Решение № 3901 от 5.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11607/2023 г.

Производство по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл. 33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на Е. Ц. С., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица]срещу Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/1170 от 25.09.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жалбата са изложени съображения за нищожност респ. незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на изискванията за форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – немотивираност на акта и в противоречие на материалния закон. Отправеното до съда искане е за отмяна на акта, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и счита оспорения акт за незаконосъобразен. Подробни доводи са развити в депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски по делото.

Ответникът - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, не се представлява. В депозирани по делото становища жалбата се оспорва като неоснователна и се моли съда да я отхвърли. Претендират се разноски по делото.

Софийска градска прокуратура не се представлява и не взима становище по жалбата.

Административен съд [област] - град, Трето отделение, 70-ти състав, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор, че жалбоподателката е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП.

Жалбоподателката е подал заявление за подпомагане с УРН 639849, като е заявил за подпомагане общо 10 парцела с обща площ 26.35 ха., от които 3 в землище Мурено, 1 в Падине и останалите в землище Студена, община [област].

Със заповед № 350330/17.11.2017 г. началникът на отдел Регионален технически инспекторат [област] е разпоредил извършване на проверка на място по подаденото заявление в срок до 30.11.2017 г. Съставен е доклад, видно от който проверката на място чрез ДК е извършена на 06.11.2017 г., а бърза проверка на място – на 27.11.2017 г. В протокола е отразено, че кандидатът е информиран за предстоящата проверка и че на бързата проверка е присъствал бащата на кандидата, който е уведомен за резултатите от нея. До Е. С. е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-222-6500/872 от 05.12.2017 г., с което жалбоподателката е уведомена за извършената проверка и изготвения доклад, както и за възможността в 14-дневен срок да направи бележки и възражения.

С влязло в сила решение № 3240 от 12.05.2022 г. постановено по адм.дело № 3513/2021 г. по описа на АССГ е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с № 02-220-6500/1170 от 31.01.2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне от страна на административния орган, при съобразяване с указанията на съда за мотивиране на акта и констатацията, че по отношение на БЗС 49357-59-2-2 - заявен за подпомагане парцел като трайно затревена площ - ливада в землището на с Мурено, с площ от 1.03 ха, е установено, че границата на окончателния слой за парцела не е коректно определена и за това в парцела следва да бъде включена като допустима допълнителна площ от 0.04 ха С оспореното уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1170 от 25.09.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с оглед изпълнение на решение № 3240 от 12.05.2022 г. постановено по адм.дело № 3513/2021 г. по описа на АССГ и във връзка заявление за подпомагане с УИН 22/220518/85696 за кампания 2017 г., Е. С. е уведомена за одобреното финансиране /оторизираните суми/ и извършените плащания. В таблица 1 са посочени площите с констатирани площите с констатирани несъответствия по схеми плащания за кампания 2017, след извършени проверки за допустимост на площите за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за специално плащане за култура - памук (Памук), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2.

Посочено е, че за площите след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП е констатирано следното: за идентификатор на деклариран БЗС/парцел:

• 49357-361-3-3 е декларирана площ 2.15, площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/ е 2.15, площта на парцела след извършена ПнМ /ха/ е 2.01 и разликата между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) /ха/ е 0.14.

• 49357-381-1-1 е декларирана площ 9.48, площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/ е 9.48 Площта на парцела след извършена ПнМ /ха/ 9.29 и разликата между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) /ха/ е 0.19 - 49357-59-2-2 е декларирана площ 1.03, площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/1.03, разликата между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) е 0.05.

• 70038-117-10-1 е декларирана площ 4.20, площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/ 4.00. Площта на парцела след извършена ПнМ /ха/ 4.20 Разликата между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) /ха/ е 0.20.

• 70038-117-12-1 е декларирана площ 0.27, площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/ – 0.08. Площта на парцела след извършена ПнМ /ха/ е 0.27 ха. Разликата между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) /ха/ е 0.27.

-70038-120-4-1 е декларирана площ 4.10, площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/ е 3.75. Площта на парцела след извършена ПнМ /ха/ е 2.99. Разликата между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) /ха/ е 1.11.

-70038-1262-4-1 е декларирана площ 1.95 площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/ - 1.43. Площта на парцела след извършена ПнМ /ха/ е 1.95 Разлика между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) /ха/ е 0.52.

-70038-1262-5-1 е декларирана площ 1.93, площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи /ха/ е1.93; Площта на парцела след извършена ПнМ /ха/ е 1.89 Разликата между декларираната и установената площ БЗС /парцел/ (наддекларирана площ) /ха/ 0.04 Разлика между декларираната и установената площ БЗС/ парцел /ха/ по Мярка 13 за всичките 10 парцела е 2.01, 9.29, 0.98, 4.00, 0.00, 2.99, 1.43, 1.89 извън обхват мярка 13 и установената площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) по Мярка13 е 0.14, 0.19, 0.05, 0.20, 0.27, 1.11, 0.52, 0.04. Посочена е следната причина за недопустимост на площите: за парцели 49357-361-3-3, 49357-381-1-1, 70038-120-4-1 и 70038-1262-5-1 „Недопустима площ в резултат от извършена ПнМ“; за парцел 49357-59-2-2 е посочено „Недопустима площ съгласно съдебно решение № 3240 от 12.05.2022 г. на АССГ“; а за парцели 70038-117-10-1; 70038-117-12-1 и 70038-1262-4-1 е посочено „ Двойно заявени площи, за които не са предоставени документи“.

Видно от Таблица 14 на писмото, по мярка 13.1/НР 1 е поискана сума в размер на 6699.59 лв., а е оторизирана сума в размер на 5072.37лв., т.е. намалението е 1 627, 22 лв.; по СЕПП заявената сума е в размер на 5 179.88 лв., а оторизараната сума е 3 913.5 лв., т.е. има намаление от 1266.38 лв; по СПП е поискана сума в размер на 3 681.62 лв., а е оторизирана сума от 2 749.12 лв., т.е. има намаление от 932.5 лв.; по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда е поискана сума в размер на 3 267.66 лв, но е оторизарана сума в размер на 2909, 25 лв., т.е. има намаление от 358.41 лв. В поясненията към таблицата за колона „Намаления“ се посочва, че в нея се отчитат намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени повече от един кандидат, проверки на място или автоматизиран и проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.

За изясняване спора от фактическа страна, по делото е допуснато и прието от съда, като неоспорено от страните по делото заключението на вещото лице Р. К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Вещото лице в табличен вид е дал отговор на въпроса кои от заявените БЗС респ. части от тях са недопустими за подпомагане, както и какви са конкретните причини за това, за всяка една от заявените схеми за подпомагане. За БЗС- 49357-361-3-3 е посочена недопустима площ в размер на 0.14 ха., като причината за това ПНМ-ОФК; за 49357-381-1-1 е посочена недопустима площ в размер 0.19 ха - ПИМ-ОФК храсти; за 49357-59-2-2 е е посочена недопустима площ в размер 0.05 ха. - Недопустима площ съгласно съдебно решение № 3240 от 12.05.2022 г. на АССГ; за 70038-117-10-1 е посочена недопустима площ в размер на 0.20 ха. – двойно заявени площи, за които не са представени документи за доказване правото на ползване; за 70038-117-12-1 е посочена недопустима площ в размер на 0.27 ха - двойно заявени площи, за които не са представени документи за доказване правото на ползване; за 70038-120-4-1 е посочена недопустима площ в размер на 1.11 ха. - двойно заявени площи, за които не са представени документи за доказване правото на ползване и ПНМ - GPS – дпп; за 70038-1262-4-1 е посочена недопустима площ в размер на 0.52 ха. - двойно заявени площи, за които не са представени документи за доказване правото на ползване и за 70038-1262-5-1 е посочена недопустима площ в размер на 0.04 – ПНМ - GPS – дпп. От общо заявените площи в размер на 26.35 ха., след съобразяване на извършените проверки на място – 24.78 ха. е установено допустима площ 23.83 ха и недопустима такава в размер на 2.52 ха., а недопустима площ от ПНМ е в размер на 1.57 ха. Недопустимата площ в парцел 49357-59-2-2 в размер 0.05 ха. е приета за такава съгласно съдебно решение № 3240 от 12.05.2022 г. на АССГ. Чрез дешифриране на ОФК при ПнМ е установена недопустима площ от 0.09 ха. Налице били двойно заявени площи, за които не са представени документи за доказване на правото на ползване в размер на общо 1.31 ха. Установено било застъпване на площи от два кадастрални имота заявени от А. А. с УРН 590785. Общият размер на допустимите за подпомагане площи в процентно съотношение е 10, 57 %. Вещото лице е констатирало, че при извършената проверка на място не е отразено да е извършено измерване на височината на тревостоя. При разчитане на ОФК по разлика в цветовете, сенки и др. можело да се определи състоянието на дадена площ, наличието на недопустими елементи и това дали се ползва. Като недопустими за подпомагане са изключени площи с компактно разположени дървета, храсти и нежелана растителност, заемащи повече от 100 кв.м. За парцел 49357-381-1-1 в ПнМ е отразено наличие на храсти. Констатациите за състоянието на парцелите при извършената проверка на място са направени въз основа на дистанционен контрол от ортофотокарти и физическа проверка на място.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт, от лице, за което актът е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореното уведомително писмо е издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ със своя заповед № 03-РД/32-3 от 24.07.2023 г., е делегирал на зам.-изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че процесното писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, поради което не е налице твърдяната от жалбоподателката нищожност. Актът е издаден в писмена форма и не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство.

Несъстоятелни са твърденията за нищожност на административния акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК - поради това, че не е съобразен с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение № 3240 от 12.05.2022 г. постановено по адм.дело № 3513/2021 г. по описа на АССГ. Видно от съдебното решение, съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с № 02-220-6500/1170 от 31.01.2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне от страна на административния орган, при съобразяване с указанията на съда за мотивиране на акта и констатацията в мотивите, че по отношение на БЗС 49357-59-2-2 - заявен за подпомагане парцел като трайно затревена площ - ливада в землището на [населено място], с площ от 1.03 ха, е установено, че границата на окончателния слой за парцела не е коректно определена и за това в парцела следва да бъде включена като допустима допълнителна площ от 0.04 ха поради. Указания в друга насока не са дадени в съдебното решение. Според настоящия съдебен състав, предвид изложеното по-горе относно мотивирането на акта, дадените в съдебното решение указания са изпълнени. Относно това дали са изпълнени указанията на съда по отношение на констатацията за допустимост на допълнителна площ по отношение на БЗС 49357-59-2-2 с 0.04 ха, съдът намира, че указанията формално са изпълнени, а дали същите са законосъобразни е предмет на изследване в настоящото производство.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, така както се твърди от жалбоподателката. Административният орган е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия не сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Напротив от съдържанието на същия се установява, че са изложени фактически и правни основания, обусловили издаването му. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на дружеството, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателката за липсата на мотиви в оспореното писмо. Обстоятелството, че част от тях са в табличен вид, в никакъв случай не води до тяхната липса и невъзможност за установяване на действителната воля на издателя на оспорения акт. В този смисъл, съдът приема, че от съдържанието на уведомителното писмо, стават ясни фактическите и правни основания за постановения отказ.

Нещо повече, в настоящия случай в Уведомителното писмо се съдържа позоваване на документи, както и на изпратени до заявителя уведомителни писма свързани с направените констатации. Тези документи и установените с тях правно релевантни обстоятелства са приобщени към акта. С цитирането им е спазен принципа за самостоятелност при осъществяване на производството от административния орган и не е изискуемо тези факти да се преповтарят под формата на мотиви в издаденото уведомително писмо. В своята съвкупност те изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания.

Ето защо при наличието на всички задължителни реквизити на акта, правото на защита на жалбоподателката не е възпрепятства и доводите изложени от последната в тази връзка съдът намира за неоснователни.

Съдът намира, че при издаването на Уведомителното писмо не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Не са допуснати съществени нарушения на относимите общи и специални административнопроизводствени правила, регламентирани в ЗПЗП, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП, интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. По силата на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Проверките на място се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска, съобразно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. В случая, заявлението на жалбоподателя е избрано за извършване административни проверки между данните в заявлението и отделните регистри - външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП - изрично вписано в процесното уведомително писмо, в съответствие с чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/2006 г./.

Оспорваният акт по отношение на БЗС - 49357-361-3-3, 49357-381-1-1, 70038-120-4-1 и 70038-1262-5-1, 70038-117-10-1; 70038-117-12-1 и 70038-1262-4-1 съответства и на материалния закон.

Удовлетворяването на заявеното финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на заявителя на изискванията на ЗПЗП, както и отсъствие на условия за намаляване размера на плащанията или отказ на плащания. Материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схеми за директни плащания са регламентирани в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП (в приложимата му редакция за Кампания 2020 г.), и включват: 1. кандидатът да ползва и да извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи; 2. заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1; 3. площите да отговарят на изискванията за размер; и 4. заявените за подпомагане площи да са оценени като отговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 (т.е. при проверките на място и чрез дистанционно наблюдение). Формулирани в обратен смисъл са материалноправните основания за намаляване на размера или за отказ за изплащането на суми за финансово подпомагане по тези схеми, които се съдържат в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. В случая намаленията и отказът за подпомагане са постановени на основанията, регламентирани в чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (в относимата им редакция за Кампания 2017 г.), съществуването на които изключва изпълнението на условията на чл. 43, ал. 1, т. 1, 2 и 4.

Съгласно разпоредбата на чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. Тя се създава и поддържа от МЗ по силата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105/2006 г., според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г., който ред е спазен.

В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП е разписано правомощието на Министерството на земеделието да създава в СИЗП специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2/2018 г. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите.

Включените в системата за идентификация на земеделските парцели по чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП данни се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 (чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП). В чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е предвидено, че Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място.

Неоснователно е направеното от страна на жалбоподателя оплакване, че не е налице актуално към 2017 г. заснемане, нито теренна проверка или проверка на място за парцелите за които е извършена проверка чрез ДК.

По делото между страните няма спор, че заявлението на кандидата е попаднало в контролната извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, поради което е извършена проверка на място. В резултат на констатациите от проверката на място, за извършването на която по делото са представени доказателства - заповеди за извършване на проверките на място, доклади за проверката, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба No 6/2015 г.) е прието, че по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1, кандидатът е заявил площи по 8 БЗС в размер на 26.35 ха. Заявлението на жалбоподателя е било определено за проверка на място по дистанционен метод. По този метод са установени недопустими за подпомагане площи в три от заявените парцели, а именно за парцели 49357-361-3-3; 49357-381-1-1 и 49357-59-2-2. Тъй като част от заявените парцели попадат извън обхвата на сателитните изображения с висока резолюция, за останалите парцели се установява, че е била предвидена бърза проверка на място, при която за парцелите с добра видимост на снимките с висока резолюция е направен визуален контрол, а за останалите са извършени измервания с GPS. Използваните сателитни изображения са от специализирано сателитно заснемане с много висока резолюция (VHR), което се извършва под егидата на Изследователския център към европейската комисия на платформата СЕНТИНЕЛ. Установява се още, че по време на проверките са правени снимки за всеки един от проверяваните парцели. На снимките са показани както установените недопустими елементи в парцелите, така и останалата допустима част от тях, а също така и екрана на GPS устройството в работен режим с резултатите от направените измервания.

Видно от Доклада за извършен проверка, констатациите от който се подкрепят и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че: причините за недопустимост за части от някои от заявените парцели по всички мерки са идентични, като това са площи, за които са установени непочистени участъци, заети от дървета, храсти и тръни, които не са мозаечно разположени, а са компактни участъци. Установени са и застъпени площи, за които жалбоподателката не е представила документи за правно основание за ползване, както и наддекларирани площи, където декларираната площ на парцела е по-голяма от измерената и по тази причина те също са отразени като недопустими за подпомагане площи.

Конкретно за БЗС 49357-361-3-3 и 49357-381-1-1 и 49357-59-2-2 е прието от страна на административния орган, че на база наличните данни от сателитните изображения чрез методите на ДК, като е при извършената фотоинтерпретация на декларираната култура, че декларираната площ на парцела е по-голяма от измерената, т.е парцелите са с наддекларирана площ. За БЗС 70038-120-4-1 и 70038-1262-5-1, както е констатирало и вещото лице, е прието, че при извършената проверка на място с помощта на GPS устройство е измерена обработваема площ на парцелите, като са изключени недопустими площи представляващи компактно разположени дървета и храстовидна растителност, заемащи повече от 100 м2. За двата БЗС са установени ливади, като при измерване на реално ползваната площ е установена друга такава застъпена в полза на друг кандидат А. А.. Тези данни отразени от административният орган се потвърждават и от заключението на приета като компетентно дадена и почиваща на събраните в хода на административното производство доказателства, съдебно - техническа експертиза. Съдът дава вяра на това заключение и намира изводите отразени в него за достоверни.

Изложеното налага извода, че правилно органа е приложил нормата на чл. 43, ал. 3 т. 4 и т. 5 от ЗПЗП.

От изложеното в уведомителното писмо и от събраните по делото доказателства се установява, че площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, са установени чрез проверка на място и извършен ДК. Резултатите от проверките са обективирани в съставените доклади от проверките, в които по отношение на всеки един от проверените БЗС/парцели, предмет на заявлението, са описани направените констатации. Следователно мотивите на органа се съдържат в тези доклади и контролните листове от извършените проверки. Същите не са оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, поради което следва да се зачете материалната им доказателствена сила, като официални документи. Следователно с оглед анализа на цитираните по-горе правни норми, проверките на място /чрез ДК или бърза проверка/ са нормативно определен способ за отразяване на реалното състояние и ползване на площите и в случаите, когато такава е извършена, резултатите от нея се вземат предвид при произнасяне по заявленията на кандидатите. От страна на жалбоподателят, не бе проведено пълно и главно доказване, че площите приети за недопустими в БЗС не са с наддекларирана площ, че липсват непочистени участъци, заети от дървета, храсти и тръни, които не са мозаечно разположени, а са компактни участъци, както и че, липсва застъпване на площи, за които от страна на жалбоподателката да са представила документи за правно основание за ползване.

Установяванията на административния орган са потвърдени и от заключението на СТЕ, обосновават приложената от ответника разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП съгласно която, разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Общият размер на недопустимите площи по заявлението на жалбоподателя по съответните мерки и схеми, установени от РА по размер и съответно процента на наддеклариране, напълно съвпада с изчисленията в СТЕ.

Предвид така установеното по-горе свръхдеклариране на площи по СЕПП, СПП във връзка с чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, според който ако по отношение на група култури, посочени в чл. 17, параграф 1, декларирана площ по схемите за помощ, предвидени в дял трети, глави 1, 2, 4, и 5 и дял шести от Регламент № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с чл. 18 от настоящия регламент, помощта или подпомагането се изчисляват във основа на установената площ, намалена с 1, 5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3% от установената площ или по-голяма от 2 ха.

Установеното нарушение кореспондира и с разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно чл. 19 от Делегирания регламент /ЕС/ № 640/2014 година, на който има позоваване в поясненията към Таблица 13 към Уведомителното писмо, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3% или два хектара, но не повече от 20% от установената площ. Ако разликата превишава 20% от установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ. В случай че разликата превишава 50%, какъвто е и конкретният случай, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. И по тези констатации жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи установените факти от административния орган, които, от друга страна, се подкрепят от заключението на вещото лице.

Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

Предвид изложеното съдът намира, че уведомителното писмо е материално законосъобразно и в тази му част. Актът е постановен в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискването за форма на административния акт. Същият е издаден от компетентен орган, след изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за преценка на основанията за допустимост на подпомагането.

По отношение на установената недопустимост касаеща БЗС 49357-59-2-2, съдът намира в тази част оспореният акт за несъответен на материалния закон. Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 3240 от 12.05.2022 г. постановено по адм.дело № 3513/2021 г. по описа на АССГ, след отмяната на предходен акт - уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с № 02-220-6500/1170 от 31.01.2021 г. и при връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне с оглед указанията на съда за мотивиране на акта, на последния с оглед мотивите на акта е указано, че по отношение на БЗС 49357-59-2-2 заявен за подпомагане парцел като трайно затревена площ - ливада в землището на [населено място], с площ от 1.03 ха, е установено, че границата на окончателния слой за парцела не е коректно определена и за това в парцела следва да бъде включена като допустима допълнителна площ от 0.04 ха поради. Обратно на възприетото от съда, административният орган е посочил, че от заявената площ от 1.03 ха., допустима е 0.98 ха, а недопустима е 0.05 ха с мотив: „Недопустима площ съгласно съдебно решение № 3240 от 12.05.2022 г. на АССГ“. Административният орган не е мотивирал защо приема тази обратна теза, в какво се изразява недопустимостта на тази площ от 0.05 ха. и въз основа на извършена проверка или друг ред е направил тези изводи. Видно е от приетия по делото доклад, че за този БЗС е констатирано при извършена проверка на място чрез ДК, че декларираната площ на парцела е по-голяма от измерената, т.е парцела е с наддекларирана площ. Тези констатации обаче, не се отразен в оспорения акт.

При това положение, съдът намира, че в тази му част акта е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските по производството:

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая жалбоподателят е направил разноски от 10 лв. за държавна такса, 600 лв. за вещо лице и 800 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие или общо 1610 лв. При уважена жалба само по отношение на 1 от оспорваните 8 бр. парцели, съразмерно на жалбоподателя се дължи от ответника 100 лв.

Същевременно от страна на ответника своевременно е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгл. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, съдът определя от 100 лв., така, след комепенсация страните не остават да си дължат разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът