Решение № 264 от 7.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 13503/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. К. Щ., ЕГН ••• против М У С, ЕИК ••• с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа, както и обезщетение в размер на разликата в получаваното възнаграждение в периода на незаконното уволнение. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал длъжност ръководител отдел „Финансово-счетоводен отдел“ с място на работа в гр. С, при пълно работно време от осем часа. Сочи се, че със заповед № 11/08.01.2024 г., считано от 09.01.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Излагат се твърдения, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като М У не е стопанска организация, която цели финансов резултат, поради което за него не може да се прилага разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. На отделно основание се посочва, че ищецът не е заемал ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ и т. 3 от ДР на КТ. Посочва се, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото същата е издадена при злоупотреба с права от страна ректора на МУ- С г-н Бойчо Ладжов, който при назначаването си е прекратил всички трудови договори със служители, назначение от предходно заемащия длъжност ректор. С тези съображения и по мотиви, подробно изложени в исковата молба, като се ангажират доказателства се желае решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено извършеното уволнение; да бъде възстановен ищеца на заемната преди уволнението длъжност - " Ръководител отдел „Финансово-счетоводен отдел“ в М У - С; да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 09.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в размер на 6 532 лева, както и обезщетение за по-ниско възнаграждение поради уволнението за период от 01.02.2024 г. до 09.07.2024 г. в размер на 23 244 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящето дело до окончателното изплащане на главницата и да се присъдят разноските по делото. Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор, с който не оспорва наличието на трудово правоотношение. Излага се обаче, че е надлежно упражнено правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.2 от КТ. При подробно изложени в отговора на исковата молба мотиви се желае решение за отхвърляне на исковете като се ангажират доказателства и се оспорват част от тези на ищцата. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: От представените по делото доказателства се установява и между страните не е спорно, че е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал длъжност ръководител отдел „Финансово- счетоводен отдел“ с място на работа в гр. С, при пълно работно време от осем часа, както и че със заповед № 11/08.01.2024 г., считано от 09.01.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Според представената длъжностна характеристика, ръководителят на отдел „Финансово-счетоводен отдел“ е главен счетоводител и съгласно чл.17 и ал.18 от ЗСч е съставител на ГФО и съгласно чл. 16 от ЗС осъществява организацията на финансово –счетоводната дейност на МУ-С. Установява се, че на 05.01.2024г. е сключен договор за управление между Министъра на образованието и науката и д-р Б Л, с който му е възложено да упражнява правата на ректор на МУ –С. При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна: Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за изпълнение, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Не се спори между страните, че ищецът е назначен на длъжност ръководител на отдел „Финансово-счетоводен отдел“, който е главен счетоводител, както и че на 05.01.2024г. е сключен договор за управление между Министъра на образованието и науката и д-р Б Л, с който му е възложено да упражнява правата на ректор на МУ –С. Следователно с договора от 05.01.2024г. е налице възлагане управлението на МУ-С на проф.д-р Б. Л, като заповед № 11/08.01.2024 г., считано от 09.01.2024г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Настоящата съдебна инстанция приема, след анализ на всички събрани по делото доказателства, че ищецът е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ. Съгласно тази дефинитивна правна норма „Ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Тази разпоредба разширява и конкретизира приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на предприятието” са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието новият ръководител, комуто е възложено управлението на дружеството– работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Ето защо преценката на новия ръководител е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнявал длъжността ръководител на отдел „Финансово-счетоводен отдел“, който е главен счетоводител, като трудовите му задължения са насочени към ръководство на финансово-счетоводната дейност на МУ-С. Следователно, ищецът е бил сред ръководните служители на МУ-С, което се включва в приложното поле на § 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 328, ал. 2 КТ, т. е. бил е част от „ръководството на предприятието”. Установи се, че преди прекратяването на трудовото правоотношение е бил сключен договор за управление на предприятието-работодател с проф.д-р Л на 05.01.2024г., като органът на работодателска власт е упражнил преобразуващото право с едностранно волеизявление да прекрати процесното трудово правоотношение в 9-месечен срок от сключване на процесния договор за възлагане на управление. Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че работодателят е уволнил законосъобразно ищецът на основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност, както и иска с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ. Относно разноските по производството Предвид направеното своевременно искане в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 150, 00лева. платено възнаграждение за вещо лице. Така мотивиран, съдът