Решение № 167 от 9.9.2020 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 254/2020 г.

Производството е по чл. 122, ал. 3, във вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК. Със Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч, на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС е отнета от л.св. Л.Г.З., ЕГН: ••••••••••, в полза на държавата собствеността върху иззетата на 24.04.2020 г. в 15 ч. вещ - 1 бр. батерия за мобилен телефон – черна на цвят – В2-5С, 3, 7 v 800 mah, литиева йо н на Q 373132993281. Със същата заповед е постановено средствата да се внесат в полза на Фонд „ Затворно дело”. Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят л.св. л.св. Л.Г.З., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ЗОЗТ „ Атлант “, гр. Троян, понастоящем преведен в Затвора Плевен, който в срока по чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС е подал жалба срещу заповедта /като жалбата не е отговаряла на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 и чл. 151, т. 3 от АПК, поради което е оставена без движение с разпореждане от з.с.з. на 29.05.2020 г. С определение от з.с.з. на 07.09.2020 г. съдът е констатирал, че с молба вх. № 2236 на л.св. Л.Г.З., ЕГН: ••••••••••, се отстраняват нередовностите на оспорването. Със същото определение е констатирано, че видно от писмо вх. № 1891/29.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч, изпратено е копие от административна преписка, която е непълна, като не съдържа доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването – ст. комисар Р.Г., като липсват и доказателства дали има подадена жалба пред административния орган и на коя дата, както и копие от същата, както и изрична справка за отмяна на заповедта по чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС, ведно с копие на издаден акт за отмяна на същата. Поради това със същото определение са изискани от ответника незабавно в 1-дн. срок /но не по-късно от съдебното заседание/ сочените допълнителни доказателства. Със същото определение са конституирани страните, делото е насрочено, като се указано на жалбоподателя, че може да заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни причини, както и че може да упълномощи защитник Със същото определение е указана на ответника доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, както и указанията по чл. 163 от АПК. С писмо, постъпило по ел. поща, вх. № 3332/09.09.2020 г. в 14, 10ч. на ответника изрично се сочи, че: Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора не е отменена, както и че Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора не е обжалвана по административен ред. Със същото писмо са представени изисканите с определението на съда от з.с.з. на 07.09.2020 г. писмени доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и твърди, че иззетата му батерия не е била батерия за мобилен телефон, а батерия за радио, поради което твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Сочи, че му е известно, че лишените от свобода имат право да ползват радио. Представя в съдебно заседание индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., който собственоръчно е подписал. Моли обжалваната заповед да се обяви за нищожна. Ответникът Началник на Затвора – Ловеч, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище. Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Жалбата е неоснователна. При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за законосъобразен. Видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието и от акт за встъпване в длъжност от 28.11.2016 г, издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч – ст. комисар Р.Г. - е компетентно лице по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Относно спазването на установената форма, съдът намира, че заповедта отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са достатъчно ясни и непротиворечиви, като съответстват и на фактическите основания, съдържащи се в административната преписка. В допълнение съгласно константната практика на административните съдилища мотивите на заповедта могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че фактически основания за издаването на настоящата заповед се съдържат както в първоначалната административна преписка вх. № 1891/29.05.2020 г., така и в допълнително изисканата служебно от съда и представена административна преписка вх. № 3332/09.09.2020 г. Отделно жалбоподателят представи в съдебно заседание и съдът прие индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., който е идентичен с представения от ответника на л. 7 от делото протокол. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът намира, че при издаването на Заповед № Л-526 от 13.05.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като следва да посочи, че основание за отмяна е само съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквото жалбоподателят не твърди, че е допуснато и съдът служебно констатира, че липсва. Поради това съдът констатира, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Доводите на жалбоподателя за отмяна на заповедта са лаконични и касаят противоречие на заповедта с материалния закон. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС – Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Съгласно ал. 2 на чл. 122 от ЗИНЗС – Предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд " Затворно дело" със заповед на началника на затвора. Видно от представената от ответника Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, със същата е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Няма спор по делото, а и е видно от Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, че в същия списък липсва батерия за мобилен телефон. Жалбоподателят твърди, че иззетата му батерия с обжалваната заповед не е за мобилен телефон, а е батерия за радио, което му е разрешено да ползва, като в подкрепа на твърденията си представя индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., който собственоръчно е подписал. Съдът констатира, че представеният в съдебно заседание индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г. съответства напълно на копието на същия протокол на л. 7 от делото. Видно от индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г. и копието на същия протокол на л. 7 от делото, в същия протокол е описана подробно същата батерия, със същите идентификационни белези, както в обжалваната заповед, като не е посочено единствено, че иззетата батерия е за мобилен телефон. Следва да се посочи, че жалбоподателят е подписал собственоръчно индигиран син екземпляр от протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г., което е видно от представения и приет протокол, както и от копието на същия протокол на л. 7 от делото. При това положение съдът приема, че иззетата вещ с протокол за личен обиск и претърсване от 24.04.2020 г. е идентична на описаната в обжалваната заповед вещ - 1 бр. батерия за мобилен телефон – черна на цвят – В2-5С, 3, 7 v 800 mah, литиева йо н на Q 373132993281. Възражението на жалбоподателя, че иззетата батерия не била за мобилен телефон, а за радио остава недоказано. Ето защо осъществен е фактическият състав на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, и след като отнетата с обжалваната в настоящото производство вещ, не попада в Списъка по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС - Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, то обжалваната заповед съответства на разпоредбите на материалния закон. Съдът намира, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните разпоредби – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като обжалваната заповед съответства и на целта на закона. Видно е, че в утвърдения със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, същият Списък съдържа вещи от първа необходимост и осигуряващи хигиената и здравето на лишените от свобода, като всяка друга вещ/друг вид вещ, която не фигурира в същия Списък е забранена за лишените от свобода. Поради това жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваната заповед законосъобразна. От страна на ответника не се претендират разноски по делото, каквито не са и направени, предвид това, че ответникът не се представлява в съдебно заседание, поради което и съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските На основание гореизложеното и чл. 122 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд