••, заедно с таванско помещение № 10, с полезна площ от 13, 82 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - т. 4, север – двор с 11, 636% от вход А идеални части от общите части на сградата, представляващ имот с идентификатор № 68134.1372.2060.7.9, при покупко-продажна цена в размер на 16 666, 67 лв., от която е заплатена сумата в размер на 8000, 00 лв., при условие че Г. Й. Т. заплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на сумата от 8666, 67 лв., съставляваща цена на имота – на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 362, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците Д. Б. Т. и М. Т. Р. с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се сочи, че ищецът не е заплатил продажната цена в законоустановения двуседмичен срок. Твърди се, че цената не е била платена и в продължения с определение № 5501/03.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3002/2023 г. по описа на СГС срок, като според жалбоподателите в този случай продълженият срок е започнал да тече от влизане в сила на въззивното определение. Заявено е, че купувачът-ищец е предприел действия по изпълнение на решението едва след като съдът го е уведомил за постъпилото по делото искане за обезсилване на решението. Сочи се, че половината от дължимия остатък на продажната цена е бил преведен по банкова сметка на Д. Т.. В тази връзка се акцентира, че въпросната банкова сметка е била открита целево за получаване на пълния размер на остатъка от цената, тъй като другата ответница М. Р. от години не живее в България и няма възможност да открие банкова сметка на свое име в страната. Твърди се, че другата половина от дължимия остатък е била преведена чрез пощенски запис до М. Р., като поради обстоятелството, че същата не живее в България, което е било известно на ищеца, е било невъзможно получаването му. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че остатъкът от цената е бил заплатен, при положение че пощенският запис не е бил получен от М. Р.. По тези съображения е отправено искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г. Й. Т., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че ищецът е действал добросъвестно, като е положил усилия своевременно да изпълни задължението си. Заявява се, че е била налице пречка да се заплати цялата сума поради липсата на банкова сметка на ответницата М. Р. и връщане на пощенските записи, изпратени до постоянния адрес на същата. Ищецът твърди, че на 17.11.2023 г. е депозирал молба до съда с искане да задължи М. Р. да предостави банкова сметка, по която да й бъде преведен нейният дял от сумата, а в условията на алтернативност – да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да открие на нейно име банкова сметка, тъй като наличната по делото банкова сметка била с титуляр Д. Т. и липсвало представено пълномощно в нейна полза за получаване на цялата сума. Отправено е искане до въззивния съд за потвърждаване на решението. Претендират се разноски. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното: Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен. Разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК предвижда, че при предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението. Съгласно чл. 362, ал. 2 ГПК, ако в посочения срок ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението. С решение № 20043402/20.06.2022 г. по гр. д. № 75491/2019 г. по описа на СРС, ГО, 45-и състав е обявен за окончателен сключеният на 12.11.2018 г. между Г. Й. Т., ЕГН ••••••••••, и М.Т. Т., ЕГН ••••••••••, оставила за свои законни наследници Д. Б. Т., ЕГН •••••••••• и Т.Г.Т., ЕГН ••••••••••, починал в хода на производството и заместен от законния си наследник – М. Т. Р., ЕГН ••••••••••, предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. ••••, заедно с таванско помещение № 10, с полезна площ от 13, 82 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - т. 4, север – двор с 11, 636% от вход А идеални части от общите части на сградата, представляващ имот с идентификатор № 68134.1372.2060.7.9, при покупко-продажна цена в размер на 16 666, 67 лв., от която е заплатена сумата в размер на 8000, 00 лв., при условие че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на сумата от 8666, 67 лв., съставляваща цена на имота – на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 362, ал. 1 ГПК. Решението е влязло в сила на 05.08.2022 г., предвид което съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК срокът за заплащане на остатъка от продажната цена е започнал да тече на 06.08.2022 г. и е изтекъл на 22.08.2022 г. – първия присъствен ден, следващ 20.08.2022 г. С молба с вх. № 25059490/24.08.2022 г., изпратена чрез куриер на 18.08.2022 г., процесуалният представител на ищеца – адв. Ц. П., е отправила искане за продължаване на срока за заплащане на остатъка от продажната цена, тъй като поради летния сезон и почивките през него няма връзка с клиента си, за да организира заплащането на сумата. С молба с вх. № 25059866/26.08.2022 г. ответниците са направили искане за обезсилване на решението. С разпореждане от 07.10.2022 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове и представи доказателства за неотложните причини, поради които не е бил в състояние да изпълни насрещното си задължение. В молба с вх. № 25069954/25.10.2022 г. адв. П. е посочила, че в началото на месец август близките на доверителя й са били болни и след няколко дни той също не се е почувствал добре. След направен бърз тест, за който се представя снимка към молбата, се установило, че Г. Т. е болен от Covid-19, като се твърди, че същият се е самоизолирал за период от две седмици. Адв. П. заявява, че по тази причина не е успяла да се свърже с доверителя си в този период и съответно не е било възможно да бъде заплатена сумата по решението. Изразено е становище за неоснователност на искането на ответниците за обезсилване на решението. Отправено е искане до съда да задължи ответниците да посочат банкови сметки, по които желаят да им бъдат преведени дължимите суми. С определение № 20074213/12.01.2023 г. СРС е оставил без уважение искането на ищеца за продължаване на срока за изпълнение на решението, като е посочил, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС. Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от ищеца Г. Й. Т., във връзка с която е било образувано в.ч.гр.д. № 3002/2023 г. по описа на СГС. С отговора на частната жалба е представена служебна бележка в уверение на това, че Д. Б. Т. е титуляр на банкова сметка с IBAN ••••. С определение № 5501/03.05.2023 г. СГС е отменил обжалваното определение и е продължил с две седмици срока за изпълнение на задължението на купувача Г. Т.. С определението съдът е посочил данни за банкова сметка с титуляр Д. Б. Т., съгласно представената по делото служебна бележка. По делото е постъпила молба с вх. № 25022140/29.05.2023 г. от ответниците Д. Т. и М. Р. с повторно искане за обезсилване на решението, от която съдът е изпратил препис на ищеца Г. Т. за становище. Ищецът е получил препис от молбата на 23.06.2023 г., като на същата дата е депозирал молба с вх. № 25026017, в която посочва, че на 23.06.2023 г. е бил уведомен за определение № 5501/03.05.2023 г. на СГС и в изпълнение на същото представя доказателства, че е превел дължимите по делото суми. Към молбата са представени пощенски запис от 23.06.2023 г. за сумата от 4333, 34 лв. с получател М. Т. Р. до адрес гр. София, ж.к. •••• и преводно нареждане от 23.06.2023 г. за сумата от 4333, 34 лв. с получател Д. Б. Т., като и в двата документа като основание е посочен номерът на делото. С обжалваното решение от 02.11.2023 г. СРС се е произнесъл по искането на ответниците за обезсилване на решение № 20043402/20.06.2022 г., като е оставил същото без уважение. С молба с вх. № 25041345/17.11.2023 г. ищецът е отправил искане до съда да задължи ответницата М. Р. да предостави банкова сметка, по която да й бъде преведена дължимата сума, а в условията на алтернативност е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да открие банкова сметка на името на М. Т. Р. в някоя от лицензираните в Република България банки, които е изброил в молбата. Като причина за отправените искания ищецът е посочил липсата на предоставена от ответницата Р. банкова сметка по делото и върнатите като неполучени два пощенски записа до нея, за което са представени доказателства към молбата. От справка „НБД“ (л. 51 СРС) се установява, че М. Т. Р. има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. ••••, ••. В първоинстанционното и въззивното производство М. Т. Р. се представлява от адв. З. Т. с пълномощно, съгласно което адв. Т. разполага с представителна власт да осъществява процесуално представителство по делото, като липсва клауза, която да предоставя право на адв. Т. да получава от името на М. Р. суми във връзка с постановеното решение. В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. Т. представя декларация от името на М. Т. Р., заверена от завеждащия „Консулската служба“ при Генералното консулство на Република България в гр. Лос Анджелис. В декларацията М. Р. заявява, че наличната по делото банкова сметка на името на Д. Т. е била открита с нейно съгласие и с цел получаване на остатъка от продажната цена по делото. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В настоящия случай процесуалният представител на ищеца е депозирал молба за продължаване на законоустановения двуседмичен срок за изпълнение на решението, която е била изпратена, преди да изтече срокът. По мнение на настоящия съдебен състав изложените в молбата причини се характеризират като уважителни и първоинстанционният съд е следвало да уважи искането за продължаване на срока. Както невъзможността на адвоката да се свърже с клиента си, така и представените впоследствие доказателства за наличие на здравословна причина, която е породила невъзможността за осъществяване на контакт между процесуалния представител и неговия доверител, съставляват основание за продължаване на срока. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е изрично посочено в закона. Разпоредбата на чл. 63 ГПК не предвижда възможност за обжалване на определението на съда по искане за продължаване на срок, а такава не следва и от характера на съдебния акт, доколкото същият не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Следователно допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение подлежи на отстраняване при евентуална въззивна проверка на акта по същество на делото, какъвто в случая се явява решението по искането за обезсилване, и съответно се обхваща от предмета на настоящото въззивно производство. Доколкото вече е бил осъществен въззивен контрол по въпроса за предпоставките за продължаване на срока, то настоящият съд следва да зачете резултата от него, като съобрази, че с определение № 5501/03.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3002/2023 г. по описа на СГС срокът на ищеца за изпълнение на решението е бил продължен с две седмици. Съгласно чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Въпреки липсата на задължение за съда да съобщава определението по молбата за продължаване на срока, на молителя следва да бъде предоставена възможност да се запознае своевременно с това определение. Също така новият срок, който съдът определя в производството по чл. 63 от ГПК, следва да бъде подходящ и съобразен с естеството на процесуалните действия, които страната следва да извърши. Той трябва да бъде съобразен и с датата, на която съдът се произнася по молбата, особено ако това е след изтичането на първоначалния срок. В този случай новият срок трябва да е достатъчно дълъг, за да има страната реална възможност, след като се запознае с определението на съда по чл. 63 от ГПК, да извърши необходимите процесуални действия (така - определение № 348 от 18.06.2015 г. по ч. т. д. № 135/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). С горепосоченото определение СГС е продължил срока за изпълнение на решението с две седмици, без обаче да съобрази, че от изтичането на първоначалния срок е изминал значителен период от време. С определянето на неподходящ срок от съда се е стигнало до ситуация, в която към момента на постановяване на въззивното определение вече е бил изтекъл предоставеният нов срок за изпълнение. Предвид това и с оглед конкретиката на случая следва да се приеме, че продълженият срок е започнал да тече от узнаването на заинтересованата страна, а именно – на 23.06.2023 г., когато ищецът е получил препис от искането на ответниците за обезсилване на решението, и е изтекъл на 10.07.2023 г. (първият присъствен ден след 08.07.2023 г.). От представените писмени доказателства безспорно се установява, че в срока за изпълнение половината от дължимия остатък от продажната цена е заплатен по банкова сметка на ответницата Д. Б. Т.. Между страните се спори относно изпълнението на задължението за другата половина от сумата в полза на ответницата М. Т. Р.. Доколкото става въпрос за изпълнение на парично задължение, което произтича от съдебно решение и съответно липсва уговорено местоизпълнение, следва да се приложи правилото на чл. 68, б. „а“ ЗЗД, съгласно което изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. В действащата нормативна уредба липсва легална дефиниция за понятието „местожителство“. Съгласно отменената разпоредба на чл. 7 от Закона за лицата и семейството местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място, в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено, като вписването става по молба на лицето. Понастоящем в Закона за гражданската регистрация е предвидено, че всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес (чл. 90, ал. 1 ЗГР), като съгласно чл. 93, ал. 1 ЗГР постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а настоящият адрес е адресът, на който лицето живее (чл. 94, ал. 1 ЗГР). От систематичното и историческо тълкуване на посочените разпоредби се налага извод, че местожителството съответства на постоянния адрес на лицето. В случая постоянният и настоящият адрес на кредитора – ответницата Р., съвпадат и се намират в гр. София, ж.к. ••••, ••. На този адрес в рамките на продължения срок ищецът Т. е изпратил превод на дължимата половина от сумата чрез пощенски запис. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава. В настоящия случай с оглед постоянното й пребиваване в чужбина съдът намира, че М. Р. е следвало да представи данни за банкова сметка, по която желае да й бъде заплатена сумата, или да упълномощи лице, което да получи сумата от нейно име. Съдът счита, че ищецът своевременно е поискал съдействие от ответниците, като е отправил молби до тях чрез съда за предоставяне на банкови сметки, по които да преведе дължимите суми, но такава е била посочена единствено за ответницата Т.. Тук е мястото да се отбележи, че по делото липсва изявление от страна на ответницата Р., че е съгласна да получи своя дял от дължимата сума по сметката на другата ответница – Д. Т., нито е налице упълномощаване в полза на последната или в полза на процесуалния представител на ответниците за получаване на сумата. Такова изявление е направено едва с депозирането на декларация от М. Р. в проведеното открито заседание пред въззивния съд. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, като в противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Предвид това съдът счита, че към момента на изпълнение на задължението ищецът не е разполагал с възможност да плати валидно цялата сума по банковата сметка на Д. Т.. При липсата на друг възможен способ за изпълнение на задължението съдът намира, че изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод преди изтичане на срока за изпълнение на паричното задължение представлява предложено от длъжника точно изпълнение на задължението. Като не е посочила банкова сметка, по която да й бъде преведена сумата, респ. не е упълномощила лице, което да получи по друг начин изпълнение на задължението от нейно име, М. Р. не е дала необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което съгласно чл. 95 ЗЗД е изпаднала в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава (чл. 96, ал. 1 ЗЗД). Една от последиците на неизпълнението на длъжника е правото на кредитора да развали договора, което в настоящия частен случай е правото на кредитора да иска обезсилване на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен на основание чл. 362, ал. 2 от ГПК. Следователно с изпадането на кредитора в забава тази негова възможност отпада. Кредиторът може да иска от длъжника само плащане на цената, но не и обезсилване на съдебното решение. В този смисъл е съдебната практика - решение № 147 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 4347/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и решение № 133 от 11.12.2020 г. по дело гр. д. № 244/2020 г., Г.К., I Г.О на ВКС (по аналогична хипотеза във връзка със забава на кредитор по дължими суми въз основа на влязло в сила решение за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС). За пълнота следва да се посочи също така, че от разпоредбата на чл. 97 от ЗЗД не може да се черпи аргумент за правото на кредитора да иска обезсилване на съдебното решение, ако длъжникът не е вложил сумата в банка по негова сметка. С тази разпоредба е създадена само една възможност за длъжника да се освободи от дължимата престация в случай на забава на кредитора, но от ползването на тази възможност не зависи освобождаването на длъжника от отговорността за неизпълнение. Последното е настъпило още в момента, в който кредиторът е изпаднал в забава. Най-сетне следва да се отчете и поведението на длъжника, който след два неуспешни опита да плати чрез пощенски запис неплатения остатък от сумата е поискал от съда издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи за откриване на банкова сметка на името на кредитора. Действително в решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е прието, че принципно липсва нормативна пречка за откриване на сметка в полза на трето лице, но в същото решение е възприето виждането, че дори при такива условия поведението на длъжника подлежи на преценка, като се посочва, че длъжникът би се освободил от своята забава, ако представи доказателства, че освен предложението, действително е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице. В този смисъл и като взе предвид усилията на ищеца-купувач да изпълни точно и своевременно задължението си за плащане на остатъка от продажната цена, въззивният съд намира, че не са налице основания за обезсилване на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен. Независимо от различните съображения, довели до постановяване на настоящото решение, крайният извод по същество на двете съдебни инстанции съвпада, предвид което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемата страна. Същата е била представлявана от адвокат, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 1000 лева. Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав