Решение № 8122 от 13.11.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1593/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от „Кикоалекс“ ЕООД, чрез адв. С. М. от ХАК, против Решение № 138/21.07.2025 г., постановено по АНД № 397 по описа за 2025 година на Районен съд - Свиленград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Най-напред се твърди, че жалбоподателят бил краен търговец, който нямал задължението да опакова хранителните продукти и да поставя етикети с информацията за съставките, от които били направени, нито с тяхната точна енергийна стойност, налични мазнини, белтъчини, въглехидрати, захари и т.н. Той имал задължението само да постави надпис на български език на предварително опакования хранителен продукт, което било сторено. На следващо място се поддържа, че неправилно бил подведен под отговорност, предвидена за бизнес операторите, без да притежавал такова качество. Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 138/21.07.2025 г., постановено по АНД № 397 по описа за 2025 година на Районен съд – Свиленград, и се постанови друго, с което да се отмени потвърденото Наказателно постановление (НП) № 2/2025 г., издадено на 13.05.2025 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково (ОДБХ - Хасково). Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на ОДБХ – Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор, изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. С Решение № 138/21.07.2025 г. по АНД № 397/2025 г., Районен съд - Свиленград е потвърдил НП № 2/2025 г. от 13.05.2025 г., издадено от Директор на ОДБХ – Хасково, с което на „Кикоалекс“ ЕООД, за нарушение на чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, във връзка с чл. 18 от Закона за храните (ЗХ) и на основание чл. 53 и чл. 83 ЗАНН и чл. 131, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.12.2024 г. е била извършена проверка от служителите на ОДБХ – Хасково, във връзка с подаден сигнал за продажба на турски хранителни стоки, в обект с регистрационен № 262203142 - магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], ул.„13-ти Октомври” № 6, стопанисван от бизнес оператора на храни „Кикоалекс” ЕООД. На място, в присъствието на управителя е било установено, че в търговската зала на обекта на стелаж и в хладилната витрина се предлагали храни от животински и неживотински произход - кори за баклава, и сирене, лабне и кори за баница, без задължителната информация за храната, поставена на етикета, да е била предоставена на крайния потребител на български език, като етикетите са били на турски език. От правна страна е посочено, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП са били издадени от компетентните длъжностни лица, в процесуалните срокове по чл. 34 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 42 ЗАНН, респ. тези на чл. 57 ЗАНН. Самото нарушение е било описано както с посочване на правната му квалификация, така и словесно, и то достатъчно конкретно, точно и изчерпателно. На следващо място е прието, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се обосновавал безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на дружеството-жалбоподател, обективно съставомерно като нарушение във фактическия състав на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, във вр. с чл. 18 ЗХ. Изрично е отбелязано, че нормата на чл. 18 ЗХ не е бланкетна, тъй като в нея е посочено конкретното правило за поведение, а дружеството-жалбоподател има качеството на бизнес оператор по смисъла на чл. 9 ЗХ – юридическо лице с дейност дистрибуция на храни, вписано в Регистъра на ОДБХ – Хасково като магазин за хранителни стоки с рег. № 262203142 по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗХ, тъй като е разпространявал посочените храни от неживотински и животински произход чрез търговията с тях. Следователно, за същото е съществувало задължение да следи информацията за предлаганите от него храни на територията на Република България, включително тази на етикета, да се предоставя на български език, поради което възражението му, че не носи отговорност, тъй като бил краен търговец, е счетено за неоснователно. Посочено е още, че отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради което не подлежи на изследване от субективна страна. Съдът подробно се е мотивирал защо извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а по отношение на наложеното административното наказание „имуществена санкция” е приел за правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в минималния предвиден от закона такъв, което налагало извод за невъзможност за намалянето му. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съображенията за това са следните: При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, подробно и задълбочено е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод. Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция е дала правилни и законосъобразни отговори на всяко едно от тях, доколкото същите вече са били поставени за разглеждани пред нея, поради което следва да бъдат споделени изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението ѝ в съответните части. Въпреки това е уместно да се посочи следното: В разпоредбата на чл. 18 ЗХ е предвидено, че в съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставя на български език, а в чл. 15 параграф 1 от този регламент е посочено, че без да се засяга член 9, параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесно разбираем за потребителите от държавите – членки, в които се предлага на пазара храната. Следователно, от съдържанието им е видно, че не се касае за бланкетна правна норма, доколкото съдържат конкретното правило за поведение На следващо място, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗХ бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на закона и регламента, а това безспорно включва и задължението за предоставяне на информация за храните, предлагани в страна, включително тази на етикета, на български език. В тази връзка касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че дружеството-жалбоподател притежава такова качество. Това е така, защото от разпоредбата на чл. 9 ЗХ следва, че бизнес оператори са субекти, които извършват дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храна. Съгласно чл. 19, т. 2 ЗХ изискванията за предоставянето на информация на потребителите за храните се определят с наредба на Министерския съвет, с която се определят национални мерки за предоставянето на информация за храните на потребителите съгласно чл. 38 – 44 на Регламент (ЕС) № 1169/2011. В чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните е посочено, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 2 § 1 б. "а" от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за целите на регламента се прилагат определенията за "храна", "законодателство в областта на храните", "предприятие за производство на храни", "стопански субект в хранителната промишленост", "търговия на дребно", "пускане на пазара" и "краен потребител" в член 2 и член 3, точки 1, 2, 3, 7, 8 и 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните ( Регламент (ЕО) 178/2002 ). Съгласно чл. 3 § 2 от Регламент (ЕО) 178/2002 "предприятие за производство на храни" означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и разпространение на храни, а съгласно § 3 "стопански субект в хранителната промишленост" означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни. От друга страна според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗХ „дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. От анализа на горецитираните разпоредби може да се направи обосновано заключение, че в случая „Кикоалекс“ ЕООД действително има качеството на бизнес оператор, който дистрибутира храни, респ. за него е налице задължение да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на закона и регламента, а това безспорно включва и задължението за предоставяне на информация за храните на български език. В този ред на мисли извършеното от дружеството деяние е санкционирано законосъобразно, като наложената имуществена санкция от 4 000.00 лв. съответства на предвиденото в чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗХ по вид и размер наказание. Освен това тя е определена в минимален размер, а и не се касае за маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, както правилно е аргументирано и от въззивната инстанция, поради което не би могло да се приеме, че е налице явна несправедливост на наложеното административ­но наказание. Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът